[SandStorm]

Здравейте. Изчетох по-голямата част от темата и аз като повечето тук имам сходен проблем. Имам Аляски маламут на около 3 месеца и половина. В началото си мислех, че е нормално да хапе все пак е малък сърбят го зъбките и тн. Но той не престанно хапе. Всеки път когато тръгнеш да го галиш и хапе не със злоба, а все едно си играе. Опитвам се да му покаже кой командва всичко с вратите, стълбите, тясните помещения минавам преди него и така. Не му позволявам да яде от масата, да гледа как се храним семейството, да сяда на диваните, леглата и тн. Храня го винаги след нас. Когато хапе му заявявам твърдо НЕ. Спира се за секунда и при първия удобен случай пак започва. Когато се храни пак ръмжи, страх го е от мен явно да не му всема яденете яде много бързо и направо гълта гранулите.А когато е на двора взима разни малки предмети пръчици, кори от дърво и понеже се научи че му ги вадя от устата като захапе такова нещо и бяха. Ако някои има съвет какво да правя с тези проблеми, с радост бих го изслушал, благодаря предварително.

[LG9]

Преди писах в темата,че кучето ми навлиза във възръст,в която започва да се налага и да доминира над другите мъжки кучета.Еми вече изобщо не се понася с мъжки кучета,дори и с някой пуберчета,които му се качват на главата.Има само един приятел(българска овчарка),с която няма борба за място в йерархията и са големи приятели.С всички други още като ги види става един сериозен,наостря ушите ... Дори другото куче да е дружелюбно настоено,се държи някак си напрегнато и започва да ръмжи.Като го дръпна да тръгвам най-често се опитва да нападне дръгото куче.В случаи,когато другата страна също е наперена и се стигне до подушване направо скачат един срещу друг.
Кажете как да се опитам да потуша тази агресия/доминантно поведение срещу другите мъжкари.Кучето е на 1,2 години.

[rage1]

И при нас това с подръпвано има такъв ефект.В момента,в който усети,че го сържа за каишката скача на бой.В началото си мислех,че ще изяде някой,но после реших да го оставя без го държа да се подуши с другото куче.Ако видя,че не реагира много добре просто го извиквам и той идва.Забелязах,че не е толкова наперен когато съм по далече от него.Незнам дали при другите е така,но при мен действа този начин и не се е сбивал от няколко месеца с никой,дори да не е харесал другото куче.

[Грахче]

ири, за съжаление моят съвет към теб е малко по малко да изтегляш кучето си от общите полянки и да го вориш само вързано. Играта трябва да става само с промерен партньор и по-надалече от хора и други кучета. Иначе твоето куче ще докара беля, нямаш време за губене.

Промени коренно начина на разходка и започни активно да се занимаваш и играеш с кучето си. ТИ с НЕГО, а не то с някой си там. Вниманието му трябва да е изцяло в теб, ти да си най-забележителното нещо наоколо. Игра, в която ти го учиш на подлушание, която ти дава възможност да го превърнеш в кучето, което ти можеш да контролираш. Някъде имаше материал за това, как чрез играта ние можем да обучаваме и възпитаваме кучето си най-ефективно. Потърси и в нета, защото ми се струва, че това е твоят най-оптимален вариан.

[LG9]

Другото,което забелязвам при нас е,че откакто възмъжа и настъпи този период с разгонването на женските,вече вниманието му не е насочено толкова към мен.Постоянно е разсеян,не ме слуша така безпрекословно,дори командите не ги изпълнява с желание,ами някакво мудно все едно,че го боли.Най-ме дразни,когато при разходка му кажа името и му говоря нещо,а той даже не ме поглежда и си блее настрани с наострените уши!

[Мил@]

SandStorm, в 09 May 2010 - 08:49 PM, написа:

Здравейте. Изчетох по-голямата част от темата и аз като повечето тук имам сходен проблем. Имам Аляски маламут на около 3 месеца и половина. В началото си мислех, че е нормално да хапе все пак е малък сърбят го зъбките и тн. Но той не престанно хапе. Всеки път когато тръгнеш да го галиш и хапе не със злоба, а все едно си играе. Опитвам се да му покаже кой командва всичко с вратите, стълбите, тясните помещения минавам преди него и така. Не му позволявам да яде от масата, да гледа как се храним семейството, да сяда на диваните, леглата и тн. Храня го винаги след нас. Когато хапе му заявявам твърдо НЕ. Спира се за секунда и при първия удобен случай пак започва. Когато се храни пак ръмжи, страх го е от мен явно да не му всема яденете яде много бързо и направо гълта гранулите.А когато е на двора взима разни малки предмети пръчици, кори от дърво и понеже се научи че му ги вадя от устата като захапе такова нещо и бяха. Ако някои има съвет какво да правя с тези проблеми, с радост бих го изслушал, благодаря предварително.

Може кучето ти да хапе, защото го сърбят зъбите. Има ли специални играчки, които да дъвче? купувай му от онези кокали, които са специално за зъби и са вкусни на кучетата. Абсолютно трябва да му се забрани да хапе човек. В смисъл - веднага строго не и се прекратява играта, праща се на мястото или се кара да легне - да разбере, че това абсолютно не трябва да се прави. Кучето не разбира как може малко да хапе, ама като стане повече - вече не може. Или е забранено, или е разрешено. Добре е да се забрани абсолютно.

Ръмженето при хранене може да значи и друго. Ако кучето го е страх от теб, няма да ти ръмжи - на по-високостоящия не се ръмжи. Ръмжи се, когато има единоборство и искаме да покажем, че сме по-страшни - или просто, ако е лаком и ръмжи, докато яде, дори без да има друг наоколо - както хората мляскат, например. Добре е кучето да се храни, когато е напълно спокойно. Ние затова нашия му правим "строева" - да си изпълни упражненията, да си "изработи" храната. Ако бяга, когато ти искаш да му вземеш нещо от устата - означава, че не признава лидерството ти - налага волята си над твоята - или пък мисли, че това е игра. Между другото, ако взима кори от дърво и ги дъвче и не смяташ, че ще се нарани с тях, го остави - нека се забавлява както си иска. Вече, ако поглъща трески и мислиш, че може да перфорира стомах или черва - това е друга работа - тогава просто ги махни от двора.

[gabipap]

LG9, при много мъжки кучета се случва това, което ти описваш. Просто кучето вече се чувства голямо и силно и възприема другите мъжкари като конкуренция. Периодът, в който е играл с другите, вече е отминал. Това, което Грахче е посъветвала ири, важи и за вашия случай. Занимавай се повече с него, учете се на послушание. Не го оставяй да се услушва при изпълнение на команди. Ако забележиш, че се кара с други мъжки, по-добре го води на повод и го пускай само, ако няма кучета наоколо.
Най-трудната възраст е от 1 до 3 години - явно карат нещо като пуберитет и им трябва време да улегнат След това е по-лесно, стига да си бил достатъчно упорит.
Желая ти успех! (за това красиво бяло същество от снимката ли говориш?)

[LG9]

gabipap Благодаря за вдъхващите вяра думи!Още от малък го уча на послушание,и като изключим този период,в който е навлезнал,с голям успех.
ПП:За същото същество говоря! Не се лъжете като повечето хора от външността му,на тази снимка е на 6 и половина месеца.

[OBERON]

Привет имам нужда от помощ.

Според прочетеното до тук кучето ми има " Териториална агресивност"

Особенно когато е с мен, когато е с друг човек не е толкова агресивно но когато е с мен...

Досега не е хапало но лае понякога така срещу хората че все едно ще ги изяде...

Кучето е немска овчарка на 5 години женско.

Лае когато някой минава покрай вратата / апартамент / когато някой звънне това го приемам.
Но когато види други кучита покрай нас рядко си играе с тях да кажем на 5 с едно се заиграва с другите се държи подозротелно или директно им се хвърля да ги гони...
дори да са няколко не ги хапи да ги даве но последния път скубна на едно няколко косъма от задницата и това ме притесни.

та трябва ми някакво обучение на кучето ако може да ме посъветвате къде ?
нямамвреме за да го водя много трябва да е или да го оставя за няколко дни или да са две три посещения
ако е възможно мога да го оставя за по дълго време за да се обучи и на няколко по дребни неща - като да не приема храна берз команда и да не я взема от други хора и от масата когато ни ням :)
но агресията м ие на първо място.
както е напечено напоследък не искам да се стига до крайности с истерични комшии

[marianesa_neron]

Здравейте, имам путбел на 4 години. Много е възпитан и мил с нас. Слуша и само едно паклащане на пръстта ми у достатъчен сяда на земята с ушите назад и гледа право в очите. От скоро има възпалени ена задния крак. Водим го на ветеринар, но за съжаление е много трудно, защото недава нито на мен, нито на мъжа ми да му пипаме крачето. Нормално ли е това, явно го боли или не според Вас . Все пак трябва да има повече доверие по между ни.

[heavenly_dreamer]

Привет!Опитах се да прочета повечето мнения в темата,разбрах че кучето ми стада от териториална агресия(избирателно лае по хора,налита им,когато се чувства застрашено и много се настървява когато чуе писъци и крясъци,особено на малки деца.Но и често към новите хора с които го запознавам няма и грам агресия,дори и когато са за първи път вкъщи!Въпреки,че има ръмжене,ако го запозная предварително с тях,той само ляга до мен и ме "наглежда" един вид.Но ще се опитам да работя върху този проблем със съветите ви)

Забравих да спомена-кучето ми Ози е на 2 години,подарък ми е,когато попитах за породата ми казаха че майката е сибирска лисица,а бащата нещо по-мъничко и много космато,поради което кучето ми прилича на голяма космата булонка . Среден размер е.

Нещо ме озадачава обаче напоследък..Нямаме вече проблеми със стоенето сами,имаше докато свикне,но сега след като е разходен и се е нахранил нямам абсолютно никакви проблеми с това да излезна,той ме налбюдава спокойно докато отварям вратата и излизам и прочие.От цялото семейство най е привързан към мен.
Последните два дни обаче се събужда рано сутринта и започва да обикаля из стаята и да идва до всеки един от нас,да продължава да скимти.По принцип е свикнал,че когато съм на училище два дни сутришната му разходка е между 7 и 8,а следващите два дни е ред на майка ми и разходката е между 8 и 9.Досега сме нямали проблеми,когато види,че си взимам чантата за училище той ляга до майка ми и я чака да си свърши работата.
Но сега от два дни не спира да скимти сутрин,няма наранявания и скемтенето спира след като го изкарам,а като се приберем също няма нищо-просто си ляга да спи.Помислих,че просто защото много му се ходи по нужда,но дори не е така-след като го изкарах днес само за 2 пъти някъде маркира територия и сам пожела да се прибере(което е невероятно,по принцип не иска).Жизнения му статус според мен не се е променил,пак си е игрив,жизнерадостен,тича си.И ако имаше нещо здравословно нямаше предполагам да спира със скимтенето сутрин след като го изведа.
Не знам дали има връзка,но точно преди два-три дни беше цяла вечер сам,а навън имаше буря,чувала съм че животните са по-чувствителни към тези природни прояви.
Някой да има някаква идея,ще се води вероятно на ветеринар и ако утре е така,но дали просто не е някаква прищява с която да ме изнудва да го извеждам когато поиска(понеже е доста хитър и често прилага разни номерца).
Благодаря предварително!

[zafirov]

до: Мил@

Здравейте, и аз много се интересувам от темата за обучение, защото се сблъсках с интересна ситуация, която ме притеснява, като същевременно ми е трудно да дефинирам проблема.

Ще започна така, кучето е доберман на 14 месеца и от малко живее с мен, сестра ми и съпругът и. Предполагам за лидер е възприел съпругът на сестра ми, защото основно той се занимава с него, но и към мен проявява да кажем желание за игра, изпълнение на команди и т.н. Разбираме се добре и нямахме проблеми с кучето освен на моменти, когато се заиграе не отговаря на команди или се опитва да не ги изпълни, като бяга наоколо и си прави каквото иска. До вчера намирах начин да се справя с това, но по време на разходка и игра на поляната, където играе всеки ден дойде дете да си играе с футболна топка. Кучето открадна топката на детето и не искаше да я върне доста време, като не отговори нито на настойчивото ми "не", нито на "стой", нито на "ела тук" и "пусни" които по принцип знае и изпълнява ако сме само давамата. Ясно ми е, че трябва да се обучаваме и двамата доста до като стигнем момента с идеалното послушание, но основно ме провокира следното - детето се изплаши от кучето и тръгна да бяга назад пищейки, а кучето се опита да го доближи с любопитство, което още повече уплаши детето. Притеснителното за мен е, че не искам да уплашим друго дете така, а съм сигурен, че агресия няма да прояви кучето, защото си играе редовно с други деца на поляната на възраст от две години нагоре...

[GAG]

Здравейте, Зафиров,
Както детето, така и кучето са реагирали съвсем нормално- детето се е изплашило от голямото страшно куче, кучето е решило, че тичането и писъците на детето са покана за игра и се е включило.
Щом познавате добре кучето си и знаете, че няма да ухапе, е добре. Лошото е, че всъщност детето може наистина много, ама много да се уплаши и да се стигне до супер неприятни ситуации. В тази си възраст кучетата са още много игриви и трябва много обучение и търпение, докато почнат да изпълняват на 100%.
Моят съвет е да поработите повече върху "не" и "ела тук" (а как - разгледайте темите от форума за обучението) и в момента, в който видите идващо дете, да хващате кучето. Лично аз на моето съм му забранила да ходи при деца, освен при такива, които идват спокойно при нас, които познавам и за които съм спокойна за реакциите им. И въпреки всичко доверие на 100 % никога!
Успех!

[tok4ev]

zafirov - взели сте си Доберман - куче, което има много силен "prey drive", което означава и голямо желание за игра с топащи, подскачащи, издаващи звуци или бързо движещи се играчки, тъй като ги възприема веднага като плячка. Ако беше отделил време да научиш от малко кучето си да играе с играчки заедно С ТЕБ, сега щеше да имаш пълен контрол във всякакви ситуации. Щеше да можеш да го повикаш при себе си без използване на заплашителен или истеричен тон, който автоматично предизвиква реакция на отбягване, а с тон, който го кани на игра. Щеше да е научил перфектно и командата НЕ и че се играе и се спира, само когато стопанина каже. Сега кучето е на 14 месеца. Все още имате шанс да изградите контакт ако кучето е женско. Ако е мъжко ще ви е дваж по-трудно.
Успех!

[zafirov]

Всъщност от вчера пробвам нова тактика :) нося си тенис топка при разходка и ако видя реакция на интерес в кучето към непозволен предмет и ако не реагира на команда, вадя топката и го викам на игра с мен. Пробвано в аналогично разиграна ситуация с дете и топка и работи много добре. Надявам се с времето да го отуча да търси игра с чужда топка и без да ползвам примамки. А иначе кучето не е мое, аз се грижа за него основно при отсъствието на собствениците :)
Благодаря за помоща, ще трябва доста да чета във форума за обучение на кучета и в този смисъл ако ми препоръчате нещо, ще съм още повече благодарен.

Приятен ден на всички :)

[Мил@]

zafirov, в 30 May 2010 - 02:28 PM, написа:

Всъщност от вчера пробвам нова тактика :) нося си тенис топка при разходка и ако видя реакция на интерес в кучето към непозволен предмет и ако не реагира на команда, вадя топката и го викам на игра с мен. Пробвано в аналогично разиграна ситуация с дете и топка и работи много добре. Надявам се с времето да го отуча да търси игра с чужда топка и без да ползвам примамки. А иначе кучето не е мое, аз се грижа за него основно при отсъствието на собствениците :)
Благодаря за помоща, ще трябва доста да чета във форума за обучение на кучета и в този смисъл ако ми препоръчате нещо, ще съм още повече благодарен.

Приятен ден на всички :)

Зафиров, вече си получил много хубави отговори. Правилно си се ориентирал - кучето очевидно много обича да играе и това го "движи". При нас също беше така - докато да дойде момента, в който той идва винаги при "ела тук", използвах пластмасова хвърлячка с тенисна топка за примамка. Понеже умира да тича след топката, като ме видеше отдалеч, че размахвам хвърлячката, си чупеше лапите да дойде, за да играем. Така съм го откъсвала от доста неприятни ситуации, включително и захласване да гони птиците навътре в морето, дето не мога да го стигна.

Когато надуших тоя номер - да пренасоча вниманието му към нещо, което много обича, го карах да изпълнява команди, за да продължим играта - и той беше готов да се изправи на главата си, а очите му - все в топката. След 2-3 команди - хвърляне на топка - веднъж или няколко пъти, за да има елемент на изненада. После - пак седни-легни-стани- и т.н. - пак хвърляне на топка. Хем се засилва лидерската позиция, хем той си умира от кеф.

Наистина командата "не" е много важна. Ако си изградиш позиция на лидер, кучето няма да се ослушва и ще изпълнява безпрекословно - с времето, разбира се. Днес решихме да преградим достъпа на Шаро до една част от двора, в която ми размества едни розови камъчета като тича и ползва един ъгъл за тоалетна - не знам защо. Сложихме оградка, която той лесно може да прескочи - той всичко може да прескача... Мъжът ми го заведе до оградата - каза строго "не" два пъти. После премина от другия край на оградката - и оттам каза "не" - и това беше. Нито имаше опит да мине, нито да се промуши - нищо. Просто смени маршрута на обиколката, защото лидерът е обявил тази територия за негова. Чак аз се изненадах, а си зная, че е послушен, общо взето.

Успех!

[jani02]

Здравейте,
Нова съм във форума и не съм го чела много назад, но мисля че тук мога да получа отговор на въпроса си. Интересува ме на какво точно се дължи агресивното поведение на кучетата на психично болни хора.Със собствениците си са много мили и са много добре обгрижвани, но навън се превръщат в зверове. Тази сутрин ми се нахвърли едно такова куче и добре, че имаше намордник.Аз и моето куче не пострадахме, така да се каже, но се прибрах цялата издрана и изкаляна.
Също така ми се иска да знам какво се прави в такава ситуация- как да се държа, редно ли е да бягам и пр. Имам чуввството, че докато се борше с мен, не го интересуваше нищо друго- нито виковете на собственичката му,нито командите, които се опитвах да му крещя.
Ще съм благодарна на мненията и отговорите ви.

[plamenko]

Здравейте , за съжаление се наложи да оперират кучето ми още един път след кастрация и й рязаха коремчето два пъти на едно и също място.И там е придобила особенна чувствителност и дори едно леко пипване изръмжава и се опитва да хапе.
Попринцип мен няма да ме охапе , но не се знае друг човек ако реши да я погали по коремчето или някое куче да и се завре там дали няма да реагира доста агресивно вече...
Тренираме да ляга и да я галя по коремчето без да ръмжи , но освен този начин , други идеи?

[dog.bg]

jani02, в 11 June 2010 - 10:25 AM, написа:

Интересува ме на какво точно се дължи агресивното поведение на кучетата на психично болни хора.Със собствениците си са много мили и са много добре обгрижвани, но навън се превръщат в зверове. Тази сутрин ми се нахвърли едно такова куче и добре, че имаше намордник.Аз и моето куче не пострадахме, така да се каже, но се прибрах цялата издрана и изкаляна.

Е ... ако мога да ви успокоя, щом кучето е било с намордник, значи собственика не е психично болен, така да се каже ... има и много по лоши случаи, когато безсъвестни стопани си пускат несоциализираните си кучета да се разхождат просто ей така ...

Дължи се на липса на социализация на кучето. Възможно е и да е по доминантно, склонно към повишена агресия към подобни - и такива кучета има.

Все пак - добре, че е било с намордник.

С такива кучета и такива стопани трябва да се работи много, самите те трябва да работят под наблюдението на специалист, за да могат да коригират преди всичко свойте грешки. Иначе - зависи от порода, от ситуация, от възпитание, от социализация, от възможност стопанина да контролира кучето си.

[Sparky_TabY]

Здравейте, започнах да чета темата и имаме толкова проблеми, че се чудя от къде да започна.
Първо с предисторията. Имам Френски булдог на една година. Като цяло е доста възприемчив и послушен. Минахме курса за обучение на малки кучета. Знае команди като Не, Седни, Легни и т.н. Храни се по команда и мога да му взема храната дори от устата без проблем.
От около месец обаче започна да проявява агресия към мъжки кучета, когато има женска. Не чака другото мъжко да я приближи, просто отива при него и напада. Това поведение започна след като беше нападнат два пъти в рамките на седмица. И в двата случая след моя намеса и на другите стопани няма никакви щети. Освен психологически. И в двата случая той не се защити по никакъв начин. И след това изведнъж възмажа. Той е изключително социализиран. Още от съвсем малък сме по кучешките поляни и стоим на следобедната разходка по два часа.
Та при такова нападение от негова страна аз викам НЕ, което се игнорира напълно. Отивам и ги разтървавам. И все се перчи на много големи кучета. За щастие до сега всички са били изключително добри и нямаме никакви сериозни травми, но това си е като руска ролетка. Веднъж се сби с един американски стаф, с едно хъски. С друг Френчи. Сега като има мъжко и женско куче просто не го пускам. А със хъскито и Френчито си играят от бебета. Като няма женска няма проблем. Разбирам, че това си им е природа, но трябва да бъде изкоренено. А пък от друга страна ако всеки път се намесвам си мисля че може да го потисна прекалено и да разбия самочувствието му.
Колкото до кай кой е в нашата глутница май не е многоо ясно. Сега започнах да влизам преди него и да изисквам изпълнение на всякаа цена, ако не, следва тръшване със захапка с ръка. Вече изобщо не му давам храна от моята и го храня след нас. Преди му сипвах да се храним едновременно, за да не се чувства изолиран. От около седмица има промяна в правилата и се усеща малка разлика в поведението му.
Така, това е главното, което ме притеснява най-много, защото може да се стигне до сериозни наранявания. Има и още, но да не ставам нахална
Приемам всякакви съвети и критики естествено и имам желание да работя с него и да го възпитавам.