
С тоя Ронго изпаднах в такива терзания, каквито по никакъв друг повод не съм преживявала. Момчето е прекрасно. Вече ме разбира от поглед. Ходи до крака ми, гледа ме в очите какво ще кажа, чете ми мислите. Говорихме си скоро с една съфорумка, ще я цитирам "някои кучета просто са си твои кучета и точка". Някак с Реджо се допълват - всеки има нещо, което другият няма. Пусти побойници. Искам си ги и двамата. Чак не ми се пише в тази тема, щото се мятам като някоя хлапачка в нерешителност и какво да ви занимавам с моите лигавщини. Съня си изгубих, хора.