Чау-Говорилня говорим за нашите любими мечета
#2491
Публикувано: 15 August 2012 - 10:06 AM
Не знаят как правилно се пише породата, нито че не същуствува БЯЛО чау-чау, тръгнали да въдят. Няма ли да се приеме някакъв закон срещу това малоумие, наречено махленско размножаване? Всички цветове на породата имала била, а не знае как се нарича породата. Тя какво, кожи ли колекционира, че ги събира по окраските? Имала четири кучета, а не им е направила при скачката необходимите анализи и изследвания - главата си залагам за това.
Освен, ако отново не хулиганства онази фантазьорка Танито от Русе с пореден ник, търсеща внимание, дето само я банват оттук заради болните й фантазии. Помните ли как е вдигнала на крак сума ти народ заради уж умиращата си женска та хората въртяха телефони по нощите за да й помогнат, а девойката всъщност се забавляваше, защото не е имало изобщо никаква женска, еле пък болна?
Ей на същото ми мяза. Още повече че чау-чау не раждат по 9 палета наведнъж, нашата порода дори рядко ражда 6-7, от малкораждащите са.

Чау - кучето, близнало небето...
#2492
Публикувано: 15 August 2012 - 10:34 AM

Другото сме го дъвкали много пъти.
Рядко някой ме ужасява, ама тази девойка успя ,с немърливост към живота на кучетата.
Е*****ти пък и веднага да търсиш парньор за следващо разгонване.......
Аз пък имам 4 кучето от три цвята и да си скъсам шортите, пари няма как да изкарвам, само давам. Вероятно съм най простата на света

#2493
Публикувано: 15 August 2012 - 11:09 AM
Цитат
Бре кво знаем ние с тебе, нито контактуваме с развъдчиците по света, нито събираме книги за породата, нито стандарта сме превеждали, нито чоплим в генетика на окраските и формулите, с които се обозначават те, нито подбора на двойките гледаме, нито родословията назад четем.
И дори не знаем че в нашата порода окраските са ПЕТ, а не ЧЕТИРИ. И дори не сме наясно че крем не е бяло и бяло в нашата порода чаУ-чаУ няма. Домати с колци ядем ние тука.
Сигурна ли си че девойката не е онази танито от Русе? Дето пишеше глупости тук около уж 45-килограмовото си куче, уж шампион, измислената Наоми внос от Русия и другите лъжи? Ако не - жалко ще е тогава. Защото реално ще се окаже историята истинска и наистина ще са измрели 6 кутрета някъде... За кучета е жалко, особено за нещастната женска, която я превърнаха алчни хора в машина за раждане.

Чау - кучето, близнало небето...
#2494
Публикувано: 15 August 2012 - 02:29 PM


#2496
Публикувано: 15 August 2012 - 06:03 PM
Сара, пука и че я коментираме щото явно щеше да си ги предлага тук. Темата за новата скачка я изрих много късно, бяха я прочели много хора ,явно възмутени. Даже от там ми обърнаха внимание че става въпрос за един и същи човек, та да видя. Пука и също щот реши че с псувня и обиди ще ми разплете чорапите,нали там ми беше написала че нищо не знам, тя има бяло, как така няма.
Като цитира три цвята , а не знае че са пет, също е смешно. Има бяло, крем" това са едно и също", кафяво, и черно . Дефакто 4 от три цвята,вероятно женски дето запложда. Като онази булка дето се представя за председател на клуб Чау чау България от Хасково с кремавият баща шампион. И като говорих с нея, тя ми вика- Ми за реклама сме го написали в сайта си. И сайт си имат. А бе лудииииииииии..................
Вярно, че с Фурия си казваме направо, но понякога не ми се занимава.Но пък тази успя да ме учуди с наглостта си.
Фурия, и да си приказваме ,кервана си върви. Само дето кучетата страдат. Не съм гледала дали е Танито, но мой не е . Тази използва кирилица, главни букви и препинателни знаци. Историята е истина, само дето това е най жалкото.
Горката женска, вие да не мислите ,че приема добавки в момента, Идеята е само да кърми.
Лекси, да не мислиш ,че ми се занимава със всички идиотщини, но съм модератор и теми с обяви и подобни, са не допустими тук.
За някой хора това ,че кучето няма да е вързано е голяма работа..... преставаш ли си .....................
#2497
Публикувано: 17 August 2012 - 10:51 AM
Апартамента ни е преходен и е много голям, Лео по принцип не се допуска в спалнята и съм от тези стопани, които не позволяват на кучетата си да се качват по леглата и дивани. Има си негово кътче, неговото дюшече, където спи, знае командата "Място", там на неговата територия никой не го закача. Такаааааааааа.... Дъщеря ми е на седем и отскоро започна да сънува кошмари, спи при светната лампа в нейната стая, събужда се нощем, идва при нас, гуши се "Страх ме е, страх ме е". Още повече сега лятото като играят на двора по здрач по-големите деца разказват страшни истории (ние бяхме същите, помня го това време) и тя е с голямо въображение като майка си още повече се плаши по нощите. Зълвата ми е лекар, веднага ни прати на психиатър. Да, ама твърдоглаво муле като мен не търчи при психитата за щяло и нещяло.
Реших да отменя забраната за влизане в спалнята ни, през която се минава към детската стая на малката. Изтеглих дюшека на кучето до нейната врата.
Хора, край! Вие разбирате ли, че детето все едно куршум са му леели - спи спокойно по нощите, не се буди, не се страхува, не идва при нас, спи си моето ангелче и не сънува никакви кошмари.
Не напразно тибетските монаси са използвали чау за пазене на медитиращи тела и са вярвали че тези кучета подпомагат да се свържиш по време на медитацията с небето(или астрала, или какво беше там). Не напразно черните и сините са ги смятали за можещи да отблъскват зли духове.
Не съм привърженик на мистика, напротив, достатъчно скептичен човек съм - дори бих казала циничен - но фактите са си факти. Малката спря да сънува кошмари, спокойна е "защото Лео ме пази" - това са нейните думи.
Предполагам че разковничето се крие в доверието към животното - малката много го обича и го смята за закрилник.
Те такива ми ти работи - без никакви психиатри го решихме проблема благодарение на кучето ни.
Отивам да му дам поредната смрадливка (изсушено шкембе). Моят герой!

Чау - кучето, близнало небето...
#2498
Публикувано: 17 August 2012 - 11:09 PM

Furia_S, в 17 August 2012 - 10:51 AM, написа:
Реших да отменя забраната за влизане в спалнята ни, през която се минава към детската стая на малката. Изтеглих дюшека на кучето до нейната врата.
...
А имаше ли някаква промяна в поведението му след открития достъп до забранената до скоро зона и преместването на "крепостта" му именно в нея?

Дивото зове - гласът на кръвта!
#2499
Публикувано: 17 August 2012 - 11:32 PM
Той всъщност не желаеше да прекрачва точно тази граница.
С огромно нежеленаие първите двата дена ходеше да спи под вратата на малката. Но после нещата са се поутоложеха и се поуспокоиха. Включително по нощите грабвах детето от матрака на кучо, гушнало кучето и обвило с ръчичка през вратъ...
Мискини, само ги дебна и никакъв сън за мене.

Чау - кучето, близнало небето...
#2501
Публикувано: 18 August 2012 - 07:46 AM
А, прояви любопитство, как, подуши новата зона, размахал опашката, като му показах стаята на малката ми звездичка. Трябваше да направя снимка как е легнал до огромният й плюшения тигър - бетер две плюшени играчки една до друга, само че едната е жива. И хърка нощем. Лелееееее, като бригада пияни обущари хърка, но съм свикнала- преди да го преместя той спеше до вратата на спалнята ни. Хърка та чак стените треперят. Нищо, поне малката сега е спокойна, камък ми падна от сърцето, честно.

Чау - кучето, близнало небето...
#2502
Публикувано: 18 August 2012 - 01:31 PM

IA, права си за всичко, дано такива хора не се роят, а съвестта им проговори, кое е редно да правят!!!
#2503
Публикувано: 21 September 2012 - 10:09 AM

Измислят невероятни номера

#2506
Публикувано: 03 November 2012 - 09:02 AM
ARES_10, в 02 November 2012 - 11:10 PM, написа:



Странното в случая е, че диваните и леглата не са територия за Арес. Той си има специално място в коридора, от където контролира всичко и всички ..... Сега обаче .... никой не е в състояние да го отлепи. Съпруга ми каза, че той ми е най - сериозния и съвестен болногледач. Само мнооооого хърка, но аз вече без това хъркане не мога да заспя ....
#2508
Публикувано: 07 November 2012 - 08:48 AM


#2510
Публикувано: 08 November 2012 - 11:24 AM
Всичко разбират. Бях навехнала крака си така, че не можах да стъпвам пълноценно върху него. Не ходих в болницата, не го превръзвах, глезена ми обаче бе безпомощен - все едно стъпалото ти да се люлее свободно на кокала, много объркващо и неприятно състояние. Не, походката ми не се промени, но усещането на навехването бе гадно, явно съм растегнала здраво някоя връзка, защото дори при плуването не се отървах от това месеци наред.
Та Лео не спря да обикаля около мен като совалка. Ближеше ми стъпалото, подпъхваше главата си под глезена ми за да го сложа върху нея, вървеше до мен на разходки и обезпокоено ме обикаляше, като не отстъпваше ни на крачка.
А не миришех на болницата, забележете.
Миряса чак когато всичко се възстанови.
xael
Супер е чинията! А колко ще има такива за изложбата?

Чау - кучето, близнало небето...