Пак съм аз. 
Вчера беше един много гаден ден. Отидохме към обяд, кучетата нямаха храна никаква. Сипахме 40кг от гранулите на Соня  

   и 40кг форумски гранули   

   /добре, че бях взела, за всеки случай,, даже още не съм ги платила/.
Поставихме последните 4 ваксини. Персоналът ни оказа съдействие за всичко, за което  помолихме. Но там атмосферата е такава,че хора като нас се чувстват като парцали - с всички тези тъжни очи, изпълнени с очакване, които ни гледат иззад мрежите... Много е натоварващо. 
И някакъв идиот си остави домашното куче, защото не у позволявали да го гледа в общежитието, където живее . това как да е, пореднит глупак. Но когато поиска да му свали и каишката /от най.евтините и скапани, естествено/, направо ви идваше да го убия. Ей така, захвърляш си кучето, обаче си прибиращ каишката, сакън да не се минеш с 2лв. например. И всичко това - с усмивка на уста, спокоен и без никакви угризения  

 . А кучето - добро, добро, и красиво даже... За общежитието - ясно, не е обмислил нещата предварително. Но с тази пуста каишка ме разби идиота му с идиот.
Ето ги и снимките:

  - мил и добродушен старчок.
Ново куче, все още плахо и неориентирано:
 
   

 - Боно, пак са му изяли каишката.

 - много сме красиви, защо сме още тук?

 - боксер, все още е там.
Единият ат ратвайлерите, най-последно докаран. Красив и добър /точно колко може да е добър един рот, не зная/:
 
   
А сега - снимки от последното заграждение, където са най-едрите кучета, вкл. три от ротвайлерите: 
 
   
- криещият се рот, дали не е микс, за мен няма значение, специалистите си знаят, женски, кастриран:
 
   

 - мъжкият, който е по-дребен, много добро животно.
- най-новото попълнение, все още се чуди къде е, красиво и нормално куче:
 
   
В останалите заграждения - поредният сладкиш, който много иска да се гушка:
 
   
В карантинните клетки - без никакъв шанс, предали са се вече:
 
   
 
Ето и едно изключително жизнерадостно кученце, на около годинка. Беше прието с тежка демодекоза. Вече е излекуван и трябваше вчера да бъде върнат на улицата. Но той, от всичките процедури, толкова много свикна с човешкото присъствие, че навън би станал лесна жертва на всякакви психари. И както не му е израснала напълно козинката, представете си как ще реагират хората на опитите му за близост... Та той отива в приемен дом, предложения за име?
 
   
Другият късметлия, който от вчера е в приемен дом, е това 12-годишно кученце, . Те бяха две домашни, оставени в изолатора, по-възрастното почина, това има шанс да си намери стопани, дано доживее, стискайте палци:
attachment=414285:IMGP7752.JPG]  
 
А ето го и кучето, изоставено от пишман стопанина си вчера, за което пиша в началото на поста:
 
   
 
И това куче отива в приемен дом
Ами това е от Сеславци вчера. 
Иначе - както обикновено, Соня е в непрекъснати преговори по търсене на домове, парите не стигат, хората също... Този месец ще пътуват кучета, между които и Последния мохикан - доайенът на сеславския корпус  

 , той вече започна четвърта година там...
Слава богу, че го харесаха и него.
Та така - единият приемен дом - за домашното куче, ще се заплаща от "Заедно"  

 , но другите две кученца висят с по 5лв. на ден - моля ви, помогнете, кой колкото може. Ако има желаещи за дистанционно осиновяване, биха могли да и да изберат имена за животинките.