[Tara..]

Tara..,
Ако искаш, ама наистина искаш да се справиш с проблема, първо трябва ТИ да промениш поведението към кучето си, за да искаш и то да се промени. Не се дръж с него като към малко, беззащитно пале. От разказаното от теб разбирам, че ти си подчинена от домашния си любимец и всичко става така както реши той. Търси грешка в себе си, не в кучето. То просто е видяло твоята неувереност и се е възползвало от предоставената му от теб ситуацията. Разбрало е, че може да се разхожда колкото иска, да хапе когато си иска или обобщено с прости думи - прави това което си иска, защото ти му го позволяваш.
Разбери, че ако искаш да се променят нещата ТИ трябва да станеш ВОДАЧА. Уверен и твърд. Това се постига с упоритост, търпение и постоянство докато ученика се научи. Не се отказваш само защото точно сега кучето ти си е наумило нещо или точно сега на теб не ти е до това. Ти си тази, която виноги изисква и наказва. Това трябва да покажеш на кучето си. С добронамереност, но никакво отказване докато кучето не разбере какво се иска от него и не стане твоето. Корекции за лошо, ... и поощрение, дори и само с едно нежно "Браво момиче" - за желаното от теб вярно действие.
А не когато кучето ти прояви характер, да се примириш, да вдигнеш ръце и да кажеш: ОК, твойта да е!
Не се прави така!
Ако сега не промениш вашите отношения и не си извоюваш шефското място, след време може да станат по-сериозни проблеми. Затова хващай се здраво за работа, докато е време.

Благодаря, dmm !
От сега нататък ще променя отношението си към нея и няма да й позволявам да ми прави номера и да не изпълнява подадени команди. Надявам се след време да постигна желания резултат и да мога да ви се похваля

Само ме притесняват нападенията срещу мен как ще ги коригираме, но се надявам постепенно да изчезнат ако се наложа като лидер ...

[twoofo]

Разботи С кучето, а не срещу него - без грубианщини. Използвай лакомство, играчка, нещо което харесва. Така ще изградите и връзка между вас, вместо да се обръща към теб.

[Tara..]

Разботи С кучето, а не срещу него - без грубианщини. Използвай лакомство, играчка, нещо което харесва. Така ще изградите и връзка между вас, вместо да се обръща към теб.

Тъкмо се връщаме от разходка.

Опитваше да спира на места, които й угаждат, но с подръпвания се добрахме до там, където аз исках. На връщане беше същото с разликата, че не се озвери (този път). Побвала съм да я залъгвам с играчки и пръчки, но тя си знае своето. Иначе навън винаги играем на нещо. Лошото е, че твърде бързо губи интерес.

[Мил@]

Тара, и аз да се добавя към общия хор и да споделя подобни случки от моя собствен опит, може да ти текне някоя идея. Нашето куче не е ръмжало и хапало във връзка с повода, но пък го дърпаше много време и направи щуро изпълнение, когато сложих за първи път холтито. Понеже дърпаше повода като луд и по едно време ми писна да го разхождам, като ме заболява ръката от рамото от дърпане и корекции и т.н. Правих преди това опити, като първо тичахме заедно, тогава, малко като се поизмори, вече тръгваше нормално и уж се държеше, сякаш аз съм водачът, но не винаги се получаваше. Мъжът ми се не оплакваше, защото той е по принцип доста силен и кучешкото дърпане не му беше проблем, а и енергията му е доста властна и силна, но аз имах наистина проблем. Решихме да сложим холти - по съвет на друг кучкар с две кучета от същата порода. Каза, че за седмица дърпането и зорът е минал.

Сложих холтито за пръв път сама вкъщи. Трудно е да ти опиша какво ръмжене, дърпане, тръшкане и хапане настана! Лай, ръмжене, тръшкане и влачене по земята, за да смъкне тая омразна нова каишка - а той уж беше послуше. Аз се постреснах, но бях прочела вече, че кучето вероятно няма да я хареса и в началото ще се съпротивлява. Бях много твърдо решена да му покажа, че ще ходи с нея, ако иска изобщо да излиза навън. Т.е. това е и решение да покажа на кучето, че ще се слуша моята воля, че аз съм водачът в случая, а не то. Та така - няколко минути тръшкане, хапане и ръмжене, после почивка. ПОсле - пак - сякаш озверяваше и още една серия от подскачане, търкаляне по килима и т.н. В един момент, единственото, което можех да направя, е да държа повода високо, и кучето буквално увисваше на него. Като успокои малко топката, отпусках. Дори не го хвалех в тоя момент на "проблясък", защото в очите му виждах, че това е колкото да си поеме дъх и не се е отказал.

С мъжа ми решихме кучето да не излиза от вкъщи без холтито. Приложих всички съвети по отношение на това, как трябва да протича разходката. Ако дърпа и не се държи добре - спира се и се дава команда седни или редом или някаква друга. Не се продължава, докато не се изпълни командата. Просто кучето трябваше да разбере, че ако има въобще някаква разходка, тя ще става по нашите правила, а не по неговите. Мисля, че това е много важно.

От друга страна, всичко с игрите и закачките си е било също на мястото - едното не пречи на другото. И аз най-обичам да си го гушна и да си играем, да се гоним или търкаляме из къщи. Обаче му разрешихме да се качва на дивана при нас доста късно - чак след като вече е цивилизован, и знае, че се качва, когато ние му кажем и като му кажем долу - веднага слиза долу.

Второ - и мен мъжът ми винаги ме е критикувал, когато дам команда, кучето се помайва да я изпълни, а аз не настоявам докрай. Например, ако го извикам, то не дойде - нещо души, или се разсейва - отивам при него, хващам го за гривата и му се карам. Или, ако дърпа, въпреки команда "редом" (което значи, че не е усвоена още) - не продължаваме, ако не върви редом и дърпа. Спираме и сядаме. Така че, дори и да види друго куче някъде напред и да почне да дърпа, за да отиде да си играят, ако дърпа, се спира и се сяда и онова куче си отива. В един момент разбра, че ако иска да се върви, трябва поводът да не е опънат.

Между другото, установила съм, че физическия контакт по време на корекция ми върши по-голяма работа дори от гласа, макар че моето куче винаги е бил майстор да усеща по гласа накъде отиват нещата. Т.е. ако приложа "ухапването" с пръсти на Сизар Милан, в комбинация с гласова корекция, лично аз имам по-голям резултат, отколкото само с глас и с повод. Понякога го бутам с крак настрани, за да усети присъствието ми, ако не ми е удобно да го стигна с ръка.

Днес на разходката се заигра с някаква женска кучка. Искахме със стопанката да ги спрем, но нейната кучка се изхлузи от нашийника и жената се паникьоса - каза - тя никога не ме слуша и не прави каквото искам. Успях да накарам Шаро да спре и да седне, както препускаха като луди коне наоколо. Чуждата кучка обикаляше наоколо и в един момент я сграбчих за врата отгоре, точно както сграбчвам моя хубосник, като не слуша. Кучката приклекна и замръзна и стопанката й успя да дойде и да му сложи каишката. Т.е. физическият контакт, който показва доминантност върши добра работа понякога. С моето куче сега се учим да ходим заедно без каишка и да се подчинява. Уча го да пресичаме заедно улицата, т.е. аз да взимам решението кога и с каква скорост да се пресича, да не си позволява да хукне, без да съм до него. Само да кажа, че уличката ни е малка, има къщи само от едната страна и всъщност е задънена в единия край, та можем да си позволим експерименти - не е нормална оживена улица.

Забелязах, че реагира по-добре, ако като го сложа да седне на тротоара преди да пресечем, го докосвам по главата или врата и държа контакта по време на пресичането. Като усеща допир, се подчинява и не прави нито крачка встрани. Иначе, макар че знае правилата - пресичаме, той сяда на тревата отсреща и чака да му кажа кога може да хукне по поляната - но избързва и изтичва преди мен да се направи, че е седнал, с дупето във въздуха - и да го освободя да тича възможно по-бързо. Абе циркът е пълен. Дано съм помогнала малко с моя опит.

[Tara..]

Мил@, не мисля че ще мога да намеря холти в Габрово За пръв път разбирам че се казва така, гледала съм го в клиповете на Сизър Милан. Ще ми бъде полезно но такова нещо не съм виждала в нашите зоомагазини

Сега се връщам ядосана от вън. С излизането започна да ми хапе обувките без никаква причина. Върнахме се да се успокои и да разбере че ако не спре няма да има разходка. Излязохме от входа и тя ме "нападна" отново! А дори не се бяхме изморили. Това го прави за пръв път (тоест веднага с излизането). Вдигнах й каишката високо и се прибрахме. Докато се качвахме тя "висеше" на каишката като наказание. Искам да попитам дали не е прекалено и ако да - как да постъпя след като това е единственото наказание, което помага!

[Мил@]

Мил@, не мисля че ще мога да намеря холти в Габрово За пръв път разбирам че се казва така, гледала съм го в клиповете на Сизър Милан. Ще ми бъде полезно но такова нещо не съм виждала в нашите зоомагазини

Сега се връщам ядосана от вън. С излизането започна да ми хапе обувките без никаква причина. Върнахме се да се успокои и да разбере че ако не спре няма да има разходка. Излязохме от входа и тя ме "нападна" отново! А дори не се бяхме изморили. Това го прави за пръв път (тоест веднага с излизането). Вдигнах й каишката високо и се прибрахме. Докато се качвахме тя "висеше" на каишката като наказание. Искам да попитам дали не е прекалено и ако да - как да постъпя след като това е единственото наказание, което помага!

Нямах идея да предлагам да купиш холти - макар че лично на мен ми помогна, но все пак моето куче е друго. Имах предвид точно това - да й дадеш да разбере, че разходката ще бъде при твоите условия.

Сега, има и друго, което трябва да се има предвид - когато кучето са го хванали карастанчовите, понеже е било вкъщи и не си е изразходвало енергията, трябва да му се даде възможност да се натича - според мен. Ако помниш - и при Сизар Милан това е винаги първата стъпка. Ние затова купихме колела и двамата, но може и просто да се ходи с бърза енергична стъпка или да се тича, ако обичаш да тичаш. Преди да вземем колелото, аз обикалях с Шаро квартала по улиците, които са ми приятни, с доста бърз ход, докато стигнем до място, където мога да го пусна да препуска след топката и да ми я носи - той обича. Като пооплези език - тогава вече се занимавахме с техниката на разходката. Защото, докато беше още твърде нетърпелив и преливащ от енергия - нищо не ставаше.

Аз разсъждавам така - да се ходи нормално на повод трябва да стане навик, който кучето неосъзнато да прилага. Т.е. - има ли повод - се разпростирам до дължината на повода. Лично аз още не съм го научила да ходи до крака ми, когато поводът е по-дълъг - той отива до края на повода и повече не дърпа, затова не давам съвети тука - но по принцип, ако кучето има нужда от изразходване на енергията, е по-трудно за обучение. Аз и сега се старая да намирам баланса - като му поизлязат малко "дяволите", тогава той все още има енергия за учене, т.е. не е съвсем скапан, но и има стимул да играе - така че можем да учим с игра.

Отплеснах се. Много пъти съм изпадала в такава ситуация, като тебе, но накрая прецених, че не мога да лиша кучето от разходка, докато не се научи да се разхожда както трябва - просто не е добре за него. Затова - компромиси. Разходка с корекции. Но първо - бърз ход, той подтичва, за да ме стигне, но не препуска, защото аз не бързам толкова. Не знам дали успявам да преразкажа настроението на разходката. Излизам, слагам си слушалките в ушите с нещо, което обичам, но не е твърде игриво, и тръгвам, настроена като за дълъг преход (няма значение колко дълъг ще е в действителност). Вървя смело напред и изобщо не се интересувам кой искал да души, кой искал да види това или онова. Просто вървя и ако трябва, дърпам. Гледам напред. Ако се опитва да излезе пред мен, си имах една улица с нисък бордюр на градините - вървя много бързо, близо до бордюра, за да не може той да се промуши между мен и бордюра. Налага му се да е една стъпка зад мен. На няколко пъти се опита да прескочи бордюра и да влезе в нечия градина, но се спира, скарвам му се и - пак напред. След първите няколко минути той е в режим "преход". Разбрал е, че няма душене, няма озъртане, има движение напред, миграция. Така - докато се умори (по-скоро аз). После - пускане от повод и тичане след топка, която му хвърлям.

На обратния път вече се учим да ходим както трябва. Т.е. ако дръпне много, спирам или правя 2 крачки назад и т.н. Имам предвид, то и на отиване пак има нещо като обучение, ама там много не се съсредоточавах в детайлите - важното беше да ме следва, аз да съм водачът, да се върви напред, а не да се изследва околността и да се душат следите на другите кучета. Т.е. да се върви при моите условия.

Върнах се да чета пак конкретните ти проблеми - може би при теб си струва и на връщане да се настроиш на режим "миграция", щом кучето се съпротивлява да се връща... За мен, огромно значение има как аз съм настроена, когато излизам с кучето. Тогава още забелязах, че ако нещо съм крива, имала съм проблеми и си мисля за тях, кучето не ме слуша много. Ако съм спокойна, отпочинала, уверена в себе си и в добро настроение - и то е по-послушно.

[Tara..]

Не знам каква ни е тактиката точно, но имаме лееек напредък ... лек /да чукна на дърво/.
Днес направих две клипчета в които се учим (ДОнаучаваме) разни стари познати неща И докато прехвърлях клипчета се натъкнах на едно много показателно видео от старите ленти, на което съм снимала бандитката да ме хапе докато вървим.


П.П. имам малък проблем с комп .... ще се опитам до няколко часа да пусна клипчетата.

[Tara..]

След толкова време мъка нищо не успях да кача .... извинявам се за което, но много ми дойде и съм страшно ядосана (на компютърта естествено). Качих само разни упражнения:

http://vbox7.com/play:83b5c0d9

http://vbox7.com/play:75bfa74f

[Tali]

Я ми кажете как се... тълкува следното поведение;
Куче, порода сибирско хъски на почти две години. Социализирано, добро, общително- обожава деца, хора и животни, уравновесено, обучено, с не доминантен характер (майката е отличен пазач- ако изобщо има някакво значение). Изведнъж започва да проявява пазачески качества или по- скоро подозрителност (едва към втората си година). Тази подозрителност изпъква вечер, по- точно, когато е тъмно навън и много рядко през деня. Насочена е към преминаващите по- "подозрителни" хора (през деня) и към всички преминаващи (на тъмно)- говорим по време на разходка, кучето живее в апартамент. Заема "приклекнала дебеща" позиция, готово за скок, когато някой мине по- близо до стопанката. Следва корекция с повода, застава в нормална ходеща позиция, но отново не отделя поглед от преминаващия човек. Към следващия отново се насочва същото внимание (не го прави към всеки, но да кажем към 90% от преминаващите). Ако някой непознат за кучето заговори стопанката, тя го поставя в седнала позиция на къс повод... понякога кучето прави опити да скочи към човека- дали да се радва или не, не знам- без ръмжене, без лай, без наежване... никакви знаци! НО ако човекът обърне внимание на кучето следват две реакций- или лягане по гръб и очакване да го чешат по коремчето или пълно безразличие и игнориране... В апартамента посреща всяко гости с радости и отворени обятия!
Въпроса ми е защо толкова късно започва да се наблюдава това поведение (кучето е почти 2 годишно и не с пазачески нрав), защо само навън се наблюдава и най- вече когато е тъмно навън?! Доколкото знам нищо не се е променяло в битовата обстановка, в семейството, никаква друга промяна няма от страната на кучето и неговия характер...

[Хърс]

Имам следния въпрос
Каква е причината куче, което до скоро играе и общува нормално с други кучета, един ден просто да се промени коренно и да започне да скача да се бие със същите тези кучето, с които до вчера са били приятели.
За мен това е необснимо.
В квартала от бебета събираме кучетата ни и играят заедно (всички мъжки, около 12-13 кучета от различни средни породи). Първо едно хъски започна с агресията. Както си играеше предния ден с всички на следващия скачаше на бой и до сега е така. Стопанина му вече не го води при нас. Това започна лятото. Преди около месец един голдън по същия начин. И сега само да види някое от нашите кучета, засилва се отдалече и става боя. Всички кучета са на възраст от 1 до 3 години.

[xaosinc]

Хърс и аз писах точно за същия проблем преди време и при нас нещата се развиха по същия начин. При нашите кучета всичко започна след навършването на 1 година и вече не ги събираме мъжкарите. Проблема си остава нерешен и не мисля че ще се променим.

[Galiadogs]

Я ми кажете как се... тълкува следното поведение;
Куче, порода сибирско хъски на почти две години. Социализирано, добро, общително- обожава деца, хора и животни, уравновесено, обучено, с не доминантен характер (майката е отличен пазач- ако изобщо има някакво значение). Изведнъж започва да проявява пазачески качества или по- скоро подозрителност (едва към втората си година). Тази подозрителност изпъква вечер, по- точно, когато е тъмно навън и много рядко през деня. Насочена е към преминаващите по- "подозрителни" хора (през деня) и към всички преминаващи (на тъмно)- говорим по време на разходка, кучето живее в апартамент. Заема "приклекнала дебеща" позиция, готово за скок, когато някой мине по- близо до стопанката. Следва корекция с повода, застава в нормална ходеща позиция, но отново не отделя поглед от преминаващия човек. Към следващия отново се насочва същото внимание (не го прави към всеки, но да кажем към 90% от преминаващите). Ако някой непознат за кучето заговори стопанката, тя го поставя в седнала позиция на къс повод... понякога кучето прави опити да скочи към човека- дали да се радва или не, не знам- без ръмжене, без лай, без наежване... никакви знаци! НО ако човекът обърне внимание на кучето следват две реакций- или лягане по гръб и очакване да го чешат по коремчето или пълно безразличие и игнориране... В апартамента посреща всяко гости с радости и отворени обятия!
Въпроса ми е защо толкова късно започва да се наблюдава това поведение (кучето е почти 2 годишно и не с пазачески нрав), защо само навън се наблюдава и най- вече когато е тъмно навън?! Доколкото знам нищо не се е променяло в битовата обстановка, в семейството, никаква друга промяна няма от страната на кучето и неговия характер...

Възможен срив във нервната система.Не бих нарекла уравновесено такова куче.Добре е да се върнеш в началото на социализацията,но понякога въпреки,че е контролируем,проблема си остава.

[Galiadogs]

Имам следния въпрос
Каква е причината куче, което до скоро играе и общува нормално с други кучета, един ден просто да се промени коренно и да започне да скача да се бие със същите тези кучето, с които до вчера са били приятели.
За мен това е необснимо.
В квартала от бебета събираме кучетата ни и играят заедно (всички мъжки, около 12-13 кучета от различни средни породи). Първо едно хъски започна с агресията. Както си играеше предния ден с всички на следващия скачаше на бой и до сега е така. Стопанина му вече не го води при нас. Това започна лятото. Преди около месец един голдън по същия начин. И сега само да види някое от нашите кучета, засилва се отдалече и става боя. Всички кучета са на възраст от 1 до 3 години.

Нищо необяснимо няма.Кучетата с тези прояви са по-доминантни и не са подходящи за групови игри след като добият самочувствие и започват да се налагат.Ако преди това сте се занимавали и сте играли заедно ще можете да компенсирате с тези игри.Друг вариант е тичане с колело,изобщо повишена двиг.активност.
С подходящо обучение и контрол ще има известна поносимост към други кучета,но никога няма да можете съвсем спокойно да го оставите да се налага на другите.

[Apso]

Я ми кажете как се... тълкува следното поведение;
Куче, порода сибирско хъски на почти две години. Социализирано, добро, общително- обожава деца, хора и животни, уравновесено, обучено, с не доминантен характер (майката е отличен пазач- ако изобщо има някакво значение). Изведнъж започва да проявява пазачески качества или по- скоро подозрителност (едва към втората си година). Тази подозрителност изпъква вечер, по- точно, когато е тъмно навън и много рядко през деня. Насочена е към преминаващите по- "подозрителни" хора (през деня) и към всички преминаващи (на тъмно)- говорим по време на разходка, кучето живее в апартамент. Заема "приклекнала дебеща" позиция, готово за скок, когато някой мине по- близо до стопанката. Следва корекция с повода, застава в нормална ходеща позиция, но отново не отделя поглед от преминаващия човек. Към следващия отново се насочва същото внимание (не го прави към всеки, но да кажем към 90% от преминаващите). Ако някой непознат за кучето заговори стопанката, тя го поставя в седнала позиция на къс повод... понякога кучето прави опити да скочи към човека- дали да се радва или не, не знам- без ръмжене, без лай, без наежване... никакви знаци! НО ако човекът обърне внимание на кучето следват две реакций- или лягане по гръб и очакване да го чешат по коремчето или пълно безразличие и игнориране... В апартамента посреща всяко гости с радости и отворени обятия!
Въпроса ми е защо толкова късно започва да се наблюдава това поведение (кучето е почти 2 годишно и не с пазачески нрав), защо само навън се наблюдава и най- вече когато е тъмно навън?! Доколкото знам нищо не се е променяло в битовата обстановка, в семейството, никаква друга промяна няма от страната на кучето и неговия характер...

Възможен срив във нервната система.Не бих нарекла уравновесено такова куче.Добре е да се върнеш в началото на социализацията,но понякога въпреки,че е контролируем,проблема си остава.

Има кучета кои имат страх от тъмното(много кучета ). Кучета имат по лошо виждане и през ноща стават по предпазливи.
За куче е много поважна миризма, за да познае човека -трябва да го подуши. Пробвай да започнеш нова бавна социализация на тъмно. + вит А,В. Коренция, аз мисля е излишна, твоето поведение трябва да е насочваще- всичко е на ред- погледни мен, дай лапа... не обръщай внимание на непознат страшен силует- това е сянка....

[borgila]

Здравей те!Имам ротвайлерче на 4 м.,взех го на 35 дена и още от начало пролича,че ще е агресивен.Знам това,защото преди това имах 2.5 год. друг ротвайлер и разликата е огромна.Ако не му играеш по свирката се опитва да ръмжи и хапи.Докоснеш ли го докато яде полудява и за това започнах да му бъркам вниматтелно в чинията докато яде и съответно да го шляпвам през устата при опита да ме ухапе.След около седмица помислих,че съм успял и спрях да го дрязня.Онзи ден му дадох да яде и се опитах да го погаля и даже не разбрах кога ми зъби зъби в ръката.Ефектирах се и го ступах сериозно.Проблема е,че сега като го доближа и то ляга на земята от страх.Моля за съвет!

[Tali]

Благодаря на Apso i Galiadogs за отговорите.
Вече се обръща внимание на социализацията на тъмно, и витамини ще започнат да се дават.
Galiadogs, може ли да ми обясниш от какво може да се получи срив на нервната система, че ми не е ясно..., а ми е и доста интересно Сигурно са много причини, но най- често срещаните...
Доколкото познавам и мога да различавам типовете нервна система бих казала, че кучето е сангвиник...
Благодаря предварително

[Galiadogs]

От какво точно не бих могла да ти отговоря Знам че се случва около 7-11 месеца но има и изключения Признаците са подобни на поведението на твоята-страх от тъмно от шумове коли колелета и тн Най-добрия вариант е връщане към социализация от А до Я Все едно сега я запознаваш с заобикалящия свят Според етолозите по-предразположени са холериците и меланхолиците Не съм наясно дали генетично се предава Нямам достатъчно наблюдения

пп извини ме за отсъствието на препинателни знаци но котките ми се разходиха по клавиатурата

[veskaruncheva]

zdraveite iskam i az d se vklu4a v tazi tema imam niakoi pritesnenia imama redrivar na 50 dena znam 4e sa dosta umni ku4eta barzo se nau4i 4e netriabva da xape krakata na xorata no ska4a da mi xape racete neznam dali go priema kato igra ili ne6to drugo dori se opitva da ni lae makar i malak ima dosta platen lai opitvam se da go 4e6a po korema toi iska da mi xape racete kogato iskam da go celuna toi iska da me xape po liceto az imam slap i po tanak glas i ne mie slu6a osobeno a slu6a maja mi kato mu se skara triabva li da me pritesniava tova xapane igra li e xa nego ili razbira kakvo pravi ak da go nay4a da prestane spria da me xape po krakata kato go udarix 2 3 pati s vesnik po mucunata 6te pomogneli i za xapaneto po racete pomognete blagodaria

Мод: Моля, пишете на кирилица! И РЕТРИВЪР, а не редривър

[Tali]

Уф, едва разбрах мешаницата
Хората комуникират чрез говор и движения, децата опознават заобикалящия ги свят чрез въпроси, на които отговарят родителите им и чрез сетивата си и тъй като кучето няма собствен език и няма как да ни зададе въпросите, то опознава света чрез зъбките си (освен сетивните усещания). Тук идва нашата задача да го научим на говор (командите) и на елементарното възпитание. Да го "въведем" подобаващо в света на Големите.
Смятам, че е прекалено малко за агресия или някакво доминантно поведение- едва на 50 дена е... И съм сигурна, че лае когато иска да играе с вас... Наблюдавайте поведението му, опознайте кучето си... За хапането, ами така правят малките кученца Хапят ръцете, краката, крачулите, нослето... "опознават" всичко заобикалящо, опитват го на вкус, става ли за хапване, за игра, не става ли... Вие трябва да го научите кое трябва и може и кое Не.
Бутнете играчка в устата му като започне да ви гризка. Ако остави играчката отново му я предложете и игнорираите.
Въпроса не е толкова до гласа- висок или нисък, колкото до интонацията с която му говорите и начина, по който се отнасяте с него като цяло... И моя глас е тънък, в смисъл нормален женски глас... Въпреки това с подходящата интонация, дори думите които изговарям да за без всякакъв смисъл оказват влияние и дават резултат. Моето куче слуша Първо мен и след това друг член на семейството (ако мен ме няма), въпреки, че гласът ми не е силен или "дебел". Но в определените моменти се определя и начина на говорене към кучето. Има ефект, наистина.
И замислете се кой е лидера, алфата в Къщи? Вие или мъжът ви? Ако е мъжът ви- нормално е кучето да слуша повече него. За вас остава второто място... ако си го извоювате, разбира се. Често кучетата са Бета-та в семейството и това се разбира със закъснение. Лесно е да се определи кой е Алфа, но кой е след това... доста трудно...
Прочетете темата "Обучение на малкото куче" , смятам, че наистина ще ви е от голяма полза...
Поздрави и успех в отглеждането и възпитаването на кучето!

[parusheva]

здравейте!!Имам кокер шпаниолче на 2 год и половина,дете на 4 и Доберман на една годинка!Кокера редовно хапе детето,но последния път го улучи в окото!Кажете ми какво да правя ??най-лесно е да го дам на баба ми!Ама не искам>Търся др вариант,Как да подходя и какво да правя с нея!Моля помогнете!!!
П.С Кастрирана е преди около 6 месеца някъде.