[starrkopf]

Furia_S, в 23 October 2013 - 08:34 PM, написа:

Хал хабер си нямам коя е тази Мартина, коя е Ели, или какво е това НАТКБ, нито ме интересуват вашите някакви амбиции нито организации-шмарганизации. Политиката разваля ВСИЧКО и не желая да участвам в интриги и простотии. така че моля мен във вашите вътрешни интриги и игри да не ме броите.
Ако говорите за жените, работещи в училището, то чак се изненадвам че сте очаквал и отговор. Мухахахах! Много имам какво да кажа, но ще си затворя устата.

Е , как да не ги познавате ?
Едната е инструктор , другата дясната ръка на Албена Алексиева ...
И щом сте против ( а никъде не го прочетох досега , даже напротив ) строгите и дущеши нашийници ) ,защо не сте им доказали ( нали пишете ,че обучавате кучето) , че не са в час ???
А за моите амбиции има кой да се грижи ...

[sazo]

Furia_S, в 23 October 2013 - 09:06 PM, написа:

sazo, в 23 October 2013 - 05:43 PM, написа:

starrkopf, в 23 October 2013 - 07:24 PM, написа:

sazo, в 22 October 2013 - 01:08 PM, написа:

starrkopf, в 21 October 2013 - 02:54 PM, написа:

sazo, в 21 October 2013 - 01:21 PM, написа:

Към строг нашийник трябва да се прибягва в краен случай.peternm името душащ нашийник трябва да ти говори достатъчно как въздейства на кучето.

И ти ли, Бруте???...

Какво?

Не знам , Вие кажете ... Кои са тези крайни случаи ?

Както казах вече душач не съм ползвал никога.Така,че и примери за ползването му не мога да дам.Но за всеки случай не е за обучение на малко,както не е и за ежедневно ползване в обучение на елементарни команди.

Аз съм работила с душач по принуда, защото от училището това бе задължително условие, слагах го колкото да може кучето да е запознато стози уред, инак спокойно се вееше около врата. Не ми доставяше удоволствие и ако не бях подписала договор нямаше да го правя. Моето куче е с кръгъл нашийник тип душач просто защото както е бръснат кръгли нашийници не го изтъркват колкото широки платнени. НЯМА друга причина. Кучето се управлява от жестови и гласови команди. Не виждам смисъл от строг, душач и т.н. ако кучето лежи на сто метра от вас без повод и чака команда по жест: "Тук".

Това се опитвам да обясня на Пешо,че веднъж като е изградил отношенията си с кучето от душач няма смисъл.В случая Furia_S ти не си ползвала душача,просто е бил сложен на кучето.Г-н Starrkopf не мога да се сетя какво точно сте ме посъветвал,но наблюденията ми върху поведението на кучетата са водещи,опитвам се да се абстрахирам от всякаква литература по темата така да се каже.

[Furia_S]

starrkopf, в 23 October 2013 - 06:51 PM, написа:

Furia_S, в 23 October 2013 - 08:34 PM, написа:

Хал хабер си нямам коя е тази Мартина, коя е Ели, или какво е това НАТКБ, нито ме интересуват вашите някакви амбиции нито организации-шмарганизации. Политиката разваля ВСИЧКО и не желая да участвам в интриги и простотии. така че моля мен във вашите вътрешни интриги и игри да не ме броите.
Ако говорите за жените, работещи в училището, то чак се изненадвам че сте очаквал и отговор. Мухахахах! Много имам какво да кажа, но ще си затворя устата.

Е , как да не ги познавате ?
Едната е инструктор , другата дясната ръка на Албена Алексиева ...
И щом сте против ( а никъде не го прочетох досега , даже напротив ) строгите и дущеши нашийници ) ,защо не сте им доказали ( нали пишете ,че обучавате кучето) , че не са в час ???
А за моите амбиции има кой да се грижи ...

Дреме ми на шайбата вашите амбици и имена кого засягат, държите се като елементарен скандалджия. Тези хора от училището НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВАТ. Интересуват ме кучета и приемните им семейства. Не са предприели нищо и не са мръднали малкия си пръст за намиране на изхвърления кучето-водач Танго от Израел. С едно друго приемно семейство на крак обиколихме цял център на София и намерихме изоставено куче-водач в новото му семейство, та със скандал в училището трябваше да разберем името на бивш негов стопанин. И то стопанин, който обявил изоставеното си куче за мъртво и подал молба в Израел за ново куче-водач. Добре че разплетох чорапа да сигнализирам на израелците че кучето Танго е живо, но е изоставено, и ако не бяха добри хора, щеше да умре на бунище или тераса на 8 години. Лично за мен тези хора, които споменахте с имената им, са в игнор. Заедно с вас. Точка по въпроса.
То бива бива болни амбиции, но до такава степен да не ти пука за кучешки съдби и човешки - какви треньори, кви пет лева.

[narisuvan]

Здравейте на всички!
Прочетох първите 15-тина страници, за повече не ми стигат очите. Нов съм във форума и преминавам направо към въпросите.

Имам куче на година и 10 месеца, мъжко, име Каро(означава от испански "скъп, мил, драг", освен това е черен с едно малко бяло петно на гърдите), майка му е едра красива лабрадорка и го взехме от стопаните на майката като лабрадор, но той си остана мъничък. Нямам възможност за снимка в момента, но е леко късокракичък, но пък много симпатичен... :) На половин годинка беше изял една аудио касетка, която му се е омотала около езика и беше излязла до дупето, та тогава го оперираха и предполагам и това е повлияло на развитието му. На големина е като кокер в момента.

Проблема ми е, че е доста своенравен. Има трудности в общуването с кучета. Обича по-големите от него, на по-малките обикновенно не обръща внимание. Кофти нещото е, че е хиперактивен и обикновенно успява за секунди за издразни другите кучета, ако не е това, то обикновенно се спречква с другите мъжки и в случая с по-големите опира пешкира.

До момента съм успявал да го спася от няколко сериозни ситуации. Веднъж на кучешката полянка в Южния парк му скочиха 4 кучета, само защото с тях имаше една женска, а моя налетя на групичката със скоростта на светкавица и явно го сметнаха за заплаха.
Друг случай с един немски дог, просто си поръмжаха на полянката и стопанина на дога го викна, и до там. Но ден-2 преди нова година, докато го е разхождала сестра ми от някъде изведнъж изкочил същия дог и започнал да го размята във въздуха. И пак ветеринари, и пак тръби стърчащи от него и пак пари в момент в който ги нямам.. :) Наистина ми излезе скъп, но това трябваше да го мисля преди да му дам това име :P

Другото е, че ми ръмжи дори когато съм в стаята в която се храни. Не смее да ми посегне, ако му пипам купичката, но ще си изръмжи червата, имам чувството...

Сега, след като прочетох част от темата ще започна усилено обучение в послушание спрямо първата страничка от темата.
След известно време ще пиша пак.

[MiSs KiSs]

По-добре започнете да четете отзад-напред. Или поне постове, не по-стари от 2г. Когато аз бях нова тук, започнах да чета от първите страници. Оказа се, че много от нещата са верни, но остарели. Вече термина "доминантно поведение" не е това, което беше. А и самите "интервенции" срещу това са се променили много... Затова чети, каквото решиш, но обръщай внимание на скорошни постове от опитните във форума.

Опитах се да отсея важните неща във поста ти, но ми беше трудно. Нормално е, като за първо писане.
Имам няколко въпроса, за да се уточнят "проблемите".
Виждали ли сте бащата на кучето?
Има ли кучета, с които си играе без проблем и какви са те - пол, възраст, размер...
Колко често се вижда (играе) със едни и същи кучета, с които се разбира?

Нормално е когато зряло мъжко куче (особено след годинката) срещне друго зряло, мъжко и непознато куче, да се "дуелират" за позиция, терен, женски и т.н. Това е инстинкт. Просто, ако вашия момък е напет и срещнете друг напет момък, избягвайте пряк контакт, за да няма разправия.

Единственото, което по-скоро ме притесни е ръмженето при ядене, когато сте в стаята. Затова - още няколко въпроса:

Защо бъркате в купата, докато се храни? Колко често го правите? Предизвиквате ли го по друг начин (дърпане, бутане)?
(Ровенето в купата е измишльотина. Кучето трябва да се храни на спокойствие.)

Когато кучето ви е налапало нещо, вие можете ли да го вземете от устата му, когато решите?
Когато му се скарате за нещо, ръмжи ли ви?

Може би, ако отговорите на тези въпроси, картинката ще стане по-ясна. И не се шашкайте, поне на първо писане, не виждам "грандиозен проблем".

[Franky_Zori]

Здравейте , имаме малко френско булдоче на 3 месеца и няколко дни от скоро излизаме навън , към хора и деца е невероятно мил и любвеобвилен,но към други кучета е много агресивен(до колкото може да е агресивно едно бебе на 3 месеца) джафка , хапе ръмжи всякакви кучета (големи малки/на ръст и възраст) те предполагам разбират че е бебе и се пазят не му отвръщат ,но ме притеснава че дори не се опитва да се социализира само ръмжи и иска да ги хапе и то хапе не ан игра а търси врата и със бебешка злоба :)


има ли нужда да се притеснаваме от сега ?

[MiSs KiSs]

Franky_Zori, в 10 February 2014 - 03:39 PM, написа:

Здравейте , имаме малко френско булдоче на 3 месеца и няколко дни от скоро излизаме навън , към хора и деца е невероятно мил и любвеобвилен,но към други кучета е много агресивен(до колкото може да е агресивно едно бебе на 3 месеца) джафка , хапе ръмжи всякакви кучета (големи малки/на ръст и възраст) те предполагам разбират че е бебе и се пазят не му отвръщат ,но ме притеснава че дори не се опитва да се социализира само ръмжи и иска да ги хапе и то хапе не ан игра а търси врата и със бебешка злоба :)


има ли нужда да се притеснаваме от сега ?

За агресия при кучета на 3-4 месеца не може да става дума. Имам познати, които са водили кучето си на тази възраст на ветеринар, да провери дали няма бяс... Всички нови стопани на кучета се хващат за главата, когато малките калпазани растат. Не се шашкайте, това ще мине много бързо, дори след време ще ви липсва това бебешко поведение.
Ръмженето и зъбенето във вашият случай идва от страха. Бебето е малко, не се е срещало с други кучета, познава само вас (хората), не знае как да се държи, не знае дали е в опасност. Сигурна съм, че вие също се притеснявате да не му се случи нещо. Кучетата усещат когато стопаните им са несигурни и притеснени и поведението им се определя от емоционалното състояние на стопанина.
Първо се постарайте да се оттърсите от притесненията. Да, кучетата имат инстинкт да не нараняват по-малките (бебетата), дори да се наложи корекция, тя ще бъде нежна и без последствия. Нали не искате да отгледате кучето си в епруветка и стерилна среда? Затова си поемете дълбоко въздух, издишайте и се насладете на природата и на социализацията на вашето прохождащо бебе.
Второ, покажете на своето кученце, че винаги, когато се уплаши твърде много, може да дойде и да се скрие в краката ви. Когато го направи не го мачкайте, не го галете и в никакъв случай не го взимайте в ръце. Просто не позволявайте на другите кучета (тези, които са го уплашили) да го тормозят, докато е скрито в краката ви. След известно време, когато всички се успокоят, побутнете по дупето своето куче, за да отиде пак да си играе. Така ще му покажете, че вие сте до него, че винаги може да разчита на подкрепата ви. След време все по-рядко ще има нужда да се скрие при вас и все повече ще придобива смелост в игрите.
Оставете го да комуникира. Социализацията е едно от нещата, които човека не може да научи кучето си. То трябва да се научи от другите кучета. Ще изръмжи на едно-две, ще помаха с опашка на друго и ще разбере коя поза, какво значи на езика на тялото. Без опит няма как да стане. Докато е малко ще му е много по-лесно.

[starrkopf]

MiSs KiSs, в 12 February 2014 - 09:25 AM, написа:

Franky_Zori, в 10 February 2014 - 03:39 PM, написа:

Здравейте , имаме малко френско булдоче на 3 месеца и няколко дни от скоро излизаме навън , към хора и деца е невероятно мил и любвеобвилен,но към други кучета е много агресивен(до колкото може да е агресивно едно бебе на 3 месеца) джафка , хапе ръмжи всякакви кучета (големи малки/на ръст и възраст) те предполагам разбират че е бебе и се пазят не му отвръщат ,но ме притеснава че дори не се опитва да се социализира само ръмжи и иска да ги хапе и то хапе не ан игра а търси врата и със бебешка злоба :)


има ли нужда да се притеснаваме от сега ?

За агресия при кучета на 3-4 месеца не може да става дума. Имам познати, които са водили кучето си на тази възраст на ветеринар, да провери дали няма бяс... Всички нови стопани на кучета се хващат за главата, когато малките калпазани растат. Не се шашкайте, това ще мине много бързо, дори след време ще ви липсва това бебешко поведение.
Ръмженето и зъбенето във вашият случай идва от страха. Бебето е малко, не се е срещало с други кучета, познава само вас (хората), не знае как да се държи, не знае дали е в опасност. Сигурна съм, че вие също се притеснявате да не му се случи нещо. Кучетата усещат когато стопаните им са несигурни и притеснени и поведението им се определя от емоционалното състояние на стопанина.
Първо се постарайте да се оттърсите от притесненията. Да, кучетата имат инстинкт да не нараняват по-малките (бебетата), дори да се наложи корекция, тя ще бъде нежна и без последствия. Нали не искате да отгледате кучето си в епруветка и стерилна среда? Затова си поемете дълбоко въздух, издишайте и се насладете на природата и на социализацията на вашето прохождащо бебе.
Второ, покажете на своето кученце, че винаги, когато се уплаши твърде много, може да дойде и да се скрие в краката ви. Когато го направи не го мачкайте, не го галете и в никакъв случай не го взимайте в ръце. Просто не позволявайте на другите кучета (тези, които са го уплашили) да го тормозят, докато е скрито в краката ви. След известно време, когато всички се успокоят, побутнете по дупето своето куче, за да отиде пак да си играе. Така ще му покажете, че вие сте до него, че винаги може да разчита на подкрепата ви. След време все по-рядко ще има нужда да се скрие при вас и все повече ще придобива смелост в игрите.
Оставете го да комуникира. Социализацията е едно от нещата, които човека не може да научи кучето си. То трябва да се научи от другите кучета. Ще изръмжи на едно-две, ще помаха с опашка на друго и ще разбере коя поза, какво значи на езика на тялото. Без опит няма как да стане. Докато е малко ще му е много по-лесно.

И едно допълнение : социализацията не трябва да се приема на всяка цена ,т.е. бебето безразборно да общува с кучета . У нас това е голям проблем : някой колеги въпреки,че в рекламите си съобщават за детски курсове , не влагат усет и разбиране в съвместните игри и упражнения . Някои кученца отиват с вече придобито недоверие към себеподобни и въпреки ясноизразените признаци ( знаещите разбират за какво говоря) са набутвани зорлем в групата .
Много внимавайте дори в обущването между бебетата . Усетите ли,че кученцето проявява нежелание или дори отказ от общуване заради много голяма група или неподходящо място ,както и заради разгорещена "игра" ,прекъсвайте всичко . То ще Ви е благодарно , а Вие вече ще знаете с кого,къде и защо да го срещате .

PS. Miss Kiss, ако се откажете и от старите схващания и загърбите всичко ,което не работи в общуването с кучето , ще се убедите колко ще бъдете полезна на хората от форума . Знаете какво искам да кажа ...

[MiSs KiSs]

starrkopf, в 12 February 2014 - 06:15 PM, написа:

PS. Miss Kiss, ако се откажете и от старите схващания и загърбите всичко ,което не работи в общуването с кучето , ще се убедите колко ще бъдете полезна на хората от форума . Знаете какво искам да кажа ...

Би било добре да разясните, кое от горният ми пост е от старите схващания и не работи в общуването с кучето.
И да знам какво искате да кажете, предпочитам да не гадая.

П.П.: Иначе съм съгласна, че не трябва да се насилва кучето, ако се забележи, че му е неприятно. Но е по-добре да се подобри самоувереността му, вместо да се подкрепя несигурността. Липсата на социализация води само до проблеми - стресирано куче и самотни разходки.

[starrkopf]

MiSs KiSs, в 13 February 2014 - 10:41 AM, написа:

starrkopf, в 12 February 2014 - 06:15 PM, написа:

PS. Miss Kiss, ако се откажете и от старите схващания и загърбите всичко ,което не работи в общуването с кучето , ще се убедите колко ще бъдете полезна на хората от форума . Знаете какво искам да кажа ...

Би било добре да разясните, кое от горният ми пост е от старите схващания и не работи в общуването с кучето.
И да знам какво искате да кажете, предпочитам да не гадая.

П.П.: Иначе съм съгласна, че не трябва да се насилва кучето, ако се забележи, че му е неприятно. Но е по-добре да се подобри самоувереността му, вместо да се подкрепя несигурността. Липсата на социализация води само до проблеми - стресирано куче и самотни разходки.

Да-а , трябваше към предното мнение вместо ".... и едно допълнение " да напиша ".... и само още едно допълнение " .
Сега вече ще разберете ,нали ?

[Franky_Zori]

благодаря за съветите , с всяка разходка той реагира по - добре с други кучета ,явно му трябва време да свикне :)

[Flashback]

Може би въпросът ми не е съвсем в правилната тема, но се надявам да няма проблем.
Напоследък (може би няколко месеца, постепенно, най-зле е от седмица - две) кучето ми започна да закача котките по-различно от обикновено.
Живее с тях от първия ден, когато дойде вкъщи, беше на пет месеца. Вече мина година и половина.
Единствения проблем, който са имали, беше в началото с храната му. Котараците са научиха много бързо и спряха да се навъртат около него докато се храни, а тяхната храна стои на високо. Имат обща купа за вода, всички пият без драми.
Преди известно време започна да ги гони, когато чуе, че някой им се кара - например, котката си остри ноктите в дивана, ние й казваме "Не!" и когато кучето го чуе, се втурва към нея все едно ще я разкъсва. Когато стигне до нея, не й прави нищо, просто стига до нея и спира там, без ние да го спираме или да се караме.
В общи линии са му интересни, така го определям. Гледа ги, когато си играят една с друга, все тича по тях, побутва ги с муцуни и лапи. Той е хлапето, те бяха първи и вече бяха възрастни, когато го взехме. Основно той проявява интерес към тях, не обратното.
Напоследък обаче започна да се закача по-сериозно с едната. Преди няколко дни котчицата просто минаваше покрай него, той се хвърли, без ръмжене, без лай, накрая и нищо не й направи, но всъщност не й се нахвърли на игра. Отдадох го на това, че през това време ние се хранехме? Все пак се скарах, той ме разбра, нямаше пострадали.
Току-що кучето спеше на дивана до мен, котката ме прегази и тръгна през дивана към него, а той скочи с ръмжене.
Имате ли някакви идеи какво се случва? Не забелязвам никакви промени в поведението на котките, всичко е както е било винаги досега.
Ще се радвам на всякакви предложения.
Благодаря.

[starrkopf]

Flashback, в 24 February 2014 - 11:55 PM, написа:

Преди известно време започна да ги гони, когато чуе, че някой им се кара - например, котката си остри ноктите в дивана, ние й казваме "Не!" и когато кучето го чуе, се втурва към нея все едно ще я разкъсва. Когато стигне до нея, не й прави нищо, просто стига до нея и спира там, без ние да го спираме или да се караме.

Напоследък обаче започна да се закача по-сериозно с едната. Преди няколко дни котчицата просто минаваше покрай него, той се хвърли, без ръмжене, без лай, накрая и нищо не й направи, но всъщност не й се нахвърли на игра. Отдадох го на това, че през това време ние се хранехме? Все пак се скарах, той ме разбра, нямаше пострадали.

Току-що кучето спеше на дивана до мен, котката ме прегази и тръгна през дивана към него, а той скочи с ръмжене.

Кучето реагира напълно адекватно .
Това е в следствие на социалното влияние ,т.е. отношението Ви към котките . Вие не желаете да виждате разкъсани мебели , повишавате тон ( то вижда към кого той е адресиран ) и с поведението си прекъсва драскането ...,което всъщност представлява един вид успокоение ,както и лизането .
Опитайте да не сте толкова рязка ,направете или предложете на котките още предмети за тази цел и ще видите,че ще има промяна .

За това ,че е скочило върху дадена котка преминаваща наблизо – те спазват индивидуалната дистанция . Можете да забележите ,че кучетата често „недолюбват” и други членове от семейството ,когато видят прекалена близост .
Животните се разбират много добре ( сама казвате,че кучето скача , отива до котката,но не я наранява ) – ето още един пример за успокояващият сигнал разделяне .

Наблюдавайте ги внимателно и ще откриете много страни от техните взаимоотношения и как те ги решават по мирен начин.

[Flashback]

Благодаря!

[bromdan]

Здравейте,
Имам женска кавказка овчарка на 8г, през май 2013 приятел ми подари женско БОК, което първите 7месеца отглеждах самостоятелно. Преди няколко месеца събрах двете кучета, в началото имаше период на опознаване, младата се закачаше, а кавказката пренебрежително я оставаше да играе, последва период на сблъсъци в които за мое изумление женското БОК надви над кавказката и реших че младата е установила контрол над положението. Преди 3 седмици кавказката изведнъж получи прилив на енергия и със страхотна злоба нападна БОК, грозна картинка: кръв, разпорено ухо и едва оттървахме БОК.
В момента и двете кучета стоят вързани, да опитам ли с поставяне на наморници и на двете във време когато са свободни в опит да се социализират една към друга.

[MiSs KiSs]

bromdan, в 05 March 2014 - 11:42 AM, написа:

Здравейте,
Имам женска кавказка овчарка на 8г, през май 2013 приятел ми подари женско БОК, което първите 7месеца отглеждах самостоятелно. Преди няколко месеца събрах двете кучета, в началото имаше период на опознаване, младата се закачаше, а кавказката пренебрежително я оставаше да играе, последва период на сблъсъци в които за мое изумление женското БОК надви над кавказката и реших че младата е установила контрол над положението. Преди 3 седмици кавказката изведнъж получи прилив на енергия и със страхотна злоба нападна БОК, грозна картинка: кръв, разпорено ухо и едва оттървахме БОК.
В момента и двете кучета стоят вързани, да опитам ли с поставяне на наморници и на двете във време когато са свободни в опит да се социализират една към друга.

Трябваше още от бебе БОК да се запознае с кавказката. Може би тогава шансовете да се разберат двете щяха да са по-големи. Сега вече е твърде късно. Каква е причината да "запознаете" седем месечно, несоциализирано куче с осем годишно, несоциализирано куче и да очаквате те да се разбират, само вие си знаете. Стореното - сторено.
Занапред много внимавайте за двете кучета, веднъж прераснал спора в кървища и двете няма да го забравят. При първа възможност ще искат отново да се докопат и доразкъсат.

[bromdan]

Здравей MiSs KiSs,
Благодаря за коментара, гледах БОК отделно понеже кавказката е извън града / 6дка място с ограда/, исках да поотрасне, а и не предполагах че ще се стигне до тук. Преди 2 години намерих дребно женско куче което прибрах за компания на кавказката в дългите зимни дни и в момента си живеят много добре, кавказката го научи да лае и ръмжи и нищо че е колкото "табуретка" не позволява никои да влезе в заграденото пространство
Намереното куче няма проблеми при общуването с БОК, гонят се и играят заедно.
Кавказката се опитва да "подчини" младата БОК, с ръмжене и бутане и определя територия в която да се движи, лошото е че при сбиване БОК видимо се предава и в момента в които издърпаме кавказката скача на крака и се нахвърля върху "старата" Сега опитваме да свикнат с наморниците все още са им чужди и докато са пуснати се чудят как да ги премахнат от муцуните си поне не мислят за битки.

[MiSs KiSs]

bromdan, в 06 March 2014 - 01:10 PM, написа:

Здравей MiSs KiSs,
Благодаря за коментара, гледах БОК отделно понеже кавказката е извън града / 6дка място с ограда/, исках да поотрасне, а и не предполагах че ще се стигне до тук. Преди 2 години намерих дребно женско куче което прибрах за компания на кавказката в дългите зимни дни и в момента си живеят много добре, кавказката го научи да лае и ръмжи и нищо че е колкото "табуретка" не позволява никои да влезе в заграденото пространство
Намереното куче няма проблеми при общуването с БОК, гонят се и играят заедно.
Кавказката се опитва да "подчини" младата БОК, с ръмжене и бутане и определя територия в която да се движи, лошото е че при сбиване БОК видимо се предава и в момента в които издърпаме кавказката скача на крака и се нахвърля върху "старата" Сега опитваме да свикнат с наморниците все още са им чужди и докато са пуснати се чудят как да ги премахнат от муцуните си поне не мислят за битки.

И двете кучета имат своите особености на породата. Не искам да ви обезнадеждявам, но и двете моми са овчарки, т.е. силно и ревностно пазят територията си. Шанса да се разбират за вбъдеще е нищожен. Особено щом веднъж се е стигнало до бой с кръв, то положението е много по-сериозно, отколкото предполагате. Кучетата имат вроден инстинкт да не нараняват смъртоносно себеподобните си. Когато се изяснява "алфа факторът" има сбутване, по-слабият признава надмощието на по-силният и му показва уважение. По този начин не се стига до големи рани и е възможно съжителството им занапред. Ако конкурента на "алфата" обаче не покаже смирение и подчинение, то "алфата" предприема по-кардинални мерки и по-сурово наказание. Следва категорично и безвъзвратно оттегляне на загубилия (прокуден е от територията на "алфата"). Това за вълците, доколкото кучетата могат да бъдат техни наследници.
Моят искрен съвет е да не ги тормозите повече. Рискувате да съсипете по един или друг начин едното или другото куче. Ако може да ги разделите - най-добре.

[Furia_S]

А защо изобщо трябва да събирате двете женски задължително заедно? Битките на женски са много сериозни, това не е ритуално ръмжене на мъжкарите, при женските битката за място под слънцето за бъдещо потомство е много сериозен фактор. Просто ги разделяйте, в развъдници, където живеят около 20 кучета, например, стопаните комбинират дружелюбни кучета с дружелюбни такива. Имат случаи на индивидуална непоносимост както между мъжките, така и между женските, ами просто комбинират разходките така, че взаимнонепонасящите се да не се засичат. Вие сте само с две кучета, няма смисъл да ги карате на сила да се харесват. Просто не става, разделяте ги и толкоз.
Успех.

[Ev.Mink]

И двете породи, кавказката и БОК-инята, са генетично селектирани като териториални защитнички. Това поражда агресия между двете, ако пазят една и съща територия.

И двете кучки са от един пол и ще се борят за вниманието на един стопанин, т.е. това също е условие за агресия.

Кавказката е по-силната, защото е домакинята, приетото куче по-отдавна от стопанина. Уличното вече я е приело за такава, но БОК-инята все още не е. За мирно съвместно съществуване е задължително по-новопристигналото куче, независимо от възрастта да приеме по-силното, кавказката. БОК-инята все още се социализира, т.е. учи се на правилата, които определя стопанинът. Ако се спогодят двечките кой да води парада преди БОК-инята да навлезне в пубертета (при първо разгонване), то - добре. Необходимо е по-новопристигналата и по-неопитна БОК-иня да признае по-силната и опитна кавказа, за да се спогодят за мирно съвместно съжителстване. А ако не, хормоните на БОК-инята и нейното последващо щуро поведение може драстично да задълбочи конфликтното съжителстване.

Сега е моментът стопанинът да се опита да ги сближи, като се опитва да ги пуска извън двора да общуват взаимно под негов дистанционен контрол, а не в двора, защото и двете породи са териториално агресивни. А в двора е добре да са разделени. Общо взето не ми се вижда лесна за осъществяване такава задача...