Публикувано: 27 October 2009 - 05:53 PM
Здравейте, аз съм кученцето Рони, малко на месеци момченце, с голямо сърцичеце.Имам си една кака, която се грижи за мен, дава ми попарки, водичка, сит съм и доволен, но чувам, че ми липсва нещо , което хората наричат калций.Не знам какво е това, яде ли се , играе ли се с него, хапе ли се, но кака един ден ме облече в нещо дето не бях виждал и ме заведе на доктор. Ама аз много се дърпах, та кака се наложи и да ме носи, уф, ама съм бил тежък, а тя слабичка, та май се поизмори с мене, но какво съм виновен, че иска в някава бяла къща да ме заведе, аз си седя на улицата и никой никога не ме е канил вътре.. Та поуплаших се малко, но то не било толкова страшно, там където ме заведе беше различно, не знаех , че на това хората му викат клиника и там правят разни неща за кучета като мен, ама все добри неща, даваха ми нещо да пия, радваха ми, гледаха ме и май пак чух за този калций. Брей, какво ли е това, но нали съм умен, сетих се , че сигурно се яде, искам да го опитам вече, защото дочух, че само така ще мога много да играя и тичам , иначе аз много искам , но някой път лапичките ми малко се огъват като локум.
Дочух да си говорят, че имало някакви неща като топчета за ядене, дето щели да ме оправят ако ги ям редовно, пък и ме обидиха, че съм бил слабичък. Е как ще съм слабичък, като кака ми дава попарки с хлебче, коремчето ми е пълно, раста си , големичък съм, и като се погледна отстрани съм един такъв плосък и елегантен. Няма да откажа тези кръгли топчета май им викат гранули,може наистина да съм слаб, щом така казват, ама още се чудя какво и е на попарката, ама айде няма да споря с никого, ако някъде видя топчетата ще си поискам едно. Оф къв съм , не се сещам , че кака е ученичка и ходи в училище , а има едни други хора, които сутрин гледам как отиват нанякъде, ама вечер все нещо носят в чанти и подозирам , че става за ядене. В чантатата на кака има само някакви неща от хартия, дето не са вкусни, преглеждал съм. Та тези по-големите хора сигурно могат да ми донесат от топчетата за да стана голям и силен. Ама още никой не ми е давал, но аз ще чакам и без това нямам друга работа.
Веднъж едно друго кученце, видях да гони нещо кръгло и шарено, много ми се видя интересно, ама смея ли да питам какво е това, то много се забавляваше,но от къде ли го е взело? Гледах го много време, но не посмях да ида да видя, щото кучето си го пазеше. Дали и аз ще си имам някога мое такова нещо?
Забравих да кажа, че има дни в които ми е студено, малко треперя, малко ме е страх от тъмното, гледам едни светлинки и там хора минават, идвало ми е да ида да потропам на прозорчето и да ги питам дали няма да ме пуснат да се спостопля, но после се отказвам, щото ме е срам да прося, малък съм ,но съм горд, те ако искат ще ме поканят, ама още никой не го е сторил и аз много се чудя защо, та аз съм толкова добър и мил и толкова ще ги обичам и ще ги гушкам когато и на тях им стане студено.
Е, какво да се прави, такива мисли ме вълнуват, вече става тъмно и не искам да съм сам, оглеждам се за някой добър човек, ама я тази тъмница може и да го пропусна.Дано той ме види. Май ще трябва да се свия някъде и да се опитам да задремя малко , мечка страх, мене не. И утре е ден, кака ще дойде да ми даде попарка, ако имам късмет може и нещо друго, ще погледам кучето с щаренеото нещо дето търкаля, а като стане пак тъмно ще надигам главица към светлинките с надеждата някой да ме покани да вляза и никога да не ме пусне да си отида. Е май се унасям, ще сънувам и сутрин като ставам ще гледам отново нещата , които се случват в моя живот и които ме подминават, дано да съм жив.
И ако не сте разбрали, не съм егоист, искам да помогнете не толкова на мен, колкото на кака, която е малко момиче и вярва в живота. Чрез мен ще помогнете на нея никога да не губи вярва в човеците, както всеки ден се случва с мен, защото винаги лягам и ставам самотен и гледам как светлинките вечер гансат , става тихо и никой не подозира , че съществувам !
Вход
Регистрация
Помощ
Горе
Цитиране +
