[samotnata]

Много благодаря за съветите, но те вече са прилагани многократно. АКо човека е познат чадър шапка и качулка не я впечатляват. Човека си е познат и с него няма никакви проблеми. Проблема идва от непознатия. Сара е на 4 години, от 3 е при нас. Мислите ли, че досега не сме правили всякакви опити да избегнем и свикнем с такива ситуации? Проблема е, че като малка очевидно са я малтретирали ужасно много /това го заключвам и от много други "симптоми"/ и очевидно страха не можем да го изкореним каквото и да правим. Тренираме ги тези нещо почти ежедневно, но за съжаление доближи ли ни някой лае /избирателно, не винаги/ да не говорим, че недай си боже човек се наведе над нея бива захапан за носа /случвало се е вече два пъти, но те приятелите ми са виновни, щото си завират носа в устата й/

[she_wolff]

в обучнието е важна методиката-може и 10 години да се опитвате да направите нещо,но ако не е замислено добре-никога няма да се получи желания резултат(не казвам,че случая е такъв).
особено когато става дума за страх,трябва да се работи много внимателно(една "незначителна" грешка и всичко може да стане необратимо).не става дума за преодоляване на страха,а за вид подтискане,уверяване в безопасността и по-нормално държание
ако лаенето е избирателно-открии критерия,за да разбереш как да действаш занапред
в крайна сметка след като системата не работи-има пробив в нея,нали?
и ако си на мнение "те приятелите ми са виновни, щото си завират носа в устата й" значи за теб проблем не съществува,нали?
b)

[samotnata]

Не съм казала, че проблем не съществува. АКо мислех така нямаше изобщо да споделям ситуациите и поведението. В случая приятелите ми знаят много добре, че Сара не е тип играчка и не обича да я лигавят хора извън моето семейство. Няма проблем да стоят един до друг, даже да я галят, но само аз и мъжа ми мога да си завра носа в нейния нос и това да няма последствия. Все пак кучето ми си има граница на близостта с по-непознати. Тя никога няма да налети да захапе някой, ако той е на повече от половин ръка разстояние.
Критерий за избиране по кой да лае няма. Вглеждам се всеки път, даже по едно време си записвах на ден какви хора е налаяла. Няма никакви признаци по които да ги избира, освен често срещаните шапки и качулки. Но лае и по хора без такива екстри по тях. Муже, жени, млади, стари, цигани, българи, клошари, богаташи, с коли, без, с торби, без, с дълги коси, с къси коси, пишачи, непушачи, с ядене в тях, без ядене в тях...... мога да изброявам вечно.
Правя каквото мога. Коригирам абсолютно винаги. Владеем доста добре командата Не, това е една от малкото команди, които владеем. Хваля я доста, когато се държи както трябва. Само да забележа и наченка на желание да се разлае коригирам. Спира. Веднага. Но понякога не я гледам в очите за да предвидя всичко и тя се разлайва.

[she_wolff]

както писа mil_ - при страх (каквото ти мислиш,че е) команда "не" не върши работа

[samotnata]

Върши работа до толкова, до колкото да спре да лае. Поне това успявам да постигна. Но очевидно този проблем ще си е вечен, защото няма как да изкореня страха й. Лошото е, че го прави докато вървим по тротоара например, не само в парка или на поляната. Минаваме покрай спирка и тя си "харесва" човек и го залайва. Команда не, спира да лае, коригирам я с повода, скарвам й се, сяда или продължаваме да вървим почти редом, но на следващата спирка може пак да си хареса някой и аз няма как да го предвидя или спра. Просто вървим на зиг заг между хората, близко до мен, и се дебнем кога ще се разлае. Пък има моменти, когато никакви хора не й правят впечатление и от никого не й пука.

[she_wolff]

колкото повече описваш-толкова повече не ми прилича на страх...и малката ми сестра се плашеше от хора с очила-не защото са я малтретирали,а защото са по-различни от болшинството

[samotnata]

А пък аз виждам страха в очите й. ДОстатъчно добре си познавам кучето, че поне да знам кога какво й е. За качулката е ясно, че е по-различна от болшинството, което пак не изключва страх от нея. И съм убедена, че са я малтретирали като малка, както казах има още доста признаци, по които съм го заключила.
Тук се пита не какво е, а има ли метод на обучение за намаляване на страха /което мен ме съмнява/ или поне контролиране на реакцията. И при хората страха е голям проблем. Аз имам страх от високо, и колкото и да се опитвам да го преодолея съзнателно не се получава.

[she_wolff]

за страха съм напълно съгласна-не може да бъде преодолян(и при хората),но да разбереш от какво е породен е един начин да помогнеш на кучето си
нали знаеш-изправяш се срещу страховете си,за да покажеш сам на себе си,че не е толкова страшно
така е и при животните,само че трябва да се подходи много внимателно,без резки стресови ситуации,които биха влошили положението завинаги
ако искаш да направиш нещо-хващаш го откъм главата,а не от опашката
няма как да "коригираш" само резултата,тъй като главният начален дразнител продължава да действа и животното се затормозява(може да се стигне до невроза-пълен срив)
затова всичко е от значение

[samotnata]

Е причината я казах - малтретиране в ранна възраст. Няма друга причина. Хората не я предизвикват по никакъв начин, повечето даже не са я и погледнали. Тя си "въобразява" някакви неща за тези хора и я хваща страх. Защото никой от семейството носейки чадър не предизвиква подобно държание. И никой от семейството си надвесил се над нея не предизвиква подобна реакция. Само непознати, за които тя не е сигурна, че това навеждане няма да доведе до болка. Като дойде у нас само да вдигнех ръка да се почеша и тя вече се е свила на пода с подвита опашка и гледайки ме все едно вижда призрак. Работихме ужасно много по този страх. Показвах й, че нито хората, нито кучетата са опасни и няма да й навредят, като че ли се поуталожи този страх, но понякога той просто се връща и тя реагира така.
Странното е, че на лекарите от които най-много я е страх, от тях изпитва чак паника не им реагира така. Лекарките й могат да си правят с нея каквото си поискат и тя няма изобщо да реагира, освен опитите да избяга. Но всичко останало лае. Като изключим повечето собственици на кучета, с които тя си играе. Тях никога не ги лае.
Горката, до ден днешен си спомням колко наплашена дойде и в какво състояние. Имах чувството, че ще умре от страх. Но най-странното беше, че след като е бягала 20 мин от мъжа ми накрая просто се е показала и е легнала по гръб пред него. Тогава тпй я е взел и я качил на едно такси и у нас. Последва веднагически влизане в банята, от което тя доста се паникьоса, но когато отидох до нея и й подадох ръка да ме помирише и я погалих като че ли изведнъж паниката изчезна.
Убедена съм, че кучетата разбират много повече от това, което показват че разбират.

[dessity]

Здравейте! Имам 4г. немска овчарка и след като попрочетох темата мисля, че имам нужда поне от съвет, ако не и от помощ...Айк е ужасно страхлив и страха преминава в агресия, когато усети че номера му минава. Какво имам в предвид:
- Когато е у дома не лае изобщо, дори когато идват хора, само се свива и се изнася в друго помещение ... веднъж, когато си трагнаха приятели започна да повръща.
- Не понася мъже, младежи и деца (особено ако са шумни), колелета. Докато не стигнем на поляната не смея да го пусна от каишката, защото ако минем покрай деца например, без видима причина (за мен) излайва и се скрива обратно до мен.
Иначе е много игрив и няма проблем с кучетата от кучешката поляна, с някои играе, с други се ръмжи. Не съм го оставяла да стига до бой, а с приказки и оттегляне го отказвам от това. Само, че ако се появи човек без куче той се стрелва към него и започва да го лае, стои на 2 крачки, не се приближава, но и не се отказва и така докато сам не реши, или докато човека не се наведе все едно/или хварляйки камък (тогава хуква към мен и се скрива...а аз отнасям в повечето случай псувните). Не е хапал човек до сега (слава богу), но когато съм на разходка трябва очите ми да са на 24. Колелетата са същия дразнител - хуква - настига ги и почва да лае по гумите, не обръща внимание на колоездача...
По-лошо от поведението на Айк е, че когато е на повод - слуша, когато е пуснат и сме само с приятели и техните кучета - всичко е ок...но такава идеална ситуация почти няма...
Всичко това ме прави много бдителна. Бих го водила само на каишка, но ме е страх, че ще постигна обратен ефект и ще се озлоби, а само това ми липсва...
ааа забравих да кажа, че той е при мен 3г. и нещо, беше на 9м. когато съседи го изхварлиха и го прибраха в кучкарника в Лозенец, от където го осинових...сигурно от там мрази мъжете...
Ако имате идея как да подобря, ако не да променя поведението на Айк, ще съм Ви много благодарна.

[shnorhi]

Имам огромен проблем с АГРЕСИЯТА в Хуго. Кой би повярвал, че това мило кученце от снимката може да е лошо. И точно това е загадката-неговата непредвидимост. Например седя и го галя, а той в даден момент решава че му е писнало вече и хоп кръц със зъбите.
По принцип той е много мило и интелегентно куче. Възприема всичко много бързо. Ходи и известно време на училище. Когато е на поляната изпълнява команди и много слуша. Не е нападнал нито едно куче или човек досега.
Проблема е когато е вкъщи. Проявава агресията си спрямо нас. Изключено е да взема купата му с храна докато е пълна, а като не е гладен ляга до нея да я пази и е невъзможно минаването наблизо. Когато пък заспи се дразни понякога като реша да го преместя (под дразни имам предвид опит за захапване).
Изпробвал съм какви ли не методи на възпитание-и с добро и с лошо, резултат никакъв. Днес говорих с нашия ветеринар и той предложи кастрация, каза че това доста би успокоило нрава на един мъжкар. Не зная какво да правя, дали е правилно, ще има ли резултат?
Искам едно послушно куче, а не звяр на който всички да бъдем заложници вкъщи.За сега вече имам два белега и няколко скъсани фанелки за спомен от него. Лошото е че пораства и нещата може да излязат извън контрол.
Обичам това животно...

p.s.поста е публикуван и в клубния форум на Дого аржентино

[bushkata]

Доминантен.
Той е шеф на къщата, той е шеф на глутницата и иска да го слушате.
Има много изписано по този въпрос, както и в тази тема.
Прочетете, помислете - къде грешите и опитайте да коригирате.
За пореден път казвам - ветовете не са психолози - те са лекари.

[shnorhi]

Това че влиза винаги след мен през вратата, яде след нас и никога от масата, не спи при мен на леглото - това е така и го спазва.
Това че се подчинява безприкословно на командите ми докато сме навън - също е факт.
Мисля че случея е доста частен и затова моля за съвет. Казвате корекции, но как се коригират 35кг. зъби и мускули имащи за цел да се впият в плътта ти. Даже и боят не помага. Болката не го спира да напада и да се предаде.

[ceasar]

А Хуго е наистина толкова сладък на поляната....Но наистина проблема е че според мен той си чуства дома като собствена територия и се опитва да стане водач на глутницата...на поляната търпи всички да го мачкат и да го борят,да му се радват по всякакъв начин.Доколкото знам при Кръстьо не е било проблем да му се взема купата и храна въобще при това дори без реакция...аз по себе си знам, много е мило животинчето, но не бива да се гали и глези много, защото на тях им е малко трудно да разберат къде е границата. И Цезар се опитва да го прави, но аз успявам да му покажа кой е водача и при това без бой, верно при дого е доста по-различно и това беше едно от нещата, за които ме предупредиха когато исках да си взема куче от тази порода...Не трябва обаче да се отказвате именно, защото си го обичате! b) b) b)

[Yasna]

@ shnorti много ти е хубав кучо super best
много ми се иска да не съм права, но проблемът с пазенето на храната ще става все по-голям с течение на времето. Виждала съм ескалацията на такъв проблем, но при по-малко куче - пекинез, който от купичката си се разпростря по целия под в къщата и ха си изтървал какъвто и да е предмет - ха си ухапан до кръв опиташ ли да си го вземеш. И повярвай ми - боят изобщо не помага.
Защо не си свалиш сериите на Цезар Милан и да погледнеш и неговия подход за справяне с подобен род поведение?

[she_wolff]

мм в отговор на предните мнения искам да кажа,че преди 2-3 дена изчетох темата за Дого във форума,и съжалявам,ако не съм разбрала правилно,но при Дого нещата стоят малко по-различно от другите породи...идеята ми е,че не можеш да сравняваш психиката на пекинез с тази на Дого
поправете ме,ако греша,но особеностите в поведението на тази порода са доста по-различни от другите (което не означава че няма решение на проблема,а подходът трябва да е друг)

[twoofo]

Бих казала - потърсете професионалист и индивидуална работа с кучето.
Нещата като минаване през вратите, хранене и т.н не са маловажни, но са най-леката форма на показване кой-кой е. Освен да се храните преди него е добре той да се храни след разрешение т.е купата се слага пълна пред него, кучето е в седнало положение и остава така докато не се даде разрешителна команда. Възпитава контролът на човека спрямо кучето му - и спомага за "осъзнаване" че задоволяване на нуждите му са във вашите ръце. След като имате добро ниво на послушаемост може да го въведете постепенно. Стига се до там, че кучето може да докосне храната с нос, но да бъде повикано колкото и да му се иска да се хвърли да лапа, мога да отида и в другата стая и храната да остане недокосната, освен капещите лиги по нея или да го изпратя на мястото му и да вдигна купата b) Не знам доколко е обострен проблемът с вашата близост до неговата храна - за това е само предложение, ама да не стане "НЕ опитвайте това сам вкъщи" n)
На ваше място бих се замислила за професионална помощ. Хубаво е, че сте посещавали училище за общо послушание, но при едро доминантно куче и заплаха проблемът да стане много сериозен може би трябва да потърсите опитна ръка и методика, насочена към овладяване на доминантност и постепенно безпрекословно подчинение на кучето.

Иначе Сийзър Милан винаги е добро начало за препоръчване r)

[MistressLinda]

Цитат

Изключено е да взема купата му с храна докато е пълна, а като не е гладен ляга до нея да я пази и е невъзможно минаването наблизо.

Винаги ми е било странно това с пазенето на храната (гледала съм по анимал планет, когато тестват кучета, за да преценят дали стават за осиновяване)
Не съм имала такъв проблем, но предполагам на кучето е ясно, че стопанина няма да му изяде яденето ....тогава защо е тази реакция ?

[dog.bg]

Цитат

Предполагам на кучето е ясно, че стопанина няма да му изяде яденето ....тогава защо е тази реакция ?

Защото е кучето е животно, хищник, колкото и да го очовечаваме.

[dog.bg]

shnorhi, ако не можете да се справите сами, потърсете специализирана помощ. Мога да препоръчакм обучението при Румена Кънева, ако ви интересува, ще ви ипратя телефона. Занимава се с кучета, има училище, но което съм виждал не едно и две кучета от доминантни породи. Имам познати, които са доволни от нея и начините и методите и на възпитание.

Опитай да направиш всичко възможно и не се предавай. Ще успееш ! Може би някъде си сбъркал в началното възпитание, може би и самото куче е по доминантно - не познавам добре породата и не мога да дам точна преценка. Просто трябва да опиташ, дори ако тряба да започнеш отначало от а и б във възпитанието - и на теб, и на Хуго.

Успех ! 1super