Публикувано: 24 October 2014 - 09:28 AM
Здравейте!
От около два месеца сме собственици на куче от породата голдън ретривър. Женска. Утре става на 4 месеца.
Кучето е от едра порода, а ние имаме две деца - на 15 и на 6 години и бихме искали да го възпитаме да ни слуша. Затова аз още от началото се ровя по форуми и чета много. Купих си и ръководството на Сизър Милан, но за съжаление там за агресията не е писано почти нищо.
Избрахме породата, защото са кротки и се поддават лесно на обучение, а агресията им е минимална.
На този етап се опитваме да спазваме някои основни принципа :
1. Не даваме храна от масата. Когато се храним напълно игронираме кучето. Имаше период, в който беше захитряло и се пробваше да получи нещо като много лаеше по нас, изправяше се на задните крака, скачаше. Но ние не му давахме нищо и не му обръщахме внимание и сега вече не го прави. По време на нашето хранене е спокойна. Ако случайно все пак реши да се приближи, съвсем спокойно й казваме НЕ и опитите биват пресечени.
2. При излизане и влизане във входа и вкъщи също спазваме кучето да влезе след нас.
3. Качване по дивани и легла - в началото кучето беше малко и не можеше да се качва, после започна да го прави. По едно време се наместваше в леглата на децата да спи през нощта. Но смятаме, че не може да бъде така и от известно време сме се заели да коригираме докато не се е затвърдил навика. Има си едно меко одеало, сгънато на няколко ката, което му е отредено за спане. Местя го из всички стаи през деня, за да мога примерно като сме се настанили на дивана и гледаме тв, на кучето да му наредя да си легне на одеало вместо да иска при нас. Наблюдавам последните дни, че си ляга там доброволно. Същото е и със спането нощем. Отстраних го от детската стая. Одеалото слагам от моята страна на леглото и го карам да спи там. Често иска да се качва при нас. Като го усетя и коригирам. В началото не беше мн доволно. Но снощи примерно си спа царски на одеалото. Целта ми е като свикне да спи на одеалото, да го изместя изцяло в коридора. Тя до скоро си напишаваше одеалото, което аз разчетох като вид маркиране. От известно време наблюдавам, че не го прави, а все повече започна да си го ползва да лежане и спане. Силно се надявам тук да сме на прав път. Смятам, че ще е прекалено трудно да не се качва изобщо по диваните и леглата, но нека да го прави само когато не пречи на никого и при наше позволение. Като не сме си вкъщи, ту спи на одеолото в коридора пред входнат аврата.
4. Когато е сама вкъщи свободен достъп има само в коридора и детската стая. Другите стаи са затворени. Надявам се така да си свикне.
5. С разходките имаме малък проблем - понеже чакахме да мине време от третата ваксина, кучето съответно доста си свикна у дома. Страхуваше се да слиза и да се качва по стълби, но с времето вече го прави без проблем. В парка се разхожда приятно, но пред блока не иска особено. Живеем на булевард. Явно просто не се чувства достатъчно в безопасност. Четох за подобен случай на Сизър Милан. При нас е същото - като излезем цялото семейство, върви. Ако сам човек се опита да я разходи, почти никаква разходка не се получава. Изпишка се и се запъне и седне. Съветът беше да се излиза с повече хора на куп с кучето и постепенно то да се престраши. Въоръжили сме се с търпение и дано с времето започнем дасе разхождаме без проблем.
6. Храненето - не давам да яде преди нас. Обикновено й давам доста преди ние да седнем на масата. Примерно половин-един час преди сервирането на вечерята, докато се мотая из кухнята и готвя. Това проблем ли е? Да не би да се тълкува като ядене преди нас????
7. До този момент сме го научили да сяда при команда и винаги изпълнява, вече и без лакомство. Учим го да идва, когато в парка тича свободно. Искам да го науча и да седи мирно на едно място. Играем си на носене на играчка. То я носи всеки път, но не я пуска за сега. Взимаме му я без проблем от устата, то не се противи.
8. Агресивност - ето тук идва и конкретния ми въпрос.
Не реагира, ако й пипам храната или бъркам в устата. Дори умишлено понякога й бъркам в чинията по време на хранене, за да си свикне, че ние можем да пипаме там, когато си поискаме. Не лае, когато някой звъни на вратата. Доколкото зная, тази порода не лаят много. Нашето куче лае само, когато няма търпение да му сипем храната или просто на игра, когато иска нещо.
Проблемът е следния - не знам дали ще успея да го опиша добре. Случва се понякога да се разиграе прекалено много. Тогава започва да тича като светкавица из къщи и не слуша никого. Ако опитаме да я спрем, направо посяга да ни ухапе. Опитваме се да я водим на дълга разходка предимно надвечер. През деня понеже само един човек я извежда и тя мн не иска да върви. Когато се случи обаче да не сме успяли да се разходим пълноценно, тогава предимно се случват тези истории. Разбирам, че има нужда да хаби енергия, но се притеснявам от подобно поведение. Снощи не успях да я разходя добре. Наложи се да изляза сама с нея и съответно не стигнахме до никъде. Като се качихме вкъщи, я пуснах на балкона, тя обича да седи там. Скъсала една торба с миди и камъчета, събирани от морето и когато се опитах да й ги взема от устата подивя по описания начин. започна да ръмжи, да тича, да се опитва да ме ухапе. Скарах й се веднага супер сериозно. Дори я хванах отзад за врата. Ами да ви кажа - още повече се озлоби, вместо да успея да я укротя. държах я притисната към земята известно време, защото съм чела, че така се прави. Тя се тръшкаше, ръмжеше, опитваше се да ме ухапе. Не се ускопои особено. Оставих я на балкона известно време за наказание. Като влезе вътре все едно нищо не се беше случвало - добричка.
Случва се да ни изръмжи и да посегне да хапе и когато се опитваме да й попречим да направи нещо, което тя иска. Примерно да я свали от дивана / от леглото/. Надявам се с повече настояване тя да си научи мястото за диваните и леглата и да не се противи повече така. Обаче за спонтатнното подивяване нямам идея....
Та въпросът ми е защо прави така???? Как да реагирам в такива случаи? Какво можем да направим, за да избегнем подобни случки??? Кучето ще става едро и се безспокоя, ако така ще издивява. Както описах по-горе доста от правилата си ги спазваме, а тези които не спазваме изцало са в процес на корекция.
Имали сме навремето далматинка, която гледахме до възраст 6-7 месеца. Такова нещо никога не си спомням да е било. Очаквах, че ретривъра ще е супер безпроблемно куче, а то... Доста съм в шок.
МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ!