Обиденс и фристаил са доступен спорт, не изисква нещо освен ЖЕЛАНИЕ!
Не е достатъчно. Трябват и организации, които да работят и да провеждат състезанията. Да канят съдии. Да обучават. За това пък трябва членска маса и пари. Ние тук нямаме дори обучение къде да получим по тези въпроси ... Та ние нямаме кучета за терапия, нещо, което е съвсем постижимо, но все пак трябва поне един професионалист, а още по-важно - методика, гол ентусиазъм не стига. Аз пък си имам своята мечта - първото нещо, което ще направя като спечеля джакпота, е да зарежа всичко и да ида на обучение в чужбина за обучение на терапи и асистънс догс.
Но на мен не ми е интересно да разискваме изостаналостта на България по отношение на кучетата. Това е толкова болезнена тема, че липсата на състезания по фристайл ми се вижда бял кахър. Всичко, което съм писала по темата касае едни по-общи глобални процеси в световната кинология, които ме тревожат.