
Лабрадорка в беда останала без стопанин ,малтретирана зверски-в Благоевград
#22
Публикувано: 22 September 2009 - 08:44 AM

Сигурна съм , че ще им се върне един ден



Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват!
#23
Публикувано: 22 September 2009 - 09:45 AM
Ох и аз чакам новини.Дано някой от Пернишкия изолатор да пише как е в момента Ира ,храни ли се,стресирана ли е , и как изглежда ,за подробносто относно здравословното и състояние оше е рано да се каже.
#26
Публикувано: 23 September 2009 - 08:36 AM
#27
Публикувано: 23 September 2009 - 11:47 AM

Не може ли да се даде на съд извергът, който е причинил това? Няма ли някакъв съд в Хага, на който да го пратим или трябва най-напред да бъде съден в България? Не съм много запознат с това. Пък и доколкото разбрах, свидетели има,надявам се да се съгласят да свидетелстват срещу него.
#28
Публикувано: 23 September 2009 - 12:41 PM
#29
Публикувано: 23 September 2009 - 12:58 PM



Ще е добре май Бриджит Бардо да узнае за тези зверства.
#30
Публикувано: 23 September 2009 - 08:29 PM
#32
Публикувано: 23 September 2009 - 09:27 PM

Ние мислехме да ставаме приемно семейство за куче, което е предназначено за водач на незрящи хора, но се оказа, че за целта е необходимо да сме от София и бля-бля...
Бих говорила със съпруга си за тази душица, притеснява ме факта обаче, ако не се подобри здравословното състояние и загубим кучето как ще реагират дацата/малкия е на четери/. Вече загубихме една овчарка на име Дара и знам колко време дъщеря ми страда и говори за нея. Посъветвайте ме, споделете вашето мнение. Аз ще говоря в къщи, защото все пак това решение ще се взема съвместно от цялата дружина.
#33
Публикувано: 24 September 2009 - 10:05 AM
Аз съм от София и бих могла да си уредя една визита в Пернишкия изолатор в събота или неделя, но трябва да знам къде да я търся. Там и ще я снимам, и ще разпитам за нея. Защото си мисля, че бих могла да я приема в къщи за... както се случи. Наистина е решаващо здравословното й състояние, защото, както една жена е писала преди мен тук, да си загубил скоро кученце и да се хвърлиш в неизвестното със затворени очи е убийствено изживяване. А и аз имам деца, които вече изживяха първата си трагична раздяла........ Още не съм посмяла да говоря със семейството си, защото нищо не знам за развитието на здравословните й проблеми - най-вече ме тревожи некрозата на пикочния мехур. Много е важно да знам как е и, явно, единственият начин е да отида там. Дайте ми телефон или адрес на този изолатор, моля.
#34
Публикувано: 24 September 2009 - 11:57 AM
Кучето е кастрирано,ваксинирано и обезпаразитено.
Собственика е починал преди 2 години,оттогава Ира живее в ад -пъдят я и я бият за да я изгонят,тя обаче продължава да стои около къщата и да влиза....нищо че не я хранят.
По време на кастрацията се вижда ,че пикочния мехур е червено-лилав с започнала некроза на тъканта.Причинено е от силни удари с лопата в коремната област,за да абортира.Намерен е спонсор и е проведено лечение,но още не се знае дали ще се оправи.За окото същата работа.
Дано се намери кой да обича и да се погрижи за това мило същество,тя има нужда от дом.
Как живеят тези хора!!!!
Тя наистина е красавица!!!
Дайте поне някакво инфо - къде да се превеждат парите, или къде да се докара храна...
#35
Публикувано: 24 September 2009 - 01:46 PM
БАНКОВА СМЕТКА ЗА НАБИРАНЕ НА СРЕДСТВА:
Име (Name): МАКЕДОНСКА МИЛЕНА ТОДОРОВА (MAKEDONSKA MILENA TODOROVA)
IBAN: BG16UNCR96601047014706
BIC: UNCRBGSF
При банка (Bank): УниКредит Булбанк (UniCredit Bulbank)
При попълване на вносната бележка или платежното нареждане е желателно да попълните основание за плащане " За ИРА "и ник или име.
Дайте заедно да спасим това куче
#36
Публикувано: 24 September 2009 - 04:03 PM
Моля, дайте някакво упътване къде се намира кастрационният център. Аз живея в Перник, обаче работя в София и се прибирам късно вечерта. Бих искала да мина събота или неделя, ако е ок.
#37
Публикувано: 25 September 2009 - 10:21 AM
#38
Публикувано: 25 September 2009 - 03:26 PM
Момичето не се храни почти, не яде суха храна (дали е от стрес не знам); яде колбаси, така че ако ходи някой ше бъде добре да и занесе саламче, кренвирши, наденици или нещо подобно. В резултат е много слабичка. Когато отидох беше вътре на спокойствие, но като чу другите кучета да лаят и че има посетители пожела да излезе, живее му се и на него, милото кученце.
Дано да има късмет и да намери спокоен и пълен с любов дом.

What you get by reaching your destination is not nearly as important as what you will become by reaching your destination.
#40
Публикувано: 25 September 2009 - 04:25 PM
има ли актуална информация дали някой е искал да я приюти пък за лечението от форума оже да се посаберат средства.
Не бих искала постепенно да се забрави за нея