На тръгване забелязахме, че едно куче леко покашля. Помолихме да се започне антибиотик /нали уж Сеславци се води и приют, изписват се и антибиотици/. Дойде докторът на приюта - д.р Иванов, той отскоро е на този щат. И се започнаха едни увъртания, едни уговорки - ама то ще си оздравее и без лекарства, при това идват празници и няма кой да дава антибиотика. Казах му да сложи 72-часов антибиотик, в петъка ще отидем ние, после в понеделник - пак. Е, благоволи - с кисела физиономия, но инжектира антибиотика и ми даде дозата за петъка /вчера/. Ето това е кучето:


Това се случва във вторник, да припомня. Срядата е работен ден, четвъртъка - почивен. Отиваме в петък - кучето го няма, изпарило се е. Питахме гледачите и охраната - казаха, че няма избягали кучета в четвъртък и петък.
Остава да е евтаназирано, предпразнично. И то не за друго, а защото му обърнахме внимание, и създадохме "главоболия" на персонала с този антибиотик. А кучето беше харесано в Швейцария и другия месец щеше да отпътува. Младо, усмихнато - но не би.