kamenof, в 06 June 2010 - 08:14 PM, написа:
Впечатлен... слабо казано, кучетата за мнооого красиви на живо, повече, от колкото на снимки, взеха ми акъла, то се вижда с к'ва тъповата усмивка на душевно болен ги гледам

абе зарибявката е пълна !
Хммм...виждам аз неоснователни притеснения тук!!!
Тъповатата усмивка и налудничевият поглед са си напълно в реда на нещатата!
На всички нас се е случвало...в началото
После нещата се ''усложняват''...Всичко това става хронично само при мисълта за Булл!!
(след като имаш вече де )
И за да си наясно с ''някой странични ефекти'' на Бултериер манията,
пускам едно много подходящо ''четиво'' написано от нашето ОРД Марио Капушев!!!
ХРОНИЧНА БУЛТЕРОЗА
Заболяването обхваща човешки индивиди от всички възрасти и без значение от какъв пол е болния.Като цяло можем да разграничим три стадия, като лечение може да се предприеме единствено при първия, а при другите два се минава на поддържащи лекарства.
Лечението е само едно: Болният трябва да бъде изолиран без възможност за контакт/особенно с други болни/,интернет и най-вече специализирана литература.Най-добре на остров, но в никакъв случай не Англия!
Да разгледаме трите етапа, за да можете да вземете адекватни мерки.
Първи стадий:Болният е научил за породата, гледа снимки, родословия, интернет форуми.Търси всевъзможна информация и най-вече контакт със себеподобни.Не контактува с роднини, защото те не могат да го разберат.
Към края на фазата се снабдява с Том Хорнер,изчита го от кора до кора и най-вероятно се снабдява с първия бул.
Тук заболяването неусетно преминава в втора фаза.
Втори стадий:Болният има бул повече от 5/пет/ години, ако е отгледал едно или две кучила-Заболяването напредва с пълна сила!
Все още търси информация и съвети, но по-важното е, че той дава такива постоянно на други болни и здрави, без дори някой да го пита.
Вече е зависим към остри, къси косми и иска те да са навсякъде.
Ходи по изложби и сбирки.Със сигурност знае, че е по различен от нормалните, а и роднините му приемат болестта му със съчуствие.
Трети стадий:Боледува повече от 15/петнайсет/ години. Цялото му съзнание, духом и телом е обладан от болесттаV/личи му външно/Погледа му е блуждаещ, но абсолютно точно преценя достойнства и недостатъци.
Почти не търси информация, също така не дава много съвети, защото знае, че много малко болни ги изпълняват.
Отдавна е разбрал, че няма нужда да отглежда мъжкари, защото истината е в кучките.Също така изпитва нужда да наблюдава малки кученца и ако може да ги определи по качество, още преди да се родят.
Роднините се хвалят с болестта му и дори тъщата не приема друга порода за нормална.
Ходи по сбирки, за да се наслаждава на развитието на болестта при другите и с удоволствие ги заразява по различни начини./особенно са интересни габровските/
На края искам да успокоя всички:
Нека приемат болестта без притеснение- от нея не се умира.
Първият страдий е към края си усещам азз...
Време е за втори...