[mil_]

Не е нужно да го друсаш всеки път. Реакцията ти трябва да е градирана в зависимост от тежестта на провинението.
Понякога е достатъчно просто да се надвесиш над кучето без нищо да казваш или да му подадеш добре заучена команда, за да превключи на дисциплина.
goldroks, всички съвети за превенция на доминантно поведение са дадени десетки пъти. Няма как куче, с чието възпитание и общуване никой не се занимава, или още по-зле - страхуват се - да не развие такова поведение, ако си има доминантна жилка. Общуване, обучение, понижаване на йерархичния статус - това му трябва на кучето.

[lonesome]

Да, и аз се сетих, че друсането не е за всеки път и затова започнах с "НЕ". Ако не проработи от първия път надигам глас и ако и тогава се ожесточи и ме захапе чак тогава друсам. Обаче не разбрах как да се надвеся над него след като вече е в ръцете ми...  :rolleyes:

[mil_]

Като го сложиш на земята, разбира се.
Но пък ако той иска точно това, може да не трябва да го правиш.
Не приемай казаното като някакъв алгоритъм - сега правя едно, после две.
Главатарят на глутницата всява респект по различни начини - понякога само се пъчи, друг път рие с крака, трети път ръмжи и показва зъби. До наказания прибягва в краен случай.

[margokk]

Цитат

Може ли и за мен съвет?

Опитайте с повече игрички, кучо трябва да е свободен, без повод (ако е неконтролируем - дълъг повод - няколко метра), ако не иска да играе с Вас директно, започнете първо да го учите да си играе с бабата, след като на нея има доверие. Кучето може например да се учи да апортира ( на мен ми допада идеята, да се използва за целта ученически несесер пълен с лакомства, от който да му се дава да хапне, когато го донесе). След като свикне да играе с бабата, можете да се намесите и Вие. Като начало в нейно присъствие, после постепенно и самостоятелно.
Успех! :blink:

[Galiadogs]

;D ;D ;DБабата ли да е играчката?Шегувам се разбира се.Играта първо в къщи,където няма никакви дразнители и постепенно се пренася навън.
Ама ако може видеоматериал,как  бабата играе с кучето ще е супер. ;D

[Galiadogs]

Ionsome,това което mil ти казва е ,че сама трябва да усетиш кога е момента за подобно поведение.Не го имитирай просто.Примерно да се надвесиш заплашително,а да се смееш.Бъди наистина водач.
Тази тема ми е безкрайно интересна,споделяйте какво се случва.

[margokk]

Цитат

;D ;D ;DБабата ли да е играчката?Шегувам се разбира се.Играта първо в къщи,където няма никакви дразнители и постепенно се пренася навън.
Ама ако може видеоматериал,как  бабата играе с кучето ще е супер. ;D

Абе, вярно че е смешно, но щом кучето се доверява само на бабата, трудничко ще минат без нея. Пък и баби могат да потхвърлят несесер. ;D

[Galiadogs]

Смешно звучи,но е добро попадение,точно в целта.Кучето би се заиграло с човек/било то и баба/на когото има доверие.Проблема е само на бабата да и се играе. :blink:

[Fi_Re]

Рея скоро ще направи 4 месеца, НОК. Въпреки, че ограничавам водещата й роля във всяко едно отношение (не й давам да ляга на леглото, храни се на свое място в свой режим, влиза и излиза през вратата след мен), проявява желание за доминантно поведение. Когато й се скарам и кажа "Не", тя се сърди, започва да ръмжи и проявява пълно неподчинение. Всяка сутрин излизаме на 2-часова разходка по едно и също време, но още със събуждането ми тя става превъзбудена, започва да скача и хапе всичко по пътя си, а когато види, че съм облечена в дрехи за разходка хапе само мен, дори с бебешки зъби доста силно, понякога до кръв. Това го отдавам на някакъв страх, че ще излезна без нея, но когато й кажа пак "Не", завеждам я до нейното място докато се приготвя тя се настървява още повече и става неудържима.  След тази разходка е спокойна, но вечер всичко се повтаря - хапе, лае, когато й се каже не или й се скарам, налага се. Откакто порасна използва всеки удобен момент да скочи на моето легло, аз естествено й забранявам, свалям я и се скарвам, тя пак лае недоволно и повтаря номера, докато не я изведа от стаята. При нея момент с ограничаване на вниманието и игнорирането липсва, защото когато тя реши, че иска внимание го получава на всяка цена - отново с хапане и лаене. По отношение на храната до този момент почти няма проблеми, само веднъж при опита ми да извадя кожения й кокал от устата защото трябваше да излизаме, а тя беше решила да си го носи с нея, изръмжа. Друго, което ми прави впечатление е - в началото на дългата ни разходка, която е на къс повод - Рея си хапе каишката (сякаш тя ме разхожда, а не аз нея), от време на време скача на горе към мен и захапва чантата ми или дънките, след това пуска и продължава, това е първите 20 мин от разходката. Дали всичко това са опити за спечелване на моето място - иска да е на моето легло (другите са на много далечно място по интерес), недоволства, когато нещо й се забранява, побеснява преди разходка. Моля ви посъветвайте ме как да постъпвам в тези определени моменти! И още един въпрос - смятам да я кастрирам преди първото разгонване, това ще се отрази ли на желанието й да доминира?

[margokk]

;D Поредното доминантно бебе. Кученцето не е доминантно, а подрастващо. Просто бъдете по-постоянни в командите си. Не може така - с лай и ръмжене тя да постига нейното. Ами как тогава искате да се научи да Ви слуша,когато Вие слушате нея?

[Fi_Re]

Цитат

;D Поредното доминантно бебе. Кученцето не е доминантно, а подрастващо. Просто бъдете по-постоянни в командите си. Не може така - с лай и ръмжене тя да постига нейното. Ами как тогава искате да се научи да Ви слуша,когато Вие слушате нея?

Аз не я слушам, понякога се получава доста дълъг спор, но не отстъпвам защото знам, че ако го направя следвашият път ще е още по-зле. Разбирам, че сега расте и иска да играе, но в определени моменти просто виждам че не само иска ами се опитва да е шефа. Забравих да кажа за поощренията - когато в мене има лакомство тя е послушна и изпълнява, но само докато го изяде. Сега е още малка и знам, че не трябва да очаквам много от нея, но опитите й да се налага ме притесняват, затова търся съвет как да постъпвам в тези определени моменти, за да след време да не се окаже, че когато е трябвало да реагирам по определен начин аз не съм.

[margokk]

По това, което сте описали, по-скоро бих казала, че на кучето му е скучно. Как се разхождате? Занимавате ли се достатъчнио с нея? Как и колко си играете?

[Galiadogs]

Опитайте  да излезете,поиграете 15-20 мин и да се приберете,след това отново същото и така да оползотворите времето от два часа,което използвате за дълга разходка.Тоест сутринта може да ви се съберат 10-15 влизания и излизания.Обаче навън бъдете много активни.Тичайте заедно,нека гони вързана топка на въже/влачете топката по-земята/,дърпайте  заедно въже с възли/нека тя пожбеждава/
Струва ми се ,че кученцето ви е доста активно,няма лошо,просто се подгответе за повече спортуване заедно.
Опитайте  и пишете има ли ефект.

[Fi_Re]

Цитат

По това, което сте описали, по-скоро бих казала, че на кучето му е скучно. Как се разхождате? Занимавате ли се достатъчнио с нея? Как и колко си играете?

Благодаря за отговора :) Да, знам, че от описаното изглежда, че кучето няма контакт с мен и го търси по такъв начин, но не е така. В момента имам много свободно време и затова й отделям голяма част от него. Играем заедно, играе и сама, общо взето не е лишена нито от внимание, нито от общуване. Дори понякога си мисля, че по някакъв начин точно вниманието, което й отделям, е причината за поведението й, защото тя почти не остава сама (най-много час или два на ден, дори не всеки ден). Относно разходките - ходим определено време на къс повод, докато стигнем до мястото за игра, което е обезопасен парк. Там я пускам - тича/ме, ходим, почиваме, играем, след това се прибираме. Проблема е, че този парк е далече - на около 40 мин ходене пеша, затова не я претоварвам много там, тъй като трябва да има сили да се прибере след това - накратко ходенето ни е около час, час и 20 мин, а играта с почивките не повече от час. Мисля, че това натоварване е достатъчно, защото след като се приберем, почива около два часа, а след това става пак неудържима.

Галя, благодаря за съветите, твоето мнение е ценно за мен, тъй като ти на практика осъществяваш това, което говориш и от него има ефект. Надявам се това да е проблем на детството и да го израсте. Проблема с кратките разходки, каквито предлагаш ти, е че на мястото, където живея не смея да я пусна без повод, тъй като не е обезопасено, има и кучета, които проявяват агресия, а на повод тези игри няма да се осъществят.

[mil_]

Виж сега, ще ти кажа най-честия случай, който съм виждала.
Стопанинът знае, че трябва да въвежда дисциплина, но не може да си изработи нужното поведение. Съдя по това, което разказваш - карам се за това, карам се за онова, казвам НЕ за това ... няма ефект, пак си става нейната.
Има много голямо значение как се караш и как казваш не. За да има ефект трябва да излъчваш спокойствие и увереност.
Аз си спомням като дете - и два часа да ми опява майка ми, и да ми вика, и шамари да ми пляска, нямаше железния ефект, който се получаваше когато баща ми с тих и сериозен глас изречеше само името ми като съм сгафила.
Значи ако се караш и няма ефект - не го правиш както трябва, кученцето вече знае, че колкото и да се караш все тая. В този смисъл не бива да мислиш, че като се караш още, ще проима ефект. Вероятно някой просто трябва да ти покаже как да действаш, не е трудно.
И второ - може пък да се караш прекалено често. Не е нужно за всяко нещо да има Не или караница.
Имаше тук едно момиче, което много се оплакваше от доминантността на кученцето. Отидох да ги видя. Вярно, кученцето беше доминантно. Обаче беше и кученцето, което ми показа най-голямата готовност да работи за наградка, която някога съм виждала. Като разбра, че от хапаници няма файда, а има файда от сядане мирно по команда да видиш как на петата минута сядаше и виреше нагоре муцунка, показвайки - виж ме колко много съм седнал.

[Fi_Re]

Цитат

Виж сега, ще ти кажа най-честия случай, който съм виждала.
Стопанинът знае, че трябва да въвежда дисциплина, но не може да си изработи нужното поведение. Съдя по това, което разказваш - карам се за това, карам се за онова, казвам НЕ за това ... няма ефект, пак си става нейната.
Има много голямо значение как се караш и как казваш не. За да има ефект трябва да излъчваш спокойствие и увереност.
Аз си спомням като дете - и два часа да ми опява майка ми, и да ми вика, и шамари да ми пляска, нямаше железния ефект, който се получаваше когато баща ми с тих и сериозен глас изречеше само името ми като съм сгафила.
Значи ако се караш и няма ефект - не го правиш както трябва, кученцето вече знае, че колкото и да се караш все тая. В този смисъл не бива да мислиш, че като се караш още, ще проима ефект. Вероятно някой просто трябва да ти покаже как да действаш, не е трудно.
И второ - може пък да се караш прекалено често. Не е нужно за всяко нещо да има Не или караница.
Имаше тук едно момиче, което много се оплакваше от доминантността на кученцето. Отидох да ги видя. Вярно, кученцето беше доминантно. Обаче беше и кученцето, което ми показа най-голямата готовност да работи за наградка, която някога съм виждала.

Може би си права, и аз съм се замисляла, че сигурно не го правя както трябва, а може би искам прекалено много от нея на тази ранна възраст. Чувала съм, че за въпросното "Не" трябва много време да се усвои от кученцето.
За доминантно поведение се замислих още когато я заведох на първа ваксина - вета каза, че кучето е темпераментно и ако искам социално животно ще се наложи да се свържем с учител. Тогава беше само на два месеца. Ако не успея да постигна желания ефект ще се наложи да потърся помощ от специалист.
Относно наградите - Рея също е изпълнителна, ако има награда. Но когато се стигне до тъй желаната сутрешна разходка тя побеснява, не ми дава възможност да се облека, дори и наградите не я интересуват - хапе, лае, ръмжи. Може би го прави защото е превъзбудена. Винаги преди да излезнем през вратата й казвам "Седни" - тя сяда и чака да излезна първа, което пък е признак за доминантно поведение, който при нея го няма.

[Fi_Re]

Искам да се похваля. Имаме напредък в отношенията си и играта навън. Пробвахме предложените игри с въженце и топка (импровизирани - вместо въженце - бебешкият текстилен повод, вместо топка - празна бутилка от минерална вода - лелееее, как дрънка за пълен кеф на Рея) и сме много доволни. Игрите ни навън преди бяха без играчки, защото преди месец Рея се разсейваше и ги захвърляше някъде и аз се откзах да ги нося и за съжаление същите тези игри се бяха превърнали във война - Рея срещу мен (тичаме - тя ми дърпа дънките и прави дупки, спираме - хапе ръцете до кръв и ръмжи), а сега, от както играем по този начин, сме станали съперници за вързаната бутилка и зъбите са върху нея. Вкъщи все още хапе ръцете ми на игра, може би трябва да въведа и домашна игра, подобна на тази с въженцето, която да е по-тиха обаче, защото Рея подскача като кон, а съседите ми не са от най-щастливите, когато им тропа на главите. Предложения за игра в домашни условия за изразходване на енергията след сън например?
И пак  - благодаря на всички, които ми дадоха съвети и т.н.  :blink:

[Galiadogs]

Тихи, забавни игри всъщност има,но като свикне много с играчките.Скриваш я в някоя стая,после двете я търсите.В началото с твоя помощ и като я намерите,веднага лакомство/нещо различно от това което яде/-пилешко месце,парченце от дробче или воденичка,нещо наистина вкусно.
Старай се навън да не и се явяваш конкуренция.Вземи още една шумяща играчка и правете размяна.В никакъв случай не я гони,когато тя е с играчката.

[gabipap]

Моето куче - предизвикателство ми даде днес нова тема за размисъл и работа :angry: Не знам защо, ама е решил, че не трябва никой, освен хората в къщи, да докосват щерката. Явно възприема доближаването на външен човек до нея като заплаха. Днес се опита да ухапе детето на наши близки, с което щерката си играеше. Е, благодарение на това, че винаги си имам едно наум, като си го познавам, не успя - задържах го навреме. Размина се само с уплаха малката, а дзвера - с яки корекции и стоене затворен известно време.
Същото това дете преди няколко дена, в отсъствието на щерката, си играеше с Нортън безпроблемно, т.е. - кучето имаше коренно различно поведение, беше съвсем спокоен.
Преди няколко месеца пък се беше опитал да скочи към кръстницата на щерката, когато тя я прегръщаше.
Та, мисля си, това е някакъв вид защитна агресия. Обаче - дали само с корекции бихме могли да му изкореним мерака да решава той, кога детето е в опасност?

[галина0]

кучето ми е женско дого на 6 мес.В Него няма никаква агресия.бяга дори от пудели.това нормално ли е и какво да правя?благодаря!