[Burr]

Здравейте, имаме мъжки НОК на 1,5 год., който отскоро (няма и седмица), започна да проявява агресия към непознати хора, които го заглеждат ( в повечето случаи с явна симпатия). За три, четири дни се случи няколко пъти, като той е седнал, на каишка е, аз съм до него, и лае по всеки, който го погледне с интерес, а на два пъти дори скочи към човека. Имаме нужда от съвет - как да коригираме това поведение и на какво може да се дължи...

[Мил@]

добре. ще подбирам по-спокойни кучета за разходка

а как да се преборя с хапането на каишката и зъбенето насреща. НЕ рядко дава резултат :(

Хапането на каишката или повода при нас беше в началото, докато се свикваше. Шаро врътна няколко яростни зъбения и въртене и хапане, най-накрая на всяка го оставях по малко да се зъби и да вряка с повод, високо вдигнат, така, че да не го достига - това беше, когато свикваше с каишката, а после и с другата каишка - тип холти, която е през муцуната. Целта на занятието беше да схване, че и да се зъби, и да не се зъби, и да хапе, и да не хапе, няма да постигне нищо. Това си беше игра на нерви - кой ще е по-по. Той хвърли много зор, ярост, нерви и т.н., аз го изчаках да си излее беса, като се поукротяваше, отпусках надолу повода, после, като скочи и почне наново - пак повода нагоре, докато най-накрая мирна. Приличаше на обяздване на кон

Следващото нещо. Ако хапе повода, разходката се спира моментално и се прибираме. Или пък не излизаме, докато не спре. Например, на вратата сме и ще излизаме - той почва да хапе повода и да се зъби - казвахме НЕ, придружено със "захапка" отстрани, ако не престане - демонстративно му се казва да си отива на мястото и няма разходка.

Много бързо схвана, че ако иска да излезе - а той умираше да излиза - трябва да седне послушно и да не се зъби, защото иначе няма разходка. Така и по пътя. Почне ли да се зъби - команда не, ако не слуша - команда седни и се седи. Не се отива никъде, не се души нищо, седи се до посиняване. Т.е. не получава това, което иска, когато не слуша.

Не съм сигурна какво имаш предвид, като казваш "зъбенето насреща".

Burr, и ние имахме такъв проблем, но като е на каишка, е по-лесно - надвесваш се над него, казваш много строго "НЕ", ако трябва, "захапваш" бързо и леко, веднъж. Ако спре - това е. Ако пак понечи да лае - пак така. И търпение. Ако можеш да организираш приятели да го обучите - да се приближават, той да понечва да лае, ти да коригираш - добре. Ако не изреагира лошо - похвала и лакомство. Но имай предвид, че за кучето директен поглед от някого и/или бързо навлизане в личната му територия все пак си означава заплаха и предизвикване. Търпение.

[flasher]

ами като ръфне каишката и започва едно зъбене... едно ръмжене... май на игра го пренася ама несъм сигурен

[Burr]

Благодаря, Мила, ще започнем веднага, дано имаме успех - ще ви държа в течение...

[Мил@]

ами като ръфне каишката и започва едно зъбене... едно ръмжене... май на игра го пренася ама несъм сигурен

Мда, и при нас беше така. Не е ясно дали не му се нрави каишка/повод, дали не я използва вместо въже за дъвкане, да си чеше зъбите, дали не си играе... Аз не съм се задълбочавала да търся причини в този случай - за мен това беше нежелано поведение, затова реагирах със забранителна команда и с търпение, докато хайванът схване, че тая няма да я бъде. Специално това при нас трая много кратко - защото бяхме абсолютно неумолими, така и така кучето ще носи каишка и повод, ще се разхожда по този начин, затова място за компромиси няма. Сега си протяга шията много нежно да му я сложим, като ще излизаме, защото обича да излиза Но всъщност, я сваляме само като ще се къпем... Успех!
Burr, и на тебе.

[flasher]

с нашийника при нас е много забавно. дори и да сме навън и да съм му го махнал като го види да го приготвям за слагане у с удоволствие пристига :)
еми значи неумолимо (дано и неуморимо :)) ще си повтаряме НЕ-тата и няма къде да иде да не схване

[Damond]

Здравейте,
Бих искала да се консултирам с вас относно вчерашна случка, която смятам, че спада към доминантните прояви.
Значи, преди почти 4 месеца си осинових Малтизер/Ши-цу, на около 2.5-3 години, бивше улично куче, което обаче си имаше хигиенни навици, тъй че предполагам, че е била изхвърлена. Приемното й семейство ми каза, че проявява агресия от страх - ръмжене и понякога опити за хапане. Действително, в началото ме ухапа на няколко пъти, когато посягах към нея или се почувства заплашена. Опитах с поставянето по гръб, докато се успокои, което проработи до степн, в която кученце си ляга доброволно, когато ми изръмжи Даже понякога първо ляга, след това ръмжи, за да е съвсем сигурна като цяло, вече е значително по-спокойна и имаме подобни 'разговори' много рядко.
Допълнително, кучицата ми се опитва да се катери на всяко 3то куче, което срещнем в парка и чиито размери го позволяват.
Вчера една колежка, с която са се срещали преди, ме докара и влезе да й се порадва. Тара й махаше опашка, скачаше щастливо, въобще не показа страх или някакъв проблем. Докато седяхме и треите на пода, изведнъж, отново без конкретна причина, се изправи, изпъчи се и започна да ръмжи. След като колежката не се впечатли въобще, Тара опит да я ухапе - т.е. само посегна към нея, без да я докосне. Аз й казах твърде "не", без да я докосвам, тя ме погледа известно време, след това отиде и демонстративно легна по гръб до колежката, гледайки към мен. След това започна да я целува, да й се радва, без повече намеци за ръмжене. Дори прие морков от ръката й.
Мога ли да тълкувам това поведение като опит за доминиране, подобен на тези, които прави в парка с другите кучета?

[Apso]

Damond имаш късмет! много галевно умираще за внимание куче, и при това много лесно обучаемо! Честито!
Проблем не е в характера на куче! А в това че куче не е научено нито как да играе с човек, нито как да играе с куче.
Много игри, много обич,много внимаине към нея кога тя " е добро куче" и никакво внимание кога е "лоша".

[celevra]

Здравейте! Изчетох цялата тема и пак не ми стана ясно точко как да оправя моя проблем с ..... Голди.Първо малко история за него ,защото мисля ,че е важно.Та той е голдън на 3г. При нас е от 3 дни.Неговите стопани заминали за чужбина и го оставили на съседка ,за да му намери дом.Обаче тя го гледа седмица-две и й омръзва - дава го в кучкарник.Там той престоява около седмица и го взима жена от "Отдел за закрила на животните".Гледа го в изба около седмица докато не го взимаме ние.И през всичкото това време той живее в пълна изолация.Извежда се веднъж на ден при последната за по около 15 мин. само на повод и обратно в избата.При комшийката също по този начин.А в кучкарника незнам....неискам и да мисля как е живял.Сега е при нас и мисля ,че въпреки това ,че е от 2 дни вкъщи се чувства по-добре.Вече вдига крак като пишка..преди не го правеше въпреки че е мъжки.Правим дъъълги раходки и му даваме всичката любов на света.И всичко е наред освен това,че е ужасно агресивен към всички животни,независимо кучета,котки ,коне и т.н.Това не е в природата на голдъните.Те са добродушни и дружелюбни кучета.Може би го прави от страх ли ..знам ли.Бая е нахапан по муцунката,по тялото има и ранички,може би в кучкарника нещо се е случило.Кажете..какво да правим.Как да върнем истинския тирийвър в него предвид неговото положение.Ще чакам с нетърпение отговор.

[Ариел]

Безспорно е,че кучето е в стрес.Както и при хората,е нужно времето да излекува наранената му психика.То е минало,наверно,през личния си кучешки ад и няма как това да не му се отрази в поведение и настроение.За кратко време е сменял различни места,бил е лишен от исконните за всяко куче грижи,любов и внимание.Не съм сеньор Милър,но на Ваше място бих оставила кучето само да се поокопити на новото си място,то постепенно ще излезе от черупката си,но се иска търпение.При разходки избирайте в началото усамотени места,без стресови правокатори за него,говорете му с благ и тих(спокоен)тон,вкъщи му осигурете спокоен кът,не му натрапвайте внимание,докато той самият не е готов да го приеме.В момента той има нужда от спокойна среда,в която да усеща,че вече е в дома ,от който се нуждае всяко куче.Възрастта и породата в случая ще помогнат всичко постепенно да се нормализира,но не бързайте и не го "притискайте".И се опитайте да го извеждате поне по за час сутрин и вечер-да души,да се разтушва и ако е възможно-да потича на сигурно и обезопасено от евентуално бягство место.В притовен случай му удължете повода,за да обикаля тичешком около Вас при разходка,

[celevra]

Да това го всичко го правим.Разходките му не са за час-доста повече си обикаляме.Вечер го водим в един кучешки парк и там го пускаме да тича на воля.Но все се притеснявам ,че няма да се оправи.Незнам защо.Но искренно се надявам.Иначе имаме малък напредък.В началото като го извеждахме държеше опашката си ниско долу,сега вече я държи на нивото на гърба,което много ме радва.Благодаря за отговора.Зареждам се с цялото търпение на света и чакам.....дано..

[cvetunka]

Здравейте, прочетох темата, но въпреки добрите обяснения в мен се поражда едно безпокойство. Имам бийгъл на 4 месеца. Приучавам го като използвам наградки и наказания с вестник, но честно да си призная съм допускала грешката да му посягам с ръка, когато нямам наблизо вестник. Другата ми грешка е, че го допуснах на няколко пъти да спи на дивана с мен с идеята да го издебна когато се събуди сутрин и иска да се изпишка, да го изведа навън. Иначе спи в друга стая и не го пускам в спалнята. Успях с пишкането навън, но днес поведението му ме стресна и ме провокира да потърся помощ.
При разходката намери кокали и при моя опит да му ги извадя от устата започна да ръмжи и да се опитва да ме ухапе. Дръпнах го за повода и го прибрах без повече да му се карам и да му обръщам внимание. (незнам дали постъпих правилно ). Истината е че имам роблем с това хапане по ръцете. Докато беше бебе го мислих за нормално тъй като му растат зъби и слушайки ветеринари не му правех забележка, но това вече става неконтролирано. Когато ходя се опитва да хапе панталона ми (краката), подскача по вратите когато иска да влезе или излезе, лае когато го оставя в друга стая.
Когато изпълни команда го награждавам, когато свърши работа навън също, когато върши нещо нередно строго казвам НЕ и ако прекалява го шляпам, НО вече се обърквам от всички противоречиви за мен изказвания. Отглеждам го сама, като по цял ден стои самичко, тъй като съм на работа. Проси внимание и непрекъснато се умилква на мен на познати и непознати. Не искам да ми се качи на главата, но не искам и да провокирам агресия в него. Това което искам е щастливо, обучено куче, но колкото и да чета за обучението, все по-трудно ми се струва да го постигна. Моля за съвет и помощ!

[when_earth_met_heaven]

Не искам да ви разочаровам, но тука най-вероятно заклети природозащитници ще ви обвинят в тежки престъпления към кучешкия свят Как ще го отглеждате сама, по цял ден само... ужас!!!
Нищо лично, но.... Някои хора наистина нямат мяра....
Четейки поста ви, се убеждавам колко всъщност еднакви са кученцата... Моят звяр прави абсолютно същите изпълнения, донякъде дори се успокоявам, че не съм единствената, която има такива затруднения...
Не че съм пример за подражание, но според мен това, че сте го шляпнали някой път не е фатално за психиката на кутрето... Склонна съм да мисля дори, че ръмженето му е нещо да кажем почти нормално при опит да му вземете кокала...Едно време имах коли, което нерядко ръмжеше и отстрани изглеждаше доста зловещо, но никога не ни е ухапало, а бяхме дечица, нито котката, която имахме, въобще беше си мило, възпитано, много добродушно куче...
Мисълта ми е... не изпадайте в паника... Аз съм сигурна, че това е обикновен инстинкт и никаква злоба конкретно към вас от кутрето...
Аз отначало много присърце взимах това... Но сега се старая да имам авторитет пред кучето, с времето дано се научи...
Най-интересното е, че някои хора имат вродена способност да вдъхват респект у животните... Сестра ми например, която рядко си идва вкъщи, така респектира кучето без въобще да се задълбочава в отношенията си с него, че той не е същия звяр просто... Става мил и дружелюбен, леко ленив с дни... Парадоксално, нали... А ние изписваме тонове теми, а някои хора просто си го могат...

[estrella]

За съвет мога да ти кажа когато ръмжи за кокал не му го измъквай измори го, как да го измориш? лесно даваш кокал ама по големичък за да има повече време да се занимава щом се приближиш без да се навеждаш над него добре изправена и спокойна, колкото повече те ръмжи толкова повече скъсявай дистанцията междо теб (краката ти ) и кучето така то да си ръмжи и да си ръмжи ако е малко по злобничко може и да пробва да ти захапе крака или панталона, ти си се приближавай бавно без да се напрягаш или да говориш просто тишина така то докато е легнало с всяка малка крачка разстоянието се скъсява кучето се измаря и накрая ти си над кокала му бавно го избутваш с крак клякаш над главата на кутрето и просто мълчиш докато то не се успокои, имай в предвид че трябва доста търпение и тъка всеки ден малко по малко и ще го доминираш. Случая го гледах по един испански канал доста интересно предаване а лошото куче беше един лабрадор на 10 месеца доста по голям от бигъла края му беше изпуснат но го вкараха в пътя. Аз го пробвах с хъскито на една приятелка и подейства така едни 10 дена и сега яде и от ръка.
Успех дано ти помогна.. Предварително казвам че коментара ми не е със цел заяждане а помагане..

[cvetunka]

Благодаря за отговорите :)
estrella това в никакъв случай не е заяждане:) а добър съвет.
Много ми е мъчно че седи по цял ден само :( къса ми се сърцето, но няма как в момента да го водя с мен в офиса. Затова майка ми ходи на обяд да го храни и извежда (може би това, че двама души го хранят го обърква?) а събота и неделя задължително е с мен по цял ден навън, водя го в парка, гората... Предполагам, че грешката ми е, че прекалено много го лигавя точно защото се чувствам виновна, че е сам и когато е с мен не искам да му се карам и бия.

[trenertg]

Благодаря за отговорите :)
estrella това в никакъв случай не е заяждане:) а добър съвет.
Много ми е мъчно че седи по цял ден само :( къса ми се сърцето, но няма как в момента да го водя с мен в офиса. Затова майка ми ходи на обяд да го храни и извежда (може би това, че двама души го хранят го обърква?) а събота и неделя задължително е с мен по цял ден навън, водя го в парка, гората... Предполагам, че грешката ми е, че прекалено много го лигавя точно защото се чувствам виновна, че е сам и когато е с мен не искам да му се карам и бия.

казахте че кученце , ви хапе виси по крачолите и ви е изръмжало за намерен навън кокал ръмжи .
1 .кученце е бебе
2. вие определяте правилата и то трябва да ги спазва
3 . има един тънък момент - сега както е още бебе да започнете да изисквате от него различни неща - пример давате храничка - седни ,излизате навън седни , в момента в който реши да ви хапе по ръце крака и т.н. пренасочете внимателно го към играчка - въже след това отново изисквайте от него седни тичай да вземеш играчката браво хайде пак да се подърпаме .
навън използвай метода на размяната Линк независимо какво е взел в уста малкия бандит той трябва да знае че може да ви има доверие и да ви даде плячката

[Мил@]

И аз смятам, че не е толкова страшно, ако кученце се зъби, като се е заиграло с любимия кокъл и не го дава. Става страшно по-нататък, ако това му се разрешава да го прави непрекъснато.

На всички препоръчвам едно и също - изгледайте няколко от филмчетата на Сизар Милан "Повелителят на кучетата" и ще видите как всеки може да се научи да бъде водач на куче - Сизар Милан това прави, тренира хората и рехабилитира кучетата. Действително на някои им идва отвътре, както описаната сестра по-горе, но всеки може да се научи, ако разбира за какво става дума.

Кученцето вероятно добре усеща кога се радвате заедно и си играете, кога не одобряваш това, което прави, ако използваш строг тон, нисък глас и рязка думичка като "не". Няма нужда да се бие. При нас беше същото отначало - хапеше крачоли, като тичахме заедно, опитваше се да хапе ръце, но като е бебе става от незнание - все пак той няма ръце да те хване, всичко хваща с уста. Трябва обаче да бъде научен, че когато хапе човека, това боли и не е разрешено. Ние му се карахме като хапе ръце - мъжът ми, той е по-доминиращ, а аз пищях театрално, прекратявах играта и се дърпах, дори му обръщах гръб, все едно си ближа раните. Понеже той умираше да си играе, тази реакция явно не му харесваше - стряскаше се, а и играта се прекратяваше - и бързо свикна да не хапе. Сега е много внимателен, като взима нещо от ръцете ни. Само понякога, като е много развълнуван и заплеснат в играта, бърза да грабне наградката, за да продължи да търчи - може да е по-грубичък, но не е хапе.

Техниката с пренасочването на вниманието е много добра също, действа за много неща

[gabipap]

cvetunka, и аз ще се намеся в съветите, защото не мога да се съглася с някои мнения тук. Наистина, кучето е още малко, но на 4 месеца вече показва характера си. Бигъла е (по скромните ми наблюдения) доста своенравно куче. И е необходимо доста търпение, за да го възпиташ. По отношение на взимане на неподходящи неща от устата на кучето - съветвам те да си много твърда и да не допускаш там ръмжане и съпротива (дори в началото да се хвърля и да те хапе - на 4 месеца не може да ти направи кой знае колко сериозна рана). Тази твоя твърдост може да бъде животоспасяваща за него в даден момент.
На предишното ми куче беше заседнал кокъл в устата (заклещен за зъбите, но и навлизащ към гърлото). Не знам, как го беше постигнал. Ако не ми разрешаваше да му бъркам в устата - не знам какво щеше да стане.

Мил@, вашия метод:

...а аз пищях театрално, прекратявах играта и се дърпах, дори му обръщах гръб, все едно си ближа раните...

при нашето куче, примерно, би имало съвсем обратен ефект - писъците и дърпането се възприемаха като най-забавното, целта беше да се докаже превъзходство, като се притисне по-слабия към земята Така че - кучета разни, подходи - също.

[estrella]

"Сизар Милан, Повелителят на кучетата" точно него бях гледала и съвета който описах по горе си го откраднах от него на мен ми послужи. Аз мисля, че едно куче на 4 мес. е бебе което прекалява във вашия случай, малко го стегнете покажете му кой е водача в глутницата. Това, че не сте много време с него е разбираемо да допускате после да си го глезите но не трябва. Бъдете малко по строга със него и в същото време му показвайте нови нещта нови игри...
Приятно учене от нас.

[Мил@]

cvetunka, и аз ще се намеся в съветите, защото не мога да се съглася с някои мнения тук. Наистина, кучето е още малко, но на 4 месеца вече показва характера си. Бигъла е (по скромните ми наблюдения) доста своенравно куче. И е необходимо доста търпение, за да го възпиташ. По отношение на взимане на неподходящи неща от устата на кучето - съветвам те да си много твърда и да не допускаш там ръмжане и съпротива (дори в началото да се хвърля и да те хапе - на 4 месеца не може да ти направи кой знае колко сериозна рана). Тази твоя твърдост може да бъде животоспасяваща за него в даден момент.
На предишното ми куче беше заседнал кокъл в устата (заклещен за зъбите, но и навлизащ към гърлото). Не знам, как го беше постигнал. Ако не ми разрешаваше да му бъркам в устата - не знам какво щеше да стане.

Мил@, вашия метод:

...а аз пищях театрално, прекратявах играта и се дърпах, дори му обръщах гръб, все едно си ближа раните...

при нашето куче, примерно, би имало съвсем обратен ефект - писъците и дърпането се възприемаха като най-забавното, целта беше да се докаже превъзходство, като се притисне по-слабия към земята Така че - кучета разни, подходи - също.

Габи, вадиш ми част от изказването от контекста, а може би и аз не съм се изказала достатъчно ясно. "Нашият метод" не е бил единствено моето "пищене", пък и думата пищене съм я употребила неточно. При нас йерархията е - мъжът ми е № 1, аз съм № 2, кучето, естествено, трябва да е №3. Тъй като мъжът ми е много доминиращ, той беше този, който налагаше твърди мерки и теглилки. Той караше кучето да легне настрани, когато се провини сериозно, а хапането беше приемано за едно от сериозните провинения. Примерът с пищенето го дадох, защото кучето отначало не осъзнаваше, че когато хапе, другият го боли, за него беше игра и не разбираше, кога от играчка става плачка, затова трябваше да му се "обясни" по някакъв начин, че когато ухапе, това е събитие, което не се подминава. Когато аз се отдръпвах, той изтичваше от другата ми страна да си играем пак, но играта не продължаваше, докато не решим, че вече е разбрал, че нещо нередно е станало. Да уточня, че тук не става дума за ръмжене и хапане като опит за доминантност - просто, когато в играта той употребяваше зъби.

Нашето куче е ръмжало и се е зъбило само веднъж, но съм обяснявала как се справих с това - беше, когато му слагах холтито за пръв път. Тогава имаше зверско ръмжане, извиване и опити да захапе каишката и каквото докопа и да се освободи - тогава просто изпадна в истерия. Аз го изчаках спокойно да се изтощи, да му мине истерията, с вдигнат високо повод. Когато той се поукротяваше, отпусках надолу, той пак "нападаше" - аз отново вдигах нависоко, за да не може да реагира и така. Накрая клекна, защото осъзна, че няма да е на неговото.

Ние много коригирахме и със "захапката" на Сизар Милан - с пръсти на ръката отстрани до врата или в горната част на тялото. Това стряска и прилича на начина, по който майката коригира кутретата.