[kalito_malito]

[quote name='Silvia_ Xaris' date='Apr 19 2010, 06:22 PM' post='803924']
Здравейте на всички с Мечета...! Моето вече е на 1 година. Нз дали тук е мястото да разкажа. Страшно много си разглезих кучето . Иска да яде само от ръка и да спи на леглото, а е толкова добро, не съм го чувала да лае от 2-3 месеца. Толкова е добър че всички кучета навън му се катерат а той не реагира по никакъв начин. В последните дни нищо не яде, а е активен....
[/quote
Здрасти, не разбрах защо те притеснява, че кучето не лае. Те принципно не са агресивни кучета. Моята също не лае много, но когато спя само как някои тръгне да влиза в стаята при мен просто си нямаш на идея за какъв лай става въпрос.

[milenkaaaaaaa]

Сайта е подновен Ехооо къде се изгубихте ?

[IA---]

Тука сме Как къде

[tigi]

http://forum.dog.bg/...showtopic=31619
И мен все още ме изненадват много неща. Нанук е прекрасна, не само на външен вид. Явно стопаните и не са издържали първите месеци, когато се създават навици,... и я изхвърлят...
Толкова много надежда и любов има в Нанук, въпреки всичко, което е преживяла!
А Айра е толкова благородна и търпелива, че я прекръстих на Далай Лама.

[Furia_S]

tigi

...направо като видях снимките и настръхнах - преди време на съседната улица живееше младо хъски, бяло със сини очи. Бе в барака две на две и се пускаше за разходка само в заградено пространство десет на пет. Към този момент (мисля че преди около две години) бе на година и половина. Заключена в бараката си виеше и плачеше, когато минавах край нея с кучета - то ми су тичаше на животното и му се играеше... От мръсотията изглеждаше точно като нанук от снимките в Сеславци. Не вярвам да е същото куче, то онези хора се преместиха преди година другаде, така че... Но съвпадението е невероятно - надали има много в София бели синеоки хъскита, които да ги гледат така безхаберно.
Много успех и здраве на вашето семейство, а девойките да не се разболяват и да радват стопаните си:-)))

[tigi]

Възрастта съвпада, Нанук се предполага да е около четири годишна. Но не е съвсем хъски, според мен само очите и ръстта показват родствена връзка с тази порода. Ще кача във фотогалерия снимки на западносибирска лайка, за да ми кажеш мнението си.
Благодаря ти за пожеланията, надявам се и твоето "крокодилище" да боледува по-рядко! А че те радва много, не се и съмнявам!

[tigi]

Бързам да се похваля !
Преди минути, Айра влезе в ново амплоа. Абсолютна промяна. Скача, подхвърля играчки, закача се с Нанук, като я удря с дупето и я похапва леко със зъбки, търчи напред-назад! Не мога да повярвам, бебето ми се завърна! Не съм я виждала от месеци толкова щастлива и весела.., милата колко ли зле и е било. Навън, с другите кучета играеше много, но в къщи беше мързелива и без настроение, а аз го отдавах на порастването.

[IA---]

МММ ДА ако знаеш какво те чака .Но я укроти още 2-3 дни да не си направи беля.Моята тъпчи в момента с едни чорап ,а аз след нея .А как се караше на прахосмукачката преди малко.Най е смешна с първият си номер.Спи спи и изведнъж се обръща по гръб мята с лапи, говори нещо и ме гледа .

[tigi]

Ще внимаваме Не мога да обясня какво изпитах, но ти със сигурност знаеш!

[IA---]

А разкажи ,то винаги е интересно.И всеки ден е по весело.Като си представя че само преди 20 дни принцесата ми е била тъжна, ми се свива душата.Да не говорим че 5 дни не спах.Преди операцията един и 4 след това и много като ми се доспиваше се гушках при нея на земята.То някой хора може да ме смятат за луда,ама много я обичам.Тогава още не осъзнавах ,че съм сътворила нещо добро за нея.Само се надявах.Сега обаче няма по щастлива от мен.И като ми развързва връзките по улицата и ме похапва по дупето зада си играе,всичко и прощавам.Те са много смешни защото хем са големи ,едни такива тантурести,хем си играят като бебета.Мога да кажа ,че стопаните на кучета които не са кастрирани не знаят какво изпускат.Хормоните са голяма работа ,дори за здрави животни.

[tigi]

Хич не е смешно, че толкова я обичаш, ИА. Толкова са прекрасни със странните си характери, така тактично изразяват любовта си, толкова търпение притежават...А с тези топли очи като те погледнат - разтапяш се.
Вчера, по време на играта на Айра, огромна вълна на щастие се наддигна в гърдите ми. Сякаш присъствам на огромен успех на детето ми - първи стъпки, открит нов талант, злато на олимпийсго състезание! Изпитах щастие, гордост, облекчение и благодарност, че я има!
Радвам се, че тук постоплихме отношенията си, защото не са много хората, с които мога да споделям любовта към кучетата ми. Някои не са се докосвали до тази магия. Дуги, които имат куче, не отварят сърцето си за любовта им, остават на ниво "това е просто едно куче"...Много грешат! Любимеца е това, което прави живота ми завършен и всяка част от сърцето ми - преизпълнена с любов! То е част от пъзела на моя живот:
Децата ми, семейството, работата и те - Айра и Нанук. Без дори само една/един от тях, живота ми няма да е пълен.
Това са моите чувства.
Нека всички споделим!

[kkk]

Привет и от нас след дълго отсъствие
Нямах време да пиша за съжаление. Искам да се похваля, че гушо вече е официално член на нашето семейство т.е. тази седмица и тримата сме младоженци . Другата новина е, че след няколко месеца (живот и здраве де) ще си има компания - човешко бебе. Искрено се надявам да си допаднат и да нямаме проблеми . По този повод всички съвети от хора минали по този път са добре дошли :-) Омръзна ми да ме питат, какво ще правим с кучето...

Люси, не съм забравила обещанието си...просто беше една малка лудница, за което моля да ме извиниш. Виждам, че сте добре с Ия :-)Ще се обадя като се приберем в София.

tigi, поздравления за смелото Ви решение относно Нанук. Много прекрасни моменти Ви желая заедно с кучовците!

А аз ще се постаря да се включвам вече по-често! Липсвахте ни...да си знаете :-)

[tigi]

Хех! Човешко бебе, успех и безпроблемна бременност!

[IA---]

tigi,Аз какво да кажа по въпроса.Мисля ,че речника ми е беден да изразя точно какво чуствам.ИЯ е моето акумолаторче.Тя осмисля живота ми и ми дава толкова радост и топлина.Тя е неделима част от моето семейство , тя е душичката ми.Не си представям как може да се обърна и тя да не е до мен.Силно се надявам ,че и тя изпитва същата привързаност, която аз от моя страна оприличавам като мания.Обичам погледа и усмивката и. Да моята сладурка се усмихва.На моменти направо се смее.Обичам когато се разхождаме и върви върви и се обръща,поглежда ме в очите.А в тях чета радост от факта ,че сме заедно. Кагато се прибирам у дома изпитвам такова умиление от начина по който ме посреща.По някога си зарязвам работа и се прибирам без причина само за да усетя отново това чуство.Никой не ме посреща както тя го прави.Или аз поне не усещам същото.Такава чиста любов.Обичам я както обичам сина си, гледам я както гледам него.Много често семейството ми ме ревнува от нея.Вчера тя направи една глупост от вън и аз и се скарах защото се уплаших за нея/тръгна да пресича заради друго куче и повода заяде и малък шанс че не минаваха коли в този момент/ Хриси-синът ми вика.
- А така и на нея да и се скараш поне веднъж,не само на мен.
Мога да продължавам да пиша цял ден и пак няма да успея да изразя какво чувствам към нея.За това спирам.Знам че и аз и предавам чавешки качества, но всъщност не мисля че те имат по сляби чуства от нас.Напротив мисля ,че те са по добри от нас.

Краси, много се радвам че те виждам и се надявам скоро да намериш време и да си удържиш на обещанието.Радвам се ,че ти и бебо сте добре.Честито за свадбата и да пратиш снимки.Ще имаш много интересни моменти с бебе и куче.Йорк ще забавлява бебето и ще го пази дори от вас.Моята изпитваше такова страхопочитание към Хриси като бебе, стоеше до количката и не отделяше поглед.Ако се разплаче се надвесва и му мармори нещо.Като поизрасна си говореха на един език.Синът ми към никой не се захласваше така от смях както към ВАНДА -предишнато ми куче.Играеха си с играчките и тя го дърпаше с проходилката.Много я тормозеше милата, бъркаше и в очите ,ушите и устата.Хапеше я за носа ,а тя го търпеше милата като имаш в предвид че никой освен семейството не можеше да си позволи да я пипне.Направих и едно легло високо да не я стига ,но тя като заспи обичаше да и виси главата надолу.И познай ,жална и майка като я докопа.Обожаваше всичиките и дупки, да види какво има в тях.
Та такива ми ти работи.Просто не крий бебето от Йорк а му позволявай спокоен достъп зада го приеме като част от глупницата и ще се сдобиеш с помошник-гледач.

Р.Р.Името на ИЯ не е случайно ,то беше избрано то мен и съпруга ми за наша дъщеричка.Просто ИЯ първа влезе в нашият дом и получи това име.Не рядко когато говорим за нея хората около нас не съзнават,че говорим за куче-дете.Често отговарям на въпроса.
-Вие нали имахте само един син,или нещо не сме разбрали?

[sara92]

tigi, много се радваме за новото попълнение Нанук, само ще напиша БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И ЩАСТЛИВИ заедно!

kkk, всичо зависи от теб, това което внесеш ти като ред в дома си спрямо хора и животни това ще бъде....С Йорк децата просто стават две, и нито едното не трябва да игнорираш за сметка на другото. Може тук на някой да прозвучи глупаво, но те разбират когато ги пренебрегват, и разбират точно защо ги пренебрегват. Минала съм пътя, бебе и куче са напълно съвместими. Стига да знаеш как да подходиш. Аз изчетох немалко неща, в къщи сме имали дори по две, и те никога не са навредили. Напротив създавали са страхотна хармония, обич и топлина. На ЛС мога да пиша повече или да дам литература. Ия, е много права за всичко, ние гледаме на любимците си като на деца! За някой остава неразбрано, досега ми е болно, че на брат ми съпругата не допуска племенника ми при Сара и Лъки. Тя го учи те са " мръсни, хапят, ще се нацапаш не ги пипай, имат болести....и т.н." В момента Марти е с един куп болести от прекомерната вманиеченост и "стерилност". Винаги трябва да има абсолютна хигиена, но поне за мен децата които са израснали с животни са по-здрави, по-благородни, и състрадателни. Пожелавам ти на този етап лека бременност, а после просто ще възпитаваш две деца, не се плаши!

[Furia_S]

kkk, в 30 April 2010 - 10:56 AM, написа:

Привет и от нас след дълго отсъствие
Нямах време да пиша за съжаление. Искам да се похваля, че гушо вече е официално член на нашето семейство т.е. тази седмица и тримата сме младоженци . Другата новина е, че след няколко месеца (живот и здраве де) ще си има компания - човешко бебе. Искрено се надявам да си допаднат и да нямаме проблеми . По този повод всички съвети от хора минали по този път са добре дошли :-) Омръзна ми да ме питат, какво ще правим с кучето...

Люси, не съм забравила обещанието си...просто беше една малка лудница, за което моля да ме извиниш. Виждам, че сте добре с Ия :-)Ще се обадя като се приберем в София.

tigi, поздравления за смелото Ви решение относно Нанук. Много прекрасни моменти Ви желая заедно с кучовците!

А аз ще се постаря да се включвам вече по-често! Липсвахте ни...да си знаете :-)

Когато бях бремена с малката започнах да създавам навици на Лео преди самото раждане. Да не дърпа, да не слага предните лапи върху мен, да не влиза в стаята, определена за бебето: по този начин той не свързваше забраните с появата на бебето и го прие съвсем спокойно. До последно го разхождах сутрин и вечер, с появата на малката той вече знаеше че в тази стая не се влиза не защото там се появи бебе, а защото още преди това стопаните му наредиха така. Единствено не излизах на разходки с кучето и бебето заедно - иначе никакъв проблем не помня да сме имали. По-внимателна бях когато малката започна да пълзи, но вие до тогава имате много време, инак бебето докато е в количка-легло няма никакъв проблем с кучето изобщо - то е на пода все пак.
Лека полека нещата се нареждат от само себе си, малката израсна с Лео и въпреки всичките заплахи от страната на някои неадекватни личности сега е на пет и няма помен от алергии и други глупости, с които ме заплашваха.

[IA---]

Ооооо, тя Краси ще се справи, гарантирам .С тази любов и привързаност коята изпитва към Йорк ще е страхотна майка и на двете си деца.Няма човек който да обича животните и да не страхотен родител и да не е намерил правилният път. Нормално е сега да се чуди как са нещата, но при второто човешко бебе вече ще е експерт.Да е жива и здрава и тя и бебенце и нещата ще си дойдат от самосебе си.Тя бременоста е минала полвината, най проблемната част,така че всичко ще е наред.Аз знаех ама не ви казах .Нека ви ..... Сега чакам и Марина да се похвали и нашият форум ще се напълни с бебета.Да са ни живи и здрави.

[сесе]

Честито и от мен!

[kkk]

Момичета, Благодаря Ви!
Наистина още не мога да реша дали кучо да е с бебето от самото начало или поне месец да са отделно. Неизбежно е всъщност да се виждат. Йорк е постоянно с нас и може би някои ще го определят като грешка, но той спи при нас. Така го научих от бебе и така си и остана...понякога се събуждам вечер и като го чуя да похърква ми става едно спокойно.
И на мен постоянно ми говорят как куче и бебе са несъвместими. В книгите, които погледнах по книжарниците пише да се преустанови контакт с животни...изобщо не ги и купих. Аз съм израснала с кучета, да вярно гледани на двор, но знам какво носи това. И напротив, вярвам, че деца израснали с животни са по-малко склонни към така спряганите алергии.
Иначе аз спрях да излизам с Йорк още преди 2-3 месеца....не съм го искала, просто така се случи и решихме, че е по-добре да не излизам сама с него. Сега излизам с тях двамата за компания :-), а и разходките с него ми липсват. Но пък той става все по-послушен :-). Имахме гости преди около месец - семейство с малко дете. Майката казва, че е имала куче като дете, но малката ужасно се страхува от кучета и котки. Много интересна реакция се получи, майката се страхуваше от гушо в началото и страха се предаваше на детето, което пищеше щом той се приближи. 2 часа по-късно детето вече го викаше да се галят и му даваше да яде от ръчичка. Обясних на майката, че тя насажда страха у детето, като първата реакция естествено е да го вдигне на ръце и така му показва, колко страшно е кучето. Мисля, че си тръгнаха доволни и решени да преодолеят страха си, че нещо може да се случи. Не разбирам хората, които предават собствените си чувства и страхове на другите, особено пък, колко е мръсно и лошо кучето...Майка ми също в началото не го обичаше, рядко се виждат, но свикна....дори успява да преглътне разръфаните килими и другите поразии :-)
О, имахме и друга случка на която аз слава богу не присъствах. Домашно куче два пъти по-голямо от гушо го нападнало, прибраха се с одраскано вратле, а аз си изкарах ангелите. Интересното в случая е било, че гушо които никога не е проявявал агресия особено към себеподобни е ръмжал и се е защитавал. Трудно повярвах, защото той от бебе умира да се запознава с кучовци и обикновено ги скапва от целувки :-) Никога не е ръмжал или пък налитал на бой и хапане, но факт - ръмжал е и е искал да ухапе нахалника.
Такива неща от нас :-) И не на последно място, много са се разхубавили другите кучовци :-) Ние в Смолян видяхме две чаута - едното дойде и нападна гушо, разхождаше се сам, другото видяхме от колата - разкошно, сресано, с огромна козина, за която малко му завидях, ние нали сме си плешовци :-)

[сесе]

Моята голяма дъщеря, когато беше на 2 г. я нападна куче(беше болонка, тя си седеше на една пързалка и си играеше с пясъка, неочаквано върху нея скочи кучето и сигурно и се е сторило нещо голямо и страшно) от тогава изпитваше неописуем страх от кучета. Като видеше куче се качваше на пейката и се изпотяваше цялата, изпитваше направо ужас. Какво ли не правих за да преодолеем този страх от кучета и с всички хора с които говорехме ме съветваха да си вземем куче в къщи и така ще преодолее страха. След дълго мислене накрая решихме да го направим и взехме Ира( първата вечер мъжът ми като донесе Ира в къщи, дъщеря ми се качи най-отгоре на дивана от страх, започна да гледа как малката ми дъщеря си играе с нея, постепенно видя, че няма нищо страшно и сега тя най-много се грижи за нея, вече няма никакъв страх от кучета) Ира направи това чудо за нас.