Миналата седмица целокупно глутницата замина за едно малко балканско селце. За Арни това беше поредното пътуване на ново място и той се справи много добре.
За пръв път успях да го видя "в целия му блясък" в ролята на пазач. Бяхме излязли /без него/ до магазина в селото. На връщане за да стигнем до къщата има изкачване по едни стълби, към които няма пряка видимост отпред самата къща. Та аз бях първа, а той очевидно бе чул човешките стъпки по стълбите ... показвам се аз из-зад завоя и виждам едно наежено черно страшилище ръмжи страховито срещу мен и показва едни такива зъби...
- Арни! - викнах, щом ми чу гласа и веднага завъртя чукана, скочи да се умилква и да прави мили очички.
Представям си ако беше някой друг.
Иначе се скъса да яде ... круши. Седеше по цял ден под дървото и ги ловеше най-накрая направо във въздуха. Да не говорим, че като не падаха по-дълго лаеше възмутено. "Какви са тия работи - кой спря доставката на круши?!"
Та това е от Арневото житие- битие
И малко снимки разбира се...