Как ще се опазим по празниците (от гърмежите)
#41
Публикувано: 16 December 2006 - 03:16 PM
#42
Публикувано: 25 December 2006 - 11:15 PM
С излизането от входа попаднахме на "ракетно изпитание" - на около 12ина метра изпробваха за нова година от тия ракетите, дето се оставят на земята и те се изстрлват от спецкашонче нагоре. Кучо направо пощуря... успях да го овладя - тоест да не избяга. Болкуците(хартията която се разхвърчава след взрива на ракетите горе) се посипваха и до нас... Успяях с мъка да го накарам да си продължиме разходката, но той вече "се беше изгубил" или аз бях изгубил борбата да го овладея - ходеше ниско към земята и я го отпуснех (дори и на повод), той се опитваше да се приберем към нас. Айде, после се поуспокои и почна да ходи с нормалната си походка и се зарадвах, че не го бях прибрал след първия гърмеж (въртеше ми се тая идея, ма знам, че ще е грешка) започна втората част на фестивала - немаше как да вида че от кола на паркинга преди да тръгнат метат пиратки - три на около 5-6 метра от нас. Той отново се уплаши мнооооого, особено като от двата блока отстрани "отговориха". Толко плашлив не съм го виждал... Сведе се към земята и се плъзгаше повече, отколкото ходеше. Никаква нужда не свърши - директно към къщи. И немаше спирка - командите му говореха мнооого частично нещо - "не" го спираше , но само за момент, същото и със "стой". Плътно спусната опашка и не я дига. Следвам съветите тука, ама имам опасения да не се окаже това с пагубно влияние върху психиката му?
Ей ся почна пак да лае както нормално...
Нещо по-конкретно като действия или "терапия" нужна ли ще е?

Дивото зове - гласът на кръвта!
#43
Публикувано: 27 December 2006 - 11:19 AM

Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи!
#44
Публикувано: 27 December 2006 - 02:41 PM
Знаете колко са силни гърмежите, аз съм подскачала, но кучето-не, спи си и хич не му е ...Но пък бяга и се крие само като кажа `ццццццццц`, а като пусна прахосмукачката или чуе звука на спрей и се е мушнал под масата.

В тъгата потънах самичка, неразбиране в смях се обръщаше,[br]моята стара усмивка от бездушие се поглъщаше..[br]В скута ми леко потъна лапа,а поглед човешки с топлина ме обгърна...[br]`Само хората правите грешки`.
#45
Публикувано: 28 December 2006 - 02:37 PM
Помня, че умираше от страх, като започнеше да се гърми навън първата година. Криеше се под масата или се завираше в краката ми. А гърменето започна, естествено, три дни преди НГ и си беше истински ужас. С часове съм го гушкала, за да се успокои. Обаче като дойде нова година и цялото семейство излязохме навън, за да гърмим и ние както си му е реда (: а Кристофър излезе с нас. Идеята беше аз да го държа, докато другите гърмят, за да не хукне да гони пиратки или бенгалския огън, когато го хвърляме, за да не се нарани. Оказа се, обаче, че като видя, че всъщност баща ми пали ракетите и другите там пирощуротии Крис загуби всякакъв интерес и страха си от тях. И повече не сме имали този поблем. Постресна и на следващата година, но явно по едно време си е спомнил предишната, защото бързо миряса.
#46
Публикувано: 28 December 2006 - 10:22 PM
Цитат
l) b) l) b) b) b) направо ме разсмя :))) ние за сега и ние не се крием и плашим от бомбите,ама дано да е така и за новА година..


#47
Публикувано: 31 December 2006 - 06:51 PM
Тук разубеждавам в момента една позната да НЕ дава фенобрабитал на кучето си. Нали?



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#48
Публикувано: 31 December 2006 - 07:28 PM
Цитат
Тук разубеждавам в момента една позната да НЕ дава фенобрабитал на кучето си. Нали?
Веднъж , когато бях на 15 дадох валериан на котарака си, горкия не заспа , а просто си седна , крото в един ъгъл и така докато не го взех при мен в леглото. Нищо му нямаше общо взето, но не бих го направила отново.
Фенобарбитал е изключително , силен може би кучето е шизофреник???
По-хуманно ми се струва да го погушка малко, докато новогодишната война приключи.....Аз така смятам да направя.
#49
Публикувано: 31 December 2006 - 08:06 PM
Цитат
Тук разубеждавам в момента една позната да НЕ дава фенобрабитал на кучето си. Нали?
Моето предишно куче - коли, по Коледа и Нова година ни подлудяваше, години наред никъде не сме ходили, карахме си празниците вкъщи. Не се оплаквам, не това ни тежеше, просто той изпадаше в някакъв ужас от най-леките гърмежи, отказваше да излиза - правехме разходките по-2-3 часа през нощта, а вкъщи не можеше място да си намери. Дори да го гушнеш не даваше - беше в постоянно притичване из стаите. Последните три години от живота му / той живя 13 г/ на Нова година му давах по едно хапче лексотан. Признавам, че сама го измислих, просто ми хрумна в един момент, както се чудех как ще изкарваме празниците, а лексотан имаше вкъщи. Доста потреперах първия път, като се унасяше, беше ме страх да не вземе да му стане нещо и да не се събуди. Спа цялата вечер на килима, аз си седях до него, само при най-силната канонада в 12 часа се изправяше за момент, олюляваше се и пак се тръшкаше на земята. На сутринта вече си беше както винаги. Сега не мога да кажа и колко мг са били таблетките, бяха в шишенце тогава, не на блистер. И все пак е изпил за трите години 5 таблетки - първия път само в новогодишната нощ, следващите години и в коледните. Не смеех да му давам всеки ден, а защо не съм се допитала до лекар тогава - нямам обяснение. Та това ми е опита с лексотан и куче.

прочети правилата за подписите
#50
Публикувано: 31 December 2006 - 08:13 PM



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#51
Публикувано: 31 December 2006 - 08:54 PM
Цитат
Голям проблем си е куче, изплашено от гърмежите. За щастие, сегашното ми хубостниче, ма то нали си е ловджийско b) , не обръща внимание на гърмежките. Все едно не ги чува. Само много внимавам да го разхождам по-далече от блоковете, защото от всеки балкон мятат по нещо и ме е страх да не го улучат и да се панира и то. Дано не ни се случва. w)

прочети правилата за подписите
#52
Публикувано: 31 December 2006 - 11:31 PM
нищо и това ще отмине(за гърмежите де)!!
Честита Нова Година,.....ЕврОпеЙци!!! 1super cheers айде наздраве! BEER

*Love Pretty* http://pinchi-love.f...hpbb2/index.php --Всичко за домашните любимци!! - Вече с много повече информация!! Хвърлете по едно око.
#54
Публикувано: 01 January 2007 - 09:13 AM


#55
Публикувано: 01 January 2007 - 09:55 AM

Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милионите и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив... Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.Ще се грижиш ли за мен..страх ме е...маничка съм а мама я няма ". Смешно е, но и аз не вярвах че един поглед на едно такова малко животно може да породи такива безкрайни емоции . ДЖУДИ
#56
Публикувано: 31 December 2007 - 12:15 AM
Съвет - водете си утре кучетата САМО и САМО на каишка, на всяка разходка, дори сутрешната. Нека загубените и побъркани от страх кучета са по-малко.
И - весело изкарване.




Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#57
Публикувано: 31 December 2007 - 01:57 PM
#59
Публикувано: 02 January 2008 - 10:44 PM
#60
Публикувано: 03 January 2008 - 11:06 AM

прочети правилата за подписите