Ето някои от по-старите представители на породата повечето от тях фигурират в доста родословия на сегашните хъскита.
Линкът най-отдолу на мнението ми на мен поне ми беше особено интересен, ако има интерес, пък има повече хора с лош или не чак до толкова добър английски мога да го преведа. Обяснява изключително много неща за стандарта на породата, които аз съм смятала за маловажни, а се оказва, че играят своята не малка роля в изграждането на образа на хъскито такова каквото е.
xael, в 09 December 2011 - 11:36 AM, написа:
parcheka, в 08 December 2011 - 09:56 PM, написа:

Все пак в случая за да бъдем обективни трябва да отбележим няколко факта
1 Годината 1950
2 Това са били работни впрегатни кучета,които са калени в боя

Кучета гледани и живяли в толкова тежки условия имат наистина далеч по-голям шанс да оцелее само.
Годината я отбелязах поради факта,че за 60 години селекция може би има известна промяна в породата. Сега повечето хъскита които имаме са с наблегнати екстериорни характеристики. Тогава подбора е бил по работни качества.Както казахте сами са търсели храна през лятото,а не гранули
Не приемайте поста ми като някакво оборване или спамене по темата

Повечето хъскита, които имаме тук са плод на човешкото нежелание да се образова и развива. Демек "аз имам мъжки, ти имаш женска, готова работата". И екстериорните характеристики на "българското" хъски са - извънгабаритни размери, навити опашки, големи уши и изпъкнали, кръгли очи, дълги и остри муцуни, нетипична козина и тн. Но пък задължително черно-бяло и синеоко! Останалото, което отговаря на стандарта на породата най-често не се оприличава на хъски! Факт...
Хъскито като порода обаче няма нищо случайно написано в стандарта си. Всичко е съобразено с неговите работни функции. Да, има промени от 1950 до сега, но те не са толкова значини, че да променят облика на кучето коренно.
И естествено, че има и развъдници, които произвеждат екестриорно отлични кучета, залагайки много на козина, изражение и тип глава, а забравяйки неща като движения и балансираност на кучетата, които при нашата порода са от особена важност.
Ето няколко снимки на хъскита през годините:
Valuiki Of Cold River
Починало 1942:
Фриц:
1915-1932
Sapsuk Of Seppala
Починал 1931
Monadnock’s Pando
1955-1969
Пак около 1950:

Ch. Monadnock's King, Ch. Monadnock's Pando, and Mulpus Brook's the Roadmaster
родено 1963:
Vanka of Seppala III


По-скорошно родени във времевата линия, но починали.
Innisftree Red Roaster (далечен роднина, но пък затова многократно наслоен в родословието на Джек)
починал 1977

Innisfree Brannigan:
1986-1996

Того:
Роден около 1913-16
И хъскита, които са все още живи!


Innisfree Yankee Drummer

Innisfree Kimlan Fire Eater

А ето и интересно четиво, ако си добре с английски и ти се чете. Тук е обяснено защо стандартът е написан така, а не иначе

My link