НАСЛЕДСТВЕНОСТ НА HD
При повечето кучета нарушенията не се проявяват клинично, но не трябва да се счита, че външно здравите кучета нямат дисплазия. Болката в ставите се проявява едва при тежката форма на болестта. Следва да се има предвид, че тази патология може да се предава през 14 поколения. В много страни има програми за борба с HD. Основните трудности възникват при диагностиката, ясното определяне на степента на заболяването. Единствено дейната мярка за борба с диплазия на тазобедрените стави при кучетата е изваждането на установено болните животни от разплод. По различни данни наследствеността на HD се колебае от 60 до 20%, но най-обширните изследвания сочат, че тя е средно 25-35%. При кръстосване на дефектни родители вероятността от получаване на болни потомци се увеличава 2 пъти.
Няма смисъл всички болни кучета веднага твърдо да се изключват от развъждане, също не трябва дисплазията да бъде определящ фактор в селекцията, като се забравя екстериора, работните качества и темперамента. Не трябва да се отказваме и от кучета с лека степен на дисплазия, особено ако се отличават с други качества. От практика е доказано, че даже при постепенно изключване от развъдна дейност на кучета с HD могат да се постигнат големи успехи. Не трябва да се забравя, че даже ако кучето успешно е минало рентген и е свободно от дисплазия, въпреки това може да даде неблагополучно по даден признак потомство. Но резултатите от изследванията показват, че колкото по-здрави по HD са родителите и роднините на кръстосваните кучета, толкова е по-голям процента на свободните от HD кученца. Когато родителите са свободни от дисплазия (селекция при две поколения), процентът на здравите кученца е достигал до 76%.
Какво трябва да знае всеки кинолог, експерт, развъдчик, стопанин и човек, желаещ да си вземе куче. Клинични признаци и профилактика.
За щастие на стопаните, едва 20% от кучетата с болни стави имат явни клинични прояви. Много леките отклонения не водят до осезаеми клинични прояви при кучето, и за стопанина, по правило, остават незабележими. Симптомите липсват или са толкова слаби, че не влияят на състоянието на кучето и на работното му използване.
Първите признаци на заболяването обикновено могат да се наблюдават при кучетата над 5-6 месеца. В леките случаи при кученцето или младото куче се наблюдават незначителна слабост на задните крайници, отвреме-навреме леко куцане с единия или двата крайника при продължително движение или голямо натоварване. Когато кучето сяда, то обръща едното бедро навътре, като го приближава до корема. Препоръчва се кинолотъг при актуването на кучилото да оглежда всяко кученце по време на движение. Трябва да се обръща внимание на късно тръгналите кученца, на кученца със задни крайници, които се плъзгат настрани на нехлъзгаво покритие и не държат стойка. При това кученцата с леки отклонения могат да се оставят до повторен оглед след 2 седмици, но даже при пълна нормализация на движенията те са първи в рисковата група. В същото време е забелязано, че кученца, които на възраст 30 и повече дни (а някои и като възрастни) по време на почивка заемат поза жабешка поза с разперени и изпънати назад задни крайници и се чувстват напълно комфортно и лесно скачат от тази поза, по-късно те имат рентгеново здрави стави. Впрочем, това положение има нужда от окончателно потвърждаване със статистически материал. При по-големите кученца (2-6 месеца) трябва да се обръща внимание слабостта на таза при малки пробези (кученцето се стреми да седне или легне, при това често завърта задника), лоша координация и избягване на излишни движения, свързани с голямо натоварване на ставата (скокове нагоре на място, рязка смяна на посоката при бързо тичане и т.н.).
При изследване на кученца от порода немска овчарка е установена пряка зависимост на развитието на HD и скоростта на нарастване на теглото болните кученца са тежели много повече. Тези данни са потвърдени при лабрадор ретривърите. Следва изводът: в ранна възраст, когато костите още съдържат много хрущял (до 5-6 месеца) бързото наддаване на теглото спомага за развитието на костни аномалии. Може да се развалят правилни стави, но не може по какъвто и да било начин да се избегне развитието на HD при кученца с лоша наследственост.
От тези позиции кученце с най-добър в кучило търговски вид веднага попада в рисковата група по HD. Струва си над това да се замислят онези клубове, в които главният критерий за отлична оценка на кучилото е слонският вид на кученцата, пък нека и едва придвижващи се. Безспорно, излишното тегло на кученцето значително усилва натоварването на тазобедрените стави. При това играе важна роля и характера на храната: храната с високо съдържание на белтъчини спомага за натрупване на мускулна маса, балансираните минерални добавки, витамини и микроелементи влияят на скоростта на растежа и развитието на тъканите на организма, развитието на вкостеняването на скелета. Липсата или излишъка на минерални вещества, микроелементи и витамини може да доведе и до необратими изменения в тазобедрените стави.
Така например, по някои данни, недостига в растящия организъм на аскорбинова киселина (витамин С) при стрес води до развитие на HD. Въглехидратната храна (каши) спомага за формирането на мастна тъкан, с което задълбочава състоянието на ставите. Рахитът влияе отрицателно на костната тъкан като цяло и може да стане отправна точка за развитие на HD. Предизвикваното по различни причини забавено вкостеняване на елементите на ставата също предразполага към HD.
Още един фактор, който може да повлияе на развитието на признаците на HD при генетично здравите кучета се счита претоварването на тазобедрените стави на подрастващите млади кучета. Критичен период на развитие и стабилизация на тазобедрените стави се счита възрастта на кученцето от раждането до 60 дни. В този период меките и еластичните кости и хрущяли, нервите и незрелите мускули са особено възприемчиви към стресови натоварвания и натоварвания в теглото. При правилно натоварване развитието на компонентите на ставата е синхронно. Към 6 месечна възраст вкостеняването на ставите и мускулната маса вече са достатъчни за предотвратяване развитието на HD в нормални условия.
Важен фактор, способстващ развитието на HD, е отбелязваното от повечето изследователи излишно движение в ставата, което даже при нормално тегло и мускулна маса усилва натоварването на ставата в периода на растеж и развитие на дългите кости. При опит върху кученца с изходно слаба степен на заболяване, част от тях, които са израснали в боксове с ограничена възможност за движение, значително са стабилизирали ставите си. Контролната група, в която движенията не са били ограничавани, имаше впоследствие тежка форма на заболяването.
Съществува пряка връзка между HD и развитието на тазовите мускули колкото по-добре са развити, толкова по-малко е вероятността от заболяване. Само този признак е наследствен и да се повлияе на развитието му може незначително (това е доказано със сравнение на бягащите и домашните грейхаунди. Масата на тазовите мускули при тренираните кучета и домашните се различавала незначително.).
Физическите натоварвания са класическа палка с два края: от една страна, поразените стави не трябва да изпитват повишени физически натоварвания, о друга тренировката създава добра мускулна опора, за да облекчи живота на кучето. Показано е, че отглеждането на кученца в клетки може да предотврати развитието на HD и да подобри състоянието на болните кучета. От друга страна, ако родителите на кученцето са били болни, то физическите натоварвания изобщо няма да повлияят на развитието на HD болестта въпреки това ще се прояви.
Установено е, че плуването е вид натоварване, което се предписва на кучета с диагноза HD: в съчетание с приемане на профилактични препарати, спомагащи за възстановяването на хрущялните тъкани и укрепването на връзките, дава забележимо подобрение на състоянието на кучето даже при тежки форми на заболяването.
Не може да не се спрем и на модерната сега сред развъдчиците система за изложбен тренинг, когато два-три месечно кученце започват да го водят изкъсо, неумерено да го карат на тича в тръст, да бяга след велосипед и едва ли не да го впрягат да тегли. Да не говорим за това, че такъв тренинг разклаща психиката на кученцето, натоварванията на тазобедрената става са престъпни. До 8-10 месеца основният тренинг за кученцето трябва да бъдат свободните движения, игри с връстници и плуване, при това всичко с мярка, с постепенно увеличаване на натоварванията. Следва да се отчете, че някои бойни (забел.: много енергични) кученца по време на разходка нямат мярка, затова самият стопанин трябва да дозира натоварванията. Много е вредно за неукрепналите стави на малкото кученце да тича след бързо галопиращо възрастно куче. Особено нерационална е ранната работа (до 10-12 мес.) с уреди, независимо от тяхната ширина, височина и степен на сложност. Същото се отнася и за тренировката и лова, където природната страст кара кученцето да забравя за умората именно затова ние не препоръчваме да се започва работа с куче на полето преди 1 година. Получаваните претоварвания на ставите и даже малките травми са най-малкото стресово натоварване и могат да станат пусков механизъм за развитието на HD.
Доказано е, че на дисплазията НЕ влияят: наличието/липсата на треска в периода на смяна на зъби, имунизации с жива ваксина срещу чума и хепатит, повишено съдържание на витамини С, D и Е в храната, както и калций (не трябва да се забравя, че хипервитаминозите протичат доста по-сложно, особено в случая с витамин С); анестетиците преди рентгена макар и да влияят на изменението на формата на ставата, но изобщо не се отразяват при поставянето на диагнозата; добре изразени ъгли на съчленяването на задните крайници не увеличава вероятността от заболяване от HD.
Положение според Клуба
Ще започна с пример: през есента на 2003 година ние планирахме връзка с прекрасна ирландска сетерка (1-во място на изложбата, две дипломи ІІ степен, великолепен произход) с достоен мъжки (Интершампион, Шампион на Русия, дипломи, темперамент, произход всичко си има). По всички характеристики кучетата идеално си подхождат бихме чакали кученца с нетърпение. Но стопанката на мъжкия направи тест резултатът: HD - C. Направиха тест и на женската - HD - C. При мисълта, какво биха получили стопаните, като си вземат кученце от много перспективно по думите на кинолога кучило, не ни става никак добре. При това (без да знам резултатите от теста), няма да си кривя душата, бих била сигурна в блестящото бъдеще на тези кучета.
А сега положенията, от които се ръководим от 2004 година при подбор на двойка.
1. Всички мъжки кучета производители, родени през 1997 година и по-късно, за да бъдат включени в плана на връзките са длъжни да минат теста за HD. Няма да се издават документи за кученца с баща не тестван мъжки на по-малко от 7 години.
2. В "удостоверението за произход на работното куче" се вписват резултатите от тестовете за HD.
- дисплазия степен А (липса на каквито и да било признаци, абсолютно здрави стави) - никакви ограничения.
- дисплазия степен В (подозрение за дисплазия) свободно допускане до племенно развъждане. Тази степен не говори за заболяване, а за подозрение. В повечето случаи това е свързано с неправилно направена снимка, възрастови изменения, неправилно (по дадения признак) отглеждане или начин на живот. Но, ако при другите кученца от кучилото е поставена диагноза дисплазия, може да се говори за предразположеност към HD, което трябва задължително да се отчита.
- дисплазия степен С (преддисплазен стадий). Макар че в Русия и повечето страни няма ограничения, ние решихме да въведем ограничения, тъй като степен С това вече е дисплазия. Засега няма да изключваме, но партньорът трябва задължително да бъде тестван и здрав. При този подход рискът все пак е няколко пъти по-нисък, отколкото ако и двете кучета изобщо не са тествани. Ортодоксалните програми, които предлагат в развъдната дейност да се използват само кучета с напълно здрави стави, не позволяват бързото изкореняване на заболяването във връзка с характера на неговата наследственост и наличието в поголовието на здрави носители. В същото време рязкото изключване от сферата на развъждане на голям брой елитни животни ще нанесе на породата вреда, която е непоправима и несъразмерна с ползата.
- дисплазия степени D и Е (собствено дисплазия) не се допускат, без изключения
Ако женската не е тествано, тя не може да бъде кръстосана с мъжки, който има HD-C, и при други равни се отдава предпочитание на мъжки с HD-A пред мъжки с HD-B.
Обаче съществува голям проблем: как да уговориш стопаните на женските да тестват кучетата си? Процедурата за кучето и стопанина не е от най-приятните ще трябва да се подписват документ, че вие не няма да предявявате претенции, ако кучето не понесе упойката. Повечето стопани след снимката за около ден изпадат в мрачно състояние от преживяното. На всичко отгоре процедурата изисква не само време, но и финансови разходи. Ще пробваме да изложим няколко причини, според които все пак трябва да се направи снимка:
1. Моля!
2. Помислете за тези, които ще станат приятели и стопани на потомците на вашето куче. Те ще Ви благодарят.
3. Породата също ще Ви бъде благодарна. Много интересно изследване е проведено с лабрадори, макар че са анализирани много малко кучета, но данните впечатляват. От здрави родители получавали кученца и проверявали броя свободните от HD предци във второто коляно. Ако е нямало такива, то здравите кученца били 50%, ако е имало 1 здравите кученца са били вече 68%, ако е имало 2 71%, 3 100%!
4. Целият цивилизован (който чувства отговорност за бъдещето на любимата си порода) кучешки свят вече 40 години тества кучетата си. Повечето страни реализират програми за борба с HD с различна степен на успех. Най-големите успехи са постигнати там, където рентгеновата диагностика на племенните кучета и тяхното потомство е поголовна, задължителна и се води централизирано, с поетапно изключване от развъдна дейност на болните и неблагополучните животни. Програмите, основани на доброволност на проверката и изключване, както и мерките, осъществявани само от отделни развъдчици, не могат съществено да влияят на динамиката на заболяемостта.
5. Снимката се прави на 1,5 години. Вие със сигурност ще знаете, че ако кучето е здраво, то ще бяга на четирите си лапи до дълбока старост. Ако пък има проблеми, като започнете профилактика и ограничите кучето в някои неща (например, да му забраните да влиза в студена вода; да намалите в известна степен натоварването и т.н.), вие ще избегнете неприятни изненади, тъй като с възрастта заболяването все едно ще се прояви, и ще постигнете това, че вашето куче до края на дните си ще се предвижва самостоятелно.
6. Когато кучето носи кученца, натоварването на ставите се увеличава, тук също трябва особен режим. Освен това, Клубът винаги препоръчва на купувачите първо кученцата от тествани женски. Ето такива сме користни.
7. И още веднъж, моля!!!
Решихте ли се? Тогава има няколко правила:
1. В деня на проверката кучето не трябва да се храни, преди изследването трябва добре да се разходи.
2. Не трябва да се извършва контрол по време на разгонване и веднага след това.
3. Даже спокойните кучета трябва да бъдат под упойка или да се използват обездвижващи средства, както и миорелаксанти. Отпускането на скелетната мускулатура спомага за получаването на по-вярна картина на ставите.
4. Кучето се фиксира строго по гръб. За основната (първа) проекция на снимката крайниците трябва да са напълно изправени във всички стави, пределно изтеглени назад и обърнати навътре на около 15 градуса.
5. Да се изследват да се изследват бебета и бременни женски е недопустимо, макар че рентгеновото изследване е абсолютно безвредно за организма.
6. И препоръчване да се спазва: Важността на правилното позициониране при извършването на рентгеновото изследване (
http://tornados.stl.ru/h_hip.htm )
При реализацията на всяка от програмите следва да се отчитат генетичните данни. Широко разпространен в породата наследствен недъг пред първите години борба с него рязко спада. В последващия процес всичко се забавя. Генетиците считат, че масовата селекция е единствения метод за изкореняване на този полигенно наследствен недъг в породата. По този начин, успехът на мерките за борба с HD зависят от постановката на племенната работа. Ние каним всички почитатели на ирландските сетери да вземат участие в тази програма това особено се отнася за кинолозите, ръководителите на породи, стопаните на развъдници.
Да обединим усилията си в грижите за здравето на любимата порода.
Информацията е от сайта -
http://www.irish-setter.ru
http://www.revaldream.ee
Вход
Регистрация
Помощ
Горе
Цитиране +
