Публикувано: 19 December 2007 - 01:03 PM
ОБУЧЕНИЕ И ДРЕСУРА НА КУЧЕТО
С обучение и дресура може да се заеме само този, който познава и изучава биологичните особености, инстинктивните реакции и поведенчески прояви на кучетата. Затрудненията, които трябва да се преодолеят при тях, се свеждат до по-трудно проявяващо се разбиране от страна на кучето какво се изисква от него, а също и до непривичността на действията, които трудно се усвояват. Във всички случаи обаче се изискват много усилия и огромно търпение, за да се получи желаният ефект. За сметка на това удоволствието, което изпитва човек от добре обученото и изпълняващо подадените команди куче, е огромно.
Обучението и дресурата представляват система от правила и подходи, с помощта на които у кучето се изработват определени трайни навици, необходими за управляване на неговото поведение при използването му за различни дейности. Поведението е съвкупност от действия, начин на реакция на животното към разнообразните условия на заобикалящата го среда и е насочено към удовлетворяване на основните му биологични потребности от храна, вода, защита от неблагоприятни фактори, продължаване на вида, ориентировъчна дейност за събиране на информация, подражаване и игра, движение и почивка и др. Чрез целенасоченото обучение човекът е научил кучето да извършва конкретни, често пъти доста сложни дейности. Това се дължи главно на обстоятелството, че кучето притежава високо развита нервна система, която може да бъде от различен тип.
Обучението на малкото куче има за цел да го научи да изпълнява безотказно различни действия по желание на своите собственици. Чрез обучението у животното се изграждат необходими условни рефлекси. Понятието условен рефлекс не е ново, но същността му трябва добре да се познава, тъй като ще е от значение при обучението на любимото куче. Условните рефлекси са съответни реакции на кучето към външни и вътрешни дразнители. Те възникват и съществуват само при определени условия, придобиват се чрез индивидуалният му живот и по това се различават от безусловните рефлекси, които пък се предават по наследство, т.е. те са вродени. Да си припомним кои са безусловни рефлекси. Един от тях е защитният рефлекс. Ако с карфица боднем малко кученце, моментално ще последва бърза реакция на отдръпване. Именно това инстинктивно действие е вроден безусловен рефлекс. Такъв е и хранителният рефлекс на новородените кученца, които, макар слепи и глухи, веднага изпълзяват, намират млечните зърна на майка си и забозават. Ако у тях не съществува този вроден рефлекс, биха загинали от глад. Важен безусловен рефлекс е и половият, който представлява биологичният инстинкт за продължаване на вида и се проявява при навършване на полова зрялост. А как се изграждат условните рефлекси? Основа за тяхното създаване са вродените, унаследени безусловни рефлекси. Ако на фона на действието на постоянен дразнител (предизвикващ безусловен рефлекс) се задейства друг, безразличен за животното дразнител, който не е в състояние сам да предизвиква безусловен рефлекс, то след няколко поредни съвместни действия на двата дразнителя постепенно - само с действието на безразличния за кучето дразнител, започва предизвикването на условен рефлекс. Да разгледаме известният експеримент, с който известният руски физиолог акад. Ив. Павлов е откривал закономерностите на условните рефлекси. Куче било поставено в специален станок. На кучето подавали парче месо и когато то започвало да го яде, се отделяла слюнка, която изтичала от фистулата. Това е хранителен безусловен рефлекс на слюнкоотделяне. Опитът бил усложнен, като 20-30 сек. преди даването на месото се задействал звуков сигнал чрез звънец. След 10-20 сеанса при звънване със звънеца, непосредствено преди даването на храната, у кучето започвало слюнкоотделяне дори само при звуковия сигнал, без да се дава месо. Това вече е изграден условен рефлекс. За изработването на условен рефлекс е необходимо някой безразличен за кучето дразнител системно и многократно да се съчетава с едновременното действие на безусловния дразнител, като е добре включването на безразличния дразнител да започва малко по-рано от безусловния. Тогава безразличният за кучето дразнител става условен дразнител сигнал за последващо действие на безусловния дразнител и започва да предизвиква условен рефлекс. Но какъв е физиологичният механизъм за изграждането на условния рефлекс? Установено е, че той се осъществява с участието на кората на големите полукълба на главния мозък. При раздразването на вкусовите рецептори с храната, възбудата постъпва по чувствителни нервни влакна към съответния център в продълговатия мозък, а оттам по двигателни нервни влакна се насочва към слюнчената жлеза и предизвиква слюнкоотделяне. Едновременно с това възбуждането от центъра в продълговатия мозък постъпва и в кората на главния мозък, където се намира представителството на центъра за храненето. При действието на звуковия (безразличен за кучето) дразнител възбуждането от слуховите рецептори също постъпва в кората на мозъчните полукълба ( в слуховия център). Ако едновременното възбуждане на тези два центъра се повтаря достатъчно често, то между тях се установява временна връзка, в образуването на която се включват много неврони. В резултат на това възбуждането на слуховият център в мозъчната кора, възникващо под действието на сигнала от звънеца върху слуховия орган, се предава и на центъра на храненето в мозъчната кора, а от тук и на центъра на слюнкоотделянето в продълговатия мозък, а чрез него и на слюнчените жлези, в резултат на което се изгражда условен рефлекс. Направената теоретична обосновка за изграждането и механизма на условните рефлекси е необходима, за да може по-добре да се разберат методите за обучение и дресиране на кучето.
Всъщност какво представлява дресурата?
При нея е необходимо у кучето да се изработят условни рефлекси, т.е. навици да отговаря на различни сигнали на човека по определен начин. Животното изпълнява определено действие, понеже получава за това любима храна (лакомство) или избягва наказание за неподчинение. Необходимите упражнения при дресурата трябва да се повтарят многократно до трайното им усвояване, без обаче да се прекалява с тяхната продължителност. Заниманията може да се провеждат ежедневно, но не повече от 15 минути, тъй като при претоварване кучето се уморява, става вяло и непослушно. Препоръчва се упражненията да се разнообразяват и между тях да се правят продължителни паузи. В началото е по-добре обучаващият и кучето да са сами. Транспортът, шумът, други хора и животни пречат на обучението. По-късно, след усвояване на упражнението на тихо и усамотено място, се пристъпва към изпълнението му при всякакво обкръжение. Винаги при контакта с кучето трябва да се използват едни и същи думи. Постоянно повтарящите се думи се наричат звукови сигнали команди, които трябва да са кратки и звучни и да се произнасят с определена интонация на гласа. Колкото по-отчетливо и внушително се произнасят те, толкова по-бързо определена команда се усвоява от кучето. Още по интонацията на гласа то трябва да разбере дали му заповядват или забраняват. Тези команди според случая се подават със заповеден тон (но със спокоен глас), със заплашителен тон (настойчиво и с повишен глас, като при неизпълнение трябва да последва неодобрение рязко дръпване на повода или лек удар) и с ласкав тон (при изпълнение на задачата, като се съпровожда с поощрение даване на лакомство и похвала с Браво! или Добре!, последвано от погалване). Още по-добре е, ако всеки звуков сигнал се подсилва със зрителен (изразителен жест). Необходимо е обаче да се знае, че два пъти в годината по време на разгонването (за женските), трябва да се прекратят всички опити за обучение. Изучаването на физиологичните основи на поведението и дресировката на кучето е необходимо, за да се разберат особеностите на неговата психика и въз основа на това правило да се насочи методиката на обучение, която включва в себе си правила за въздействие върху него, използвайки определени дразнители с цел изработване на необходимите навици. Най-общо методите за обучение и дресура са следните:
Поощрителен метод
Обучението се изгражда изключително въз основа на хранително-вкусово възбуждане (т.е. лакомства, давани на кучето), без физическа принуда. В резултат лесно се установява контакт между дресьора (собственика) и кучето и бързо се изгражда условен рефлекс за изпълнение на желаното действие. Този метод е основата на обучението при домашни условия.
Механичен метод
За въздействие се използват дразнители, причиняващи болезнени усещания (рязко дърпане на повода). При този метод може да се получат резултати на безотказно изпълнение на всички команди, но само при кучета със силен (уравновесен, възбудим или инертен) тип нервна система. Недостатък на този метод на обучение е, че кучето покорно изпълнява заповедите на своя дресьор (собственик) по принуда (от страх).Методът се използва често в цирковата дресура.
Контрастен метод
Обучението се основава на въздействието на поощрителните и механичните дразнители. Първо се използва механичният дразнител за принуждение и след като кучето изпълни желаното действие, то се поощрява с лакомство, погалване и похвала Добре! или Браво!. Методът е особено подходящ при обучение в домашна обстановка.
Подражателен метод
Използва се способността на младите кучета да подражават на възрастните обучени кучета. Този метод се прилага при дресировката на ловни и служебни кучета.
Източник:Енциклопедия за кучето/Д-р В. Денков
Не са ме е хапали кучета, ... само хора! - М. Монро
KOKO_ko 
Вход
Регистрация
Помощ
Горе
Цитиране +