[Nort3]

искам сега да ви покажа едно много щастливо момченце. Докараха го през февруари в Сеславци, на 4-5 месеца, със силно изкривени О-образно предни крачета. Виждала съм по-големи такива кучета, след като с възрастта изкривяването е станало още по-изразено и знам колко е болезнено за тях. Пробват се поредица от операции, целящи корегиране на изкривяването,но рядко със задоволителен резултат. Бях чувала, че докато са малки кученцата, може да по-лесно решение и опитахме. Ето го Кривчо, така го наричах тогава:



- много гальовен и винаги усмихнат


Заведох го при няколко доктора и те бяха единодушни, че слънце и много тичане ще поправят деформацията. В Сеславци такива условия няма - клетките са сравнително малки и сенчести. Преместихме го на такова място лека-полека, за 4-5 месеца, чудото стана! Крачетата се изправиха и изпратихме Кривчо в Германия:







Веселяшкото се казва вече Павел и от първия ден е станал всеобщ любимец. За няма и седмица се е сдобил и с кандидат-осиновители, семейство без деца, които след задължителното проучване за надеждност са си го прибрали вкъщи. А там го е очаквала и изненада - друго българско куче, осиновено преди две години от същата организация.
И както казаха германците, Павел е роден на лошо, тъмно и страшно място /в едно мазе/, като нежелан минава през бълг. приют, но е спасен от бълг. приятели на кучетата, после отива при немските спасители, след което се озовава в топъл дом на обичащо животинките семейство. Доста дълго пътешествие за крехката му възраст, но всичко, оказва се, е било за добро. И да не пропусна да добавя - здрав, абсолютно здрав. Сега няма и помен от деформацията на крачетата, Павел препуска и подскача все едно нищо не е било, това го видях тук, преди да замине.
Да пожелаем на нашето момче вече да му се случват само хубави неща и бъдат много щастливи - и той, и осиновителите /добри хора с големи сърца, осиновили две бездомни бълг. кучета/.

[Nort3]

Друго си е, когато знаят, че няколко пъти в седмицата ще хапнат и нещо вкусно. И си чакат. Знаят ни "разписанието" и когато трябва, просто висят по оградите и чакат. Затова, и камъни да падат от небето, ние сме там. Много рядко се случва да пропуснем някое хранене. Но веднага на другия ден наваксваме пропуснатото. За да не се почувстват малките приятелчета изоставени и измамени, за пореден път, всеки там си има някаква тъжна история.

[Nort3]

В Сеславци има и много бебета. Някои от тях с майки, други без. На вторите шанса за оцеляване са минимални, първите се справят по-добре. На тези, които доживеят 4-месечна възраст, когато вече са минали всички медицински процедури, успяваме да помогнем на повечето от тях - да са щастливо задомени, това е мечтата на всяко кученце.

[Nort3]

Та така, бебета... Тези, които са в металните клетки, са току що докарани, без майки. Събрани от улиците по сигнали на граждани. И то нали се сещате, че никоя кучка няма да си захвърли децата... Та това са нежеланите поколения на некастрираните домашни любимки.
Няма край човешката простотия и жестокост. Има на няколко места безплатни кастрации, от Екото даже им отиват на крака, кастрират, обезпаразитяват, чипират и връщат отново вкъщи. Но не, по-лесно им се струва на собствениците да изхвърлят малките. Понякога директно пред вратата на сеславския приют, в кашонче, отвратително е това. И след 6 месеца пак, и пак, и пак...















Кученцето от последната снимка вече не е между живите... Мила душица, не доживя да стигне до новите си стопани, които я очакваха. Дано братчетата и сестричетата успеят, Соня Митрева е намерила семейства за всички тях, ще бъдат щастливи.

[Nort3]

На снимките са кучетата, които успяваме да дохраним три пъти седмично. На десетина месечно Соня успява да намери и дом. Много е трудно, но ни се получават нещата.

[Nort3]

Сладки муцунки . Готови да дадат много обич и вярност.

[Nort3]

Сладките муцунки много обичат да хапват, все пак зима е. Най- любима ми е последната снимка .

[Nort3]

Добродушкото Оливър ви честити Новата година и ви пожелава само хубави неща да ви се случват!
Това малко със закъснение, защото имахме /и продължаваме да имаме/ доста премеждия с негови малки сеславски приятелчета, които бяха вкъщи, но първо за Оливър.
Както знаете, заради острия си атопичен дерматит /когато го взех от приюта, беше без никаква козина/, той мина през продължително и много скъпо лечение. Инжекции, Atopica 100mg дневно, диетична храна. Стабилизирахме състоянието, разредихме лекарствата. Доста често се появяват гъбични инфекции, лекуваме се. Миналата година докторите включиха едни допълнителни противоалергични инжекции, изработени специално за него в немска лаборатория, пписах ви за това. Преди два месеца изпратиха продължението, пак в инжекционна форма. И пак много скъпо, 10мг са 420лв. Ако не беше tkusa , нямаше да мога да се справя.

ето го флакончето. Сама му слагам инжекциите, много е търпелив.


Иначе, както знаете, той ползва човешко легло, с прилежащ радиатор /работещ, естествено/




Но да взе да подгризва един друг диван, където понякога се излежава, затова го обзаведох и с едно пухкаво килимче:




И въпреки той реши да си изработи сам още едно хубаво местенце за почивка - дупка в холния диван, точно по неговите размери, в която се свива като птиче в гнездо . Не ми е смешно, напротив, но какво да му кажа - точно на него не мога да му се скарам, след тежкия живот, който е водил на улицата и в приюта, и при досадното лечение и диети, които са доживотни, нека да е спокоен и доволен, доколкото може. То ние не сме вечни, камо ли глупавия диван!




Иначе за Сеславци - добре, че направиха ремонта в приюта, та сега затварят бебетата във вътрешната част, където е достатъчно топло. Иначе на тия студове сега, минус 10 градуса през нощта, много от тях нямаше да оцелеят. Преди години съм го виждала този ужас - замръзнали до смърт кученца. За големите иди-дойди, казват, че при добро хранене, се справят със студа. Затова три пъти седмично се блъскаме дотам /отиване и връщане до двата приюта е 100км, за един ден/, Соня осигурява храната
Ето малко снимки от преди няколко дни:

Снимка (и)

• 

[Nort3]

И сега,историята на едно малко сеславско момченце - Стиви. За което с пълна сила важи поговорката "Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет".
Беше в края на лятото. Бяхме в сеславския приют, когато докараха една кучица, бивша домашна, изоставена. Видях я, нормално изглеждаше, нищо не ми направи впечатление. Процедурата е кастрация, ваксини и всеки се надява на осиновяване, ако не - приюта.
Но отивам на другия ден, и изненада - виждам кучицата видимо с намален обем, а до нея три новородени бебенца! Значи тя е била толкова слабичка, че никой не е заподозрял, че е много, много бременна. На всичкото отгоре едното бебе беше с някакви кардиологични проблеми, каза докторката, и надали ще успее да порасне.
Решихме да ги осиновим. Майката и двете бебета отидоха при Соня, а болното го отделихме при мен, за да е по-спокойно.




Последваха 2-3 месеца отглеждане със сухо мляко и биберон, пелени и т.н. Заболяването на Стиви е някаква деформация на аортата. Така, че сърцето започва да се уголемява, което предполага ранна смърт. Или внезапно разкъсване на аортата, което може да стане във всеки един момент. С една дума, животът на Стиви, още от раждането му, висеше на косъм.
И тук следват големите благодарности за д-р Ранко Георгиев от Централна ветеринарна клиника. Човекът даде шанс на малкия Стиви, чрез една "часовникарска" операция. Много рискова, защото се пипа точно до сърцето, а сърцето бие, и всичко е толкова дребно и мъничко...
Ето снимки и от клиниката:








Рискът беше много голям, 50/50, но нямахме избор. За радост, операцията беше успешна. По този начин вродената деформация на Стиви няма да има никакви последствия по-натам в живота му. Т.е. той вече е напълно здрав!
Соня му намери прекрасен дом, и ето ви снимки на Стиви, вече от Германия:



Много сладък, много обичан и много щастлив! Това е Стиви сега. Значи усилията са си заслужавали, всички сме щастливи заедно с него. И д-р Георгиев има голяма слабост към Стиви, и много се радва за новия му живот.

[Nort3]

Нашите приятелчета се радват на меката зима и с удоволствие се радват на свежия въздух. И се надяват да си имат истински дом.
Поне не са гладни, че като се сетя какво беше в началото, тръпки ме побиват.

[Nort3]

Премеждията на Оливър продължават.
Преди две-три години видях, че на едното задно краче има нещо като брадавица. Докторите казаха да го наблюдавам, и ако има промени, ще се мисли какво да се прави.
Това образувание полека-лека стана с големина на орех, розово-сиво на цвят. Определено това дразнеше Оливър, започна да става неспокоен. Нямам снимки, защото не обичам да снимам такива неприятности, от суеверие, да не предизвикам съдбата. Но преди два месеца цветът започна да се променя. По израстъка заочнаха да се появяват черни петна, което сбъдна страха ми за евентуалнен меланом.
И веднага отидохме на доктор. Препоръчаха спешно отстраняване на нещото и изследване на пробата. На всичкото отгоре кучо е възрастен и болен и не се препоръчва пълна упойка. Затова операцията се осъществи с местна упойка. Благодарение на това, че Оливър е много добро и разбрано куче, докторите са могли да работят нормално, 45 минути продължи изпитанието.
Тревожно беше чакането за резултатите, но имаме късмет - образуванието се оказа доброкачествено, камък ми падна от сърцето.
Снимах крачето няколко дни след операцията:

[Nort3]

В Сеславци и Богров - както обикновено. Някои намират осиновители, други губят живота си /напр. първото кученце от предишния пост умря, парвовироза. Братчетата му се излекуваха, то не./, при трети животът продължава все така - храна, спане и малко положителни емоции, много ни се радват /надявам се не само заради храната/.

[T-Bar]

Ще наруша самотното ти писане Норт с една тъжна обява от мен.
Моето магаренце Йори, бивш Сеславски обитател вече го няма.
И ще апелирам, осиновете си куче от приют, те носят същите радости и болки като всички останали, но в повечето български приюти те страдат много.
Много тъжно ми стана като влязох във форума, особено часта с бездомните колко е замряла.
Фейсбук изсмука всички, но разликата е огромна, тук беше топло и уютно, там змиярник....

[Nort3]

Да, съгласна съм с всичко, което си написала.
Съжалявам за Йори. Никой не е вечен, но хората и кучетата особено умират различно, на различни места... Има значение.
Ужасно права си и за "змиярника". Мен затова ме няма там.

А сега ви представям бившето сеславче Оливър. Радва се на снега, добре си живее, на поддържащо лечение е, все излиза и нещо ново, но засега се справяме:

[Nort3]

Зимата свърши, поне за студовете няма да мислим засега. Сладурковците са видимо по-весели и по-игриви. Обичат да ни посрещат, когато си тръгваме гледат тъжно. Точно сирачета - имат храна, вода и покрив над главата си, но страхотно им липсва човешкото присъствие, ласката и истинския дом. Добре, че част от тях в даден момент успяват да сбъднат тази си мечта.
[attachment=53787.JPG]

Снимка (и)

• 

[Nort3]

Това са поредните нещастни изхвърлени на улицата кученца, по неволя станали сеславчета, но очаквани да пристигнат в собствен дом, където ще намерят много обич и истински грижи. Кученца с късмет. Защото шансовете им да оцелеят на улицата клонят към нула.
Ето ги щастливчетата:

[Nort3]

Здравейте, ето малко снимки от най-новата фотосесия на Оливър. Да чукам на дърво, добре е момчето. Козинката му е гладка и лъскава, това най-вече благодарение на лекарствата, платени от tkusa и диетичната храна, осигурена от Соня Митрева . Аз го къпя и мажа с разни лековити препарати, водя го на контролни прегледи. На последните такива пак се оказва, че кръв и урина са в нормата, което много ме радва. Защото лекарството, което приема, е много силно, за подтискане на имунната система. Такова пият хората с присадени органи, много е сериозно, и винаги със страх отиваме на доктор. Но момчето е силно и се държи.
Освен че е силен, Оливър е и безкрайно добро и търпеливо кученце. Когато малката внучка започне да го гушка, той не помръдва и на сантиметър, за да не би случайно да я бутне или притисне. Много се обичат, с каката също. И с котката ми е така, прави се, че не я забелязва. Разминават се като пътни знаци, много е толерантен.
Първо дворен, след това няколко месеца в Сеславци, после в приют Богров, дано при мен е последната му спирка.










Малко започнаха да му личат годинките, но няма как, и при нас е така.

[Nort3]

Това са снимки на нашите приятелчета, от последната седмица. Много ни се радват, обичта ни е взаимна :

[Nort3]

Скоро не съм писала, но имам неприятности, кучешки, в моя си квартал.
А в Сеславци както обикновено - много мили душици, надежди, страхове, щастие и нещастие. Някои се сдобиват с дом, други се борят с болести, не винаги успешно... С една дума, стараем се максимално да сме в помощ на "нежеланите".

[Nort3]

Ето снимки от вчера. Повечето са добре, някои се лекуват, някои скучаят, малките успяват и да си поиграят. Но, така или иначеси е тъжна гледка - кученца без стопани. Хора без кучета - нищо особено, но куче без човек - много е тъжно.