Публикувано: 28 November 2005 - 04:35 PM
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Вродената дисплазия на тазобедрената става представлява:
широк спектър от аномалии, вариращи от обикновена нестабилност с халтавост на ставната капсула до пълно изместване на бедрената глава от една дефектна ацетабуларна ямка;
аномалии в развитието на тазобедрената става с динамичен характер на измененията в хрущялно-костните съставки на детската тазобедрена става и тяхната реакция на абнормни биомеханични сили, предизвикващи изменения в ставната капсула, проксималния край на бедрената кост и ацетабулума;
вродената луксация, като една от формите на дисплазия на тазобедрената става, е прогресирала деформация на поначало нормално формирани структури, настъпила по време на вътреутробния период на развитие и нямаща връзка с ембрионалния период. Тя не е малформация.
Посочената дефиниция се потвърждава от лечебните резултати:
1. При възстановяване на нормалните ставни съотношения между бедрената глава и ацетабулума при луксация с течение на времето анатомичните изменения са възвратими.
2. При поддържане на физиологичната позиция на тазобедрените стави на новороденото в абдукция и флексия нестабилните стави имат тенденция спонтанно да се стабилизират чрез затягане на халтавата ставна капсула.
3. Нестабилна става, ако се остави без лечение, може спонтанно да стане стабилна; да се сублуксира; да се луксира; да се манифестира като дисплазия в младежките години.
Нестабилните стави, типичните вродени луксации и предизвиканите дисплазии, сублуксации и луксации са форми на общото понятие "дисплазия на тазобедрената става" в широк смисъл на понятието.
Дисплазията на тазобедрената става се проявява в три клинико-рентгенологични форми:
дисплазия (Dysplasia coxae evolutiva)
сублуксация (Subluxatio coxae evolutiva)
луксация (Luxatio coxae evolutiva)
ОБОБЩЕНА КЛАСИФИКАЦИЯ
(по Владимиров)
DYSPLASIA COXAE
І. Вродена нестабилна тазобедрена става (Instabilitas coxae congenita):
1. Луксираща се нестабилна тазобедрена става
(Instabilitas coxae congenita luxans)
2. Сублуксираща се нестабилна тазобедрена става
(Instabilitas coxae congenita subluxans)
II. Дисплазична тазобедрена става (Dysplasia coxae):
1. Вродена дисплазия на тазобедрената става (Dysplasia coxae congenita)
2. Предизвикана (еволютивна) дисплазия на тазобедрената става (Dysplasia coxae evolutiva)
3. Късна дисплазия на тазобедрената става (Dysplasia coxae tarda)
III. Сублуксирана тазобедрена става (Subluxatio coxae):
1. Вродена сублуксация на тазобедрената става (Subluxatio coxae congenita)
2. Предизвикана (еволютивна) сублуксация на тазобедрената става (Subluxatio coxae evolutiva)
3. Късна сублуксация на тазобедрената става (Subluxatio coxae tarda)
IV. Луксирана тазобедрена става (Luxatio coxae):
1. Истинска вродена луксация на тазобедрената става (Luxatio coxae congenita vera)
2. Предизвикана (еволютивна) луксация на тазобедрената става (Luxatio coxae evolutiva)
Обща характеристика на отделните форми на дисплазията:
при нестабилната става, която може да се луксира (изкълчваща се става) бедрената глава се намира в ацетабулума и може да се изкълчи и намести чрез провокативния тест на Barlow.
при нестабилната става, която може да се сублуксира (ненапълно изкълчваща се става) бедрената глава се намира в ацетабулума и може да се измести частично от ацетабулума, без да се изкълчи, чрез провокативния тест на Palmen.
при вродената дисплазия на тазобедрената става, която се развива при неправилно положение в утробата или по време на родовия акт, бедрената глава се намира в ацетабулума, но не е покрита изцяло. Диагностицира се сонографски непосредствено след раждането.
при предизвикана дисплазия на тазобедрената става, която се развива при неправилно отглеждане на новороденото или при не лекувана вродена нестабилност на ставата, бедрената глава се намира в ацетабулума, но не е покрита изцяло. Диагностицира се сонографски /до 3-ти месец/ и рентгенологически след 3 4 месечна възраст до зряла възраст; открива се най-често при случайно направена рентгенография на ставата;
при късна дисплазия на тазобедрената става, която се развива след лечение на вродена или предизвикана сублуксация или луксация, се дължи на ранно травмиране от изместената глава на растежния хрущял на апофизата на ръба на ацетабулума, която осифицира към 12-13 годишна възраст и се проявява в пубертетна възраст с рентгенологична характеристика както при предизвиканата луксация.
при вродена сублуксация на тазобедрената става, която се развива по време на ембрионалното развитие или по време на раждането, бедрената глава е латерализирана и изместена проксимално в ацетабулума. Диагностицира се сонографски непосредствено след раждането.
при предизвикана сублуксация на тазобедрената става, която се развива след неправилно повиване на новороденото и нелекувани нестабилни стави, бедрената глава е латерализирана и изместена проксимално в ацетабулума.
при късна сублуксация на тазобедрената става, която се развива след лечение на вродена и предизвикана луксация и предизвикана сублуксация, се дължи на недостатъчно обратно възстановяване на ацетабулума и изразена антеверзия на бедрената шийка; проявява се в пубертетна възраст.
при типичната вродена луксация, която се появява при нормално дете пренатално и перинатално, главата е изцяло извън ацетабулума и може да се намести и измести чрез теста на Маркс-Ortolani; няма контрактури на мускулите; няма ограничени активни и пасивни движения в ставата.
при предизвиканата луксация, която се появява при здраво дете с физиологичен хиперлакситет на съединителната тъкан постнатално, поради промяна във физиологичната позиция на ставата от абдукция и флексия в аддукция и екстензия, главата е извън ацетабулума и тестовете на Маркс-Ortolani, Barlow, Palmen са отрицателни.
ЕТИОПАТОГЕНЕЗА
Основен предразполагащ фактор за развитие на всички форми на дисплазията на тазобедрената става е физиологичния хиперлакситет на съединителната тъкан (капсулата и лигаментите), за който причините все още не са изяснени. Няма точно обяснение и защо хиперлакситетът се среща по-често у момичетата.
Причините, предизвикващи луксация при наличие на предразполагащ фактор са:
механични напрежения и ембрионални особености по време на вътреутробното развитие (пренатални луксации);
механични напрежения по време на родовия процес (перинатални луксации);
механични напрежения в следродовия период (постнатални, предизвикани луксации);
генетични влияния.

Marten BG