Бриар е древна порода, използвана с успех от френските пастири. Превъзходните служебни качества го налагат в армията. Наполеон е имал Бриари, а през 1777 г. маркиз дьо Лафайет, отивайки на служба в щаба на Джордж Вашингтон, пренася в Америка първите кучета от тази порода. През Първата световна война Бриарите са служили самоотвержено като свръзки по огневите позиции на френския фронт. По-късно с много голям успех се внедряват и в полицията.
Кучетата са мускулести, пропорционални, подвижни и много темпераментни. Височината при холката е 62-68 см за мъжките и 56-65 см за женските.
Главата е голяма и дълга с добре изразен преход от черепната към лицевата част. Муцуната не е заострена и винаги е черна. Носната гъба е с четириъгална форма, а не заоблена. Зъбите са големи, гланцовобели, с ножицоподобна захапка. Очите са поставени хоризонтално, тъмни на цвят, с жив и изразителен поглед. Ушите са високо поставени и стърчащи. В повечето случаи се купират по шаблон.
Шията е мускулеста.
Гръдният кош е широк и дълбок.
Гърбът е прав, а крупата - леко наклонена.
Крайниците са прави и успоредни. Лапите са големи с удължено-овална форма.
Ноктите са черни. На задните крайници е задължително наличието на двойни допълнителни пръсти. В противен случай кучетата се изключват от разплод.
Опашката е висяща. На дължина достига до скакателните стави. На върха е леко закривена.
Космената покривка е дълга, вълниста и груба. По структура наподобява космената покривка на козите.
Окраската може да бъде всякаква, като задължително се изключва белият цвят. Предпочитания се дават на възможно по-тъмните кучета.
Представителите на породата се дисквалифицират в следните случаи: нестандартна височина, липса на допълнителни пръсти на задните крайници, къси косми по главата и лапите, светла муцуна, разноцветни очи, къдрава космена покривка, неравномерна окраска по тялото, бели косми по лапите, купирана опашка.
