[Furia_S]

Момичета, ако знаете колко ми е притеснено в момента... Заминавам утре, уж за малко само - няма и една пълна седмица, но ми е свита душата: на съседната улица зад нас са разхвърляли някакви химии, явно от строежа там са се отървали я от негасена вар, я от друга някаква гадост, та вчера синът ми като е извел Риж - прибират се и се е разкуцал. Наранени са му лапичките от долу... Все едно ожулено изглежда. Вече имаше такъв момент веднъж, бяхме на лекар дадоха ни мазило да се цапаме и му мина... И не сме минавали от там доста време... И явно не бива да минаваме въобще. Изобщо, ще има да го мисля дали лапичките ще му заздравеят докато ме няма, дали няма да си разлиже поредното петно от нерви, както прави винаги, когато съм на път...
За децата си не се притеснявам толкова, колкото за него. Ще въртя телефона през пет минути и ще го мисля как е. Пак ще лежи до вратата и ще ме чака.
Ох, как мразя да се разделям с него.

[IA---]

Ох, не ми говори,това е труден момент .Аз като оставих ИЯ за 2-3 дни ,се скъсах от притеснение.А тя милата не беше яла.

[sara92]

сесе, много хубав нагръдник имате от кожа ли е?

IA, това да оставя някъде Лъки направо ме разболява, дано не се налага, обаче ако се наложи лечение.....незнам...

[Lora23]

Днес ми беше много стресов ден. В парка принципно се разхождаме без каишка и никога не е имало проблем , но днес се появиха два лабрадора мисля , които бяха адски сприхави , големи и без каишка. При което налетяха на малката ми топка и тя се стресна и хукна към улицата , а лабрадора започна да я притиска вс епо натам..... при което тя не можеше от него да се върне при мен. Аз направо загубих разум и започнах да крещя на собственичката да си викне кучето , че заради него може да я помете нещо на пътя.:(((( Знам , че и аз рискувам пускайки я така , но всеки ден сме така и никога не е имало проблем , просто това куче беше като ударено с ток само скачаше , налиташе й , беше такава нервоза , че тя се шашна.... , а аз повече.Изпокарах се със собственичката де , но отчитам , че това е навярно нормална ситуация , обаче ми е за пръв път и се панирах. Отделно на прибиране за капак уличните ни пумияри , които не са никак малко взеха , че ме подгониха и аз като идиотка литнах в обратна посока , кучето не се стресна , ама аз....:((( И после с една смела жена преминах , която ме посъветва да не ги гледам в очите , все едно ги няма и смело напред....отдега се плаша , когато мога да я гушна , а като стане голяма не знам как ще процедирам. моля да ме посъветвате нещо.....за кураж.

[tigi]

Здрасти!
Чувала ли си, че чаувците обичат да бягат? Както повечето от тяхната пета група. Пуснах Айра без повод след като навърши година, и отново със страх, обича да ме прави на майуна. Оглежда се и ме търси, но настигна ли я, тича отново. Не винаги, но не е изключение. Така че, никакво пускане, ако мястото не е специално пригодено.
Относно лабрадорите, те са много игриви и динамични, обикновено винаги готови за игра. Очакват те много подобни изненади, при които ще губиш контрол, ако кученцето ти не е на повод.
Безпризорните едва ли биха нападнали бебе.

[сесе]

sara92, в 05 May 2010 - 08:32 PM, написа:

сесе, много хубав нагръдник имате от кожа ли е?

IA, това да оставя някъде Лъки направо ме разболява, дано не се налага, обаче ако се наложи лечение.....незнам...

Благодарение на Ия се сдобихме с този хубав нагръдник, от кожа е и много удобен.

[Furia_S]

Тиги,
идване по команда се учи от бебе.
Лео идва при мен по команда дори да види тичаща глутница. Учихме го и го упражнявахме упорито. Така че ако го пускам - нямам притеснения, особено ако бягаше някъде като по-малък най-важното бе да не идвам към него. Напротив, обръщах му гръб и го игнорирах, дори се криех зад дърветата. Той спираше, търсеше ме с поглед и на муцуната му се изписваше безкрайна изненада:
- Я! Това двукрако се изгуби някъде! що за създания тези двукраки, да не ги изтървеш от поглед, веднага се губят!

И се втурваше да ме търси. Тогава го виках по име и с команда, пляскайки с ръце и му давах наградка.
А пускането от повод има свои тънки прелести: например когато кучето спира на кръстопът и мълчаливо те пита с поглед "Сега накъде?" и ти му посочваш с ръката посоката.

[IA---]

Lora23 дано не ти се случват много такива неща.И недайси боже да се случи нещо на бонбонката.Не се сърди обаче,нямаш право по закон да пускаш кучето без повод,освен в определените за това места.Ако си изрядна тогава можеш да претендираш за правата си.Има доста инфо във форума,прочети. Предполагам и стопанката на другите кучета е била в нарушение. За бездомните те разбирам,тук не мога да се съглася със tigi , че не нападат бебета.До скоро излизах с пръчка дори когато ги хранех.Сега само вечер съм подсигурена.Изяждаха си храната и скачаха срещу ИЯ.Сега сякаш посвикнаха малко.Но, около нас са много и все са ми очите на шест.Бебе чау е доста внушително и се опитват да го сложат на място. Бъди внимателна и не я пускай не само заради глобите , но и заради нейната сигурност.А иначе нашата порода ще те дари с невероятно приятни моменти.

sara92 , ако се наложи да оставиш Лъки за лечение някъде.Не тъгувай ,за негово добро е.А и всички ще сме много щастливи да се оправи.

сесе, пак да разцелуваш Ира ,тя нали ми е слабост.Нашата кака

Фурия ,забравих да ти пожелая, лек път

[Lora23]

Ами пускам я само в парка където се разхождат освен мен безброй хора с кучетата си, беше и след 18.00 часа , както видях , че е по закон.Ами тя не бяга изобщо дори от мен , случая беше такъв , че голямото куче я подгони и тя бе принудена да побегне.Само в парка в пускам да направи по 2-3 обиколки вървейки без каишка , казаха ми че куче от малко се учи да върви така , че после става немислимо.И тя наистина върви , а пинчера на съквартирантката ми е на 2 години и не го бе пускала досега и сега бяга.Буквално щуква и иди го хвани , тя моята не прави така в парка , но от вкъщи се опитва да духва.:)))) Отвори ли се входната врата , замаял ли си се излита и започва да лае и да се обръща с поглед на лукава хитруша и ме привиква да излизаме.:)))) При което я хващам на вратата на входа и се прави на шамандура.За щастие в парка не се случва.... поне на този етап.Иначе всякакви кучета и големи и малки се спират при нея и винаги всичко досега е било наред , просто това беше като навита пружина и ни шашна и мен и бебето ми. :))))Не знам , но ме е обсебила напълно , направо ме е зомбирала. Такава любов към животно чак не вярвам , че е възможно д аизпитвам , аз още нямам деца и имам чувството , че развивам майчински инстинкт покрай малката плюшена топка....

[Furia_S]

Lora23, в 05 May 2010 - 10:47 PM, написа:

Ами пускам я само в парка където се разхождат освен мен безброй хора с кучетата си, беше и след 18.00 часа , както видях , че е по закон.Ами тя не бяга изобщо дори от мен , случая беше такъв , че голямото куче я подгони и тя бе принудена да побегне.Само в парка в пускам да направи по 2-3 обиколки вървейки без каишка , казаха ми че куче от малко се учи да върви така , че после става немислимо.И тя наистина върви , а пинчера на съквартирантката ми е на 2 години и не го бе пускала досега и сега бяга.Буквално щуква и иди го хвани , тя моята не прави така в парка , но от вкъщи се опитва да духва.:)))) Отвори ли се входната врата , замаял ли си се излита и започва да лае и да се обръща с поглед на лукава хитруша и ме привиква да излизаме.:)))) При което я хващам на вратата на входа и се прави на шамандура.За щастие в парка не се случва.... поне на този етап.Иначе всякакви кучета и големи и малки се спират при нея и винаги всичко досега е било наред , просто това беше като навита пружина и ни шашна и мен и бебето ми. :))))Не знам , но ме е обсебила напълно , направо ме е зомбирала. Такава любов към животно чак не вярвам , че е възможно д аизпитвам , аз още нямам деца и имам чувството , че развивам майчински инстинкт покрай малката плюшена топка....

Абсолютно нормално е това което изпитваш към кучето си - ОБИЧ! Един съвет от мен, ако го позволиш. за твое удобство научи кучето си на следното нещо: на повод излизате от вас, тя не бива да дърпа, за това си има командата "Редом", след това веднага намираш тревна площ която е около вас да се изпишка детето (е, не пред магазина и под балкона на съседа), после стигате до парка, и през цялото време не й позволяваш да те дърпа, има много теми във подфорума "Възпитание и обучение" за целта. Откопчаваш я в парка и от там си вече готова с любимите й лакомства. И се учите на команди.

Тя е малка, няма как да не се държи като участник на глутницата, когато вижда няколко тичащи кучета. Ще се наредят нещата с много труд и желание.


Ия, мерси за пожеланието.

[tigi]

Furia_S, в 05 May 2010 - 10:12 PM, написа:

Тиги,
идване по команда се учи от бебе.
Лео идва при мен по команда дори да види тичаща глутница. Учихме го и го упражнявахме упорито. Така че ако го пускам - нямам притеснения, особено ако бягаше някъде като по-малък най-важното бе да не идвам към него. Напротив, обръщах му гръб и го игнорирах, дори се криех зад дърветата. Той спираше, търсеше ме с поглед и на муцуната му се изписваше безкрайна изненада:
- Я! Това двукрако се изгуби някъде! що за създания тези двукраки, да не ги изтървеш от поглед, веднага се губят!

И се втурваше да ме търси. Тогава го виках по име и с команда, пляскайки с ръце и му давах наградка.
А пускането от повод има свои тънки прелести: например когато кучето спира на кръстопът и мълчаливо те пита с поглед "Сега накъде?" и ти му посочваш с ръката посоката.

Абсолютно си права, и при мен игнорирането дава резултат. Във заграденото място ме слуша и изпълнява, но навън се прави много често на разсеяна, налага ми се да ставам циркаджийка за да не се гоним..., и като пиша "гоним", нямам предвид да тичам след нея, а да тръгна в посоката, където е Айра. Привличам и вниманието, скривам се зад някой ъгъл, тя бясно препуска в тази посока и ...опааа, попада на мен. Върти щастливо опашка и сама се мушка в нашийника. това е един от начините ми, когато откаже да се прибира.

[IA---]

Какво става с Айра? Как беше през ноща?

[tigi]

Не съм на себеси. От два дена сме по лекари и кашлицата ни е най-малкия проблем, тя намалява. Ходим по други доктори /от нашия окончателно се отказах/ и вариантите са два - скъсан вътрешен шев и изсипване на червата или възпаление на коремния мускул /това не съм сигурна, че беше точно така, цитирам по памет/. Но сега съм отнова в дилема и панически ужас! Д-р Шишков /при когото бяхме днес/ отсъстваше и Айра я прегледа колежката му - млада ветеринарка. От нея разбрах какви са предполагаемите усложнения. Та тя е предала за състоянието на съкровището и аз трябваше да се свържа с него за да се уточним за утрешния преглед. Звъня му преди малко, а той веднага: "Склонни ли сте на повторна операция?". Аз зяпнах!
Казвам: "А Вие как решихте, без да сте я прегледали, че е за операция? Само по думите на колежката Ви? Какви са начините за диагностициране? Ехограф?..." Ехографа не предоставял точна диагностика, трябвало да се отвори коремчето.
Не знам какво да правя, ще се консултирам с още един специалист утре, също по препоръки.
Тогава ще реша.
сесе, как разбраха, че на Ира се е случило именно това?

[сесе]

tigi, в 07 May 2010 - 06:24 PM, написа:

сесе, как разбраха, че на Ира се е случило именно това?

Аз забелязах подуване на мястото на операцията и я заведох при ветеринара и той и опипа мястото и каза, че усеща къде са се скъсали шевовете. После при повторната операция ми каза, че са били 2(които са се скъсали).
И ние утре ще ходим да ни свалят шевовете, но аз пак се притеснявам, че има нещо (струва ми се, че пак имаме подутина и съм страшно притеснена).

[sara92]

tigi,идете в клиниката на д-р Пачев, много е добър, ако решиш пиши на лични ще обясна!

сесе, какво става оправи ли се Ира?????

[сесе]

sara92, в 07 May 2010 - 07:46 PM, написа:

tigi,идете в клиниката на д-р Пачев, много е добър, ако решиш пиши на лични ще обясна!

сесе, какво става оправи ли се Ира?????

Утре ще и свалят шевовете, раната на врата е добре, но се притеснявам за коремната рана! Ох, дано всичко да е наред!

[tigi]

[/quote]

Аз забелязах подуване на мястото на операцията и я заведох при ветеринара и той и опипа мястото и каза, че усеща къде са се скъсали шевовете. После при повторната операция ми каза, че са били 2(които са се скъсали).
И ние утре ще ходим да ни свалят шевовете, но аз пак се притеснявам, че има нещо (струва ми се, че пак имаме подутина и съм страшно притеснена).
[/quote]
А нашето подуване е още непосредствено след операцията.
Не знам, направо съм неадекватна от притеснение. Ще и снимам коремчето и ще пиша в "здравословни проблеми".

[IA---]

Направо ме убихте Да пишете веднага какви са резултатите.Късмет пожелавам и на двете.

[tigi]

ИА, БЛАГОДАРЯ!!!
sara92, тръгваме за две консултации, в 11 часа имаме уговорка и с Пачев.

[tigi]

сесе, какво стана с Вас? Пиши!
днес, след три консултации и ехограф, нещата не са ми по-ясни, но определено се канализираха.
Единия доктор е за херния,а двама, че това е лимфа, която ще се абсорбира до 10-15 дена.
При първия вариант, операция трябва да се направи, но не е спешна.
Ето какво реших...
Щом състоянието на Айра не е животозастрашаващо, ще изчакам 10 дена, така ще разбера със сигурност дали е лимфа или херния.
Ако е първото, ще се оправи сама, ако пък не-ще се оперираме.
Айра е весела, постоянно гладна /ИА, този нутри плюс гел е вълшебен/, играе като за световно, ако и разреша де.., постоянно се закача с Нанук и я подканя за игра, а свекито ръмжи сърдито.
сесе, при Ира наблюдаваше ли се някаква промяна в поведението преди последната операция? Болеше ли я?