[mil_]

Здрасти, Валя, ааа, познати работи ми разказваш
С тоя Ронго изпаднах в такива терзания, каквито по никакъв друг повод не съм преживявала. Момчето е прекрасно. Вече ме разбира от поглед. Ходи до крака ми, гледа ме в очите какво ще кажа, чете ми мислите. Говорихме си скоро с една съфорумка, ще я цитирам "някои кучета просто са си твои кучета и точка". Някак с Реджо се допълват - всеки има нещо, което другият няма. Пусти побойници. Искам си ги и двамата. Чак не ми се пише в тази тема, щото се мятам като някоя хлапачка в нерешителност и какво да ви занимавам с моите лигавщини. Съня си изгубих, хора.

[Waikikii]

mil_, от няколко дена си мисля, да питам ли...да не питам ли...но ще питам. Има ли някакво развиетие по отношение на търпимостта между двамата мъже?

[mil_]

Не, нищо не съм правила. Абе, ще ви казвам като има с какво да се похвалим, няма да ви оставя в неведение

[Waikikii]

Успех от мен!

[lillis]

mil_,и при мен имаше много колебание.Да остане или не второто ми куче,и така цяла година се питах.Остана,разбира се, в дома ми и са си разделени двете кучета,за да не се бият,но свикнах.Ронго е прекрасно и умно куче,потърси все пак още подходящите хора за него,но ако ти става все по-трудно да приемеш мисълта,че няма да го виждаш всеки ден,решавай твърдо.

[deni_avr]

Мил, не е само при кучетата.Сиси живя с мен много дълго време, година. Не се разбираше и все още не се разбира с моите 2 котки. Дивичка е, не дава да я пипаш, дори и аз. Но като мине повече време, това е капана с животните и край. До Франкфурт я занесох, оставих я една нощ в новия й дом и на следващия ден излетяхме заедно, за да си останем завинаги заедно въпреки че всички други условия сочеха, че разумния избор е друг. Но това е.

Взимайки животно у дом човек трябва да е със силна психика. Никога не знаеш кое ще се позастои и настани в сърцето ти.

[mil_]

Нещата с Ронго далеч не опират до дългото съжителство, взаимното привикване и слабата психика.
Ние с него се разбрахме на петата минута след запознанството. Оттогава той не прави връзка с никой друг. Вероятно моето присъствие му пречи на останалото общуване. Така, както го виждам, да го дам си е чист експеримент.

[wind]

mil_, вярвам, че ако решиш твърдо, можеш да се справиш с проблема. Имаш необходимите познания, желание и търпение и ако решиш, след време, дори и много време, двамата няма да се бият, вярвам го. Само трябва да решиш да се заемеш, а не да решаваш да ги гледаш разделени.

[Valia_Rasheva]

mil_, стискаме ти палци пловдивската група! Знам, че ще намериш решение... Ако живеехме постоянно в къщата с двора, без колебание щях да опитам с Ронго, обаче при сегашната ситуация няма никакъв смисъл. Преди две седмици у дома се появи един папагал (тук ги наричат "корела", което впоследствие се оказа една голяма обърквация с името) и г-ца Изабела си загуби апетита цели два дни, какво ли си каза "мама има друго мече и не ме обича вече". Седеше тъжна по цял ден на дивана под него и лаеше всеки път, когато папагалът издаде звук, демек - виж го колко е лош, върни го "в магазина". После се успокои и свикна, но съм сигурна, че ако докопа момент, би му "казала" какво мисли за него, нищо, че е птичка. Та не знам как ще те разделят двамата. Сложнота... Разправяй какво се случва, защото на някой друг може да му се случи утре.
Бела ме е втрещявала с проявите си на "замайчване", което може и да е подсилено от факта, че постоянно единият от нас е с нея, откакто я имаме едва ли е била сама повече от...20 часа? не повече. Вече съм свикнала да внимавам как излизам от душа, защото тя е легнала на килимчето в банята и ме чака, за да не ме изтърве случайно да забегна нанякъде. Дали породата е такава, или просто Бела си се е родила с такъв характер, не знам. Може пък просто да е глезено момиче. Обаче ако и Реджи е същият в това отношение... абе, ти си знаеш.
Пък ние ще стискаме палци.

[чери]

Как са нещата при Ронго.Да си призная тая тема съм я чела N- на брой пъти и често се присещам за него.....

[land]

Имах честа да се запозная с това уникално куче. Няма такова същество. Поздрави на него и mil

[mil_]

Ронго си е екстра, само ме врънка за разходки. Щерка му Реджина беше няколко дни при него преди да замине, ееех, какъв кеф, тя го боричкаше и наиграваше идеално.
Не съм предприемала никакви стъпки с Реджо, само понякога пак ги разхождаме заедно, не сме имали ядове. От демодекозата няма и следа, изчаквам още месец и ще му направя всички ваксини наново, че той на практика не е ваксиниран като хората, после кастрация и всичко ще е тип-топ.
Вчера мина Дени с две котета, той отначало не ги забеляза, ама след малко - еее, няма по-учудено куче. Като че не беше много наясно какво е това, застина като статуя и се дзвери в боксчето им 5 минути, после им каза мощно бау! Изобщо не го знам как е с котки, но и тази среща не ме осветли особено.

ПП: Аз мисля да се мести тази тема, Ронго си остава наше куче. Само се чудя какво легло да му измисля, че ми е мъчно дето си няма диванче да се просне и да гледа отвисоко, а постелката му е на пода. Даже покрай това ми хрумна да захвана нов бизнес: дизайнерски мебели за жувотни може и недизайнерски, ама да са мебели.

[grima]

ПП: Аз мисля да се мести тази тема, Ронго си остава наше куче. Само се чудя какво легло да му измисля, че ми е мъчно дето си няма диванче да се просне и да гледа отвисоко, а постелката му е на пода. Даже покрай това ми хрумна да захвана нов бизнес: дизайнерски мебели за жувотни

супер!!!
А за новия бизнес съм сигурна, че ще е успешен! Брой ме за пръв клиент! ама и за помагач ставам!

[deni_avr]

Дам, Ронго наистина е много специално куче. Деликатен, нежен, внимателен, аз по принцип съм малко резервирана с големи кучовци, но Ронго има такъв поглед, че можеш да се разтопиш. Голям късметлия ще е стопанинът му.

Срещата с котетата беше наистина интересна. В началото Ронго ме посрещна много весело (аз толкова често гостувам на Мил, та чак кучето й ме познава вече :)) ), даваше ми лапа "с усмивка", радостно, подскок, подскок. Когато забеляза котетата беше много смешно. Даваше лапа вяло и така настрани, без дори да ме поглежда Беше много концентриран в изучаването на малките, но кака Дени като истинска майка орлица, след избауването реши да не им причинява допълнителен стрес и му поограничи гледката

пс. Честито, Мил!

[Francesca]

Честито, mil_
Радвам се, че и двамата няма да преминете през ужасния момент на раздялата

[rodegunda]

ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
От все сърце се радвам за вас двамата!


(сега ще чакаме dikari ... как ли ще се радва )

[mil_]

Ама вие досега не разбрахте ли, че не мога да го дам тоя Ронго, то това не е новина, хора, аз чак сега обърнах внимание, че заемаме място тук при търсещите дом. Ще си оптимизираме ежедневието, ей го, зимата дойде, дето се плашех, че няма да се справяме, но си се справяме

[InaG]

Повече от чудесна новина!
Все пак, отдавна беше ясно, просто трябваше да се изрече/напише с думи!

[Anuk]

[grima]

Ама вие досега не разбрахте ли, че не мога да го дам тоя Ронго, то това не е новина, хора, аз чак сега обърнах внимание, че заемаме място тук при търсещите дом. Ще си оптимизираме ежедневието, ей го, зимата дойде, дето се плашех, че няма да се справяме, но си се справяме

А, то подозрения имаше още от деня, в който отидохме да го вземем от СЗ и те видях как го гледаш , а и той тебе
обаче искахме да си признаеш официално пред нас