dikari, в Jun 4 2009, 07:30 AM, написа:
Агалина, ами кажи нещо повече де, толкова дълго чакахме. Как е момчето, слуша ли, глези ли се, кротък ли е, буен ли е, лаком ли е, къде спи, какво обича и му е интересно на новот място. Зарадвай ни нещо
Права си - всички обичаме добрите новини .Освен, че се уверяваме ,че животини са добре , ни вдъхват и кураж.
Копирам част от писмо за кратунчо от неговата стопанка:
".....Страхотен е. След като почистихме козинката с навлажнена хавлия и го сресахме, стана мек и копринен като коте. Бързо разбра, че не бива да досажда докато се храним. Или да се качва в леглото ни (което естествено опита няколко пъти :)))))) Когато му се скараме, скрива опашката и си отива в неговото легло, където се срамува (или сърди :)) поне половин час. В останалото време се опитва да е възможно най- близо до нас физически - аз мия чинии, главата му е на крака
ми. Мърдам крачка встрани - прилазва дотам и се опира отново. Много търпеливо понася да му слагаме капките в очите. От време на време за кратко и под наблюдение сваляме яката да си почине от нея, защото му е протрила много вратлето. Понася спокойно и когато остава сам. Вчера на 2-3 пъти си правихме този експеримент, за да видим как ще реагира и беше ок. Само бърза да се качи на дивана и чака да си дойдем. Навън се държи много добре. Не обръща внимание на бездомните, които го лаят. Ходи си кротко и спокойно. Даже, за разлика от
разходките в Син кръст, поводът почти не се опъва. Ходи до левия крак и излъчва самочувстие :))))))) ...""