Публикувано: 11 December 2009 - 08:39 PM
Да, той е, същият, дето все го гонеха от храната, нали е дребосък. И той отиваше в някое ъгълче, обърнат с гръб, за да не дразни големите, и чакаше. Когато усетеше, че другите са приключили с лапането, отиваше тихомълком, лягаше върху гранулите, и така се хранеще. Дедко няколко месеца поживя и с д-р Станкова, и там така - лягаше в коритото с храната.
Същият, който за малко да убият пред очите ми. Един побойник го захапа за главата, друг - за дупето, и започнаха да го дърпат в различна посока. Той само затвори очи и се предаде. Голямчовците отнесоха няколко кофи по главите, докато го пуснат. А Дедко лежи и се прави на умрял, сърцето ми се скъса тогава за този нещастник.
С.Митрева обеща да го направи австриец, за което й благодаря. Благодаря и на д-р Станкова, защото без нейната помощ Дедко нямаше да доживее да си поживее като "бяло" куче.
А на Дедко пожелавам много спокойствие, здраве и големи, пълни паници с храна. Той не е претенциозен, това ще му бъде достатъчно. Да е щастлив и вместо тези си съквартиранти, които никога няма да дочакат неговия късмет.