- (5 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »
Борба за обич и доверие малката Дея-зеленоочка от Сеславци
#1
Публикувано: 14 March 2010 - 08:25 AM
#3
Публикувано: 15 March 2010 - 12:11 AM
разбираемо е. аналогичен е случаят със жорко - вече се държи прекрасно, но винаги може нещо да изтрещи. това никога няма да бъде хипер спокойно и безгрижно куче като от реклама по телевизията.
и не бива новите стопани да имат хипер очаквания.
галя, какво да кажа .... супер си!

#4
Публикувано: 15 March 2010 - 11:09 AM
#5
Публикувано: 16 March 2010 - 07:43 AM
Дея е кученце от изолатора в Сеславци.Били са четири кученца,но е оцеляла само тя.Няма данни откъде са заловени и какво е било миналото им преди изолатора.За там,който е чел има някаква представа.Истинската болка и ужас я знаят най-добре тези,които ходят там.
Кучинка е не само недоверчива и страхлива,тя се държи като диво животно.За да й сложа нашийник се наложи по-близък контакт.Няма да обяснявам реакцията й,само ще кажа,че се държа като хванато вълче.
#6
Публикувано: 17 March 2010 - 06:32 PM
остави я... някъде наоколо. "скрита" под бюрото или на друго тайно място, но "инкогнито" да ви наблюдава ежедневно. Само от време на време оставяйте храна. Нека има плахи опити да изпълзяване от "леговището" за проучване на територията. Да има откъслечни опити да комуникация, когато е гладна. Разни такива ... дребни радости за куче- спасителя :-)
100% ще е ужасно трудно, но затова пък бавно и никога няма да стане пуфкава домашна любимица, но пък защо някой да не си я обича точно за това, че е дивак.

Must Love Dogs. Must Care. Must Share.

#7
Публикувано: 17 March 2010 - 07:36 PM
#8
Публикувано: 17 March 2010 - 10:12 PM
Отначало във вътрешните клетки - зле. Сбутани четирите винаги в ъгъла, с гръб към коридора.
После, когато тричките други умряха, Дея беше извадена във външната бебешка клетка. В началото все се криеше по къщичките, щом влизах вътре. Един път опитах да я хвана - изплъзна ми се и опита да щракне със зъбки.
Но след време се успокои. Лежеше си спокойна в къщичката, препичаше се на слънце, хапваше. С другите кученца - ОК, но с хора не желаеше да контактува.
Сега, като чувам как няма никакъв напредък, започвам да мисля, че това за нея би бил най-добрият вариант - двор с къща и грижовни хора в нея. Така ще има храна, вода и спокойствие. Ще се радва на хората - тя в Сеславци ми се радваше като отивах при тях. Пряк контакт няма да допуска, поне през първите години

Другият вариант е евтаназия, защото още по-жестоко ще е куче, израстнало в изолатора, да се пусне на улицата. Смъртта му там ще е жестока и скорошна.
#9
Публикувано: 17 March 2010 - 10:25 PM

Не само че няма напредък,но даже даде назад в отношенията си с хората,след като се наложи по-близък контакт.Притеснявам се дали ще се появи човек за нея.
пп.Интересува ме пипана ли е от някой,който е ходил там и как е реагирала на опитите за хващане.Също така,как е била хваната и сложена в транспортната клетка.Може и на лс.Важно е !
#10
Публикувано: 18 March 2010 - 12:51 AM
Били са 4 братчета и сестричета:
От Януари:

Оцеляла е само тя:

Февруари:

Снимките са на кикита - има линкове към тях в темата за Сеславци.
#11
Публикувано: 18 March 2010 - 11:47 AM
имаше филмче за такова куче, страшно диво, хапе, дращи, не позволява никакъв контакт. Беше сравнително дребно, космато хванато някъде в пустинята край Лас Вегас. Явно диво във всеки един смисъл.
човекът, който се занимаваше с него го носеше в клетка в офиса и я пъхаше под бюрото си. Първите седмици просто кучето в клетката седеше отдолу. Човекът обясняваше, че целта е да свикне с присъствието на хората, с характерните шумове, с крачките и да установи, че нищо ужасно не се случва дори когато хората са край него.
После му отвори вратичката. Не знам колко време точно мина преди онова да изпълзи и да се скрие някъде си. После го примамиха обратно с храна. После започнаха да се хранят. И така някак си стана работата стъпка по стъпка. Спомням си, че самия процес до социализацията на кучето т.е. от ден едно до края беше около 8-9 месеца и накрая то се доверяваше на същия този човек и полу/доверяваше на още няколко т.е. резултатът си беше много половинчат.

Must Love Dogs. Must Care. Must Share.

#12
Публикувано: 18 March 2010 - 01:49 PM

Early this morning, when you knocked upon my door, I said "Hello, Satan. I believe it's time to go!"
#13
Публикувано: 18 March 2010 - 10:49 PM
Това е добра идея!За жалост в нашите факултети по ветеринарна медицина тази дисциплина не е застъпена изобщо,а ТРЯБВА.Ако ви покажа учебника по Етология(която изучавахме 1 семестър и то през седмица) ще се хванете за главите.....

In memoriam

За да си човек,бъди му приятел!
#15
Публикувано: 19 March 2010 - 09:09 AM
#16
Публикувано: 19 March 2010 - 10:54 AM

Early this morning, when you knocked upon my door, I said "Hello, Satan. I believe it's time to go!"
#18
Публикувано: 28 March 2010 - 12:19 AM

Да отговоря как вкарахме малката в транспортния бокс - с повод душач. Друг начин нямаше. Успях вътре в къщичката да й го сложа без проблеми. С мен беше свикнала, понеже ги храня, пипала съм я в къщичката, но не й харесваше особено. В момента, в който сложихме душача и дръпнах леко подивя от ужас. Започна да хапе напосоки, прехапа си езика и направи всичко в кръв, кошмарно беше. После ръмжеше от бокса.

but trash bins, loneliness and pain...
Still that won`t keep my tail from wagging
my love I`ll give through sunny days and rain...
Because I know that somewhere I`m awaited
That gives me strength to live another day...
And although with the Fate itself I`m racing
I know I`ll win and I will meet my MAN...
- (5 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »