Агресия, доминантно поведение
#921
Публикувано: 23 February 2010 - 11:07 AM
#922
Публикувано: 24 February 2010 - 08:49 PM
а как да се преборя с хапането на каишката и зъбенето насреща. НЕ рядко дава резултат :(
Хапането на каишката или повода при нас беше в началото, докато се свикваше. Шаро врътна няколко яростни зъбения и въртене и хапане, най-накрая на всяка го оставях по малко да се зъби и да вряка с повод, високо вдигнат, така, че да не го достига - това беше, когато свикваше с каишката, а после и с другата каишка - тип холти, която е през муцуната. Целта на занятието беше да схване, че и да се зъби, и да не се зъби, и да хапе, и да не хапе, няма да постигне нищо. Това си беше игра на нерви - кой ще е по-по. Той хвърли много зор, ярост, нерви и т.н., аз го изчаках да си излее беса, като се поукротяваше, отпусках надолу повода, после, като скочи и почне наново - пак повода нагоре, докато най-накрая мирна. Приличаше на обяздване на кон


Следващото нещо. Ако хапе повода, разходката се спира моментално и се прибираме. Или пък не излизаме, докато не спре. Например, на вратата сме и ще излизаме - той почва да хапе повода и да се зъби - казвахме НЕ, придружено със "захапка" отстрани, ако не престане - демонстративно му се казва да си отива на мястото и няма разходка.
Много бързо схвана, че ако иска да излезе - а той умираше да излиза - трябва да седне послушно и да не се зъби, защото иначе няма разходка. Така и по пътя. Почне ли да се зъби - команда не, ако не слуша - команда седни и се седи. Не се отива никъде, не се души нищо, седи се до посиняване. Т.е. не получава това, което иска, когато не слуша.
Не съм сигурна какво имаш предвид, като казваш "зъбенето насреща".
Burr, и ние имахме такъв проблем, но като е на каишка, е по-лесно - надвесваш се над него, казваш много строго "НЕ", ако трябва, "захапваш" бързо и леко, веднъж. Ако спре - това е. Ако пак понечи да лае - пак така. И търпение. Ако можеш да организираш приятели да го обучите - да се приближават, той да понечва да лае, ти да коригираш - добре. Ако не изреагира лошо - похвала и лакомство. Но имай предвид, че за кучето директен поглед от някого и/или бързо навлизане в личната му територия все пак си означава заплаха и предизвикване. Търпение.
#925
Публикувано: 25 February 2010 - 12:49 PM
Мда, и при нас беше така. Не е ясно дали не му се нрави каишка/повод, дали не я използва вместо въже за дъвкане, да си чеше зъбите, дали не си играе... Аз не съм се задълбочавала да търся причини в този случай - за мен това беше нежелано поведение, затова реагирах със забранителна команда и с търпение, докато хайванът схване, че тая няма да я бъде.


Burr, и на тебе.

#926
Публикувано: 26 February 2010 - 06:44 PM
еми значи неумолимо (дано и неуморимо :)) ще си повтаряме НЕ-тата и няма къде да иде да не схване
#927
Публикувано: 26 February 2010 - 08:09 PM
Бих искала да се консултирам с вас относно вчерашна случка, която смятам, че спада към доминантните прояви.
Значи, преди почти 4 месеца си осинових Малтизер/Ши-цу, на около 2.5-3 години, бивше улично куче, което обаче си имаше хигиенни навици, тъй че предполагам, че е била изхвърлена. Приемното й семейство ми каза, че проявява агресия от страх - ръмжене и понякога опити за хапане. Действително, в началото ме ухапа на няколко пъти, когато посягах към нея или се почувства заплашена. Опитах с поставянето по гръб, докато се успокои, което проработи до степн, в която кученце си ляга доброволно, когато ми изръмжи


Допълнително, кучицата ми се опитва да се катери на всяко 3то куче, което срещнем в парка и чиито размери го позволяват.
Вчера една колежка, с която са се срещали преди, ме докара и влезе да й се порадва. Тара й махаше опашка, скачаше щастливо, въобще не показа страх или някакъв проблем. Докато седяхме и треите на пода, изведнъж, отново без конкретна причина, се изправи, изпъчи се и започна да ръмжи. След като колежката не се впечатли въобще, Тара опит да я ухапе - т.е. само посегна към нея, без да я докосне. Аз й казах твърде "не", без да я докосвам, тя ме погледа известно време, след това отиде и демонстративно легна по гръб до колежката, гледайки към мен. След това започна да я целува, да й се радва, без повече намеци за ръмжене. Дори прие морков от ръката й.
Мога ли да тълкувам това поведение като опит за доминиране, подобен на тези, които прави в парка с другите кучета?
#928
Публикувано: 27 February 2010 - 07:17 PM
Проблем не е в характера на куче! А в това че куче не е научено нито как да играе с човек, нито как да играе с куче.
Много игри, много обич,много внимаине към нея кога тя " е добро куче" и никакво внимание кога е "лоша".

Кога човек взима ски- пьрво,той идва да се научи как да ходи на тях. Кога човек купува кола, то идва в училище да се научи как да кара тази кола. Но кога човек взима куче, вместо сам да научи как да общува със куче, той опитва да учи куче! Тотално объркана работа!

училище
#929
Публикувано: 01 March 2010 - 11:17 PM
#930
Публикувано: 03 March 2010 - 07:08 AM

....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#931
Публикувано: 03 March 2010 - 06:10 PM
#932
Публикувано: 04 March 2010 - 11:11 PM
При разходката намери кокали и при моя опит да му ги извадя от устата започна да ръмжи и да се опитва да ме ухапе. Дръпнах го за повода и го прибрах без повече да му се карам и да му обръщам внимание. (незнам дали постъпих правилно ). Истината е че имам роблем с това хапане по ръцете. Докато беше бебе го мислих за нормално тъй като му растат зъби и слушайки ветеринари не му правех забележка, но това вече става неконтролирано. Когато ходя се опитва да хапе панталона ми (краката), подскача по вратите когато иска да влезе или излезе, лае когато го оставя в друга стая.
Когато изпълни команда го награждавам, когато свърши работа навън също, когато върши нещо нередно строго казвам НЕ и ако прекалява го шляпам, НО вече се обърквам от всички противоречиви за мен изказвания. Отглеждам го сама, като по цял ден стои самичко, тъй като съм на работа. Проси внимание и непрекъснато се умилква на мен на познати и непознати. Не искам да ми се качи на главата, но не искам и да провокирам агресия в него. Това което искам е щастливо, обучено куче, но колкото и да чета за обучението, все по-трудно ми се струва да го постигна. Моля за съвет и помощ!
#933
Публикувано: 04 March 2010 - 11:34 PM

Нищо лично, но.... Някои хора наистина нямат мяра....

Четейки поста ви, се убеждавам колко всъщност еднакви са кученцата... Моят звяр прави абсолютно същите изпълнения, донякъде дори се успокоявам, че не съм единствената, която има такива затруднения...
Не че съм пример за подражание, но според мен това, че сте го шляпнали някой път не е фатално за психиката на кутрето... Склонна съм да мисля дори, че ръмженето му е нещо да кажем почти нормално при опит да му вземете кокала...Едно време имах коли, което нерядко ръмжеше и отстрани изглеждаше доста зловещо, но никога не ни е ухапало, а бяхме дечица, нито котката, която имахме, въобще беше си мило, възпитано, много добродушно куче...
Мисълта ми е... не изпадайте в паника... Аз съм сигурна, че това е обикновен инстинкт и никаква злоба конкретно към вас от кутрето...
Аз отначало много присърце взимах това... Но сега се старая да имам авторитет пред кучето, с времето дано се научи...
Най-интересното е, че някои хора имат вродена способност да вдъхват респект у животните... Сестра ми например, която рядко си идва вкъщи, така респектира кучето без въобще да се задълбочава в отношенията си с него, че той не е същия звяр просто... Става мил и дружелюбен, леко ленив с дни... Парадоксално, нали... А ние изписваме тонове теми, а някои хора просто си го могат...


If an animal mauls a kid, chances are the animal will be destroyed. It's really too bad the same law doesn't apply to a kid that tortures an animal.
#934
Публикувано: 05 March 2010 - 12:16 AM
Успех дано ти помогна.. Предварително казвам че коментара ми не е със цел заяждане а помагане..

По-добре да подраниш три часа, когато ще е твърде рано, отколкото да закъснееш и минута, когато ще е твърде късно.
#935
Публикувано: 05 March 2010 - 10:33 AM
estrella това в никакъв случай не е заяждане:) а добър съвет.
Много ми е мъчно че седи по цял ден само :( къса ми се сърцето, но няма как в момента да го водя с мен в офиса. Затова майка ми ходи на обяд да го храни и извежда (може би това, че двама души го хранят го обърква?) а събота и неделя задължително е с мен по цял ден навън, водя го в парка, гората... Предполагам, че грешката ми е, че прекалено много го лигавя точно защото се чувствам виновна, че е сам и когато е с мен не искам да му се карам и бия.
#936
Публикувано: 05 March 2010 - 11:04 AM
estrella това в никакъв случай не е заяждане:) а добър съвет.
Много ми е мъчно че седи по цял ден само :( къса ми се сърцето, но няма как в момента да го водя с мен в офиса. Затова майка ми ходи на обяд да го храни и извежда (може би това, че двама души го хранят го обърква?) а събота и неделя задължително е с мен по цял ден навън, водя го в парка, гората... Предполагам, че грешката ми е, че прекалено много го лигавя точно защото се чувствам виновна, че е сам и когато е с мен не искам да му се карам и бия.
казахте че кученце , ви хапе виси по крачолите и ви е изръмжало за намерен навън кокал ръмжи .
1 .кученце е бебе
2. вие определяте правилата и то трябва да ги спазва
3 . има един тънък момент - сега както е още бебе да започнете да изисквате от него различни неща - пример давате храничка - седни ,излизате навън седни , в момента в който реши да ви хапе по ръце крака и т.н. пренасочете внимателно го към играчка - въже след това отново изисквайте от него седни тичай да вземеш играчката браво хайде пак да се подърпаме .
навън използвай метода на размяната Линк независимо какво е взел в уста малкия бандит той трябва да знае че може да ви има доверие и да ви даде плячката
#937
Публикувано: 05 March 2010 - 03:10 PM
На всички препоръчвам едно и също - изгледайте няколко от филмчетата на Сизар Милан "Повелителят на кучетата" и ще видите как всеки може да се научи да бъде водач на куче - Сизар Милан това прави, тренира хората и рехабилитира кучетата. Действително на някои им идва отвътре, както описаната сестра по-горе, но всеки може да се научи, ако разбира за какво става дума.
Кученцето вероятно добре усеща кога се радвате заедно и си играете, кога не одобряваш това, което прави, ако използваш строг тон, нисък глас и рязка думичка като "не". Няма нужда да се бие. При нас беше същото отначало - хапеше крачоли, като тичахме заедно, опитваше се да хапе ръце, но като е бебе става от незнание - все пак той няма ръце да те хване, всичко хваща с уста. Трябва обаче да бъде научен, че когато хапе човека, това боли и не е разрешено. Ние му се карахме като хапе ръце - мъжът ми, той е по-доминиращ, а аз пищях театрално, прекратявах играта и се дърпах, дори му обръщах гръб, все едно си ближа раните. Понеже той умираше да си играе, тази реакция явно не му харесваше - стряскаше се, а и играта се прекратяваше - и бързо свикна да не хапе. Сега е много внимателен, като взима нещо от ръцете ни. Само понякога, като е много развълнуван и заплеснат в играта, бърза да грабне наградката, за да продължи да търчи - може да е по-грубичък, но не е хапе.
Техниката с пренасочването на вниманието е много добра също, действа за много неща

#938
Публикувано: 05 March 2010 - 04:37 PM
На предишното ми куче беше заседнал кокъл в устата (заклещен за зъбите, но и навлизащ към гърлото). Не знам, как го беше постигнал. Ако не ми разрешаваше да му бъркам в устата - не знам какво щеше да стане.
Мил@, вашия метод:
при нашето куче, примерно, би имало съвсем обратен ефект - писъците и дърпането се възприемаха като най-забавното, целта беше да се докаже превъзходство, като се притисне по-слабия към земята


#939
Публикувано: 05 March 2010 - 06:10 PM
Приятно учене от нас.

По-добре да подраниш три часа, когато ще е твърде рано, отколкото да закъснееш и минута, когато ще е твърде късно.
#940
Публикувано: 05 March 2010 - 09:59 PM
На предишното ми куче беше заседнал кокъл в устата (заклещен за зъбите, но и навлизащ към гърлото). Не знам, как го беше постигнал. Ако не ми разрешаваше да му бъркам в устата - не знам какво щеше да стане.
Мил@, вашия метод:
при нашето куче, примерно, би имало съвсем обратен ефект - писъците и дърпането се възприемаха като най-забавното, целта беше да се докаже превъзходство, като се притисне по-слабия към земята

Нашето куче е ръмжало и се е зъбило само веднъж, но съм обяснявала как се справих с това - беше, когато му слагах холтито за пръв път. Тогава имаше зверско ръмжане, извиване и опити да захапе каишката и каквото докопа и да се освободи - тогава просто изпадна в истерия. Аз го изчаках спокойно да се изтощи, да му мине истерията, с вдигнат високо повод. Когато той се поукротяваше, отпусках надолу, той пак "нападаше" - аз отново вдигах нависоко, за да не може да реагира и така. Накрая клекна, защото осъзна, че няма да е на неговото.
Ние много коригирахме и със "захапката" на Сизар Милан - с пръсти на ръката отстрани до врата или в горната част на тялото. Това стряска и прилича на начина, по който майката коригира кутретата.