Dog.bg Форуми : Агресия, доминантно поведение

Към съдържанието

 
 
 

Свернуть Прикрепени тагове

Не са намерени подобни тагове
  • (93 Страници) +
  • « Първа
  • 36
  • 37
  • 38
  • 39
  • 40
  • Последна »
  • Икона
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Не можеш да отговаряш в тази тема

Агресия, доминантно поведение Оцени темата: ***** 4 Гласове

#741 Потребителят е офлайн   dekobo Икона

  • Member
  • PipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 24
  • Регистрация: 07-May 09
  • Gender:Female

Публикувано: 17 May 2009 - 10:16 PM

Показване на мнениетоmargokk, в May 17 2009, 11:13 PM, написа:

Това започва от първия ден. Но и сега не е късно. :ae_085:

ок благодаря ти приятна вечер!!!!

#742 Потребителят е офлайн   lonesome Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1640
  • Регистрация: 13-January 08
  • Gender:Female
  • Location:Пловдив

Публикувано: 22 May 2009 - 10:14 PM

От няколко вечери насам водя война със Спайк. Като стане време за спане вечерта долу е един послушен, заспал, готин... а като се качим горе става някакъв ужасен ураган, които иска да разруши стаята ми. Преди седмица си махнах пътеките за пране. Оттогава реши, че балатума не го кефи и трябва да седи събран в ъгъла на стаята. Ако сложа друга пътека я събира, понаклецва я, запраща я в ъгъла и пак събира балатума. Върнах си статите пътеки, викам си "явно новата не го кефи", но историята се повтаря и цяла вечер водим война за този балатум. Той опъва, аз се карам, ставам, шляпвам по задника, оправям я и той пак опъва. Не е да кажеш, че няма играчки. То не са кокали, не са плюшки, не са гумени разни... И най - лошото е, че май не ме взема насериозно и си мисли, че нещо го будалкам. Миналата вечер ми наклеца и завивките. Ок, да си "доминира" над тях, не ми пречи, ама това с балатума и пътеките се точи с часове. Снощи като застилах сме се борили половин час за това къде ще седи тая пътека. Ако ги затисна с мебели подхваща балатума от другия край или опъва докато види, че няма да прокопса и си заспива мирно. Дори гасенето на лампата не го подсеща, че е време за сън. И под не ме взема насериозно имам в предвид, че наистина не ме взема насериозно. Правя всякакви абсурдни неща само за да се покажа като шеф. Действа за три секунди и половина и пак отначало. Казвам "НЕ!", ляга и ме гледа хрисимо. Обръщам се и той пак започва каквото е правел. После ставам, "НЕ" и шляп по задника. На следващия път не ме изчаква да го шляпна и го зацелвам с джапанка. Накрая по класически го тръшвам, дори съм му ръмжала за да схваща, седи си той покорно легнал по гръб, без да се съпротивлява и като му доскучее в тази поза започва да се гърчи и да се закача с мен. Определено нещо не ни куца в общуването. Какво е и как можем да го оправим?
User's Signature

Качена снимка

#743 Потребителят е офлайн   wind Икона

  • Упражнението за мозъка е мисълта
  • Икона
  • Група: Без дом
  • Мнения: 3566
  • Регистрация: 07-April 08
  • Gender:Female
  • Location:Варна

Публикувано: 25 May 2009 - 04:43 PM

Не знам как преминават разходките ви, но можеш да пробваш нещо много простичко и поне при нас абсолютно ефективно (гледах го наскоро във филмчетата на Сизър Милан).

Извеждай го на повод, като категорично му забраняваш да ходи ПРЕД теб. След две такива разходки по половин час (моята модификация беше, че когато спра и те седнат, им давам лакомство) постигнахме невероятен успех да не се хвърляме върху непознати кучета. Т.е. Рита винаги даваше тон и се хвърляше, а вчера тримата вървяха без повод зад мен, минахме покрай едно дребно лаещо свободно пуснато куче, а аз през цялото време само спокойно им шътках. Двете кучета (Рекс и Рита) само погледнаха към чуждия "злодей", а най-малкия (Лъки) правеше танцови стъпки към другото куче, но като не видя подкрепа веднага си влезе в крачка.

Преди ситуацията щеше да се развие по следния начин. При забелязването на кучето и двамата с мъжа ми щяхме да се впрегнем, очаквайки Рита да му се нахвърли, а след нея и другите двама. Щяхме още отдалеч да почнем да викаме на нашите "Не, Не", а те съответно щяха да поемат нашата напрегнатост и да я използват като знак за атака. В крайна сметка можехме да се разминем и без нападение, но със сигурност щяхме да овикаме района. Сега в момента, в който съпругът ми понечи да хване Рекс и да му извика "Не", аз го спрях и съвсем спокойно се разшътках на нашите.

Другото ми постижение е, че Рита (взехме я на около 8 години, обучавана и използвана за лов преди това), вече пуска кокали без да ми ръмжи. Преди пак ги пускаше, но не смеех да ги взема с ръка, защото много страшно ми ръмжеше, а ги пускаше след по-строго подадена и неколкотратно повтаряна команда.

Сега след няколко разходки на повод до или след мен, вече не ми ръмжи и мога да сложа ръка пред устата й. Не, че не й се иска да ми изръмжи, все още се замисля, но не е като преди.
User's Signature

Качена снимкаКачена снимка

#744 Потребителят е офлайн   ACEH Икона

  • Група: Потребители
  • Мнения: 3
  • Регистрация: 08-April 09

Публикувано: 02 July 2009 - 11:38 AM

Здравейте,
писах по различни български и чужди форуми за моето куче още от преди 2 месеца и изпробвах всичко но нищо не помага, не мога да разбера къде бъркам.
Значи, кучето се казва Джери и е немска овчарка в момента на 6 месеца, взехме го на 3 месеца и започнахме да го учим на елементарни неща четейки българска и италианска литература.
Кучето научи командата седни на около 3 месеца и от тогава я изпълнява почти винаги, за да я научи му беше нужен един час, прави и апорт но само на терасата където живее ако е на вън изпълнява команди само ако няма други дразнители а е доста любопитен и не можем все още да го накараме да ни слуша безотказно навън, там дори и лакомствата не помагат.
Още от малък правейки тестовете от книгите излизаше че има доминантен характер и винаги сме спазвали правилата да яде след нас, да не влиза където не му е позволено да играе само когато ние искаме и тн... но като че ли започва да излиза от контрол.
По някога когато сме навън започва да се дърпа и дори да го сецам на другата страна със самозатягащ се нашииник не се предава, понякога просто върви в крак, не лае по други кучета но се опитва да слага лапа и на 4 пъти по голями от него кучета, когато има други като него се държи нахално и като че ли не му пука дали другото куче е съгласно или не, ако го обърнат по гръб той се предава но след 2 минути пак се започва.
Проблемът който имаме е че когато си седим спокойно на терасата идва при нас и започва първо да ни хапе по краката след като му дадем команда НЕ която той познава се качва с предни лапи на коленете и започва да пробва да се хапе при повторна команда НЕ започва да лае да ръмжи и да скача драскайки ни със зъби а имайки предвид че е на 6 месеца доста боли.
Опитахме всичко:
С вестинка се справи за около 1 ден т.е. имаше страх от вестник но сега само се забавлява.
Леки плесници по носа и те имаха ефект 1 ден и сега го взима като игра и лае ръмжи и хапе още повече
Ако излезем от терасата и не му обръщаме внимание като че ли вече не се обижда ами е доволен, идва и ляга на вратата чакайки ни.
Пробах да го стискам по зъбите както е правила майка му по съвен на ветеринара и това не помага.
Като беше още 10 килограма го хващахме за кожата над врата но и това не помогна.
Обръщаме го по гръб хванат с ръка на гушата - при това положение изобщо не се съпротивлява но след като го пуснем се започва от начало.
Не мога да разбера какво иска когато прави така защото не го прави винаги и според мен за него е игра но не зная как да я предотвратя.
Пак повтярям от принципите за доминантност не нарушаваме нито един поне от познатите и добре описани в този сайт.
Не мога да разбера къде бъркам и как да му обясня че неговата няма да я бъде.....
Моля за помощ
Забравих да уточня - за училището искат 700 евро които нямам - живея в Италия

#745 Потребителят е офлайн   Норита Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 452
  • Регистрация: 29-June 09
  • Gender:Female
  • Location:Стара Загора
  • Skype:

Публикувано: 03 July 2009 - 08:31 AM

Ами аз нямам такива проблеми, защото имам мързеливо и кротко чау, но пък знам как се наказва ротвайлер. Моят любим съсед (любим заради кучето) имаше същия проблем и доста по голяма агресия дори към него самия. Пробва с вестник - резултатът: много изгризани хартиики по земята. Пробва и награди и лакомства - ефектът : още по зле. И когато жестотко Тара го захапа по ръката от злоба (тогава беше на година и месец) и за нищо той предприе крути мерки: започна за всяка малка беля да я затваря на тъмно и мокро в банята за поне цяла вечер и то пропускаше вечерята. Купи и нашииник с шипове и започна да я разхожда из места с много кучета и хора. Започнаха и командите "седни" "стани" "легни" и при всяко нейзпълнение получаваше маслинка по нослето. Ефектът от банята е удивителен. Сега ако ще пържола да й се сервира не я докосва докато той не каже. А с хапането след почти 20 наказвания в мократа баня спря и определено разбра, че не тя е господаря. Знам, че е малко грубо, но агресията не бива да се поущрява.
User's Signature

Когато хората разберат, че животните могат да чувстват, животните ще разберат, че хората могат мислят.

Качена снимка

#746 Потребителят е офлайн   Ники Колев Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 170
  • Регистрация: 10-December 07
  • Gender:Male
  • Location:София
  • Skype:

Публикувано: 03 July 2009 - 11:00 AM

Ако върнеш към началото на темата ще намериш доста полезни съвети. Mil особено подробно е засегнала много детайли. На някои може и да им прозвучи грубичко, но спасението е само едно-строева подготовка максимално често, максимално дълго и по възможност в компания-ходете на някое кучешко училище. Така хем животинката ще играе и ще се социализира сред себеподбни, хем ще се научи да изпълнява команди, когато има силни дразнители наоколо, хем инструкторите ще Ви дадат конкретни съвети, защото всяко куче има нужда от индивидуален подход. Строгият нашийник който ви препоръчва Норита също е вариант, колкото и да съм против него.

#747 Потребителят е офлайн   Мил@ Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 387
  • Регистрация: 28-August 08
  • Gender:Female
  • Location:Шотландия

Публикувано: 03 July 2009 - 12:37 PM

Асене, не съм специалист, просто имам куче, което имаше проблеми, подобни на вашите и споделям собствен опит. Според мен, твоето куче е още младо. Това е голяма порода и ми се струва, че още е рано да се очаква улягането му. Моето се води "средно голяма порода", на 1 година е, и още е с бебешки акъл. За моята порода казват, че ще е зрял на година и половина, сигурно и при тебе е подобно. Това първо. Вероятно играта с други кучета и други неща му е по-интересна от това, да стои с вас. Опитай, вместо да го привикваш с лакомство, с играчката, която му е най-интересна. При нас тенисната топка с хвърлячката свърши по-добра работа. Постепенно разбра, че когато хукне да си поиграе с куче, обдушат се, и го повикам с хвърлячката и сигнала едновременно, ще играем. Търчи като изоглав да играем. Постепенно почваме да използваме само сигнала, не винаги следва игра след това, но условният рефлекс си се създава.

Второ, ако кучето изпълнява команди у вас, а не ги изпълнява навън, означава, че не са усвоени докрай. Обикновено съветът е да се работи върху командите, като постепенно се въвеждат дразнители. И ние правихме същата грешка, щом изпълнява командите вкъщи, си мислехме, че са научени, ама като няма дразнители беше най-доброто куче, а като се появи дразнител - ние не съществуваме. малко по малко, с упоритост и постоянство, всичко върви по-добре.

Колкото за слагането на лапи на коленете ви и т.н. Кучето явно иска нещо, което е установило, че му се дава, когато прави така. Не знам какво е - храна, игра, просто внимание. Според мен е добре, щом наказанията не помагат, когато досажда, да го лишите от положителното подкрепление. Т.е. , когато прави така, да не получава нищо. Ама съвсем нищо. Ние даваме команда off, която е да слезе откъдето се е качил, и после - или "на място", или "иди седни там". Не го гледаме, не му обръщаме внимание, не му се приказва, не му се дава играчка да се занимава, нищо. За него общуването е важно, затова игнорирането си е наказание само по себе си. Сега, когато иска нещо, идва, слага си главата на коленете ми и ме гледа умолително. Ако кажа - не, или оф, отива и чака. Както трябва да бъде. Щом вашето куче ляга и чака на терасата значи това е начинът. Да не се обръща внимание, да се праща на място и така. Не разбирам защо не сте доволни от тази реакция. Няма нужда да е обидено кучето, те не се обиждат. Достатъчно е да уважава решенията на лидерите, т.е. хората. Явно приема вестника и др. средства като игра, само на терасата действа.

За дърпането на повод. При нас помогна нашийник тип холти. Не сме пробвали строг нашийник, но холтито изпълнява успешно 2 функции -
1) обхваща шията високо, веднага под главата, където е най-чувствителното място, за разлика от другите нашийници, които, ако не са поставени високо (а те се свличат надолу), обхващат мястото, което е най-силно у кучето, там са много силни мускули и човек не е в състояние да го удържи. Дори и със строг нашийник, проверявай дали е достатъчно високо - на мен ми се струва, че те в отпуснато състояние са доста ниско, почти на раменете на кучето, и човек няма много шансове при голямо куче.
2) когато се дръпне холти-нашийника, главата на кучето се премества в посока на дърпането - т.е. към човека. Кучето няма практическа възможност да дърпа в друга страна, ако главата му сочи към тебе, то върви, накъдето сочи главата. Нашето много скоро усети каква е работата и само като сложехме холтито, спираше да дърпа моментално - просто няма смисъл. Постепенно, се научи изобщо да не дърпа и престанахме да употребяваме холтито. Но ако дърпа, аз спирах, слагах го да седне и не се върви наникъде. Т.е. или се върви кротко, без дърпане, или не се върви изобщо. Разходката става по човешките изисквания, а не по кучешките.

Дано съм помогнала поне малко. :ae_085:
User's Signature

"Консумацията на положителности е задължителна."
Качена снимка

#748 Потребителят е офлайн   huBBa__buBBa Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 433
  • Регистрация: 16-February 09
  • Gender:Female
  • Location:София

Икона за мнението  Публикувано: 04 July 2009 - 12:01 AM

Днес разбрах, че и ние имаме проблем с държанието :dry: с други кучета. Става въпрос за мини пинчерка на 9 месеца.
Днес се запознахме с един мъжки пинчер, а моята още като го видя да се приближава започна да се ежи, да ръмжи и да ми подскача в ръцете и то без дори да са се помирисали. Не посмях да я пусна, защото сигурно щеше да го сдави. Жената го вдигна на ръце да се подушат, но тя пак си ръмжеше и се ежеше. Веднъж направи така и с един мопс, но беше малка и реших, че е от възрастта или нещо моментно. Пак днес се хвърли и на един питбул (май беше) добре, че беше вързана, че щеше да си го отнесе, а той само си минаваше покрай нас. Реших, че е нещо сериозно, защото вкъщи с другите ни две кучета, които са овчарки се държи много добре и се разбират. Не знам дали не проявява агресия само към тези с нейния ръст, защото с други големи кучета се държи добре, радва им се..Разхождали сме се в Южния парк два пъти и не е правила чак така. Не знам и дали ще може да се оправи проблема, защото тя не се среща много често с други кучета..
Смятате ли, че е нещо сериозно?

User's Signature

Качена снимка

#749 Потребителят е офлайн   dog.bg Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Root Admin
  • Мнения: 13834
  • Регистрация: 05-July 04
  • Gender:Male
  • Location:Sofia

Публикувано: 04 July 2009 - 12:12 AM

Показване на мнениетоhuBBa__buBBa, в Jul 4 2009, 01:01 AM, написа:

Днес разбрах, че и ние имаме проблем с държанието :dry: с други кучета. Става въпрос за мини пинчерка на 9 месеца.
Днес се запознахме с един мъжки пинчер, а моята още като го видя да се приближава започна да се ежи, да ръмжи и да ми подскача в ръцете и то без дори да са се помирисали. Не посмях да я пусна, защото сигурно щеше да го сдави. Жената го вдигна на ръце да се подушат, но тя пак си ръмжеше и се ежеше. Веднъж направи така и с един мопс, но беше малка и реших, че е от възрастта или нещо моментно. Пак днес се хвърли и на един питбул (май беше) добре, че беше вързана, че щеше да си го отнесе, а той само си минаваше покрай нас. Реших, че е нещо сериозно, защото вкъщи с другите ни две кучета, които са овчарки се държи много добре и се разбират. Не знам дали не проявява агресия само към тези с нейния ръст, защото с други големи кучета се държи добре, радва им се..Разхождали сме се в Южния парк два пъти и не е правила чак така. Не знам и дали ще може да се оправи проблема, защото тя не се среща много често с други кучета..
Смятате ли, че е нещо сериозно?

Всеки минипинчер си мисли, че е смел доберман :ab_041:

#750 Потребителят е офлайн   bushkata Икона

  • No brain - No pain
  • PipPipPip
  • Група: Модератори
  • Мнения: 27930
  • Регистрация: 19-May 05
  • Gender:Not Telling
  • Location:Макондо

Публикувано: 04 July 2009 - 12:15 AM

Цитат

да ми подскача в ръцете

Цитат

Не посмях да я пусна

Цитат

тя не се среща много често с други кучета


Кученцето има нужда от социализация, но не от ръцете ти.
User's Signature

Качена снимкаКачена снимка
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com

#751 Потребителят е офлайн   huBBa__buBBa Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 433
  • Регистрация: 16-February 09
  • Gender:Female
  • Location:София

Икона за мнението  Публикувано: 04 July 2009 - 02:49 PM

Знам да и съжалявам, че не се среща по-често с кучета от нейната големина, но според мен си е социалицирана, защото с големи кучета не се закача и си играят. Възможно ли е да се е стреснала от по-малките, защото 2 пинчерки на съседите първия път като се видяха я подгониха?
User's Signature

Качена снимка

#752 Потребителят е офлайн   Konan03 Икона

  • OWNER-IW KENNEL "PHILIPOPOLIS"
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 2314
  • Регистрация: 01-December 07
  • Gender:Male
  • Location:plovdiv
  • Interests:dog"s

Публикувано: 04 July 2009 - 08:39 PM

Има и алфа кучета доминантни ,които не са с агресия ,искат само те винаги да са водещите!
User's Signature

www.irishwolfdog.com FILIPOPOLIS KENNEL , IRISH WOLFHOUND

#753 Потребителят е офлайн   mil_ Икона

  • Advanced Member
  • Икона
  • Покажи галерията
  • Група: Без дом
  • Мнения: 11311
  • Регистрация: 04-October 04
  • Gender:Male
  • Location:София, Борово

Публикувано: 04 July 2009 - 09:40 PM

Показване на мнениетоACEH, в Jul 2 2009, 12:38 PM, написа:

Проблемът който имаме е че когато си седим спокойно на терасата идва при нас и започва първо да ни хапе по краката след като му дадем команда НЕ която той познава се качва с предни лапи на коленете и започва да пробва да се хапе при повторна команда НЕ започва да лае да ръмжи и да скача драскайки ни със зъби а имайки предвид че е на 6 месеца доста боли.
---
Не мога да разбера какво иска когато прави така защото не го прави винаги и според мен за него е игра но не зная как да я предотвратя.

Кучето иска вашето внимание. То идва казва "Сега ще ви накарам да се занимавате с мен." И това се получава. Вие започвате всякакви "упражнения", които то ви е накарало да направите. Кучето е доволно.
Вместо това станете и се приберете, без да минавате през целия сценарий. Щом кучето се успокои и легне, излезте и започнете упражнения по ВАША инициатива. Седни, легни, апорт и такива. Завършвайте заниманията положително.
Вашият проблем в момента е, че не градите контакт, не говорите на един и същ език, а се осланяте на технически средства. Ще плясна с вестник, ще разтърся за врата и подобни. Ако в тях няма съдържание, те не помагат. А съдържание ще добият тогава, когато знаете какво точно искате и какво ще последва.

#754 Потребителят е офлайн   Мил@ Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 387
  • Регистрация: 28-August 08
  • Gender:Female
  • Location:Шотландия

Публикувано: 05 July 2009 - 10:38 AM

Хуба-буба, и аз мисля, че е въпрос на социализация. Това, че не се ежи на домашните кучета, не значи, че е социализирана - те са част от семейната "глутница". Социализираното куче, като види други кучета, ги подушва отвсякъде и решава дали са му интересни - не ги лае. Срещай го с колкото може повече кучета, ще научи бързо кое какво е. Като са по-млади, кучетата не разпознават сигналите от други кучета, докато не се научат. Моят Шаро искаше да си играе с всички кучета, които види и ги закачаше - ръмжащи, лаещи, хапещи, тия, дето ги мързеше да мръднат и т.н. и им досаждаше, докато го прибера. Постепенно свикна - сега ги разпознава дори на разстояние. На кучета не лае вече почти изобщо. Сега го социализираме с хората :ab_041: Оказа се, че хората-собственици на кучета не са като хората без кучета в неговите очи :ab_041:
User's Signature

"Консумацията на положителности е задължителна."
Качена снимка

#755 Потребителят е офлайн   lonesome Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1640
  • Регистрация: 13-January 08
  • Gender:Female
  • Location:Пловдив

Публикувано: 13 July 2009 - 10:56 PM

Сериозен проблем с агресията. Става въпрос пак за французина. Гоним година вече. Вкъщи сме много послушни, като го повикам си идва нормално, мудно, без да си чупи краката от бягане. За един период от време прекарваше по - голямата част от деня затворен сам в стая и оттогава е вечната лепка. Предпочита да спи някъде около нас вместо да бяга навън, но да ни вижда, да е опрян за нас, да има физически допир. Това е ситуацията вкъщи най - общо. Днес отиваме на ветеринар и става страшно. Трима души сме там негови хора, а плюс нас и двама лекари. Е, то страха е голямо шубе. Не дава да го пипнат. Очите не дава да му пипнат да му ги прегледат. Ами пуста муцуна плоска, няма и намордник за него. Хеле като опря аналните жлези да се проверят съм го стискала с всичка сила за врата да не захапе някой и айде, да се ежи на доктора иди дойди, ами и мен се мъчеше да ръфа хайвана. От едно известно време го усещах, че ще си имам проблеми с опашката. Като посегнех към дупето и започваше да ръмжи страшно. Започнах да го подпипвам по малко и после награда, похвала, каквото имам под ръка. Стигнах до там, че спря да ръмжи, ама постоянно ме дебне дали няма да го стисна за да има повод да ме захапе. Та... и моето ли е проблем на социализацията или...? Как може да се отработи в него "схващане", че прегледа не е толкова страшен преди да е захапал някого? Склонна съм да забранявам всичко наред, което може да се забрани. Само да знам кое точно ще ми е от полза в случая да забраня.
User's Signature

Качена снимка

#756 Потребителят е офлайн   HRISI_1084 Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 488
  • Регистрация: 19-August 08
  • Gender:Female

Публикувано: 14 July 2009 - 10:22 AM

При нас ситуацията беше аналогична.такъв ужас изпитваше и все още изпитва, милия имам чувството,че инфаркт ще получи някой път( треперене,сърцебиене,слюноотделяне,зъбене..).За съжаление тази година се получи так,че доста често ги посещавахме.Винаги се е опитвал да ги ръбне и поради това често му връзвахме муцуната.Един ден,пак при поредното посещение ( имаше сериозно възпаление и доста болезнено),реших да го държа без да връзваме муцуната,понеже самата гледка ми беше неприятна и хоп,посягайки да го хвана ме захапа,не много силно,но все пак..Тогва се замислих,че може би имаме нарушена връзка,т.е липса на доверие.Куче,което има пълно доверие в теб ,позолява всякакви манипулации да му правиш,ако ще и в гърлото да му бъркаш,както се казва.И аз като теб уж,давах наградки,когато ми позволи да го пипна дори и съвсем леко,говорех му и т.н,но явно бърках някъде.А все пак трябваше да му правя промивки у дома,а как ще стане ако ме хапе.И така започнах да градя или по-точно да възстановявам "наранената"ни връзка.Засилих игрите с мен като партъор,съчетавах в тях изпълнение на команди,виках го при мен и когато дейдеше ,започвахме игри,които му доставят огромно удоволствие ( в нашия случай "къде е топчето?" ) и в следващия момент когато го виках идваше с такова удоволствие,удължихме времето за разходки,не позволявах никакви своеволия,каквото и да вършех,готвене,чистене държах да е в стаята дори и само да си лежи.Исках просто да му докажа,че с мен е най-интересно и ще играем и ще се разхождаме,но само ако го е отработил.И всичко взе да става някак по-лесно и почистване на уши ,на зъби.За промивките 1-во игра тип"съчетаване на полезното с приятното" ( аз по-принцип съм малкопо-емоционалан личност и когато се радвам за нещо,съм доста експресивна),а това на него му доставя огромно удоволствие,да се мачкаме,милваме "цункваме","браво на моето момче,най-умното ...:)))и вече се разкапва от умиление и тогава пристъпвам към процедурите.Нежно,бавно,говорейки му и така постепено започна да ставапо-уверен в моите действия,а след всяка процедура,потупване по гърдите( това сама си го измислих за по-населени места,че да не ме помислят за луда като знак на силно одобрение) и благодарственост за дето е бил мирен.Но все пак трябваше да се пробва и в по-екстремни ситуации нашата връзка,а именно посещението при вета.Сега винаги правя така,още като стигнем сградата,преди да влезем го карам да сяда и така си седим отпред 4-5 мин.и се милваме и чешим ( при нас ужаса започва още с наближаване на присечката,започва дърпане назад..).Не че когато влезем сме спокойни,веднага се набива под столовете.Когато го качим на манипулационната маса,не го стискам,а придържам и леко го потупвам по гърдите през цялото време,говоря му,не че не мрънка ама поне не се опитва да хапе всичко и всички и след края,едно голямо браво.Дори напоследък се опитвам да оставме малко време там,просто сядам на някой стол и той инстинктивно идваше и сядаше до мен,а аз си говоря с някой от ветовете.Дори последния път си полегна,че и се поизпъна :ab_041: .Всички бяхме изненадани как така се излъга.Най-важното е,че съм напълно спокойна все едно сме на кафенце,преди някакси се напрягах,дали от манипулациите,дали от мисли"ще го боли ли,ще стои ли мирен?".
Извинявам се за дългия пост,дано имаш нерви да го изчетеш,но исках да го обясня по-подробно,защото знам какво е страхлив куч,а посещенията там са си наложащи.Успех!
User's Signature

Качена снимка

#757 Потребителят е офлайн   lonesome Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1640
  • Регистрация: 13-January 08
  • Gender:Female
  • Location:Пловдив

Публикувано: 14 July 2009 - 01:41 PM

Той винаги много е обичал да ходи там. Преди няколко месеца трудно прекара разгонването на женското куче и изкара един ден там и оттогава си му стана любимо място, даже и доктора си много обича. Най - страшната манипулация, което му е правена е стискането на аналните жлези. В повечето случаи като отидем там го мачкат, хранят го, все неща, които трябва да са му приятни. Но при нас ходенето при ветеринаря не може да бъде представено като проста разходка, защото живеем извън града и до кабинета пътуваме с кола, което предполагам, че допълнително го изнервя, защото имаме проблем с пътуването... Единственото, което мога да направя, черпейки от твоя опит е да започнем да отработваме някакви команди, знам ли. Иначе ние си играем на "донеси", гоним се, борим се, карам го да сяда... А за присъствието му до мен, наистина няма какво повече да направя. Постоянно е или залепен за мен или за майка ми. Даже имаме болен човек и докато го храня той спи върху краката ми. Даже и в тоалетната се пробва да се шмугва с мен. Ще се постарая да играем повече заедно...
User's Signature

Качена снимка

#758 Потребителят е офлайн   ruslana nik Икона

  • Група: Потребители
  • Мнения: 4
  • Регистрация: 14-July 09
  • Gender:Female
  • Location:гр. София

Публикувано: 14 July 2009 - 09:43 PM

Здравейте ! Аз имам един мъжки 5/почти 6/-месечен ротвайлер и с него водя голяма борба. През повечето време аз си го гледам. Много го обичам,давам мило и драго за него,той е на най-почетното място у дома,но въпреки всичко, агресията му много ме плаши. Особено,когато става дума за храненето му. Щом купичката му е на земята е готов да ме изяде,само и само да стигне до нея,а ако не може е готов да ме ухапе. Иначе ходи по петите ми като малко дете, не ме изпуска от поглед, но и в същото време не ме слуша така,както слуша приятелят ми. От него изпитва респект и свива уши,гледа го с мил,жален поглед и се размазва от обич. Той все още бебе , а вече ме върти на малкият си пръст, слуша само,когато той си иска, в повечето случаи и с кучетата играе по-агресивно и хората ги е страх от него. Има ли някой с подобен проблем, да има идея как бих могла да нормализирам що-годе ситуацията? Питам всички,никой не казва нищо, а аз не мога да се справя сама явно с моят Бруно.

#759 Потребителят е офлайн   Мария 76 Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 300
  • Регистрация: 28-February 08
  • Gender:Female
  • Location:Пловдив

Публикувано: 15 July 2009 - 10:09 AM

Показване на мнениетоnavar, в Jul 15 2009, 08:08 AM, написа:

всички тези въпроси трябваше да ги поставите преди да си вземете мъжки рот,а освен това да попрочетете доста за поведението на тази порода.по принцип рота си е доминант,той постоянно опитва да се издигне в йерархията на глутницата....

не знам защо повтаряте това постоянно...неправилно отношение и към еди пинчер, на пример, ще доведе също до такава ситуация...не набеждавайте ротовете - един истински ротвайлер трябва да е спокоен ,уравновесен, предан и любвеобилен и с едно адекватно отношение и възпитание се превръща в перфектния домашен любимец. По скоро обобщете и дайте адекватни съвети на човека .
User's Signature

Незнанието и невежеството не ме оправдават, че години наред крещях "браво" за неща които не разбирах...

Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват!


#760 Потребителят е офлайн   Мил@ Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 387
  • Регистрация: 28-August 08
  • Gender:Female
  • Location:Шотландия

Публикувано: 16 July 2009 - 04:30 PM

Руслана, и аз мисля, че кучето е по-горе от теб в йерархията, а не трябва да бъде така. Прочети началото на тази тема, с един пост трудно може да се обясни всичко. Гледай и филмчета на Сизар Милан - Повелителят на кучетата. Кучето те приема за по-нисшестояща от себе си и това е отговорът. Трябва ТИ да се научиш да му бъдеш водач/лидер/шеф, както искаш го наречи.

Аз не бих съветвала кучето да се бие. Има и други начини, които не са свързани с насилие - пречупено куче не е куче без проблеми след време...

Lonesome, не стана много ясен проблемът - в един пост казваш, че посещението при ветеринаря е било ужас, кучето не е давало да го пипнат, в следващия - че всъщност обича да ходи там, защото му е приятно...

Генералният съвет в подобни случаи е да се играе с кучето "на доктор", т.е. да бъде свикнато да дава да го пипат навсякъде - да му се бърка в ушите, в устата, да го обръщаш и пипаш навсякъде. Аз съм го дърпала за опашката с учебна цел, ама помогна. Ние го направихме, докато беше малък, но може и по-късно.

Другото е, ако кучето изпитва страх от ходенето на ветеринар, да се отработва процедурата "ходене на вет" - качване в колата, стигане до там, разходка, игра, наградка - без влизане. Следващият път - с влизане в чакалнята - и нещо хубаво и т.н. И едно нещо, което ние забелязахме - понякога ние си мислим, че кучето има проблем с нещо, защото е било така в миналото. Тръгваме към мястото - кучето усеща нашата нервност и предчувствие за проблем - и става нервно самото то. Когато се усетихме, че всъщност ние с очакването си да бъде нервно, го изнервяме, нещата се оправиха.
User's Signature

"Консумацията на положителности е задължителна."
Качена снимка

  • (93 Страници) +
  • « Първа
  • 36
  • 37
  • 38
  • 39
  • 40
  • Последна »
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Не можеш да отговаряш в тази тема

1 потребители четат тази тема
0 потребители, 1 гости, 0 анонимни