Представяне Кой какъв е и от къде е дошъл...
#103
Публикувано: 12 October 2010 - 10:22 PM
Преди малко повече от месец мои приятели прибраха една сладка болонкоподобна от улицата, която малко след това им се отблагодари с два прекрасни бонбона. Е, единия сладкиш е Аби и от два дни е у нас. Тя е един малък терминатор и заедно с батко си Блеки успяват да сътворят абсолютен хаос у дома при това за броени минути. Но пък е много весело.

#104
Публикувано: 15 October 2010 - 06:56 PM
Имам един такъв сладур от мъжки род в къщи.Осиновихме го преди 2г.Изглеждаше точно така когато го взехме -тогава беше на 2,3 месеца.
Наши приятели искат такова куче.Може ли да ми кажете другото кученце намери ли си стопани?
Ето и снимки на нашия любимец
като малък
#105
Публикувано: 15 October 2010 - 07:24 PM
#106
Публикувано: 15 October 2010 - 07:26 PM
#108
Публикувано: 16 October 2010 - 02:08 PM
#109
Публикувано: 22 November 2010 - 02:26 PM

#114
Публикувано: 26 December 2010 - 05:59 PM

Историята му е, както някои вече знаят - "катастрофална". И друг път съм си мислила, че на едно бездомно животинче, за да му се случи нещо толкова хубаво, обикновено се налага да стигне до дъното, за съжаление...
Витко беше прегазен от автомобил на 08.09.2010 в гр. Сопот. За щастие инцидентът става пред очите на подходящите хора, които му оказват помощ веднага. Рентгеновите снимки показват счупен таз, а мнението на докторите е, че кученцето е младо и има вероятност да се оправи и без операция. Проблемът е липсата на дом - място и време където да се възстанови.
Признавам, не беше момент в който можех да помогна. Минавах през ужасно труден период, който надявам се вече отминава. Съгласих се да го взема, като съвсем краен вариант, наистина временно и с доста условия. Сега съм сигурна, че без него едва ли щях да имам мотивацията и силите да се справя с всичко което ми се случи. Радвам се, че стана така :)
Витко е чудесно животинче, но страшно резервиран към хората и абсолютно несоциален (само към хора). Още първия ден в пристъп на паника ме нахапа. Криеше се от всички, ръмжеше и избягваше всякакъв контакт с хората. Повода и нашийника го подлудяваха и изпадаше в бясна паника и ужас... За малко да ме отчая... Внимателно, бавно, с твърдост, решителност и много търпение, сключихме примирие. Пробвахме да се "споразумеем" по някои въпроси и всичко започна да се случва както си трябва. На този етап се държи перфектно, за съжаление само когато съм наоколо. Работим по въпроса с "приемането" на други хора. Имаме напредък :).
Огромни и искрени благодарности на хората от фондация 4 ЛАПИ, които се заеха със случая, поеха всички разноски и ми помагаха при всяка нужда. Благодарности на Rodegunda, д-р Коко, Провет и Новет!
Витко след като беше сгазен:

От последните дни:


#116
Публикувано: 26 December 2010 - 06:21 PM
Знаех си, че така ще се случи, още след онова несмело първо представяне във форума

Желая ви късмет заедно, много да се слушате и много да се обичате!

We make a Living by what we get... We make a Life by what we give...
#117
Публикувано: 26 December 2010 - 06:37 PM


#118
Публикувано: 26 December 2010 - 06:45 PM
samanta, в 26 December 2010 - 05:42 PM, написа:
+ 1, само да вметна, че не само това, което застава пред обектива. Някои просто имат дарба "да говорят" с кучета :)))
Честито и на двамата ви!


#119
Публикувано: 01 January 2011 - 06:32 PM
Ето и нашата история:
Котарака(от първата снимка) го беше взела баба ми,когато бях много малка.То все бягаше от мен,но сега не се отделя,дори сега когато пиша седна пред клавиатурата и ми пречи да пиша,Той е много стар около 8-9 годишен.Въпреки че е мъжко аз го кръстих Маци,но ми харесва да си му викам така и мисля че на него също.
Кучето(на втората снимка) се казва Джони.Взех го от улицата.Когато един ден баба ми отивше за дърва той я е придружил и седял и вървял с нея.Баба ми закъсня и ние с майка ми се разтревожихме за нея и тръгнахме натам.Тя се връщаше ,но не сама със едно куче.Помолих ги да го вземем.Първо не пожелаха обаче после той им открадна сърцето.Много е умен и сладък.Обачетой също е стар,съяо около 8-9 години.
Малкия(на третата снимка) се казва Рекси.Той също е от улицата.Майка му беше родила пред нашето училище и ние с приятелката ми решихме да се грижим за тях.Те бяха общо 5(1 женска,4мъжки),а с майката 6.Бяха малки и сучеха още мляко и затова ние знаехме че ако се грижим за майката тя ще ги накърми.Той беше най-малкия по ръст сред братята си.И така минаха няколко дена и аз се връщам вкъщи цялата в кал.Този ден валеше дъжд,малките ги бяхме скрили на високо и като се катерех се изцапах.Тогава майка ми ми забрани да отивам при тях.На другия ден отидох пак да ги видя,3 те малки бяха се изгубили.Само едно по-едро със окраската на Рекси беше там и майка му,Рекси се е претълкулил и майка му хранеше другото му братче,а той направо замъзнал от студ.Първо помислих че е умрял и започнах да плача,но после се чу тихо скимтене и разбрах че още е жив.Пъхнах го в чанатата и го отведох във къщи.На майка си като казах че донесох кученце в къщи ми изкрещя обаче като го видя тя ми каза че съм направила правилното и оцеля сега е на 4 години и е доста сладичък и игрив.
Ето и снимките:



.
#120
Публикувано: 04 January 2011 - 03:28 PM
И другата снимка е на Чопър: