Лабрадорка в беда останала без стопанин ,малтретирана зверски-в Благоевград
#41
Публикувано: 25 September 2009 - 04:37 PM
#42
Публикувано: 25 September 2009 - 06:38 PM

Пожелавам успех и на вас на кученцето

#44
Публикувано: 26 September 2009 - 12:10 AM
Апропо, пращам 30 трохички за лечението на Ира, нали така беше името на миличкото?
#45
Публикувано: 26 September 2009 - 06:06 AM
Пратих парички за Ира, дано се намери по-скоро осиновител, защото кучето има нужда от грижи и като гледам колко е слаба и не се храни, мисля че няма издържи така дълго! Много ми е жал за нея, след толкова болка и страдания има нужда от много любов и дано я намери!
#46
Публикувано: 26 September 2009 - 08:16 AM

Получих информация,че скенер струва 150 лева,изследване на кръв към 25-30.
Мисля,че не е толкова непосилна тази сума.Някой може ли да препоръча клиника и добър специалист.
Осиновител е по-вероятно да се намери след като се знае какво е състоянието на кучето.
Но то действително много страда в момента,защото е свикнало да общува с хора,а не с кучета.Сигурно изживява голям стрес в момента милата.Призовавам който има възможност да и занесе нещо вкусничко,тя е свикнала на манджички с надробен хляб......не е хранена с гранули,затова не яде и е толкова слаба.
ПС: Жената,която се е грижила за Ира не може да ползва интернет.Лошото е,че не се познаваме с нея и е трудна комуникацията по този начин.Моля ако някой има по-сериозен интерес или намерения към кучето ,било да я заведе на лекар,да я вземе временно и т.н да ми пише на ЛС и ще му дам телефона на попечителката,или пък да ми изпрати своя номер,за по- ефективна комуникация.
#47
Публикувано: 26 September 2009 - 08:25 AM
Предполагам, че голям фризер в приюта няма, но все пак да кажа.
Имах преди доста време куче, което ядеше само готвено. Когато тябваше да отсъствам и родителите ми да го гледат правех следното: варях пиле и дреболии с ориз в една огромна тенджера. След изстиване разделях храната на порции, слагах в отделни пликчета и замразявах във фризера. Така за хранещия оставаше само да извади пакетчето за деня сутринта, до следобяд то е размразено и се дава на кучето.
Та, ако имаше как да се осигури един фризер за там, можеше да се редуваме да й готвим.
И въпреки всичко, всяко куче може да свикне в един момент с гранулите (дали ще се подлъгва с овкусяване с пастети, с бульони и т.н.). Ако тя продължава да отказва храна и да слабее, мисля, че по-скоро проблема е здравословен.



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#50
Публикувано: 26 September 2009 - 09:49 AM
лабчето нямаше ли да ходи при д-р Станкова?
Аз също преведох парички и мисля, че ще успеем да съберем за всички изследвания + стационар.
Докторката ще се върне на първи.Май най -добре да я чакаме,или.....Или да я чакаме със резултати от изследвания.....не знам,Разбиращите да кажат,само да не изпуснем кучето ,не мога да преценя доколко времето има значение и дали се е влошила или си е била така....
#51
Публикувано: 26 September 2009 - 10:03 AM
Ако може някой от ветовете да даде съвет може ли да се изчака със скенера или не, би било супер.
До колкото разбирам има и друг вет. лекар в града, който може да вземе кръв и да прочете съответно кръвната картина.
Чери, попечителката ще е съгласна ли да се заеме с това?
#52
Публикувано: 26 September 2009 - 10:54 AM
#53
Публикувано: 26 September 2009 - 11:30 AM
Попечителката е в Благоевград,а кучето в Перник.Кучето е гледано от лекар в Благоевград,ама нищо конкретно не мога да кажа...Хубаво е да се заведе в клиника с по-добра апаратура и повече възможности за диагностика.И там да се направят всички видове изследвания ,а не да се разкарва кучето по повече места и да се стресира излишно .До колкото разбрах попечителката няма възможност да се заеме лично с това ,нито знае къде да я отведе,ама все пак ще питам.
...
Аха. Разбирам. Аз мислех, че тя е в същия град. Ами то моето предложение е всъщност да се плати на вет. лекар да отиде при него на място и да му вземе кръв и после резултатите да са готови, когато д-р Станкова се върне или ако са готови по-рано, вет-ът да каже какви са.
#54
Публикувано: 26 September 2009 - 02:18 PM
кучето не бива да чака 1.10. :(
Кой знае какво още ще изскочи при изследванията.
#56
Публикувано: 26 September 2009 - 02:41 PM
Не мога да помогна с транспорт, времето също не ми достига, но ще помогна с пари.
#58
Публикувано: 27 September 2009 - 10:16 AM
#59
Публикувано: 27 September 2009 - 12:37 PM
Здравейте, всички загрижени за съдбата на едно препатило, но незагубило добротата и дружелюбието си ангелско същество. От този форум се запознах с нея, писах няколко пъти с молба за координатите й и накрая успях да се справя сама с издирването на телефоните на приюта. Информацията за състоянието й вече я знаех от сайта. Чрез жените от Перник се свързах с една много сърцата жена - Биляна, която е приятелка на попечителката и вчера (събота) имаше план да ходи за кученцето и да го води на преглед в София. Уговорихме се да отидем заедно. Няма да описвам състоянието й, защото снимките говорят най-красноречиво... Взехме я и първият ни преглед беше при рентгенолог. Направиха й две снимки в различни позиции на таза и бедрата - слава Богу, не са установени фрактури или разкъсвания на вътрешни органи. След това посетихме д-р Димов, "Бествет". Той я прегледа, измери й температурата, категорично отхвърли диагнозата за пикочния мехур (както преди това и рентгенологът) и каза, че, ако тя има такъв проблем, за дни е щяла да си отиде от натравяне. Тъй като поддържа 39.9 градуса, й изписа антибиотик "Амоксиклав" и болкоуспокояващо "Превикокс". В момента няма да й се прави кръвна картина, а след като премине курса на лечение т.е. след 7 дена. Тогава ще направим и поливалентната ваксина, защото тя е ваксинирана при стерилизацията само срещу бяс. Тогава са й направени вътрешно и външно обезпаразитяване. Отговориха ми, че няма нужда от преглед с ехограф (в клиниката има такъв), защото рентгеновите снимки са много качествени и няма нищо притеснително по вътрешните й органи. Според д-р Димов тя не вижда с нараненото оченце, но е оптимист, че най-вероятно няма да се наложи отстраняването му. Тъй като при глаукома, ако е глаукома, окото трябва да се отстрани, защото вътреочното налягане се повишава, окото нараства и започва да боли и да дразни кученцето. Подробно ме разпитаха дали го чеше с лапа, но отговорът е отрицателен. Насочиха ме към д-р Борисов, който е кучешки офталмолог. Тази седмица ни предстои и този преглед. По-нататък, ако кръвната картина го налага, в клиниката на д-р Димов от миналата есен, ако съм запомнила правилно, има и скенер. Но най-малкото ще мине на ехограф. Препоръчаха бавно и внимателно захранване, защото стомахът й е напълно празен и прехранването може да доведе до повръщане и дискомфорт. Изтеглиха я - тежи 25.400 кг, ръстът й е като на мъжко куче, големината на главата също - не мога точно да ги измеря, защото не искам да я притеснявам. Ако не беше толкова болезнено слаба, по външни белези е един прекрасен екземпляр на породата! Тя НЯМА НИКАКВИ проблеми с кученца, както някой по-горе беше писал. Нито се страхува, нито ги напада, нито ги отбягва - в приюта беше изключително назаинтересована и апатична, не заради неумението си да общува и да си играе с другите животни, а заради депресивното си състояние. Другата заблуда е, че не обича гранули - хапва с удоволствие, когато са приготвени с кисело млекце или костен бульон и са размесени с консерва! Продължава да е плаха, но още снощи при второто хранене помаха за първи път с опашка. Предпочита да се излежава и да си поспива - твърде отпаднала е, за да прави друго, въпреки че днес, на първата ни разходка дори се опита да тича след две кученца. Храни се с апетит. Изтърпява всякакви неприятни процедури - включително и вчерашната обилна баня. Никога не понечва да оголи зъби, камо ли да ухапе. Единствената й реакция на неодобрение е изскимтяването. Прави го, дори когато спи - предполагам, че е натъртена и я наболява, а също така, може би, сънува своите кошмари. В момента е у дома и живее с мен, съпруга ми и двете ми деца. Засега се определяме като приемно семейство, но... кой знае. Важното е, че тя не е на улицата, където я бият, не е в приюта, където от депресия не проявява почти никакъв апетит и слабее. Живее с хора, които проявяват и грижи, и търпение, и желание да я приемат такава, каквато е и няма да я върнат за нищо на света там, откъдето тя идва. А тя е прекрасно кученце! Тези примати, които са превърнали живота й в ад, с огромна лекота са можели да й намерят осиновители, ако са имали елементарна състрадателност. Засега финансова помощ не ни е необходима. Надяваме се да се справим с физическите и психичните й травми. Ако имаме нужда от съдействие, ще го търсим тук, където е пълно с хора, достатъчно емоционално и интелектуално развити, за да приемат за равноправни всички живи същества. Прилагам нейни снимки от първия й ден у дома. Поздрави на всички!