Изоставен от стопаните си доберман търси нов дом и нови приятели
#121
Публикувано: 31 March 2009 - 01:47 PM
С риск да ме съдят за "гавра" с животно здравата се подбъзиквам с черньо в момента... той нали разфасова няколко от тия "пищящите" играчки на малката и самите пищялки изпаднаха. Всех една от тях и я надух с уста... е фектът е поразяващ.... хукна да търси от къде пищи и почна да се върти наоколо докато не установи, изумен, че всъщност пищя аз!
Свиря аз с пищялката и Арни седи пред мен и се пули ужасено "Малеее ... стопанката е изяла нещото! Или нещото е изяло стопанката ... помощ! какъв беше планът за такива случаи?!"

Must Love Dogs. Must Care. Must Share.

#122
Публикувано: 02 April 2009 - 07:07 AM
- Извинете, кучето хапе ли?
- Ами зависи ... -следва кратко стъписване от тяхна страна- ако го обиждате или ударите сигурно ще ви ухапе. Ако го погалите по главата сигурно ще се зарадва ...
- Ааааа- цъфват усмивки - ще погалим кученцето... кученце как се казваш?
- Арни ... /отговаря вътрешния глас, в ролята най-често аз/
А Арни седи "мирно". Явно разбира, че са дечица и чака търпеливо и без да шава особено да приключат с "галенето".
Още по-интересно е за мен, че често дечицата са придружени от мами и баби. Пристигат като делегация и:
- Здравейте! Може ли Мимето/Десито/Иванчо да погали голямото куче?
- Може, заповядайте ...
Галят, гледат с интерес, питат как се казва. И накрая.
- А каква порода е това куче?
- Доберман.
- Ааааа...
Майката си спомня, че е чувала нещо за такава порода /май беше нещо лошо!/, малкото е изпъленно с възхищение пред такава сложна, дълга, но звучна дума, а аз за пореден път констатирам, че Доберманът е станал екзотика - хората дори не го разпознават вече.

Must Love Dogs. Must Care. Must Share.

#130
Публикувано: 06 April 2009 - 07:57 AM
Лежи си Арни на пода в кухнята и естествено ме контролира какво готвя. Чипс важно и бавно слиза от хладилника, където обича да седи, леко и съвсем небрежно се приближава до него, подушва го по лапата и също така небрежно и напълно незаинтересовано му врътва гръб и важно, важно излиза на балкона.
Той - нищо. Аз


Must Love Dogs. Must Care. Must Share.

#131
Публикувано: 06 April 2009 - 08:10 AM
Грахче, в Apr 6 2009, 05:57 AM, написа:
Лежи си Арни на пода в кухнята и естествено ме контролира какво готвя. Чипс важно и бавно слиза от хладилника, където обича да седи, леко и съвсем небрежно се приближава до него, подушва го по лапата и също така небрежно и напълно незаинтересовано му врътва гръб и важно, важно излиза на балкона.
Той - нищо. Аз

Много мило куче е Арни.Не обръща внимание на важниченето на котарака.
У нас ,защото са израсли едно покрай друго,Гард/Малиноа/ и котки си играят заедно.
Поздрави от нашата глутница.
#132
Публикувано: 09 April 2009 - 12:19 PM

Вчера Арни ни хвърли в оркестъра - набарал чувала с храната и познайте. Така се беше назобал, че от вчера вечерта до сега само лежи и пъшка тежко и пърди юнашки, страшна работа. Сега малко разтовари самосвала та се поокопити. То бива лакомия, бива... ще трябва да крием чувала по-старателно.

Иначе напоследък прави впечатление, че се е заел сериозно с ролята на пазител на количката- на разходка плътно до нея. Спрем - седне отстрани и варди! Ако приближи някое друго куче гледа лошо и предупредително ръмжи. Явно много присърце е взел работата.
Иначе го регистрирахме официално в общината, но нямало вече медалионче ... разочарована съм, мен си ми харесваха.


Must Love Dogs. Must Care. Must Share.

#133
Публикувано: 09 April 2009 - 01:00 PM

Страхотни снимки,страхотни новини!!!
Хайде чакаме ви в София затаили дъх с нагласа за многоооооо многооооо страхотни разходки!!!
#135
Публикувано: 27 April 2009 - 11:33 AM
vaiolina, в Apr 27 2009, 01:03 AM, написа:

Аз сам един от тези които я четат преди лягане за да си легна с усмивка !! :))

Айда Скот Тейлър е написал: Не поглеждай назад да скърбиш по миналото което вече е свършило и не се притеснявай за бъдещето което още не е дошло.Живей в настоящето и го прави толкова красиво че да си струва да го запомниш !
#136
Публикувано: 28 April 2009 - 12:55 PM
на нашата улица отсреща живее един човек, който си отглежда овце. Точно срещу нас! В това, разбира се, няма нищо лошо! Около тях обаче гравитират 8 безпородни кучета. И тук започва проблемната част.
Това, че от първия ден като го видяха го намразиха искрено е повече от ясно. Това, че той ги игнорираше напълно е също така ясно - той по-дребните и търчащите хаотично наоколо твари дори не им обръща внимание. Но те започнаха да налитат на нас, и което го дразни най-много - налитат на количката. А Арни е официален пазител на количката и такива своеволия го изкарват от иначе бетонния му непукизъм.
И Арни почна да отвръща на удара: те го подгонят и той ги подгонва, сръфа едно две и онези бързо се изпокрият в кошарата. Добре, но от цялата тази работа се обиди овчаря. Той казал на нашия хазяин "Моите кучета лаят, но не го хапят нали /те смеят ли?!/, а той глей го какъв е грамаден ги гонка и ги ръфа! Не може така! И ми влиза в моята територия където е моят обор! Не желая да го виждам там!"... И хазяина каза "Щом така е рекъл, това е неговото право! Иначе ще се изпокараме с комшията, а ние толкова години се имаме".
И така сега аз водя Арни вързан .... а помиярчетата разбира се не са. Те излизат от "територията" стръвно го нападат в гръб и ако той се обърне - беж обратно в укритието. Е*ати тъпотията! Омръзна ми! Смртно много ми омръзна, а на Арни направо не мога да си представя какво му е!
Дето викат хората - как може да причиниш болка на куче, как можеш да го удариш? Ох как ми иде да взема една сопа и като ги запухам! Всяка една разходка се превърна в кошмар - то е един истеричен лай, то е едно стръвна спускане - вече ухапаха моята хазяйка по крака при едно от тия излизания. Просто не се живее така! И защото усещат че са безнаказани всеки път стават все по-нагли.
Приемаме акъли всякакви! Стига да помогнат да си върнем спокойствието отново!

Must Love Dogs. Must Care. Must Share.

#137
Публикувано: 28 April 2009 - 01:46 PM
ще споделя своя опит в справянето с бездомните около нас, които налитат на Шушона- отначало я оставях тя да ги разгонва като я наобиколят, защото съм забелязаа че всички кучета имат някъв вроден респект към доберманите. обаче накрая ми писна всеки път да се лаем, и жал не жал, им теглих по един-два шута в задниците, колкото успях. Сега подлайват отдалече само.. за съжаление такъв е начина с този тип нахални и нападащи кучета..

she offers me protection,
a lot of love and affection- whether I`m right or wrong..
#138
Публикувано: 28 April 2009 - 02:11 PM
Като са негови не им е мястото на улицата.
И е нормално кучето да ходи вързано, ако говорим за града.
А по повод шутовете - зависи на какво куче попаднеш..... При нас бездомните са такива, че е достатъчно само да се направиш, че ще хвърляш нещо и те се изпаряват. Но тези, доколкото разбирам, не са бездомни и си пазят територията.
#139
Публикувано: 28 April 2009 - 02:24 PM
не е проблемът, че Арни е вързан, а че те НЕ са. И се чувстват силни защото добре разбират, че имат човешка подкрепа зад гърба си и броят им е доста солиден /8 кучета са си 8 кучета!/.
преди време друга съседка е подавала жалба срещу тях. отговорили са й, че тъй като кучетата са в "частна собственост" /т.е. неговия обор/ нищо не може да се направи. Това хубаво, но те не нападат този, който влезе в обора, а този който минава по пътя, който е единственият и няма начин да се заобиколи.
друг съсед, който е бил нападнат, докато е карал колело ги е стрелял с газов пистолет и сега като го видят - бягат. Само това остава - да си нося и пистолет под ръка за да излизам от дома си!

Must Love Dogs. Must Care. Must Share.

#140
Публикувано: 28 April 2009 - 02:32 PM
И знаете ли как го отучих? (само не ми се смейте! и не ме мислете за луда!) Купих едно детско пистолетче с капси и една седмица през балкона спрелях с него малко преди оня да тръгне. Луско се скриваше моментално Така се отучи. И така се спаси. Безвредно е, опитайте.