Ужасните бездомни кучета продължават да нападат
#361
Публикувано: 09 April 2010 - 02:48 PM

PITBULL Срещу Всички Останали!!!
Сержант Стъби(1917-1926)

#362
Публикувано: 09 April 2010 - 03:03 PM
В такава ситуация какво да направи човек? Да помогне на своето другарче или?!!!
Е моята приятелка миналата година беше излязла с по-малкото куче. То е мъжко, тогава беше подрастващо десетина месечно и били на къс повод почти вече на поляната за разходка. В гръб ги нападнало мъжко куче, на ръст колкото нашето. После се оказало, че били преминаващи мъжко и женско, а женската явно е била разгонена. Дори не са от района двамата...
Е какво да направи човек когато дори без да разбере, че ще последва нападение, защото са били зад тях двете кучета, някой те нападне?!
Отпускаш повода за да може да се брани твоето куче, а не да го обесиш (разбира се, ако не са равностойни противници, т.е. вашето превъзхожда другото, няма да оптуснеш повода) и браниш собственото си куче. Ако на цената на един ритник в хълбока ще спестиш някоя и друга дупка или разкъсна рана и на двете кучета, мисля е по-добрата цена. Бездомното няма да има кой да го зашие и кой да му бие антибиотика, а домашното на повод също не е заслужило да бъде бесено на повода и хапано през това време.
Най-важното в крайна сметка е човек да запази самообладание и да търси изход с миниламни поражения и за двете страни.
#363
Публикувано: 09 April 2010 - 03:05 PM
Прехвърлянето на "човешки" качества върху животните е добър приьом от приказките, но е крайно вреден в истинския живот!
Кучетата стават агресивни и нападат при точно определени обстоятелства- наличието на глутница, защита на територия, източник на храна и разгонена женска. Но в тази "защита" няма нищо защитно - агресията е чисто офанзивна и нападението е жестоко. Кучетата нападат, убиват, изяждат слабите и немощните. Без грам замисляне се нахвърлят върху своите за да ги направят на татарски кюфтета. Прочетете по-горе за детенцето с прегризаното гърло и се върнете на планетата Земя, където хубавите сладки "кушенша" са опасни хищници, способни да правят чудеса!
Всяко едно "кротко" животно много лесно се превръща в агресивен хищник, защото инстинктите му повеляват това. И нищо не се прощава на хората, защото кучетата не изпитват човешки емоции - нямат съмнения, нямат съжаление, нямат обида, нито милост към никого. Който е по-силен - той бие другите. По-слабите се подчиняват или биват бити. Простичко е!
Съжалявам ако ви разбивам розовите представи за кучетата, но това е положението.
Сигурно сте права,но всичко което написах аз е базирано на дългогодишния ми опит с бездомни животни и изводите които сама съм си направила. Досега не ми се е случвало куче да ме ухапе или да не мога да се справя с агресивно.
#366
Публикувано: 09 April 2010 - 03:18 PM
Харесвам ги точно защото НЕ са хора.
Харесвам ги защото са от вида канис фамилиярис.
С всичко, което представлява и носи у себе си едно животно от този вид.
..
Ситуации - всякакви.
Хора - всякакви.
Кучета - всякакви.
Домашни.
Бездомни.
Малки, средни, едри.
Всякакви.
Ако сега трябва да взема решение, вместо съпруга ми, дали да пусна голямото си куче в ранната утрин, когато в гръб е било нападнато от питбул, как да постъпя ..
Няма да пусна кучето си тежащо близо 50 кг, силно, здраво, енергично да се бие с питбула.
Няма да ги "оставя да се оправят сами".
Да, бих ритнала или ударила с връзката си ключове питбула, без да го убивам, гърмя, коля, беся и прочее.
Не зная дали бих имала смелостта на мъжа ми да стисна за носа питбула за да си отвори устата и пусне нашето куче.
Но не бих разхождала вече в ранната утрин никое свое куче.
Дали е редно да се ограничавам?
Едва ли ще променя келешчето пуснало агресора си, но мога да взема превантивни мерки и да избягвам срещи с него.
Между другото ние живеем в квартал, където на всеки ъгъл има улични кучета.
Е, без да пуска никое наше куче да "мете улиците " с бездомниците, моят мъж се оправи с тях.
Сега спокойно преминава на разходка съпроводен от далечният им лай.И толкоз.
Какъв е смисъла да има закони, когато някои не ги знаят и не ги спазват.
И, да, кучето е куче и си остава такова независимо дали му слагат панделки, обличат го в дрешки и се обръщат към него с "на мама детенцето".
#370
Публикувано: 09 April 2010 - 03:38 PM

#371
Публикувано: 09 April 2010 - 03:38 PM
За неговата възраст е нормално да се колебае между няколко позиции в опитете да намери сам най-правилната оценка на събитията, в центъра на които е той.
Хаяско, нагърбил си се с много тежка задача. Прочети повече да възпитанието на твоето куче и обръщай огромно внимание на това, което се случва защото кучето ти е особен инструмент, изискващ огромна деликатност в използването. Щом родителите ти са решили да ти делегират подобна отговорност - сигурно си заслужава, но ти трябва да си наясно, че наистина имаш много тежка задача и нямаш никаква опция да се панираш или плашиш, или т.н.
Писах това за кучетата защото нито превъзнасянето им, нито заклеймяването им е правилно. Нормално е да позволите на кучето си да се защити, но да ви питам следното - ако вие сте водач на вашата глутница и сте се панирали, уплашили, ужасили,очаквате ли вашето куче, което следва поведението на водача си, да ви спасява /тук не визирам питбулите, които имат съвсем друга настройка/?

Must Love Dogs. Must Care. Must Share.

#373
Публикувано: 09 April 2010 - 04:54 PM
Моята настройка е пацифизъм.
Само в краен случай, когато живота ни е подложен на опасност бих реагирала крайно.
Да не дава Господ да попадам в подобна ситуация.
И все пак..
Преди няколко години, една лятна, тиха нощ изпълнена с приятната песен на щурците и аромат на липи разхождах малкото си куче из улиците на София, в квартала, който живеех тогава.
Изведнъж всякаш от нищото иззад блока изскочи насреща ни глутница непознати улични кучета.
Видях настръхналите им гърбове, чух ръмженето, фученето им.
Гастролища глутница готова да се брани, готова да те атакува ако с нещо ги предизвикваш..
..
Просяка ровещ в близката кофа, когото съпровождаха дори и не ни забеляза, мен и белият.
За секунди, там в лятната нощ се озовах смесена с тях.
Не се уплаших.
Ядосах се.
И се изпънах като струна.
Съвсем бавно и спокойно се наведох и вдигнах белия.Стиснах здраво лисичата му муцунка да не вземе да залае.
Спокойно и бавно се отделих от тях.
Секунди постоях с лице към тях.
После леко се обърнах и тръгнах с гръб, по алеята.
Това бяха най - трудните ми стъпки тогава..
Когато се отдалечих на безопасно разстояние сърцето ми всякаш спряло да тупти, заби лудо.
Кръвтта нахлу в главата ми и тогава ..изпитах страх.
..
Никога повече не изведох куче в топлите, ароматни тихи улици на нощна София.
Трудно е да запазиш самообладание.
Лесно е да се напише, да се каже, но когато попаднеш в почти неконтролируема ситуация..понякога е въпрос на характер, а и на късмет какъв ще е изхода от нежеланата среща с улична глутница.
..
Агресивно куче се води на къс повод и с намордник.
Закон.
#375
Публикувано: 09 April 2010 - 05:14 PM
Сигурно рядко бездомник напада с цел смърт, но когато стане меле какво? Вдигането на куче на високо, само го прави неспособно за защита, а теб затруднява в реакциите ти, в баланса ти...А ако кучето ти не е 10, а 30 килограма, а 60 килограма?
Има ситуации, в които собствения любимец е по-вежен от това да сриташ нападателя, независимо бездомен или домен! И едва ли един ритник ще нанесе толкова щети, колкото неколкократното разменяне на зъби.

Онзи ден излизаме двамата с двете кучета. Съседа си пуснал маламуто подобното куче в 11-12 през ноща на улицата. Ходейки към поляната по пътя, между колите излезе погледна ни за по-малко от секунда и директно се хвърли върху мен и кучето с мен. Приятелката ми замръзна на място по-назад за да не стане меле. Е хубаво, як мъж съм, сритах го отиде си, а тя какво да прави ако е сама, като това куче е с двойни килограми и ръст на нашите? Резултата за нашето куче бяха разкъсан връх на ухото и няколко дупки, и това за точно 3-4 секундна схватка, която беше спускане от ляво и от дясно върху главата на моето куче. А ако беше продължила 1-2 минути? Не смятам, че трябва да чакам двете кучета да се премерят и моето да побегне, или аз да го дърпам на някъде, нито че има смисъл да вдигна 25 килограмово куче на ръце, докато 40тина килограмовия и поне 60 см висок в холката пес скача да си го ръпа безпроблемно в ръцете ми. Отделно всяко куче има собствен праг на болка и не се знае при какви поражения ще се признае за победено.
Не бъркайте моля, агресивните нападения с предупредителните аларми.
#376
Публикувано: 09 April 2010 - 05:15 PM
Тук се говорят сериозни неща.
Нравоучение, надсмешка и ирония - запазете ги за друг потребител.
Проблема с бездомните кучета е достатъчно сериозен и труден казус за да си давате труд, Грахче, да мечтаете за поети в тази тема.
Не и тук.

Фех,
Дури не излиза "за да се бие" на разходка с куче.
"Дури добре, вие сте били предупредени, имали сте секунди да се прецените ще се биете ли или не, но когато изведнъж просто виждаш куче, захапало твоето куче, без предупреждение какво ще направиш?
Сигурно рядко бездомник напада с цел смърт, но когато стане меле какво? Вдигането на куче на високо, само го прави неспособно за защита, а теб затруднява в реакциите ти, в баланса ти...А ако кучето ти не е 10, а 30 килограма, а 60 килограма?
Има ситуации, в които собствения любимец е по-вежен от това да сриташ нападателя, независимо бездомен или домен! И едва ли един ритник ще нанесе толкова щети, колкото неколкократното разменяне на зъби. dry.gif"
Не съм попадала в меле.
Дано никога не попадна.
Но ако недай Боже се случи обещавам да Ви разкажа, фех, как съм се справила.
В такава ситуация ли е попаднал ХАЯСКО с питбула си?
М?
Хайде моля..
"Не бъркайте моля, агресивните нападения с предупредителните аларми."
Това да го прочете ХАЯСКОТО.
#377
Публикувано: 09 April 2010 - 05:27 PM
На Хаяско заради възраста може и да му простите коментарите. Все пак е едва 14 годишен и търси доста неща, сигурен съм дори и себе си. Не бих се учудил ако това какво се е случило и той как е реагирал нямат нищо общо с това, което пише

#378
Публикувано: 09 April 2010 - 05:34 PM
Не одобрявам поведението му.
Щом е голям за сериозно куче значи може да носи отговорност за него.
Ако нещо имате на мен да ми покажете, да ме поучите или да ме научите - отворена съм за всякакви позитивни и разумни доводи и аргументи.
Имала съм случки и с голямото куче, когато срещу ни се метна непознато домашно куче, нямах време да видя дори на кого е.
Как реагирах тогава, фех?
Жена 45 кг. с куче надвишаващо моето тегло?
Сгънах го и го прибрах в джоба си.
Шега.
Сграбчих моето голямо куче изправих го на задни крака и го обърнах към мен.
По - късно чух тревожния глас на стопанина на непознатото куче:"Ще те изяде!"
Никой не бе изяден.
Дури е пацифист, фех, и ми е трудно да се справям с изненадващите ситуации, признавам си, но към момента няма от кой ръкав да Ви извадя измислена история, в която сме попадали в истинско кучешко меле.
Пожелайте ми, моля Ви, никога да не ми се случва..
Спокоен ден и приятни разходки,
с уважение:Дури
#379
Публикувано: 09 April 2010 - 05:37 PM
Нас са ни нападали и по-дребни и явно не конкурентни на нашите кучета, дори пинчери по килограм, е в такива случаи буквално сме си душшли кучетата (ходим с душачи) и се въртим като пумпали за да не се докопат двете кучета, защото лошо им се пише на дребосите, но когато агресора не пита ще се бием ли или ще си ходим и е по-едър, никак нямам морални задръжки да си защитя любимеца и да не го излагам на чуждите зъби безащитен.
Всъщност как се връзва в идеята за пацифизъм, да подложите собственото си куче на атака (ако правилно разбрах, че Алекс е бил изправен и хапан в гръб)? Ако може да не се сбият двете кучета чудесно за всички, но когато вече е започнал бой се търси изхода с най-малко поражения...
Забелязъл съм, че нападащите кучета по-скоро се впечатляват от нашата намеса, отколкото от силите на кучетата ни. Когато човек застане в твърда позиция за защита на кучето си, бездомното отстъпва по-лесно, отколкото при панирани домашно куче и стопанин. Доста пъти по полянките между домашните кучета е наставало разменяне на зъби, точно заради истерично пищящи собственици...
#380
Публикувано: 09 April 2010 - 05:41 PM


Май много увлякох.........