ох, ох!
три пъти започвах да пиша, три пъти триех...
малката жушка-мушка (както я знаеше тук нашата банда) - толкова смела, толкова мила ...
цял ден днес я мисля (нали знаете онзи момент, който, от къде се е взел не е ясно и защо точно той, а не друг, ама винаги остава запечатан)
та... карам се аз нещо на Жужка, че не слуша, а тя се сърди и скрибуца. пълзи там нещо, прави се на много засегната. правя се, че изобщо не ме интересуват нейните оплаквания по въпроса. тя помрънка, помрънка, дойде и ме гледа дали ми е минало... усмихна се на смешната й жаловита физиономия, а тя скача и се радва, все едно е дошло вечерното раздаване на храната. пито-платено!
и така, хора, добре че жорко остава, да крепи настроението на бандата вкъщи!
а на Жужка, казах й една изпитана магия на ухото, като тръгвах, тя си знае... дано я помни и да е много щастлива!жужка на идване

жужка на тръгване