[deni_avr]

Прогресът на Яна и Бюти.

Снимка (и)

• 
• 

[yana_philipova]

Котка - тюлен

[blueocean]

[_Siska_]

Пухкавата рошава топка
Изглежда толкова спокойна на снимките, май вече си е намерила мястото и хората
Дано скоро има снимки и в нечий скут, гушкайки се и галейки се

[yana_philipova]

Малко "ъп" и от мен с последните ни снимки от днес
Само да не се излъжете, че това е някое добро котенце, напротив много сме лошички и хъскаме страшно! Обаче като видим, че номерът не минава и започваме да миаучим с един ангелски глас

Снимка (и)

• 
• 

[deni_avr]

Eто и първото клипче на Горделивка. Баси и опашката има тази котка

[deni_avr]

Вижте напредъка на Бюти! Толкова се зарадвах като получих това клипче днес от Яна. Бюти разцъфва! Яна,

[dora7511]

О, да, търпението и любовта правят чудеса!
Прекрасна!!!

[yana_philipova]

Прекрасната маца даже от време на време и мърка, което мен ме потресе, защото не мислех че е способна на нещо различно от хъскане като гъска
Истината е, че мацичка определено има голям напредък, но все още не е готова за физически контакт с мен. Тръгва да се доближава, но усещам че продължава да има някаква бариера вътре в нея. Не я насилвам, когато тя реши че е готова - тогава. За мен е важно, че го няма онзи ужас в очите и вече изглежда като доволно коте

[MechoPuh]

Яна, поздравявам ви за търпението ! Много много ме радват хора като вас . Напълно сигурна съм, че търпението ви ще бъде възнаградено! Няма коте, което да не се "пречупи" и позволи физически контакт, когато му се даде време и обич.

[deni_avr]

Вижте го рошавато диване как си посрещало стопанката:

[bushkata]

о! ооо! ООО! ЙЕС!

[lgdani]

Ми, то тази добра стопанка как иначе да я посрещнеш . Браво на Яна - единствената успяла да се справи с Бюти

[yana_philipova]

Абстрахирайте се от дебилния глас "мацоооо", "мацииии" ама не ни се случва всеки ден да сме толкова добри и мъркащи.
Иначе на клипчето се вижда как е като Боб Марли около врата, но пуста котешка проклетия не дава да я среша и ходи с едни расти, които с нокти отскубва. Изобщо чистенето е сложна работа с този косъм - езичето й здраво се заплита. Сигурна съм, че ако даде да я разреша и на нея ще й е по-добре, но при всеки опит - замахваме с мека лапа, фръцваме се и опитите се преустановяват.

[yana_philipova]

Малко слънчеви бани днес
Като я напече много се тръшна на сянка хич не е глупаво момичето!

Снимка (и)

• 
• 
• 

[deni_avr]

Kакто си говорихме наскоро - няма по-голямо удоволствие от това да гледаш как котка се наслаждава на слънцето

[blueocean]

Вие защо не сте в чудния край

[yana_philipova]

Ще ви се стори много тъпо - но от суеверие . Всеки път когато я похваля и обяснявам на ляво, на дясно, колко сме напреднали в общуването тя с котешката си интуция сякаш усеща и прави магарии. След последната ми ода колко е добра и прекрасна - ми се изака на леглото!
Иначе Бюти все още не желае да бъде галена, но което си е си е - всяка, абсолютно всяка вечер ме чака да си легна и спи при мен плътно докато не се събудя, идва на дивана и лежи до мен, посрещата ме като се прибера с търкане и мъркане. Иска ми се някой ден да даде да я погаля и да ви се похваля!

[deni_avr]

Яна, ще стане и това, ще видиш. Сиси беше по същия начин. От няколко месеца сама се промени не знам как. Дори и съфорумките, които ми помагат от време на време с грижи когато отсъствам, са забелязали промяната в нея. Просто при някои котки им трябва наистина МНОГО време, за да се отпуснат и да те приемат и съответно позволят ласки. Това, което обаче аз запомних от онази котешка психоложка е въпреки огромното ни желание, да уважаваме техните знаци и да спираме когато те ни предупредят. Това аз НЕ направих със Сиси Мачках я когато ми падне насила и си отнасях драскотините буквално навсякъде по тялото ми. Е, смисъл нямаше, така че бъди спокойна за твоята красавица и когато се почувстваш достатъчно сигурна, аз ще бъда най-щастлива от всички да ви видя в онзи другия раздел.

[yana_philipova]

То не съм се разбързала - Бютичка има цялото време, което й е необходимо. Колкото и тривиално да звучи общуването с нея ми даде така да се каже "важен житейски урок", а именно колко важно нещо е търпението. Знаейки от къде тръгнахме - това че първите сигурно два месеца беше като призрак, който не виждам до това да ми се отърква в глезените и да спи при мен е напълно достатъчно да бъда щастлива
Дени, не се и съмнявам от отношението ти към нея - все пак ако не беше ти кой знае къде щеше да е сега Бюти! То малко като награди Оскар ще се получи, но искам още веднъж да ти благодаря за съветите и отзивчивостта, която проявяваш всеки път когато ти досаждам с обяснения за мацичка, въпреки че знам колко грижи си имаш на главата!