[lonesome]

Аз немога да дам съвет, но може и да има нещо вярно в това, което приятелката ти казва, знам ли... Баща ми никога не си играе с кучето (е, понякога се "изпуска" да я погали, ама е съвсем за малко,колкото да разбере, че махането с опашка и блъскането в него за да и се обърне внимание са дали резултат), а аз почти всеки ден я храня и поя и я мачкам... Само с едно повикване от баща ми Мишел изпълнява всичко като се има в предвид, че я взехме дърта и на команди никога не е учена. Обаче пък... ние с майка ми можем с часове да си крещим като ненормални да дойде при нас, а кучето да седи и да се плези отдалече. Другият вариант, който ми идва на ум е, че може би кучето усеща къде ще му минат номерата. Ако приятелят ти е по - строг към нея...

[marin4eto11]

Ам татко като каже НЕ на Сара и тя спира примерно да се хвърля по мен,а аз като и викна НЕ въобще не ми обръща внимание  :o :huh: .Явно по-силния пол-мъжете,животните ги слушат  :o

[Tali]

Аз пък забелязвам, че държането на кучетата не зависи от това на човека към тях, ами усещат кой е с по- твърд характер. Примерно Райа; слуша само мен. Ако баща ми или брат ми я викне и аз съм в стаята не ги слуша, много рядко го прави и когато ме няма.
И още един пример; приятеля ми си взе овчарка на 5 месеца. Не е обучена, дори името не си знае. Та значи тръгваме да ги разхождаме; Райа и Джина. Той води Джина- тя се дърпа, аз вода Райа- тя ходи нормално, почти не склонява към другото куче. Сменяме се; аз хващам овчарката и без изобщо да я хващам по- изкъсо или да правя каквото и да било- започва да ходи до мен, сякаш знае команда "Редом" и цял живот я е изпълнявала. А хъскито ми като усети, че е в чужди ръце започва с магариите. Приятеля ми подава команди "Не!" (за да не скача към Джина), Райа не слуша. Аз ако и кажа от разстояние; "Не", "Спри", "Седни", или каквото и да било изпълнява. То е нормално, защото аз се грижа за нея де, но това с овчарката ме учуди много...

[ZviariK]

Лоша работа....гласа си не мога да променя  :-  Но не е и варианта на Тали, защото се грижа за малкия звяр.....  :sos:

[insomnia]

Работата според мен не е баш в гласа. По-скоро прословутото "calm and assertive" на Сизър в действие - ЦЪК Аз поне упорито си вярвам в него  ;)

[ZviariK]

И успяваш? Според мен човекът си има дарба.....моето спокойствие трае докато болката от зъбче в крака ми не го прати на кино  :rolleyes:

[lonesome]

Аз по принцип съм адски жалостива, особено към животните. Смятам, че докато е още малко бебе трябва да и покажеш кой е шефа вкъщи. Ако трябва да онагледим това, което Инсомниа имаше в предвид... Когато кучето направи белята (каквато и да е) трябва да го накажеш по съответния начин веднага, без да ти става жал. Така то трябва да разбере, че неможе да си позволи да не изпълни командата, която си издала, защото ще последва наказание. Просто не бива дори и веднъж да пропускаш да накажеш кучето когато го хванеш "в крачка", че прави белята, защото ако го направиш му показваш, че по един или друг начин все ще може да ти се качва на главата и да не те слуша. За мен това е най - голямата трудност и затова вкъщи никога няма да имаме куче - пазач. Вместо това винаги си имаме куче - лигльо.  ;D ;D ;D

[jujkavn]

Цитат

моето спокойствие трае докато болката от зъбче в крака ми не го прати на кино  :rolleyes:

:samodovolen: ... точно така бих определила и моето  :-

[ZviariK]

Не е лесно, никак не е лесно  :- Как да го накажа, като независимо какво правя той го приема на игра - като му се скарам започва да ръмжи и да хапе, като го тупна по дупето - също. Като опитам да съм търпелива - зъбчета  :rolleyes:
lonesome и останалите ми животни са страшно глезени /котаракът и папагалите/, но с тях няма проблеми, защото нямат такива зъби  :yahoo: С Този хубавец съм строга, ама той нещо не го разбира  :(
jujkavn, нямаме късмет, паднали са ни се страшни зверчета  ;D Обаче пък като порастнат ще станат едни хубавииии и умниии :) Е, ако не са ни изяли до тогава  :rolleyes:

[Tali]

Притискаш главата към земята, или държиш муцунката затворена докато не се успокои, и така всеки път като те ухапе...

[ZviariK]

Знам, че ставам досадна с репликата, но "и това съм го правила" .......настървява се още повече. Даже като му натисна главата към пода си усуква тялото и имам чувството, че от инат ще си счупи вратлето. Като му хвана устата пък започва да скимти неистово, все едно го коля.....и като го пусна - гриз! На моменти дори си мисля, че вече не е игра... :huh:

[bushkata]

Цитат

Знам, че ставам досадна с репликата, но "и това съм го правила" .......настървява се още повече. Даже като му натисна главата към пода си усуква тялото и имам чувството, че от инат ще си счупи вратлето. Като му хвана устата пък започва да скимти неистово, все едно го коля.....и като го пусна - гриз! На моменти дори си мисля, че вече не е игра... :huh:

Цитат

Цитат

Ние имаме същия проблем и действаме по същия начин,но когато я обърнем по гръб се ядосва още повеча.Има ли някакъв друг метод

Естествено, че ще се ядосва. Ако отидеш в работата си при шефа и му връчиш кофа и парцал и му кажеш: "Аре шефе да почистиш коридора, че е много кален!" - той дали ще се вбеси?
Та и вие така - кучето иска да се прави, прави се на шеф, в неговите очи то командва, а ти се опитваш да у налагаш правила. За това се ядосва.
Ако искаш да има ефект - продължавай, докато спре да се ядосва, т.е. примири се и се подчини. Иначе цял живот ти ще миеш коридора, а то ще те гледа и ще те мъмри, ако не свършиш нещо така, както то иска.  :blink:

[shadow]

Мии що го пускаш?  ;) Държиш, докат не се кротне, иначе то си знае, че като се разцвили ти ще го оставиш. Следващият път ще квичи още по-силно, гаранция.  ;)

[ZviariK]

А дали не го боли? То все пак е още една мръвка живот говедцето.
Ще пробвам довечера по-продължително да го държа  :blink: Стискайте палци, че започнах малко да се отчайвам...

[bushkata]

Не го боли, крясъците са израз на недоволство.  ;) Натискай дупето с другата ръка, за да не се върти.

[shadow]

Цитат

А дали не го боли?

Не. Виждала ли си как кучките наказват малките в глутница? Отстрани изглежда страшно, но всъщност е много нормално.

[ZviariK]

Хъмз, още не ми се отдава много добре, но тази сутрин го държах значително по-дълго време след като със зъбче ми направи дупа в крака и полата. Явно отново не беше достатъчно. Хубавото е, че идват почивни дни и ще мога да му отделя повече време за възпитание  :blink:

[bushkata]

Не е номера да е дълго, а да е достатъчно - до тогава, докато се откаже, примири, подчини. Ако не можеш да го правиш както трябва, по-добре не го прави, защото в противен случай само затвърждаваш неговото по-горно положение.

[ZviariK]

Аз се старая да е по-дълго само защото не мога да смогна все още да го задържа докато подейства метода и се укроти, не искам да го тормозя излишно  ;)

[Tali]

Това не е "излишен тормоз" а задължителен "тормоз". По- добре ти да го тормозиш по този начин 3 или 4 пъти или колкото са нужни, отколкото той да те тормози Цял Живот!
Помисли.
По- добре послушай бушката; щом не можеш да го държиш докато кротне, по- добре изобщо не го дръж и не опитвай. Така като го пускаш без да има смирение и резултат- нещата се влошават за теб. Ще стане неконтролируем, а ти сигурно не искаш такова куче?