[Грахче]

благодаря. всъщност трябва да ви кажа, че заслугата е най-вече у Арни. Защото е готин и защото е доберман.

Според мен, хора които са имали доберман остават неразривно свързани с породата. Не го казвам като някаква "реклама", а просто домерманът е... като залепен за този когото избере за стопанин. Направо ненормално привързан, като сянка ходи по него, гледа го в очите и съществува за да седи в краката му, да слуша гласа му, да бди над семейството му и да е нащрек постоянно с едното око и ухо дали нещо не се е случило на "безценния" ...

Уникални са! Имала съм възможност да ги сравнявам с овчарката - овчарките са много по-открити, по-социални в смисъл, че за тях светът е голямо и интересно място, където има 1 стопанин, но и много други заслужаващи да се видят неща. А доберманът е маниак... за него има стопанинът и други маловажни подробности - той е неговият свят. Избере ли те - край, застава до теб и не те изпуска повече от очи. Доберманът е като прецизен инструмент за специфична работа - пазенето на стопанина, и когато го изоставят това е огромна трагедия за него. Направо му разбива сърцето.

Но доверието му се печели трудно. Много трудно. Именно защото си заслужава, тъй като връзката ви ще е твърде сериозна и ще продължи докато кучето е живо. Затова когато един човек е имал доберман и знае какво огромно внимание е получавал от него и колко тясно е бил свързан с това животно, това усещане остава под формата на огромна любов към самата порода.

Затова изобщо не вярвам, че истинският му стопанин, този който го е отгледал, възпитал, който е бил до него и е получавал безкрайната му любов и преданост го е оставил в изолатора. Само един тъпанар, който не познава добермана и не знае как да общува с него може да извърши това. Ама айде да не почвам темата, че се ядосвам ужасно!

[alexy]

Грахче, в Mar 26 2009, 07:11 AM, написа:

Според мен, хора които са имали доберман остават неразривно свързани с породата. Не го казвам като някаква "реклама", а просто домерманът е... като залепен за този когото избере за стопанин. Направо ненормално привързан, като сянка ходи по него, гледа го в очите и съществува за да седи в краката му, да слуша гласа му, да бди над семейството му и да е нащрек постоянно с едното око и ухо дали нещо не се е случило на "безценния" ...

Уникални са! Имала съм възможност да ги сравнявам с овчарката - овчарките са много по-открити, по-социални в смисъл, че за тях светът е голямо и интересно място, където има 1 стопанин, но и много други заслужаващи да се видят неща. А доберманът е маниак... за него има стопанинът и други маловажни подробности - той е неговият свят. Избере ли те - край, застава до теб и не те изпуска повече от очи. Доберманът е като прецизен инструмент за специфична работа - пазенето на стопанина, и когато го изоставят това е огромна трагедия за него. Направо му разбива сърцето.

True,true!!!Много добре казано Грахче.Аз като си взех Доберман,точно това ми направи най-силно впечатление,че само да мръдна и той става готов да ме последва навсякаде.Може два метра да се преместя и той е след мен.Независимо дали спи или е буден,той е винаги нащрек.Понякога си мисля че Добермана е човек в кучешко тяло.И по точно самурай в кучешко тяло. Живее за да пази,господаря.

[tok4ev]

Много хубаво написано, Грахче, браво! И е абсолютно точно. Щастливец е онзи, който го е изпитал и разбрал.
Доберманите наистина живеят, за да служат на избрания човек и да защитават и обичат безрезервно семейството си. Гледат право в очите като хора. Няма мързел, няма страх, няма умора. Такива неща не са им познати. А когато останат сами се погубват за нула време.
Заради изобилието от невероятни качества, освен служебна порода Доберманите са и едни изключителни и неповторими семейни кучета. За семейството те са като истински деца и с успех поемат ролята на клоуна вкъщи. И както един велик деятел за породата е казал - "DOBERMANN - more fun"

[gabipap]

Цитат

Според мен, хора които са имали доберман остават неразривно свързани с породата. Не го казвам като някаква "реклама", а просто домерманът е... като залепен за този когото избере за стопанин. Направо ненормално привързан, като сянка ходи по него, гледа го в очите и съществува за да седи в краката му, да слуша гласа му, да бди над семейството му и да е нащрек постоянно с едното око и ухо дали нещо не се е случило на "безценния" ...

Ей, това са мои реплики
Грахче, а хубавеца приема ли те вече за "неговия човек"? Винаги съм се чудила, колко време трябва (и дали е възможно изобщо) доберман да се привърже така към втори стопанин. Нашия (мир на праха му) страдаше, когато се налагаше да се разделим и за 2 дена и да го оставя при майка ми. При всичката си лакомия отказваше дори да яде. И това - при познат човек.
Може би Арни усеща разликата в отношението и грижата спрямо предишния собственик.

[Грахче]

сигурна съм, че имаме още много, много да учим един за друг с него. По мои груби преценки истинска и трайна превързаност по-рано от половин година е трудно постижима, макар, че имаме голям напредък в доверието и отношението. Днес с хиляда уговорки ми позволи да му видя лапата, защото имаше малко порязване явно от разходката. Първо не я даваше, после с уговорки и подканяния ми позволи да я държа и разгледам. За всяко нещо буквално е така - с малки стъпки.

Оня ден ходих на зъбар и оставихме детето и кучето на бавачката за около два часа. Излязохме наведнъж и двамата с мъж ми и като се прибрахме бавачката каза, че половин час не е спрял да скимти след като сме излязли. Явно напускането на двамата наведнъж го е разтревожила - да не вземем и ние някъде да изчезнем...

Пък и вече тича на вратата като чуе, че асаньора се отваря да проверява кой е. Ако пък е Дани - скача по вратата. Лае ако някой крещи на улицата - малко по малко започва да му пука за "дома". Приятно е... много приятно като го гледам как се отпуска и се вживява в ролята си.

[AnubisA]

Цитат

Според мен, хора които са имали доберман остават неразривно свързани с породата. Не го казвам като някаква "реклама", а просто домерманът е... като залепен за този когото избере за стопанин. Направо ненормално привързан, като сянка ходи по него, гледа го в очите и съществува за да седи в краката му, да слуша гласа му, да бди над семейството му и да е нащрек постоянно с едното око и ухо дали нещо не се е случило на "безценния" ...

Уникални са! Имала съм възможност да ги сравнявам с овчарката - овчарките са много по-открити, по-социални в смисъл, че за тях светът е голямо и интересно място, където има 1 стопанин, но и много други заслужаващи да се видят неща. А доберманът е маниак... за него има стопанинът и други маловажни подробности - той е неговият свят. Избере ли те - край, застава до теб и не те изпуска повече от очи. Доберманът е като прецизен инструмент за специфична работа - пазенето на стопанина, и когато го изоставят това е огромна трагедия за него. Направо му разбива сърцето.

Но доверието му се печели трудно. Много трудно. Именно защото си заслужава, тъй като връзката ви ще е твърде сериозна и ще продължи докато кучето е живо. Затова когато един човек е имал доберман и знае какво огромно внимание е получавал от него и колко тясно е бил свързан с това животно, това усещане остава под формата на огромна любов към самата порода.

По точно не би могъл да го каже друг!
Наистина тези кучета са уникални, всичките, единствени са... Много съм щастлива, че мога да имам такова животно.. Нямам търпение да се прибера при моето черно храсе и да го понацелувам, а на Арни му пожелавам да стане част от всеки един в семейството ви, вкл. и Чипс!

[tok4ev]

Какво става, Арни започна ли да ви позволява да го бутате по слабините и задните части? Като прочетох, че трудно се е доверил да ви даде да му огледате лапите се замислих, че ако едно куче има някакви болки в таза, от тазобедрена дисплазия например, се случва да отбягва опитите някой да го бута по задницата, особено ако се бутат и дърпат задните крайници. При такава ситуация кучето дори може да захапе този, който се опитва да му дърпа краката, нищо че той може и да е любимия му стопанин. Вероятно случая с Арни не е такъв, но все пак е добре да се обърне внимание. При дисплазията се наблюдава още люлееща походка, която е доста ясен признак за присъствие на това заболяване.
Иначе е много хубаво, че сладура се съвзема и започва да си влиза в ролята на кучето вкъщи

[Грахче]

струва ми се, че проблемът му е по-скоро пост-травматичен. той има все още отчетливи бивши рани по предните лапи. Не мога да кажа с какъв произход, но е очевидно, че съвсем доскоро те са били болезнени. в този ред на мисли той има стари рани и по главата и по врата ... изобщо е куче с история, но тези на краката явно са го мъчили доста и скоро и се страхува, че ако даде лапата ще го боли.

другото което се сещам е още по-лошо...

[Грахче]

Днес Дани /мъж ми/ почти завърши лятната резиденция на нашия "агресор"... премерихме я - става!

ето го и резултатът поетапно

остава да довършим покрива, което ще стане идните дни.

П.С. Както се вижда от снимките Арни много усилено помагаше :-)

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[rodegunda]

Уха!!!!! Не знам каква му е историята на Арни, ама че сега ще живее като е ясно!
Още един път БРАВО на вас.

[lillis]

Браво на Вас!Вие сте точно хората,които Арни очакваше в Сеславци.Аз се радвам,че съществува много добра хармония във Вашите взаимоотношения.

[Malaika wa mbinguni]

Бреййй я че с хубава къщурка се е уредил Арни !Ха честито ви новодомец , пожелаваме му да си живурка с голям кеф и задоволство в нея !
Адмирации и за кадърния майстор,шапка му свалям !

[Грахче]

новодомец, а? май конкуренцията не спи- кой превари той завари!

Снимка (и)

• 

[denicc]

Покажете тази снимка на Арни,ей така за негово успокоение,че и на други им се е случвало

Снимка (и)

• 

[ceasar]

Грахче, в Mar 31 2009, 11:47 AM, написа:

новодомец, а? май конкуренцията не спи- кой превари той завари!

Много е готино това, но ще е още по-готино ако двамата заедно обитават къщичката....

[Malaika wa mbinguni]

Грахче, в Mar 31 2009, 09:47 AM, написа:

новодомец, а? май конкуренцията не спи- кой превари той завари!

Абе то аз бях тръгнала да пиша че най вероятно друг ще се настани вътре първи, ама се спрях-мислех че Арни няма да допусне Чипс вътре обаче май снажния куч никой не го пита- иска ли не иска ли-съквартирант!

[Грахче]

мисля си, че предстоящото ни преместване ще е добре за Чипс и Арни, защото вече няма да има моя-твоя територия и кой е бил тук първи, кой втори - почваме всичко на чисто и ще се наложи да се нагодят на новите условия.

Пък и май Арни не е живял в къщичка - не му идва от вътре, докато котката си има такава от мъничка /един плетен панер в който си спи/ тъй че е нормално тя да се намъкне първа в новия "дворец". Иначе къщурата ще седи на двора и тъй като лятото планираме той да прекарва дните навън - сигурно ще си я усвои.

[ceasar]

Много ще им е готино в двореца....

[Malaika wa mbinguni]

Споко Арни много бързо ще свикне вънка на двора-и повярвай ми ще му е голям кеф да се шири и щъка а и най вече да си влезе в ролята на охранител от спец частите
А къщичката ще бъде използвана по предназначение още при първия завалял проливен дъжд!Стига да не си пада екстремист като наща Кая за която няма дъжд,няма сняг-тя си спи свита на топка пред входната врата на къщи-определено вече 14г.се вживява много добре в ролята на охранител

[tonyg58]

Звравеите Грахче,

Не се познавам лично с Вас, но бих искаа да изкажя възхещението се постъпкана на Вас и семейстото Ви!
CONGRATULATION!!!

Аз имам доберман на 27 месичи.
По някога са разхождаме в Южния парк на Столицата,
Ака решите, че мажен да разхдим кучетата, в "глетница" моля обадете ми се.

Снимка (и)

•