Странен проблем...
#1
Публикувано: 09 January 2010 - 12:18 AM
Та от там започват проблемите. На Нова Година направих огромна грешка. Тогава още не гледах The Dog Whisperer и не знаех, че това, което направих е толкова грешно. Когато започнаха гърмежите и фойерверките, аз го взех на ръце, после седнах на земята и го гушках сигурно около 30 мин., докато не спря да трепери. Сега знам, че не е трябвало да го правя, защото така все едно съм му казала, че няма проблем, че го е страх и че искам да го е страх.. И от началото на седмицата се почна.. когато излезем на разходка се плаши от почти всичко и то все неща, които нямат нищо общо помежду си. Например когато се разминаваме с някой човек, започва да се дърпа и да се опитва да се скрие зад мен (странното е, че не го прави с всички хора, а само с някои.. например 3ма човека няма да му направят впечатление, 4ят ще му изкара акъла), отново страха от контейнери, плаши се, когато минаваме покрай спряла кола, и то отново не всички (днес минахме спокойно покрай 3 коли и от 4тата се изплаши страшно много, защото беше покрита с плат), уплаши се от нещо метално на земята, плаши се, когато минаваме покрай блокове и от някъде се стича вода).. и още и още. Опитвам се, но не мога и не мога да видя какво е общото между всички тези неща.
На Нова Година имахме гости и ги посрещна много радостно, въртя опашка, радва се, скача, ходи да си играе с тях и да се закача. А вчера (на Ивановден), когато пак имахме гости, като дойдоха нито отиде при тях, нито нищо просто се скри веднага под масата и когато някой от тях се опитваше да го погали, бягаше (не бяга надалеч, а просто се крие зад мен). С 300 зора успях да го сприятеля с едната от гостите и то отне около 15 минути подаване на топки и парцали, докато накрая не почна да и се радва и да я ближе както нормално.
Правила съм и друга грешка, но не мисля, че проблемите са заради нея, защото щеше да го е страх от мен. Веднъж, когато му чистех лапите с кърпа, бях страшно изнервена, а той не ме оставяше да го избърша и постоянно хапеше кърпичката и му ударих шамар по-силно отколкото исках. После ми стана много гузно и му се извинявах 2 часа, но на момента шамарът като че ли не му направи абсолтно никакво впечатление, просто продължи да си беснее и да хапе кърпичката. По-късно също се държа нормално и проблемът със страховете дойде 3-4 седмици по-късно, тоест от седмица насам.
Моля ви, дайте ми съвети как да му помогна да преодолее страховете си!! Ако знаех от какво точно го е страх, щях да му помогна лесно, но проблемът е, че не мога да направя връзка между нещата, от които се плаши. Извинявам се за романа и благодаря предварително.
#2
Публикувано: 09 January 2010 - 07:23 AM
#3
Публикувано: 09 January 2010 - 11:00 AM
Според мен единствената връзка със всичкия този страх сте вие!Кучето се плаши от всичко и се "крие" зад вас.Предполагам,че това е продиктувано от момента на Нова година,когато сте го успокоили и сте поощрили несигурността му.
Само вие ли развеждате кучето?Ако има кой друг да ви отмени за известно време без и той да се държи защитнечиски към него ,няма да е лошо-само да видите как ще реагира тогава.Предполагам,че сте забелязали как поведението на кучетата се променя,когато са с друг човек(The dog whisperer).Ако наистина действа,мисля че ще се поуспокои и този страх ще се затъпи.
Но със пълна сигурност в думите си ще ви кажа,че трябва да започнете да се държите по-сериозно/строго с него!

#4
Публикувано: 09 January 2010 - 11:08 AM
Случките около Нова година може да са помогнали това поведение да се изяви, но според мен си е заложено у кучето и на тази възраст вероятно щеше да се изяви дори и без този фактор. Имам такова куче, което се плаши от всичко, малко по-късно ще напиша как практически прилагаме това, което казва Galiadogs.
Имам един въпрос, плаши ли се от кучета?
#5
Публикувано: 09 January 2010 - 11:12 AM
Случките около Нова година може да са помогнали това поведение да се изяви, но според мен си е заложено у кучето. Имам такова куче, което се плаши от всичко, малко по-късно ще напиша как практически прилагаме това, което казва Galiadogs.
Имам един въпрос, плаши ли се от кучета?
Много ясно се вижда,че съм написал между сериозно и строго,защото не можах да намеря правилната дума.Аман!
#6
Публикувано: 09 January 2010 - 11:17 AM
Това забравих да спомена, от кучета не се плаши. Нито малки, нито големи.. дори когато се разминаваме не им обръща никакво внимание, дори те да се дърпат към него. Единствено когато някое куче дойде да го подуши започва да се закача и да си играе.

#7
Публикувано: 09 January 2010 - 11:51 AM
Що се нервираш? Допълвам мисълта ти, не ти противореча.
Dimana, случаят ви е точно като нашия, по-късно ще намеря време да пиша по-подробно.
#9
Публикувано: 09 January 2010 - 01:44 PM
Само така!
mil_ нервирам се,защото ми е писнало някой да ми вика не по шия,а по врат!Нищо лично.
#10
Публикувано: 09 January 2010 - 03:07 PM
Сега по случая. Кучето се страхува. Трябва целенасочено да се излага на тези дразнители, но много внимателно.
Предмети: страхува се от кофата. Ще минавате покрай кофата, но недей да се стремиш от първия път да сигнете директно до нея, това ще влоши страха. Минавайте на разстояние, което постепенно, в течение на седмици намаляваш.
Хора: когато идват непознати хора, нека те не стават инициатори на контакт. Режисирай ситуацията така, че кучето по своя инициатива да прояви интерес и любопитство. Ако се крие, не го измъквай от скривалището, за да го доведеш при хората, остави го намира и отложи за друг път.
Нека хората влязат, разположат се и не обръщат внимание на кучето. Могат да ръсят лакомства около себе си или да подхвърлят към кучето, но без да го гледат и без да му говорят. Обърни внимание дали то поглежда към тях, ако погледне човека в лицето, вече имаш напредък. В първата фаза на запознанство моето куче категорично избягва визуален контакт, върти глава настрани или забива поглед надолу. Погледне ли човека в лицето, значи страхът е победен.
Клекнал човек, който си ровичка нещо по пода, е неустоима примамка за любопитството на повечето кучета, 90% се завират веднага при него да видят какво си е намерил, направи този тест и ако отиде при човека, хвали и награждавай.
Гостите обичат с влизането да се наведат над кучето, да посегнат да го галят и да му говорят нещо, не допускай това, надвесването е твърде "страшно" като за начало на добро познанство. Нека познанството започва когато са седнали удобно и сте разговаряли извество време помежду си, кучето да е видяло, че са добре дошли в дома.
Ходене по улицата: правилно, игнорираш страховете и вървите, но все пак не рискувай да го набуташ изведнъж в "много страшна" ситуация. Забелязах покрай какви неща се страхува да минава моят: той е изследвал обичайния ни маршрут и се плаши да минава близо до врати (може да се отвори вратата на аптеката и отвътре да излезе някой); коли - също може вратата да се отвори и да изхвърчи някой забързан; кофи - понякога се блъскат капаците, особено ако някой в този момент изхвърля нещо, със сигурност ще блъсне. Минавам с него близо до хората нарочно, веднага след разминаването - лакомство и похвала, ако не се е дръпнал и насмел в краката ми. Но ако видя, че хората са някакви оживено разговарящи и ръкомахащи, заобикалям. Особен проблем са шумна компания от смеещи се, бутащи се един друг тинейджъри, които изобщо не гледат къде вървят и може да връхлетят върху него, видя ли такава група направо минаваме на другия тротоар.
В началото за нас разминаването беше трудно, затова вместо да вървим, сядахме на оживено място и чакахме хората да минават покрай нас, похвала след всеки минал човек и така. Нашият случай беше тежък, де, може да нямате нужда от всички стъпки, които описвам.
Тълпа: неочаквано за мен воденето на кучето на претъпкани места се оказа добър ход. Той се страхува да се разминава с хора, но когато хората са много - от кого по-напред да се страхува? Те са навсякъде - отляво, отдясно, накъдето и да отскочи, пак са там и той спира да се страхува и пази. Водене из пазара, Южен парк в хубаво време по алеите е гмеж, такива места.
Шумове: започвам самата аз да издавам шумовете, от които се страхува. Както вървим, тропам с крак. Стъпвам върху капаци на шахти, които тропат. След няколко пъти той вече не се страхува от тропане. Преди да го нахраня тракам с паниците. И други подобни неща, които ти хрумнат и след които следва нещо приятно в ежедневната ви рутина. Познати ми казаха хитрина - ако се страхува от шумкащи звуци, постилат пътя към паницата с найлонови торбички, пода на клетката дори. Абе, бъди креативна.
Кучета: Тук има една уловка. Куче, което се страхува, но се чувства комфортно със себеподобни. Човек се стреми някакси да му се реваншира и го води повече между кучета, за да му е добре. Но нашата цел е друга, ние не искаме да го учим да се чувства добре между кучета, а между хора. И колкото повече го оставяме да играе с кучетата, толкова повече се отдалечаваме от изграждането на контакта му с хора и премахването на страховете от тях. Затова нека играта с кучета бъде награда, но не и основното ви занимание.
Бъди внимателна, когато го караш да приема и привиква с дразнителите. И, ти вече го знаеш, никакво насърчаване на страховете! Ще имате приливи и отливи, добри и лоши дни, но търпение и преследване на целта му е майката.
Успех!
#12
Публикувано: 16 January 2010 - 12:25 AM


#15
Публикувано: 18 January 2010 - 03:07 PM

"Все още всяка нощ сънувам Вълците, конете, тези безпределни прерии Нестихващите ветрове над планинските върхове Съвършените граници на моята рода Свещената земя на Великия Дух И все още вярвам Всяка нощ И всеки ден...
#16
Публикувано: 19 January 2010 - 03:37 PM


