Но имаи търпение- няма да се научи толкова бързо, колкото ти се иска...
Възпитанието!
#421
Публикувано: 08 November 2009 - 04:21 PM
Но имаи търпение- няма да се научи толкова бързо, колкото ти се иска...
#422
Публикувано: 09 November 2009 - 01:04 PM
Но имаи търпение- няма да се научи толкова бързо, колкото ти се иска...
Благодаря за съвета.....май наистина трябва да съм по-търпелива.Най-много ме притеснява факта,че първите му извеждания ще са началото на декември в най-големите студове. Незнам дали ще свикне и много ме е страх да не настине...абе времето ще покаже. Пак благодаря.
#426
Публикувано: 04 January 2010 - 10:39 PM

Мод: Прекалено голяма картинка!http://img128.yfrog.com/img128/790/fullmetalpanicsig13ww.jpg
#427
Публикувано: 09 January 2010 - 12:08 AM
Та от там започват проблемите. На Нова Година направих огромна грешка. Тогава още не гледах The Dog Whisperer и не знаех, че това, което направих е толкова грешно. Когато започнаха гърмежите и фойерверките, аз го взех на ръце, после седнах на земята и го гушках сигурно около 30 мин., докато не спря да трепери. Сега знам, че не е трябвало да го правя, защото така все едно съм му казала, че няма проблем, че го е страх и че искам да го е страх.. И от началото на седмицата се почна.. когато излезем на разходка се плаши от почти всичко и то все неща, които нямат нищо общо помежду си. Например когато се разминаваме с някой човек, започва да се дърпа и да се опитва да се скрие зад мен (странното е, че не го прави с всички хора, а само с някои.. например 3ма човека няма да му направят впечатление, 4ят ще му изкара акъла), отново страха от контейнери, плаши се, когато минаваме покрай спряла кола, и то отново не всички (днес минахме спокойно покрай 3 коли и от 4тата се изплаши страшно много, защото беше покрита с плат), уплаши се от нещо метално на земята, плаши се, когато минаваме покрай блокове и от някъде се стича вода).. и още и още. Опитвам се, но не мога и не мога да видя какво е общото между всички тези неща.
На Нова Година имахме гости и ги посрещна много радостно, въртя опашка, радва се, скача, ходи да си играе с тях и да се закача. А вчера (на Ивановден), когато пак имахме гости, като дойдоха нито отиде при тях, нито нищо просто се скри веднага под масата и когато някой от тях се опитваше да го погали, бягаше (не бяга надалеч, а просто се крие зад мен). С 300 зора успях да го сприятеля с едната от гостите и то отне около 15 минути подаване на топки и парцали, докато накрая не почна да и се радва и да я ближе както нормално.
Правила съм и друга грешка, но не мисля, че проблемите са заради нея, защото щеше да го е страх от мен. Веднъж, когато му чистех лапите с кърпа, бях страшно изнервена, а той не ме оставяше да го избърша и постоянно хапеше кърпичката и му ударих шамар по-силно отколкото исках. После ми стана много гузно и му се извинявах 2 часа, но на момента шамарът като че ли не му направи абсолтно никакво впечатление, просто продължи да си беснее и да хапе кърпичката. По-късно също се държа нормално и проблемът със страховете дойде 3-4 седмици по-късно, тоест от седмица насам.
Моля ви, дайте ми съвети как да му помогна да преодолее страховете си!! Ако знаех от какво точно го е страх, щях да му помогна лесно, но проблемът е, че не мога да направя връзка между нещата, от които се плаши. Извинявам се за романа и благодаря предварително.
#428
Публикувано: 09 January 2010 - 02:16 PM
#429
Публикувано: 09 January 2010 - 02:30 PM
Не обръщайте внимание и игнорирайте подобно нежелателно поведение. Ще се успокои като види че сте спокойна в качеството си на стопанин. Спокойно подминавате тези неща от които кучето ви се страхува, не е задължително да е близо до тях, разхождайте се там на известно разстояние, като скъсявате дистанцията между кучето и плащещ предмет постепено с пет сантиметра всеки ден ако трябва. наплашено от гърмежи край новата година куче възможно да получи опасения край металните едри предмети, ако го плаши "хлопането", контейнирете за буклук се затварят често с рязък звук или шумоленето и падането на боклука го смущава. Предполагам че е бил наплашен от пиратките и фойерверките навън след новата година и за това все още реагира така на по-силен звук.
Четох от стопаните на подобни кучета че са приучавали любимците си с гърмежи на детски балони. За вас това е твърде рано, просто го игнорирайте подобно поведение. Ще свикне след време, успех ви желая.

Чау - кучето, близнало небето...
#431
Публикувано: 15 January 2010 - 11:39 AM

Кога човек взима ски- пьрво,той идва да се научи как да ходи на тях. Кога човек купува кола, то идва в училище да се научи как да кара тази кола. Но кога човек взима куче, вместо сам да научи как да общува със куче, той опитва да учи куче! Тотално объркана работа!

училище
#432
Публикувано: 27 February 2010 - 04:06 PM
#433
Публикувано: 27 February 2010 - 05:48 PM
От пръв поглед ми личи на поведенчески проблем. Не сте му показали кой е шефа, след което дъщеря ви в частност нещо е направила, заради което то сега "отмъщава" и "наказва". Помислете какво може да е станало, както и за повече и по-твърдо обучение.

Nothing but the best is good enough!
#436
Публикувано: 28 February 2010 - 08:14 AM
Благодаря предварително
#439
Публикувано: 16 March 2010 - 09:50 AM
Аз съм не до толкова горд със себе си стопанин на 2годишен мъжки американски кокер. Имам огромен проблем с агресивноста на кучето. Като цяло Майки е много любвеобилен, обича да му се обръща многооооооооо внимание и когато е така е послушен. Но... Ето къде идва основният ми проблем... Стане ли на въпрос да направи нещо, което не му се нрави става агресивен и се опитва да хапе със злоба. Прочетох доста информация относно това какъв тип агресивност е неговият случай. Не се счита определено за Алфа куче защото се подчинява на команди(основни) като седни, ела тук, редом (но само понякога), дай-лапа, чака седнал пред купата с храна докато не му кажа яж, а когато направи някоя беля си знае и сам отива виновен на мястото си с подвита опашка и уши и не смее да ме погледне в очите. Но определено има ужасен характер на моменти, който вярвате или не, буквално ме е отвеждъл до нервен срив и сълзи. Ще ви дам само няколко примера. Не му давам да спи в спалнята при мен, има си кошче и одеалце където си спи. Но ако по някаква случайност успее да сме вмъкне в спалнята докато се каня да си легна се качва на леглото и застава в позиция " Не мърдам от тук". В момента, в който му кажа Майки излез или хайде на мястото, очите му се уголемяват, излизат от орбита и пълнят с кръв ( поглед тип болен от бяс), ушите му се свиват назад и започва да ръмжи. Понечвам да го взема или по някакъв начин му покажа, че все пак трябва да излезе, започва да лае настървено и се опитва да ме ухапе. Няколко пъти ме е хапал много сериозно по ръцете. Друг пример. Когато искам да излезе от хола отново започва да ръмжи настървено и се хвърля да хапе ръцете и краката ми. В повечето случаи, в които трябва да направи нещо, което не му се нрави става ужасно злобен и агресивен и за да го преместя от една стая в друга трябва с наморник. Когато отидем на лекар не дава да го докосват, да се реши, подстригва, слагат капки или се прави каквото и да е било. Сам ветеринарят ми каза, че за първи път вижда толкова своенравно и трудно за овладяване куче. Всичко при него се прави под упойка просто защото няма друг изход. Дружелюбен е с другите кучета, дори мъжките. Става агресивен към тях само когато се опитат да му се качат или те първи го нападнат. В къщи си съжителства и с котка. двамата много се обичат и по цял ден си играят или спят заедно. Към другите животни е много нежен. Но когато се появи агресията му става неконтролеруем и ужасно зъл. Знам, че проблема идва от дефект във възпитанието, което съм му дала, наясно съм с този факт. Но мисля, че тази агресивност се дължи и на ген. Няма да забравя когато го взех за първи път. Беше на 40 дена, една малка шепичкаи и докато спеше ръмжеше озлобено. От малък има проблеми с агресията, но все отлагах професионалното обучение поради финансови причини. Мислех, че ще се справя сама, но съм грешала. Сега когато поотрасна по-рядко я проявява от преди, но определено е нещо, което пречи на нормалното общуване между стопанин и куче. Моля ви ако някой знае училище или само трньор във Варна, които да се занимават с корегиране на агресивноста да ми каже. Видях, че има подобен форум, но там освен да се говори колко НЕ хубаво било някакво училище на Галата и да спорят хората на кой кучето било добре и на кой не, не видях. Не ми трябва събиране на кучкари в градинката под пантеона, които да ми дават съвети за основни команди, а професионалист в областта на агресията при кучетата или поне друг стопанин, който е имал същият проблем и може да ми даде някакъв съвет.
Ще ви бъда наистина благодарна и е спешно!
#440
Публикувано: 16 March 2010 - 10:25 AM

We make a Living by what we get... We make a Life by what we give...


Вход
Регистрация
Помощ







Горе
Цитиране +
















