[Galiadogs]

Остава да сложиш повода и да играеш.Тръгвате-играете,тръгвате-играете.Мария ти го е казала.Кучето нетрябва да знае кога точно ще е тръгването.Освен това и този ритуал трябва да е интересен,а да не изглежда като наказание.Много грешиш като не ползваш повода,така кучето ти е една крачка напред.Не в буквалния смисъл,а в поведението си.

[Мил@]

Остава да сложиш повода и да играеш.Тръгвате-играете,тръгвате-играете.Мария ти го е казала.Кучето нетрябва да знае кога точно ще е тръгването.Освен това и този ритуал трябва да е интересен,а да не изглежда като наказание.Много грешиш като не ползваш повода,така кучето ти е една крачка напред.Не в буквалния смисъл,а в поведението си.

Галя, не те разбрах май съвсем. Съгласна съм, че трябва да се опитам да продължим играта, независимо, че сме наблизо до вкъщи и всъщност се прибираме. Ще го опитам, веднага след като намеря дърпалка, която мога да нося - просто трябва да я намеря и да я купя.

Обаче за повода не те разбрах. Повод ползвам винаги, когато излизаме навън за по-далечна разходка - пеша или с колело. В предишния пост обаче попитах за случаите, когато само отиваме до полянката отсреща - всъщност, пресичаме улицата и сме на поляната. Затова не носим повод. На поляната играем (играем и на други поляни, но тази е, когато нямаме много време) и той тича, обикновено след топката, понякога покрай храстите, целта е да се натича и да си свърши тоалетните нужди. Т.е. има моменти, когато ползваме повод, той е много послушен на повод, както и други моменти, в които не си правим труда. Иска ми се да го науча да ме слуша и без повод. Това неправилно ли е, според теб? Или нещо не съм те разбрала?