Да аз имах в предвид точно това! Искам треньор, който да ми покаже как аз да се справя с кучето, а не той самият да свърши всичко. Въпроса е, че не знам къде мога да открия професионалист в тази сфера във Варна. Ако иате някаква информация!
Възпитанието!
#441
Публикувано: 16 March 2010 - 10:36 AM
Да аз имах в предвид точно това! Искам треньор, който да ми покаже как аз да се справя с кучето, а не той самият да свърши всичко. Въпроса е, че не знам къде мога да открия професионалист в тази сфера във Варна. Ако иате някаква информация!
#442
Публикувано: 16 March 2010 - 10:59 AM



Колко вярно са го казали старите хора: "храни куче да те лае" ... Вие си знаете най-добре доколко е тежко положението, но чак треньор... дано само не загубите и време, и нерви, и пари... за нищо.
Знам, че куч е вече 2 годишен и трудно може да се модифицира, но трябва да има начин. Особено пък за леглото като казвате... Точно в този форум бях чела, че е абсолютно недопустимо да пускаме кучетата си на места, където не искаме за вбъдеще да ходят, защото после може да имаме сериозни проблеми с разкарването им оттам. Аз моят малък звяр го допускам да ми спи на леглото и усещам, усещам, че занапред ще имаме сериозни сблъсъци... Но какво да направя, той така се гушка, докато спи

Всяко куче си има своят характер, но това, което знам не от кинолози, а от стари кучкари, хора с опит, е, че кучето иска твърда ръка, за да стане добро и послушно... А ние какво правим... разглезваме ги, угаждаме им и накрая... нищо! или лигльовци, или зверове...
Ох, каква епопея изписах, важното е, че силно ви стискам палци да се справите с тези му проблеми и да вземете веднъж завинаги превеса на силите!


If an animal mauls a kid, chances are the animal will be destroyed. It's really too bad the same law doesn't apply to a kid that tortures an animal.
#443
Публикувано: 16 March 2010 - 11:31 AM
Намирам това мнение за крайно лаишко, въпреки заложеното в него добро намерение...Много кокери са известни с безразсъдството и твърдоглавостта си, с желанието си понякога почти до смърт да защитават веднъж извоюваните в йерархията позиции. За запознатите с проблема не е новост и т.нар. "кокерска лудост", създала немалко проблеми на много любители на породата.
Ако към проблема с доминирането се добави и евентуална генетична обремененост, то със СИГУРНОСТ ВИ ТРЯБВА ПОМОЩТА НА СПЕЦИАЛИСТ, liliya16 !
#444
Публикувано: 16 March 2010 - 01:19 PM
liliya16, не знаете колко добре ви разбирам. Това лято живя у нас мъжки кокер, който търсеше дом. Ситуацията не беше чак толкова ескалирала като при вас, но определено имах поводи да се страхувам. От опита си знам, че с много работа и добър треньор ще успеете да се справите. За съжаление в момента не се сещам за такъв човек във Варна, сещам се обаче че една потребителка с такава професия ако не се лъжа е в Бургас. Ще ви пиша на ЛС името й, дано успеете да намерите някакво решение, ако не тя, то поне тя да ви даде координати на някой във Варна.

Nothing but the best is good enough!
#445
Публикувано: 17 March 2010 - 02:08 PM


#446
Публикувано: 17 March 2010 - 10:53 PM
#447
Публикувано: 22 March 2010 - 01:29 AM
#450
Публикувано: 28 March 2010 - 04:21 PM
Но моля ви, тепърва ще се сблъсквате с всякакви малки и големи проблеми с характера, почетете из форума за обучение, гарантирам ви като минала по този път, че ще ви е полезен!
А снимки и представяне няма да откажем


Nothing but the best is good enough!
#451
Публикувано: 20 April 2010 - 08:17 PM
Ах, как си помислих точно същото...
Явно кучетата са изпуснати.. и е очевидно, че щом не може да се справите сами трябва да потърсите помощ от професионалист..
Мина ми през главата като четях едно по-горно мнение, обаче.. ми вкарайте малко кучешки маниери бе хора.. ще ми ръмжи, като я карам да слезе от моето легло.. ще ми ръмжи, като искам да и бутна или приближа купата с храната.. ?!?! Ще изръмжи, ама в следващия момент ще е по гръб на пода.. с вдигнати лапи.. и няма да мръдне докато не й кажа..
Вярно, че еженска, вярно, че от малка знае кой командва.. ама и вашите кучета са кокери все пак.. ми като ви сплашат не бягайте като подгонени кокошчици.. повярвайте си малко, че командвате, повишете тон, хванете за врата.. обърнете по гръб.. в игрите дори показвайте кой е по-..
Лошото е, че въпросните кученца вече са изпуснати и ще е малко по-сложно.. с усилия съм сигурна, обаче, че всичко ще е ок.. Успех!

#452
Публикувано: 10 May 2010 - 08:46 PM
Как да науча Рая да престане да скимти. Мъничка е (на 40 дни), знам, но има ли възможност да спре да го прави всеки път когато не и изнася.
Имаме я от 10тина дена. Вечер дори се буди и скимти за внимание, но не мога да ставам във 3 през нощта да си играя с нея.
Иначе за сега просто се опитвам да не и обръщам внимание и често се заиграва, но понякога започва от скимтене да преминава във силно виене и направо ми бърка в нервната система. А и често в другата стая някой спи и е кофти...

Другото, което искам да питам е... тя постоянно иска да играе и само хапе. Предполагам, че това е нормално за нея, все пак е малко кученце, те така играят по между си, но ми надупчи пръстите. Като захапе по-силно и казвам НЕ. Тя спира, дръпва се назад и пак ме захапва след няколко секунди и пак казвам НЕ, ако няма файда я разтръквам за кожата на врата и си намира друго занимание.
От няколко дни съм решила въобше да не я "озверявам" с боричкане и само и давам да си играе с играчките и, а когато дойде при мен я галя. Ама посегна ли да я погаля, то едно хапане, едно зверене

Как мислите? Вие как сте постъпили със "хапането" и със скимтенето?
#453
Публикувано: 19 May 2010 - 04:58 PM

#456
Публикувано: 04 June 2010 - 08:09 PM
vitaminka1, в 10 May 2010 - 08:51 PM, написа:
Как да науча Рая да престане да скимти. Мъничка е (на 40 дни), знам, но има ли възможност да спре да го прави всеки път когато не и изнася.
Имаме я от 10тина дена. Вечер дори се буди и скимти за внимание, но не мога да ставам във 3 през нощта да си играя с нея.
Иначе за сега просто се опитвам да не и обръщам внимание и често се заиграва, но понякога започва от скимтене да преминава във силно виене и направо ми бърка в нервната система. А и често в другата стая някой спи и е кофти...

Другото, което искам да питам е... тя постоянно иска да играе и само хапе. Предполагам, че това е нормално за нея, все пак е малко кученце, те така играят по между си, но ми надупчи пръстите. Като захапе по-силно и казвам НЕ. Тя спира, дръпва се назад и пак ме захапва след няколко секунди и пак казвам НЕ, ако няма файда я разтръквам за кожата на врата и си намира друго занимание.
От няколко дни съм решила въобше да не я "озверявам" с боричкане и само и давам да си играе с играчките и, а когато дойде при мен я галя. Ама посегна ли да я погаля, то едно хапане, едно зверене

Как мислите? Вие как сте постъпили със "хапането" и със скимтенето?
За скимтенето - не и обръщайте никакво внимание, колкото и да ви се късат сърцето и нервите.


А хапането мисля, че ще си отмине с времето

#457
Публикувано: 13 January 2011 - 07:33 PM
Сами на 12ти този месец стана на 4 месеца. Вече знаем : Седни, Дай лапа,Не.В момента се борим с легни. :)
И искам да попитам какво да правя много хапе има играчки, но като си науми много хапе нас и чехлите на игра разбира се, и как да я науча да пиша и да ака
на пеленка като нас и няма.Ние като сме си в нас прави всичко както трябва, с изключение когато пелената ни е мокра и отказваме да правим каквото и да е :)
Дайте идеи. И как да я науча на името и понеже е в къщи от 23ти декемви, а до тогава са и викали Буба :)
Мерси предварително.
#459
Публикувано: 30 March 2011 - 10:26 AM
desi4ka, в 19 May 2010 - 04:58 PM, написа:

Здравей,
Моят калпазанин беше така преди няколко месеца, ръцете до лактите ми бяха надрани и нахапани и мисля че моята грешка беше това че като ме закачаше му обращах внимание и му позволявах да го прави, така че можеш да пробваш да го игнорираш когато хапе. Успех


