[ceasar]

:palec: :palec: :palec: :palec: :palec:

[INA_PETR]

Аз не бих го нарекла жертва (това моето).Нормално е.
Преди 6 месеца си взех кученце,мопс(породата е от значение в случая заради космите) и майка ми с която все още живея (на 25 съм) пропищя.В периода с разтежа на зъбите,нищо не можа да спаси "безценната" и маса в хола,нито почти всички мебели в моята стая.Тя все ми казваше,че трябва да го бия
,но аз така и не можах да възприема идеята да ударя кученце.Проблем номер 2-космите.Било е гнус да седне,да стъпи,да ЖИВЕЕ в апартамента с куч.Проблем номер 3-въпреки ,че го извежвам по 3 пъти на ден той не може да свикне да си ходи по нужда само на вън.Изпуска си душата.Какво да се прави,явно на него ще му трябва повече време.
И така,да премина на същината.Имам 1 седмица да се изнеса от вкъщи.Не аз, кучето ми-значи и аз.Тя (майка ми и всички около нея) немогат да разберат защо съм щяла да се изнасям заради куче.....Е ,вие разбирате.

[evridika]

Аз не бих го нарекла жертва (това моето).Нормално е.
Преди 6 месеца си взех кученце,мопс(породата е от значение в случая заради космите) и майка ми с която все още живея (на 25 съм) пропищя.В периода с разтежа на зъбите,нищо не можа да спаси "безценната" и маса в хола,нито почти всички мебели в моята стая.Тя все ми казваше,че трябва да го бия
,но аз така и не можах да възприема идеята да ударя кученце.Проблем номер 2-космите.Било е гнус да седне,да стъпи,да ЖИВЕЕ в апартамента с куч.Проблем номер 3-въпреки ,че го извежвам по 3 пъти на ден той не може да свикне да си ходи по нужда само на вън.Изпуска си душата.Какво да се прави,явно на него ще му трябва повече време.
И така,да премина на същината.Имам 1 седмица да се изнеса от вкъщи.Не аз, кучето ми-значи и аз.Тя (майка ми и всички около нея) немогат да разберат защо съм щяла да се изнасям заради куче.....Е ,вие разбирате.

Извинявай, ако ще те засегне това което ще напиша. Ти си си виновна в случая. А не майка ти. Това, че обичаш кучета не значи, че с всичко около теб е така. Щом живеете заедно трябва всички да са съгласни да се вземе куче /или друг домашен любимец/. Сега ти си развалила отношенията с майка си, изнасяш се от вас, кучето ти е живало 6 месеца с човек, който не го понася /визирам майка ти/. И само защото ти си решила да имаш куче. Според мен не е редно да натрапваш кучето си на който и да било. Когато брат ми каза, че приятелите ще му подарят куче за РД седнахме цялото семейство /+бабата/ и обсъдихме всички страни на въпроса. Чак след като всички се съгласихме да приемем нов член на семейството и се разбрахме всички да участват в отглеждането, възпитанието, разходките, чистенето и пр. тогава казахме на брат ми, че може да приеме този невероятен подарък. Та това е моето мнение- или всички в къщи са "За" и са наясно какво следва, или просто не се взима животинка, която после ще бъде пренебрегвана дори и от един член на семейството.

[danissa]

Изял си днес гарденията?
Петнайстата подред...
Въпросът ти задавам
в муцунката фронтално.
Не се покривай зад дивана.
В гласа ми на поет
днес има нотка яд....
Нормално.
Делим квадрати сто с теб,
години колко?-Осем.
Били сме в снегове,и в дъжд,
и в пек навън.
Дори и много да си ме ядосал...
Сега недей хитрува...пак успя
да ме накараш да се смея.
И дните ни,една игра
са с кучешката одисея....

....Онлайн стихоплетство...Ех, ако моя Рик знаеше каква муза ми е:))
(изял е наистина 15 гардении)

[Imura]

През пубертета, незнайно по какви причини, се "сдобих" с алергия към всякакви животни с козина. До там го докарах, че когато Любовта се прибираше след посещение в дом, където има куче или котка, моите сълзливо-сополиви изпълнения започваха моментално. Въпреки това реших, че мога да се справя с един санбернар (оказал се по-късно представител на породата с гордо име "Московска стражевая"). Живяхме заедно 3-4 месеца, през които съм изхабила поне 200 стека носни кърпички, спокойното дишане се беше превърнало в сладък спомен от миналото, а понякога от задух дори не можех да говоря. Любимият ме гледаше и се мъчеше повече и от мен, докато един ден просто взел кучето и го дал на негов познат да го гледа.
Разбира се, алергията изчезна на момента (или по-точно симптомите от нея), но без куче успях да издържа само 2 г. Бях сигурна, че ако си взема ново, съдбата му няма да е като тази на санбернара, и се свързах с един московски развъдник, откъдето дойде 3-месечната Имура. Първите 2 месеца заедно положението беше много "алергично" - като ме срещаха познати на улицата, все ме питаха дали съм настинала. На третия месец обаче всичко изчезна като с магическата пръчка на сина ми. Просто в един момент се усетих, че дишам спокойно, не търся носни ърпи навсякъде около себе си, защото не ми трябват и т.н. Оказа се, че козината на бобтейла била използвана за плетене на антиалергични пуловери, които имали страхотен ефект. Това ми го каза един ветеринар, а аз мога да добавя само, че присъствието на бобтейл в дома ти преобръща живота ти към приказка...

[rage1]

През пубертета, незнайно по какви причини, се "сдобих" с алергия към всякакви животни с козина. До там го докарах, че когато Любовта се прибираше след посещение в дом, където има куче или котка, моите сълзливо-сополиви изпълнения започваха моментално. Въпреки това реших, че мога да се справя с един санбернар (оказал се по-късно представител на породата с гордо име "Московска стражевая"). Живяхме заедно 3-4 месеца, през които съм изхабила поне 200 стека носни кърпички, спокойното дишане се беше превърнало в сладък спомен от миналото, а понякога от задух дори не можех да говоря. Любимият ме гледаше и се мъчеше повече и от мен, докато един ден просто взел кучето и го дал на негов познат да го гледа.
Разбира се, алергията изчезна на момента (или по-точно симптомите от нея), но без куче успях да издържа само 2 г. Бях сигурна, че ако си взема ново, съдбата му няма да е като тази на санбернара, и се свързах с един московски развъдник, откъдето дойде 3-месечната Имура. Първите 2 месеца заедно положението беше много "алергично" - като ме срещаха познати на улицата, все ме питаха дали съм настинала. На третия месец обаче всичко изчезна като с магическата пръчка на сина ми. Просто в един момент се усетих, че дишам спокойно, не търся носни ърпи навсякъде около себе си, защото не ми трябват и т.н. Оказа се, че козината на бобтейла била използвана за плетене на антиалергични пуловери, които имали страхотен ефект. Това ми го каза един ветеринар, а аз мога да добавя само, че присъствието на бобтейл в дома ти преобръща живота ти към приказка...

Евала,че не си се отказала от кучетата изобщо:)имам приятел който е алергичен,но въпреки това сестра му си гледа хъски у тях и също така винаги ми идва на гости без да го притесняват хвърчащите косми от котараците и кучето ми И той като нас обича животни и стоически търпи алергичните си пристъпи.

[Gutzi]

Аз също имах много силна алергия към кучета. Когато родителите ми ми подариха първото куче, в началото беше истински ад - заушавах се и тичах навън, за да поема въздух, иначе посинявах цялата. Но майка ми прояви завиден здрав разум и каза: "Давам ти две седмици - или ще го превъзмогнеш и ще забравим за тази алергия, или ще се принудим да махнем кучето!" Е, организмът ми се оказа достатъчно силен и така вече 17 години...

[STOYANOVA5504]

Здравейте!Аз имам много голям проблем,ако някой може да ми помогне?Взех си боксер на година и два месеца,гледано в апартамент.Старите му собственици казаха,чепо цял ден е само в къщи,а единствената беля която прави е да се качи на дивана.Днес беше първият му ден само.Май само дивана ми беше добре,когато се прибрах.Стаята ми беше изолирана със стериопор,цял лист е надробен на земята,две саксии обърнати в/у белия мокет,и за финал и телевизора беше съборен в/у бсичко това.Качило се на втория етаж,където е скъсало едното перде и се е изпикало.Как мога да го отуча от тези белиКак да отида утре на работа?

[bushkata]

Здравейте!Аз имам много голям проблем,ако някой може да ми помогне?Взех си боксер на година и два месеца,гледано в апартамент.Старите му собственици казаха,чепо цял ден е само в къщи,а единствената беля която прави е да се качи на дивана.Днес беше първият му ден само.Май само дивана ми беше добре,когато се прибрах.Стаята ми беше изолирана със стериопор,цял лист е надробен на земята,две саксии обърнати в/у белия мокет,и за финал и телевизора беше съборен в/у бсичко това.Качило се на втория етаж,където е скъсало едното перде и се е изпикало.Как мога да го отуча от тези белиКак да отида утре на работа?

http://forum.dog.bg/-t3076.html

[love_bet]

Аз например имам алергия , но въпреки това смятам да взема куче

[Tali]

Ежедневието ми в момента... Ставам в 5:00ч... Обличам се, 10 до 15 минути се опитвам да събуда Райа за да я изведа по нужди навън. (свикнала е да спим до обяд и още немога да промена режима). Накрая се навеждам и някак си успявам да я изправя- тя, видяла, че няма избор става и започва разсънването. Още 5 до 10 минути протягане, скрибуцане и прозяване... Излизаме- ако е валяло дъжд се каниме още 10-на минути (просто мрази дъждовната вода). Прибирам се, дооправям се и хващам влака в 6:30ч. Лекцийте принципно са ми до към 16:00ч., но се прибирам с влака в 14:30часа за да мога да обърна внимание на принцеската (нали е сама вкъщи). Прибирам се към 15:00часа, с прибирането я извеждам отново по нужди... Връщаме се, чистя, след чистенето почивам от половин до един час и след това излизаме на игра... Прибираме се към 20:00часа... и започва къпането, готвенето, вечерята... Уикендите си отделяме значително повече внимание, отново си поспиваме до обяд, дори мога да отделя време и за други кучета
Това ни е сегашното ежедневие. Не, че се оплаквам... колкото и ненормално да звучи по- добре се чувствам когато съм под напрежение и се чувствам полезна, отколкото когато темпото ми е нормално... Но... поне се радвам, че не правим пакости вкъщи. Един забравен чехъл на земята- ами грешката е моя, аз съм го забравила. Райа не я интересува, закона си е закон- Каквото е на земята е за нея и се счита за нейно право да си го вземе...

[samanta]

Хм, жертите , които сме правили заради нашите любимци, интересна тема, ще напиша и аз нещичко.

Разбира се не съм се хвърляла пред влак, за да спася кучето си/ става въпрос за предишното ми момче Макс/, не съм го вадила от огъня с голи ръце и много други неща не съм, сигурно защото не се е налагало, иначе кой знае....., но нещата които сме правили цялото семейство за него говорят колко сме го обичали.

Няма да пиша за обичайните лишения от почивки, пътувания, размотавяне насам-натам, на всеки е случвало да се лиши от нещо за да не изостави или остави приятеля си сам. Ще напиша за послените му година и нещо от живота, когато беше много много трудно. Въпреки всичко бяхме щастливи , че сме правили нещата така, че той никога да не е ощетен. За това , когато умря в цялата си болка си повтаряхме " той беше едно щастливо куче и живя така".

Когато му установиха заболяването "инсулинома", нещо като рак на панкреаса или стомаха, докторите казаха, че за да не му пада кръвната захар трябва да яде често и по малко, по възможност на 2 -3 часа. Е как би могло работещо семейство да се справи с това. А когато захарта му падаше получаваше кризи и припадъци от типа "епилептични". На всичкото отгоре имаше и проблем със сърцето, което лчекувахме с Ветмедин, лекарство само вснос тогава / сега не знам как е/ по 50 евро опаковката и започне ли се веднъж , ако се спре краят е неизбежен. Та в този момент бяхме в някаква дупка, безизходица, работехме на нормален раб. ден , кой да го храни през 2- 3 часа. Оргазнизирахме деня си така; Аз сутрин рано, мъжът ми отиваше на работа със закъснение около 2 часа, за да може да го нахрани, аз правех всякакви рокади на обяд да се прибера и изведа и нахраня и да се върна на работа и на всичкото отгоре да се прибера час преди края на раб.време, защото мъжът ми пътуваше и беше извън Сф. Не мога да ви опиша какво беше в продължение на околоот година, бяхме застрашени да ни изгонят от работа заради кучето. Те майки с деца не пускат така да отсъстват , та камо ли за едно куче. В екстремни случаи карахме щерката да си идва от работа през деня, тя тъкмо беше завършила и започна да работи, или пък всенахме отпуски, ако нямаше кой. Може би и за това имахме толкова колебания за следващо куче, просто много ни дойде през тази година. После щерката напусна работа за да кандидатства за изпити и малко сепоуспокоиха нещата, поня тя си беше в къщи. Няма да ви описвам ужаса при всяко закъснение повече от допустимото време по някоя причина как отваряме вратата в паника как ще го намерим. Често мъжът ми петъка си го пишеше почивен, понякога и понеделника, за да мога аз да не сепритеснявам, защото за през деня основно беше моя грижа. Добре , че работното ми време беше прилично до 17 ч, че нагласиме режима му така, че да не си тръгвам по рано. Пращала и съм хора в нас да го хранят и изведат, всякакви рокади, само и само да е добре.

[Katt]

И аз съм още малка и не съм направила кой знае колко много ''жертви''.Например се примирих че ще си копувам само кроасани и банички(или нещо което найстина ще ме наяде) а не разни чипсове и бонбони когато съм на училище ,защото трябва да си запазя едното левче за да може Чери да получи яке,играчка или нов повод,след училище май сам аз тази която винаги бърза да се прибира,събота и неделя не ми се излиза с приятелки а ми се стои с Чери,то май и морското свинче се примири с разходки на леглото само когато онова черното което така и не разбра че тя не е играчка не е в стаята,спане само до 8:30 най много 9:00 защото най-късно 10:00 трябва да сме на вън,космите ,че и от двете прахосмукачка, всеки ден или стаята ми е като гоялма топка козина :D,с парички получени за някъкъв празник предпочитам да купя на животните нещичко а не нещо за мен ( странно но и аз се чуствам много по добре като им купя нещо от колкото ако аз си купя нещо ,и аз имам по някой изгризан учебник,предните ни легла бяха на трескички (добрече купувахме нови мебели)а и плюшеното ми куче,възглавницата ми на Лейди от ''Лейди и Скитникът'' и бялото плюшено мече на сестра ми които Чери ''открадна'' (а толкова много си обичах възглавниата и плюшеното куче ) .Сигорно има и още ,но всички те не могат да се сравнят дори с посрещането и когато се прибирам от училище

[Maren Ivanova]

Лишили сме се от някои работи, наистина, но 100% си заслужава. Питайте мама и тати, + Меджик се 1 имат 3 деца

[Princess_Brita]

примирих се, че повече никога няма да спя до късно
примирих се, че повече никога няма да оставя телефон, дистанционно, кабели, лаптопи, мишки, клавиатури тн без надзор
примирих се, че трябва да чистя къщата по-често отколкото смятам за нормално
примирих се, че не аз а ти се излежаваш на дивана
примирих се, че никога няма да имам достатъчно здрави чехли вкъщи
примирих се, че никога няма да имам достатъчно неизядени врати
примирих се, че се налага да излизам когато вали, за да се разходим заедно в калта, кишата...леда
примирих се със следите от нос и лапки навсякъде вкъщи
и бих се примирила с още един милион неща стига само да сме заедно, любимо мое куче

Няма жертва когато има любов

[rimela]

[1]примирих се, че повече никога няма да спя до късно
[2]примирих се, че повече никога няма да оставя телефон, дистанционно, кабели, лаптопи, мишки, клавиатури тн без надзор
[3]примирих се, че трябва да чистя къщата по-често отколкото смятам за нормално
[4]примирих се, че не аз а ти се излежаваш на дивана
[5]примирих се, че никога няма да имам достатъчно здрави чехли вкъщи
[6]примирих се, че никога няма да имам достатъчно неизядени врати
[7]примирих се, че се налага да излизам когато вали, за да се разходим заедно в калта, кишата...леда
[8]примирих се със следите от нос и лапки навсякъде вкъщи
и бих се примирила с още един милион неща стига само да сме заедно, любимо мое куче
Няма жертва когато има любов

Опит за утеха от скромния ми личен опит - с времето:
[1] - частично преодоляно - научават се да стискат и поне събота и неделя ни се отпуска още малко време сутрин да си доспим;
[2] - преодолява се, моята вече спи с муцуна върху изброените - а някога ги хрупаше като гранулки!
[3] - няма спасение!
[4] - преодолимо - трябва да се разучи командата "Къш оттам!";
[5] - отминава с времето, моята вече не им обръща внимание;
[6] - и това отминава;
[7] - това си остава до последно;
[8] - неспасяемо, добавям и ... КОСМИ!

"Няма жертва когато има любов" -

[oddbo kolev]

Преди 5 месеца режима ми беше горе-долу такъв:
сутрин - размотаване, пиене на кафе, време за мен
отиване на работа
вечер - време за мен и приятелите ми, безгрижие
събота и неделя - спане до обяд

Сега:
сутрин - събуждам се и хващам парцала, бърша пишо и ако навсякъде, а къщата е чистена вчера!! Гушкане игра с топката, ресане, махане на гурелчета и други разкрасителни процедури, но не по мен!
отивам на работа
вечер - парцала, игра, учене на комади, ресане, гушкане

Но си заслужава и човек го приема спокойно, когато е подготвен да се лиши от времето си и от вещите си в името на една любов!

[when_earth_met_heaven]

Абсолютно съм съгласна, заслужава си.
Аз не правя кой знае какви жертви за кучето си, не го извеждам абсолютно всеки ден (често и времето е лошо), не го реша всеки ден, все пак гледам да си играем поне за половин, 1 час вечер и така... Но за съжаление вече е време да се разделя с него... Майка ми не го иска, не може да понесе, че е поизял няколко парчета 15 годишен тапет и, това, което и аз не мога да приема, че пика и ака постоянно и само в коридора, не може да се научи да прави това в банята. Разбирате за каква ужасия става въпрос, миризмата и обидата идват в повече...
Или ще трябва рамките на 1 седмица да му променя коренно хигиенните и поведенчески навици, или ще го дадем на една възрастна женица да го гледа на двор... ще е мръсен, непогален... самотен.. Ох, жал ми е и много се раздвоявам... 4 месеца го гледам вкъщи, намерих си го от улицата, лиших се от ваканции и почивки, само и само да се грижа за него, да съм до него, постоянно влизам в конфликт, само и само да го задържим още малко в нас с надеждата, че ще успея да го възпитам, да го науча...., а той самият не иска да ми помогне в това... Тъжно е просто... Но... трябва да се свиква с раздялата, наскоро станах на 21, а все още съм такова инфантилно дете...

[Nickey]

Как да иска да помогне, като дори не го извеждате като хората?!?!
Взели сте си куче, а не котка или играчка!

[rodegunda]

Извеждайте го като хората, иначе си вземете плюшка, нито пика, нито ака, нито тапети къса.
Ако наистина искате да го задържите - има раздел за възпитание, четете, питайте. Но без разходки не може, кучето само се мъчи така, още повече кутре. То има нужда да души, тича, играе, да опознава света.
Ако не можете да му осигурите нормален живот, потърсете му добри стопани, докато е малко все още.