Здравейте. Извинявам се, ако не е мястото на тук, за въпросите, които задавам. Затова предварително се извинявам и започвам с питанките :)
Моята Мими е на 1год и 3мес. Шар-пей е и нетипично за тази порода е адски подвижна и няма спиране, тича и дивее като ненормална. Просто не знам как да я науча да ходи редом до мен, да не се дърпа като луда. Бях чела и в други форуми, че като се дърпа кучето, трябва рязко да се дръпне повода и да се изрече командата. В нашия случай е "До мен". Дърпам повода и викам... за секунди си ходи до мен, но после пак започва да се дърпа. За лакомствата... или не иска да опита нищо или ако й давам, тя само ме следи да й дам нещо и е съсредоточена само в това да яде и ако се опитам да я "уча" нещо тя започва да подскача и да се лигави. Ако й се скарам, тя започва да ми се мазни и ме лигави цялата....
Та... това е ако е на повод...
А усети ли, че ще я пускам, само да чуе, че копчето щтраква и побягва накъдето й душа сака

но никога не ми е бягала...
В крайна сметка коя команда е от най-голямо значение в обучението на едно куче. Да сяда, да стои мирно ... Не знам на кое трябва да наблегна, за да има резултат в изпълнението на командите. И другото, което е - за да ме чуе, понякога трябва да й викна няколко пъти и да й кажа името (Мими, ела тук...), за да разбере, че на нея говоря.... И другото за което се сещам е металния ни повод... След като й викна "Ела тук" разтръсвам синджира, за да го чуе и така знае, че е за нея... Синджира ни служи като ориентир за всичко. Да дойде като я викна, като не ме вижда - да се ориентира къде да ме намери...
В крайна сметка как да я науча да идва веднага като я повикам? Как да спре като и кажа? За да не хуква веднага рпи друугите кучета. В такъв случай я спирам с НЕ, но го повтарям по хиляда пъти и чака само да й кажа айде бягай и на секундата я няма. Но като цяло всяка една команда в повечето случаи трябва да й повиша тон, за да чуе...
Благодаря предварително и пак се извинявам, ако мястото на въпросите ми не е тук :)
Щом кучето е подвижно, значи му трябва много движение. Помисли дали му осигуряваш достатъчно тичане - ако е поизморена, няма да се дърпа толкова - и разбира се, като се научи да ходи на повод нормално.
Кучето трябва да има стимул, за да дойде при тебе. Почни с лакомство, което му е вкусно - а не това, което ти си мислиш, че е хубаво. Играй с него, така че да иска да идва, за да му е интересно. Ако навън му е интересно, а ти само крещиш след него и си недоволен/на, когато дойде - на кучето няма да му се иска да идва. Струва ми се, че Мими не е успяла да разбере какво значи "ела тук" - щом идва за синджира, а не идва на устна команда, значи за нея синджира е команда "ела тук"
Това с хукването към други кучета ще отмине постепенно, ако успееш да изградиш добра връзка с кучето и то знае, че с тебе е по-интересно. Тогава ще отива да каже "здрасти", ще ги подушва, обаче едното око ще бъде в тебе - и като свирнеш или махнеш или го повикаш - ще търчи. И трябва да се отработи забранителна команда - ако не е работено върху нея, не очаквай кучето да я разбира от само себе си. То не разбира български език, ако не го научим на него - то си разбира кучешкия език.

Ние сега имаме обратния проблем - понеже Шаро е много енергичен, малко кучета са му подходящи за игра - тича все обратно при нас, защото знае, че с нас ще се натърчи като бесен и ще му е хубаво.
Ето ни и нас - как изпълняваме команди седни (sit), легни (lie), търколи се (roll over), помоли (ask), изправи се (tall)