[sinioku4e]

Ето това мъниче открих преди една година в стаята си!


Подхвърлена от съседи на стълбището, Лара открива отворена врата и намира нас. Имаше си и нашийник, но стопани не намерихме. Сега е моето любимо същество и част от семейството ми. Висока е 55 см. и тежи 20кг.

[shely]

Това е Джули От скоро сме заедно, но от хиляди породи пак бих избрала нея. Тя е радомирска госпожица

[GAG]

Като дете прекарах първите няколко години от живота си на село, където, разбира се, бяба и дядо гледаха много и най-различни животни, които се разхождаха свободно в големия ни двор. Само куче и коте не са гледали, та ходех при едни комшии да си играя с тяхното куче. Когато стана време да се върна в Търово, установих колко много ми липсват всички тези животинки, всяко със своя си характер и поисках да имам куче. Да, ама не. Поставяха ми най-различни дългосрочни условия, които след като изпълнех, се сменяха с нови и нови. Докато не се преместих в собствено жилище и не си казах "Сега е моментът". След много мислене и ровене стигнах до извода, че кучето ми ще бъде взето от форума на "Без дом". След няколко месеца ровене видях и първото, което поисках да имам, но когато се свързах със хората, които бяха намерили кучилото, те ми казаха, че са решили да си оставят точно това кученце за тях. Второто беше Рокси. Намерена изхвърлена в кашонче до кофа с боклук в София. Свързах се с момичето, питах за всичко, което ме интересуваше и накрая реших, че това е тя - моето куче. За щастие получих и доверието на хората и след около седмица ми я докараха от София. Сега тя е до мен - умна, прекрасна, щура и много, много уникална... Често се хващам как си мисля каква ли съдба щеше да има голямо куче като нея по улиците на София, ако не я бяха намерили точно тези хора и да я приберат оттам.
Щастлива съм, че е до мен и зная, че точно тя успя да открадне сърцето ми. Бъди ми живо и здраво диване прекрасно!

Снимка (и)

• 

[lilia9532]

това е моето съкровище бяхани го оставили пред гаража преди няколко години на връх коледа с братчетата и сестричката му ... това е Роко сега просто не си представям живота без него

lilia9532 Намалих ти снимката, че беше огромна и много бави, занапред, моля, качвай по-малки снимки - а ако имаш нужда от помощ ми пиши на лични, ще ти предложа няколко лесни начина :)

[shely]

Няма ли още някой да се представи?

[sin_zaek]

и аз се каня да се представим от няколко дни, ама мързел ме гони.. до няколко дни все ще го направя някак обаче...

[wetar]

имам дог и тигров боксер от 7 години. търсих в нета за тази смеска но не открих нищо,ако някои намери моля да ми каже :)

ето и една снимка :) ,ако се получи де... нов съм : )))

:)

Снимка (и)

• 
• 
• 

[huskeylover4e]

Колко ви уважавам хораа Само така Кучето от улицата не е с нищо по различно от чистите породи

[Tali]

Това е Мери. Плод на домашно развъждане... между плачеща болонка (бащата) и пекинез (майката).
Собствениците на родителите казват, че майката мък е смесица от пекинез и японски хин (което хич не ми се вярва...).
Както и да е! Приятелят ми като я видя и се влюби в нея. Взе я за 10 лева, защото не било хубаво да се подарява куче... Дори и една стотинка да дадеш, но да знаеш, че ще ти е живо и здраво... Дано да продължава така още дълги години!!!
В момента е на годинка и 9 месеца и съжителства с болонка на 13 години (вече почти напълно ослепяла), две морски свинчета и хамстер. Преди имаше за съквартиранти и две птички (мисля Неразделки), но изяде едното птиче и другото умря след време...
В общи линий е голям дивак, ама наистина голям! Пълна е с енергия... когато Джеси (болонката) и изяде храната тя идва при нас- човеците и започва да скимти и да пуска сълзи (знае как да борави с Драмата ). Иии... постоянно мрънка и си говори нещо, все е недоволна. НО като цяло е една малка ГушлиВка

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[shely]

Мери е много сладки и по украска прилича на братчетата и сестричетата на моята Джули . Те пък са кръстоска между баща мини болонка и майка японски хин(поне според собствениците), ама според мен е минала покрай японския хин.

[sin_zaek]

това е Юки Ооками (или в превод Снежен Вълк), накратко -- Юки...



осиновен чрез бездом.инфо.. малтретиран и изхвърлен от първоначалните си стопани (по неизвестни причини), асоциален, наплашен и изключително недоверчив..
сега е едно добро и (относително) послушно щастливо куче.. вече сме заедно3 години...

[gngpaint]

От месеци си търсих куче,но все не намирах от град Бургас.Един ден,както се рових в топ обяви открих една,на нея пишеше "подарява се Рита".Веднага извиках родителите си и им показах снимка на Рита.Тогава се почнаха обесненията как била много космата,как сме щели да гледаме женско куче и т.н.Въпреки,че не я харесаха,след около час потърсих жената по скайпа.Стопанката ми каза,че Рита е смеска с дратхаар,че се намира в к-с. Изгрев и живее с още едно куче и котка.Започнах да убеждавам майка ми да отидем да я видим без да я вземаме.Най-после се съгласи.После започнаха преговорите кога да отидем,майка ми каза утре.За радост след досажданията отидохме три часа след като открих обявата.Още като видях Рита се влюбих в нея.Постояхме около един час,аз я разхождах,докато майка ми се радваше на дакелката им Тина.Стана късно и дойде време да тръгваме.Върнахме се и закачих каишката на Рита за крака на един стол.Застанах пред майка ми и я попитах "Какво реши?".Стопанката на Рита се разплака и ми подаде каишката и.Това беше най-щастливият ден в живота ми.
Взехме я на 5 месеца.
Сега тежи 14 кг. и е висока 32 см.

Снимка (и)

• 
• 

[rodegunda]

Аз съм горд собственик на две смесени мадами.

Първата - Ася, донесена ми е точно 29 дни след като погребахме първото ми куче. Уж съм я взела само за събота и неделя. Ама то беше толкова мъничко, бълхясало, с рани по гърба, глисти ..... Някой е оставил кашонче с четири кученца на около 3 седмици на главния площад, на слънце в страшни жеги. Та две от кученцата не дочакали, едното някой уж го е взел, а Ася ми донесе една жена, с молба да я приютя точно за два дни. И ето, че станали три години и половина откакто е с нас Щяха да я вземат на някаква пречиствателна станция, където постоянно тровели кучета.
Обещах на мъжа ми, че ще я дам в понеделник, но като дойде човека да я вземе и каза - хвърли го там, отзад в колата .... А тя едва започа да яде, след 60-та бълха не ги броихме, обезпаразитихме я. Само я притиснах и казах "не, няма, не сега" и си тръгнах.

Втората - Герда.
От срещата ми с нея датира и първия ми пост в този форум :)
Слагам няколко снимки и на двете (малко се увлякох)

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 

[no_brain]

Ето е и нашата история: Бях си намислила идеята да имам куче и така по цял ден висях на компа разглеждайки обявите за кучета. Първоначално реших да е Немски шпиц от развъдник, но майка ми отказа да даде толкова пари за куче. После, реших да е от зоомагазин, но просто като видях колко са мършави кученцата разбрах че ако го купя ще ми излезне двойно или тройно по скъпо. Цял уикенд прекарах на компа в търсене на перфектното куче. Вече бях изгубила надежда когато случайно видях обявата ''Подаряват се полу-шпицове'' и направо ми светнаха очите. Толкова бях щастлива.Но проблем, майка ми не искаше куче. След 1 ден рев и мрънкане ми разреши. Чухме се с жената по телефона и отидохме до тях. Като стигнахме само гледам 6-7 топчета как се въргалят по земята. Протегнах ръка и Ръфо първи ми докосна ръката и си казах '' Това е моето куче''. Името го избрахме защото много обичаше да ръфа краката на масата.

Снимка (и)

• 
• 

[ditka]

Здравейте и от мен.

това са Кари и Роза. И двете са без родословие. Получих го като подарък от съдбата.
В моето ново семейство всички домашни любимци са били прибирани от улицата. Когато станах член на това семейство имаше котарак, с който се "сдушихме" само за 2 седмици, въпреки опасенията на приятеля ми. За съжаление котарака се измъкна, и повече не се появи. И така почти година. Месеци след това паничката му си седеше на мястото... Май всички го приехме не много добре.
Кучето се появи тази пролет, в края на май. На едната снимка е само месец след като дойде у дома. Седмици наред бях пилила на половинката да си вземем "нещо". Той само казваше " не бързай". Даже бях гледала обявите за кучета водачи, които се дават за гледане докато навършат година... Мернах го докато отивахме една сутрин на работа, на ръба бордюра на една улица в квартала, и ми се стори, че лае. На другата вечер го чух отново, ту по-близо до блока ни, ту по-далече: търчеше нагоре надолу по улицата и ту скимтеше, ту лаеше. Издържах точно 2 часа да го слушам така, накрая се обадих на мъжа ми, че слизам да го търся из тревата, а той ако може да излезе от работа, да идва да помага. Намерих я лесно, само я гушнах, и тя заспа в ръцете ми. Тъкмо се събираше в двете ми шепи. Когато 15 мин. по-късно се появи половинката, тя си спеше кротичко в мен. Купихме мляко от близкия денонощен, прибрахме се, изкъпахме я, и той се върна на работа, а аз я нахраних и сложих да спи... Честно казано, очаквах, че свекърва ми ще изхвърли и мен и кучето :) Но не стана така.
На другия ден мъжът ми я заведе на ветеринар, а същата вечер аз разбрах, че вече съм безработна...
Мисля си, че ако не беше Карито, надали щях да го понеса толкова добре.
Според вета кучето беше най-много на месец и половина. А според мен го бяха изхвърлили, защото вече си имаше хигиенни навици. Или просто си беше умничка. И вече 7 месеца е у дома. Стана страхотно, голямо куче, което лае та се скъсва, щом хора които не живеят във входа минават по стълбите. Умира да играе с деца, само че е много голяма, и по-скоро ги плаши, така че не я оставям никога пусната. От време на време ни се измъква от душача ( без него няма усмиряване), и още не съм схванала как го прави този номер, лисичката му с лисичка... От 1-я ден в който се озова у дома, е винаги с нас, където и да ходим и независимо колко ще се бавим; лежи си кротко в колата и ни чака.

Котката също дойде у дома случайно. Тя е морска котка :) . Намерихме я в полето това лято, като се прибирахме едн а нощ. Бяхме я заслепили с фаровете. Като слязох от колата, се оказа котенце, което се събра само в едната ми шепа, и направо се вкопчи в мен, измършавяло и мяукащо. Взехме го не без уговорки, и със споразумението, че котето остава на село, защото вече имаме куче... Само че не стана точно така :) Когато след 2 месеца и половина майка и татко се прибраха и те от село, котката се появи и тя с кошницата и капризите си... Племенницата я кръсти Роза, и името напълно й подхожда, защото и до днес забива ноктенца или зъбчета като бодлички в нечий крак :)
Не съм се разминала без дежурните бутания на саксии, изравяне на точно най-любимите ми цветя, и всички обичайни неща за 2 "бебета". Обаче с чиста съвест казвам, че без тях у дома не можем. Като 15 мин. не ги чувам, и всичко е тихо и спокойно, тръгвам да ги търся из къщата да проверявам каква са ми я натворили и дали са добре.

Снимка (и)

• 
• 
• 

[kuchkite]

Хе, чак сега видях, че имало такъв подфорум.
Здравейте и от нас: Сара, Бу и аз
Нашето семейство се състои от русенка (аз), варненец (мъжот), тревненка (Сара) и плачковка (Бу). Преди 3 години се преместихме да живеем в Трявна. Пред блока живееше Сара, гледана и обгрижвана от всички живеещи тук. На 21.07.2008г., Сара тръгна с един съсед към гората, но явно не и е било интересно и е решила да се прибере и пресичайки я блъсна микробус. В това време аз си боядисвах терасата (имахме пожар и всичко беше мад и маскара) и чух удара и съответно писъците на Сара. Веднага викнах мъжът си и хукнахме към кучето. Качихме я в колата и на ветеринар, от там се почна ходене по мъките няколко месеца с надеждата, че кучо ще проходи, е не проходи. Не ми се влиза в подробности, беше кошмарно. Сега Сара си живее с нас, голяма е глезотия, обича хората, но мрази себеподобните си и е винаги готова да се сбие с някое куче. За нея разходка значи търси и набий. Пролет и лято се стараем да я разхождаме из горите, но зимата няма как и обикаляме нашия и съседния блок и ако се засечем с някой съсед, който си разхожда животинката почва едно лаене (винаги е на повод) и дърпане, съответно аз почвам да не-кам и я вдигам. Та са ми кошмарни разходките с нея в градски условия. След като Сара стана домашна и освободи терена, пред блока се настани Бу (и тя е женска, но това име са и дали децата от блока, понеже все рови изпод контейнерите - боклук и от там Бу). Родом е от Плачковци, на някаква лекарка кучката и забременява от неизвестен, котилото е раздадено, нашата е гледана 6 мес. в къща, но не знам защо е натирена. Ромчета от съседния блок я вземат и тя се настанява пред нашия. Кучето е доста енергично, има ловджийска жилка, младо е ( февруари става на 2г.) и прави бели. Имаме тук една злобарка, на която чехлите и пред вратата редовно биваха изяждани и тя все заплашваше, че ще извика хора, които да убият кучето. Един съсед я занесе на майка си, но един ден това куче пак се появи. Оказа се, че е била на синджир и от нея са искали да лае, демек да пази и понеже тя не лаела я пуснали пак пред блока. И злобара пак се активира със заплахите. Намерих една жена, която се съгласи да я вземе, като аз поемах всички медицински разходи по кучето и изхранването, но като отидох да видя къде ще живее видях 2 големи кучета на синджир и тая като ми каза, че предишните и ги отровили, защото не били вързани и аз като ревнах.... и звъннах на мъжа си с молба да приберем и това. Той се съгласи с уговорката, че кучето ще спи на терасата, ми съгласих се, по добре на терасата в къщичка отколкото вързана и без никаква свобода. Мдааа, знаете ли къде спи кучето .....хехехе в хола, е на хазаите май не им се нрави, че 2 кучета се ширят в хола им, ма криза е, смеят ли да ни изгонят Бубка обича свободата, обича горите, обича да гони сърни и зайци, обича да рови и влиза в дупки, не обича да изпълнява команди Весело е в къщи с тези две маймуни

Снимка (и)

• 

[JennyB]

Здравейте и от мен!

Преди време получих една много мила покана да пиша в този форум и да се присъединя, но все нещо времето ми е дефицит, та доста се забавих. За което - огромно извинение! Но по-добре късно, отколкото никога Освен това, човек трябва да отделя време предимно на хубавите емоции, а не обратното, както за съжаление, често правим...

Ето и нашата история.

Имам дъщеря и син - тинейджъри. По повод първото им кандидатстване в живота - гимназиалното, бях им обещала отрано подаръци,които иначе трудно бихме могли да си позволим - за да им дават допълнителен стимул в трудните дебри на обучението Казах им да си намислят нещо,което много желаят, да ми го кажат отрано, за да събирам пари, и при влизането в хубава гимназия, ще им го подаря. Дъщеря ми посиска лабрадор, задължително светъл. Тя винаги си е мечтаела да има куче, а аз обичам кучета - та сключихме сделката. И ето, че тя влезе в гимназия, от която аз съм изключително доволна, и дойде моят ред да се реванширам за усилията на детето. Единственото, за което я помолих, е да изчака до пролетта - с цел да може хем да е навлязла малко в ученето, хем да може да обръща по-сериозно внимание на кучето си. Защото то беше само за нея, аз само щях да поизчиствам акита понякога И си чакаме ние двенките пролетта на 2010 годинаааа....

Октомври месец попаднах съвършенно случайно на този форум. Една колежка искаше да осинови коте и бях й обещала да видя какви обяви има в интернет и да й помогна (тя не говори български, макар че живее и работи тук) Попаднах директно на една тема от "Без дом" - знаете, какви са там тъжни-тъжни, страдалчески историите, изпълнени с толкова много любов и всеотдайност... четях, четях темата за едно коте и сълзите сами се стичаха... После погледнах и втора, и трета... и така цяла нощ изкарах в четене и рев, четене и радост - за щастливите завършеци и за това, че има такива хора! Към сутринта попаднах на една тема, където една съфорумчанка представяше бездомните кучета, за които се грижи с надежда, че някой ще им предложи дом и на тях. Едно бяло куче видях там... някой в темата спомена, че има страшна прилика на голдън ретривър - наистина - една такава косматка, със гащи, на които всеки голдън би завидял! Викам си: ех, виж как бихме могли да помогнем и ние, ама... говорих с дъщеря ми със свито сърце за това куче - бях сигурна, че като всяка тинейджърка ще се тръшне, че й предлагам улично куче. Приятелките й имат все едни такива екзотични породи, а тя беше сънувала нейното лабрадорче цели 2 години! Абе, бях сигурна, че няма да се съгласи и само ще си докарам конфликт...

За мое най-голямо учудване, милото ми дете се разплака, докато й разказвах за форума и прекрасните хора тук, които вдигат на крак полуживи животинки! Детето ми прие веднага да вземе кучинка - преди да я е видяла на снимка, преди да е попитала за възрастта й!!! - и това беше един от най-прекрасните подаръци, които съм получавала в живота - да разбера, че съм възпитала едно дете с голямо, жалостиво сърце, способно да обича не "марката" и "лъскавинята", а да слуша сърчицето си!

Това е нашата история. Надявам се тя да не е уникална, а да се повтаря във все повече семейства. Подаръкът е не само куче, а още по-голяма сплотеност в семейството, още по-топла любов между всички.

Ето и снимчици на нашата Беки Тя е едно котенце. Едно същество, което се старае във всяка една минута да ни изкаже огромната си обич и признателност, едно голямо домошарче

Снимка (и)

• 
• 
• 

[Damond]

Здравейте и от нас с красивата Тара, малтизер/ши-цу.
Намерихме се преди около 3 месеца - видях я на сайта на една организация (първа снимка). Търсех си кученце и първоначално се бях спряла на едно друго сладурче, но докато ми погледнат молбата и успея да мина през интервюто, кученцето бе осиновено вече. Тогава погледът ми попадна това нещастно, скелетоподобно създание със сплъстена козинка и липсващо оченце. Отидох да я видя и на живо положението се оказа доста по-зле - душицата беше толкова уплашена от всичко и всички, че само ръмжеше и почти не даваше да я докоснат. Както и да е, накрая ми я връчиха да я поразходя, но тя не искаше да върви, така че седнахме на тревата и прекарахме заедно повече от час. Когато им я върнах, вече знаех, че ще я взема вкъщи...измина още една седмица, обади ми се приемното семейство, за да предупредят, че е агресивна и хапе. Аз ги успокох, че някакси ще оцелея след ухапване от 3 килограмово куче с обратна захапка и в крайна сметка ми я дадоха заедно с една торба антибиотици. Оказа се, че се разболяла в приюта, а за капак я бяха кастрирали преди да й е минало напълно. След като поразпитах за миналото й, ми казаха, че нищо не се знае, освен че е била с бездомник, който не можел да се грижи вече за нея, не е яла една седмица в приюта от стрес и са щели да я приспят, тъй като се проявила като агресивна и съответно неосиновяема. Е, неосиновяема за американци. Да, ръмжи, понякога, все по-рядко, обаче. Е, да, наистина ме сръфа на няколко пъти, но само предупредително. Толкоз с агресията. Оказа се, че е настроена приятелски и към хора, и към други кучета - поне засега жертви няма
Само след 2 седмици кученце качи тегло, мина през 3 часа грууминг и СПА процедури и започна за първи път да ходи на каишка. След месец отидохме на голяяяяма екскурзия, която й се отрази още по-добре и най-вече й помогна да се отпусне, когато е навън. Сега постепенно излиза все повече и повече от пашкула си и започва да ми вярва... Даже позволява миене на зъби с четка срещу морков!

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 

[lilia9532]

Какво малко сладурче

[shely]

Много сладка душица е тази Тара