- (4 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »
За голдъна който беше убит от лекар!!!!!!!!!
#1
Публикувано: 06 September 2009 - 05:49 PM
#3
Публикувано: 06 September 2009 - 07:04 PM
Аз затова гледам Ричи да е при добър ветеринар.
Има хора които не им пука какво ще стане с животното само и само да си изкарат заплатата...

Но аз съм доволна от нашия ветеринар.

Това може да го правят и други ветеринари но нашия винаги след ваксина или преглед или нещо такова дава наградка
(някаква бисквитка (специално за кучета) или нещо друго.
Накратко има и добри и лоши хора, за съжеление.

#4
Публикувано: 06 September 2009 - 07:14 PM

Кажете името на клиниката ,докторката и другата докторка за да попаднат в черния списък и да няма повече пострадали.
Никога не можеш да си сигурен колко е способен и образован ветеринаря ти


#5
Публикувано: 06 September 2009 - 07:28 PM

Нашия е точно такъв радва се когато види някой, ОБИчА животните,.....и т.н.
Ако някой иска да знае кой е той, може да ми напише съобщение и ще кажа къде се намира.
#8
Публикувано: 06 September 2009 - 08:38 PM
Името на лекаря е добре да се каже, а и по този начин ще помогнеш на тези, които евентуално си водят кучетата при тази лекарка или клиника.
Така, че е хубаво да се каже.
#9
Публикувано: 06 September 2009 - 08:49 PM















Мартин Малинов
#10
Публикувано: 06 September 2009 - 08:53 PM
#12
Публикувано: 06 September 2009 - 10:18 PM
Преди година с мен се случи нещо, което все още не мога да забравя... аз бях на 17 години, когато ми откриха тумори на яичниците. Имаше малка вероятност да имам рак и да остана недетородна, но както се надявахме, всичко мина добре. Обаче посттравматичния стрес така и не успях да го преодолея сама след операцията. Тогава решихме да си вземем кученце. Аз от малка мечтаех за голдънче, разглеждах снимки в интернет с надежда, че някой ден ще си осиновя едно. И то се случи! Белла не беше с родословие, обаче като я видях, влюбих се в нея, гушнах я и не исках да я пускам.
Белла беше на 1 година и 3 месеца. Тъй като ние живеем в апартамент, нямаме подходящите условия за развъждане, а пък и тя имаше дисплазия на тазобедрената става, не искахме да рискуваме със здравето й и да обричаме малките бебета на мъчение. Затова твърдо решихме да я кастрираме. Чувах и четох в интернет различни мнения за това, че женска кучка трябва да роди поне веднъж, че кастрацията на женско куче намалява риска за ракови заболявания между първото и второто разгонване... и още много други противоречиви мнения по подов кастрацията.
Ние твърдо решихме, че ще я кастрираме преди второто разгонване. За клиниката M&M VET разбрахме от една добра позната, която сама се занимава и развъжда кучета от много години, затова й се доверихме, записахме Белла за кастрация на 31 август и бяхме абсолютно спокойни, че всичко ще мине добре.
Операцията започна в 12:30. Аз бях абсолютно сигурна, че доктор Кисьова ще направи всичко както трябва, спокойни се прибрахме вкъщи и чакахме тя да се обади да ни каже как е минала операцията. Към 14:20 докторката ни се обади, каза ни, че всичко мина добре, каза да дойдеме към 17:00да я прибереме вкъщи. Единствения проблем е, че кученцето е имало проблем със съсирването на кръвта.
Направихме всичко както тя ни каза, дойдохме навреме, прибрахме я, Белла изглеждаше спокойна, обаче се личеше че я боли много. От раната й течеше малко кръв, но лекарката каза че всичко е напълно нормално.Дори се учудих, че след като лекарката каза за проблема със съсирването, тя не остави Белла под нейно наблюдение за през нощта, или поне не ни изписа някакви кръвосъсирващи лекарства. Обясни ни само кога да я храним, кога да дойдем да махнем конците. Докато се прибирахме, а ние живеем в Перник, Белла започна да кърви в колата, аз се изплаших, но се опитвах да се успокоя, защото бях толкова сигурна, че всичко е наред!
Вечерта мина нормално, тя кървеше съвсем малко, само тежко въздишаше и тъжно ме гледаше. През нощта си навивах алармата през час, за да я наблюдавам. След като си легнах, не мина и час, как тя ме събуди с тежките си стъпки по пода - тя се разхождаше из стаята. Аз станах и забелязах как от раната й капеше тъмна кръв, как на пода се образуваха локвички от кръв.... уплаших се, започнах да търся някакви денонощни клиники, обадих се в някаква клиника, от страх не помня вече къде точно... там ми казаха, че било нормално да тече толкова кръв и няма нужда да я карам при тях, само да й превържа раната. Това и правихме в течение на 8 часа. Кръвта ту спираше, ту пак течеше...
На сутринта я закарах в София при нашата докторка, но нея я нямаше, тя излезна отпуска същия ден и замина за Гърция за почивка. Нейната колежка, др. Савова, ме успокои, отведе Белла в операционната и я запуши всички кървящи съдове, поне така ми каза. (Вече не съм сигурна в нищо!) Оставихме Белла при тях за през нощта, защото беше на системи, лекарства за стимулиране на костния мозък за произвеждане на червени тела, витамин К2 за съсирване и какво ли не още... Каза, че стационарът и операцията (втората) ще са за сметката на клиниката, само да платиме лекарствата. Успокои ни, че след няколко дни Белла ще се оправи. Вечерта отидох да я видя, тя живна малко, дори махаше с опашка, когато ме видя. Обаче се личеше, че много я боли.
На следващия ден лекарката ми се обади, каза, че Белла е много по-добре от снощи, да не се притесняваме.
Към обяд отидохме да я видим, но тя не изглеждаше никак добре. Лежеше на полянката пред клиниката, тежко дишаше, не преглъщаше слюнката., венците и езика й бяха бели на цвят.. когато я видях, ми се сви сърцето, аз бях почти сигурна, че тя няма да се оправи =( обаче се страхувах да си го мисля. Аз седнах до нея, тя опита се да ми се зарадва, аз я галих и не усещах как минава времето. В един момент тя спря да диша, аз се разкрищях, извиках лекарите, те я заведоха в операционната - една малка стаичка колкото тоалетната, с една мръсна маса по средата...
След тежки 20 минути те излязоха с думи "Съжеляваме!"
Според думите на тези лекари тя е имала нисък хемоглобин, анемия и дори левкимия. Тя и така щяла да умре след 2-3 месеца, костният й мозък е бил течен, имала кръв в белия дроб, костният мозък е произвеждал червени тела от неправилна форма и това се дължи на близкородствено кръстосване. В последствие забелязохме, че пълната кръвна картина е била направена в 16:06 от др. Кисьова, т.е 4 часа СЛЕД операцията!
Както ни обясни един хематолог, тромбоцитите (отговарят за съсирването) са били в норма, само хемоглобинът е бил нисък - което е нормално след операцията. По време на втората операция др. Савова е извадила още един литър кръв от коремната кухина. На следващия ден патологът, да, ние й направихме аутопсия, както разбрахме от доклада му, е извадил още 800мл кръв от корема. Къде е истината? Защо така се случи? Защо др Кисьова не направи навреме изследванията? Защо не ме предупреди за коагулопатията, а само я написа в паспорта? Защо след втората операция е имало още кръв в корема и в белите дробове? Отговори на тези въпроси аз дали ще получа?Дали виновните за смъртта на Белла ще бъдат наказани? И кои са виновните? Коя е точната причина за нейната смърт? На кого да вярвам? На кого да се доверя? Всеки има мечти, понякога те се сбъдват, понякога не.... Белла беше моята сбъдната мечта!
#14
Публикувано: 07 September 2009 - 10:55 AM
За съжаление на виновните никой нищо няма да направи и ще си останат безнаказани. :(
Някъде навън ако се случи такова нещо, и се докаже вина или дори недоглеждане от страна на доктора, е ти платят обезщетение за кучето, допълнително за нанесените щети и травми на теб и семейството ти .. и за капак може да си изгуби лиценза. А в България повечето знаят че може да правят каквото си искат безнаказано и се възползват.
#15
Публикувано: 07 September 2009 - 08:36 PM
Искам да ви напомня обаче, че никой от нас не е Господ, че лекарите са просто хора и понякога и те не могат да предвидят всички обстоятелства. Аз познавам д-р Кисьова и д-р Савова и имам 10 операции при тях, които са минали отлично. Не бързайте да хвърляте хули без преки наблюдения върху случилото се.
#16
Публикувано: 08 September 2009 - 10:17 AM

Мартин Малинов
#17
Публикувано: 08 September 2009 - 12:18 PM
Искам да ви напомня обаче, че никой от нас не е Господ, че лекарите са просто хора и понякога и те не могат да предвидят всички обстоятелства. Аз познавам д-р Кисьова и д-р Савова и имам 10 операции при тях, които са минали отлично. Не бързайте да хвърляте хули без преки наблюдения върху случилото се.
Благодаря ви за вашите съболезнования. Не мога да не се съглася с прединия отговор - ако бяхте вие на наше място, надявам се никога да не ви се случи, но все пак ако вашето кученце бе мъртво в следствие на ужасно нелепа грешка на доктор Кисьова, вие може би щяхте да реагирате по същия начин! Аз редовно идвах в тази клиника, бях доволна от всичко, моето кученце никога не е останало без внимание. Но искам да зан, защо др Кисьова не е направила пълнатаа кръвна картина ПРЕДИ операцията, а не СЛЕД нея? Защо не положи някакви усилия да спаси Белла, след като видяла кръвната картина, видяла че кученцето има коагулапатия?? Защо не я остави за през нощта в клиниката? И на мен са ми правили подобна операция, но преди самата операция аз тичах из цялата болница за различни изследвания и алергични реакции на упойката... Аз се надявам вие никога да не преживеете подобна трагедия! Имате късмет, че тези 10 операции са минали отлично! И недейте да забравяте, че при женските кучки кастрацията е цяла операция! Докато при мъжките е една простичка процедура!
Защо първият смъртен случай в тази клиника е моето кученце Белла? Защо точно на нас ни се случиха тези неща? Защо точно на 31 август др. Кисьова излизаше отпуска? Защо??? Ако намерите разумни и логични обяснения на тези въпроси, може би тогава ще спря да хуля тази клиника и тази докторка! Но ние всички много добре знаем, че отговори на тези въпроси няма! Кученцето е починало от загуба на кръв. Затова единственото нещо което мога да правя, е да хуля...
#19
Публикувано: 08 September 2009 - 05:32 PM

Мартин Малинов
#20
Публикувано: 08 September 2009 - 06:29 PM
Към Вашата болка се отнасям с уважение и разбирам, че имате съмнения. Въпросът не можеше ли да се предвиди това, не можеше ли да се избегне, щеше да тормози и мен, ако аз бях загубила кучето си.
- (4 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »