Реджинка вчера полетя за Холандия. Най-после милата ще живее без клетка. Хем ми е криво, пред очите ми е недоумяващият й поглед когато боксът на транспортната лента се отдалечаваше. Хем знам и неописуемо се радвам, че вече няма да кисне в клетка, да чака мига за разходка и да плаче на раздяла всеки път.
Вчера преди заминаването ми спретна чуден номер. зведох ги с татко й на последна Софийска разходка. Търчаха, правиха, струваха, и хоп- скриха се от погледа ми в един миг. Викам ги, няма ги, след малко Ронго се върна, Реджина я няма. И не щеш ли, появява се колебливо едно такова. Приближавам - от устата й стърчи пилешки крак! Завряхме се в едни трънаци да се борим, ама докато я гепя го нагълта! Какъв ужас изпитах. И още ми е притеснено да не е станала някоя беля.
По пътя за летището в таксито пак се опитваше да се покатери на главата ми при неодобрителното сумтене на шофьора.
А щом стигнахме спокойно се просна на слънчице и философски чакаше какво имаме да правим.

А на тази снимка ми изглежда направо мъдро:

На добър път, мило рижо съкровище, желая ти всичкото щастие с новите стопани!
Толкова хора ми помогнаха за нея. Благодаря на dikari и violina, на д-р Бобадова, на Nickey и twoofo и, разбира се, на Илит! Всички вие нарисувахте доброто бъдеще на принцесата, нямаше да се справя без вас.
Тази малка фея ни скри шапките. Не се отлепи от кучетата 1 час. Първо страшно искаше да подари на Реджина ключодържателя си с малка плюшена маймунка, да си има Реджина с какво да играе. Не миряса, докато не ми го набута в ръцете. После обиколи всичките, раздаде прегръдки на всяко поотделно, накрая реши да похендли Трявна:
