ГОВОРИЛНЯТА на подфорума ТЕМА ЗА ЛАФЧЕ
#5661
Публикувано: 11 December 2007 - 11:12 PM
А за гризкането ... сложих Линда пред компютъра, за да й покажа как послушните кученца седят мирно, а не гризкат пръстите на стопаните си, докато те ги решат!
#5662
Публикувано: 11 December 2007 - 11:16 PM
Тук по - скоро се глезкаме и галкаме отколкото- решим..;)
Мноого обича да го чеша и галя нежно по козинката, разтапя се като сняг на слънце..
Много е сладък защото пуска звуков фон едно такова сладостно пуфкане и ах- кане. :P
Поздрав за римела с тези фотоси, които, уви не са на фокус..
#5663
Публикувано: 11 December 2007 - 11:29 PM
Това за звуците и на мен винаги ми е било интересно! Освен лаенето - там е ясно, (Линда има глас като Йерихонова тръба, ще ми пукне тъпанчетата!) издава смешен звук - "Прозяу", и едно такова хленчене, когато играчката и се завре под шкафа - не мога да й слушам дълго мрънкането, ставам да й я вадя!
#5664
Публикувано: 11 December 2007 - 11:39 PM
Тая вечер ям пушено пиле, казвам го, защото да стане ясно, че се бях омазала "до уши", рзбрш ли.. ;D
И на нашия внезапно му хрумва, че под кухненския шкаф има "скрито съкровище" до което не може да се докопа сам и..познай!
Вдигна ме да се гъзя под шкафа, да светкам с фенерче, докато не му изровя една търкулила се бисквитка - сърчице!
Признавам му от раз, че никога, абсолютно никога не пуска "мрънкалника" напразно.. ;D
#5665
Публикувано: 11 December 2007 - 11:55 PM
- парченце сух хляб (намерила го е паднало в кухната);
- автоматичния ми молив, паднал под бюрото;
- падналото колелце на въртящия се стол;
- кутийка със стара тубичка с туш, не знам откъде я е докопала, слава богу не беше я пригризала, за да се омаже цялата;
- чехъла ми - 2 пъти...
Просто при нас е Биг Брадър - редуваме се даваме дежурства "Виж какво дъвче Линда!" Преди седмица се бях разсеяла, тая моята докопала кутийка с телчета за телбод и си я ръфа! Вадих и ги от устата, а два дена бях на тръни да не е глътнала нещо. Слава богу, поне акълът й стига на гълта, само джвака, каквото докопа, но знае ли човек? :( Витаги съм на тръни!
#5666
Публикувано: 12 December 2007 - 12:03 AM
И като им доскучее вътре току се огледат за нещо да се разнообразят и занимаят, по правило нещо забранено ;D
Линда има ли си другарчета навънка?
Как реагира на тях най - често?
Волфи няма кой знае колко другарчета или са извънгабаритни( наскоро една възрастна жена ентусиазирано ме попита дали да си пусне немската овчарка да си поиграели..)или са мъжки.
Имаме си тук - таме някоя дамичка, среден или дребен размер и тогава оле - мале..Влиза в ролята на джентълменското куче.
После се налага да го "остъргвам"от паважа, така се размазва, мъжкарчето. ;D
#5667
Публикувано: 12 December 2007 - 12:12 AM
#5668
Публикувано: 12 December 2007 - 12:27 AM
Даже дог.бг бе снимал немски среден шпиц на разходка там.
Снимките са тук навътре в темата.Имам познати с шпиц Кора.
Преди време пишеха често тук, снимки пускаха.
После внезапно потънаха вдън земи.Надявам се да са добре.
Защо казвам това ли?
Защото тяхната Кора е кучето - живак!
Спокойно може да спечели състезание по гонка с кучета.
Волфи много си я харесваше и на двама ни бе драго да се срещаме с нея и милата й стопанка Петя.
Не зная дали женските шпицове не са си по-пъргавелни и куршумести..
Моя шпиц, потича, потича па току се изпружи нейде с изплезен език.
Ако имаш желание, някой ден можем да ги срещнем.
Да разхлопаме малко табакерата на господин джентълмена ;D
#5669
Публикувано: 12 December 2007 - 12:46 AM
Да си кажа аз какво ни се случи за пръв път - нападна я друго куче! Темата е изтъркана, но за мен като новобранка беше потрес. И да се смея ли, да плача ли - й на "агресор" не случихме, ;D - куче на повод със стопанина си, и то - бебешор като моята, хъски. Таман се подушваха кротко и изведнъж като й скочи с ръмжене... Стопанинът й изтърва повода, моята хукна да бяга, аз блокирах и не знам какво да правя - картинка! Е, нищо не стана, разбира се, човекът беше по шашнат и от мен - за пръв път ставало така, разсипа се в извинения...
Иван анализира случая: "Хм, женска ли беше? Е, ясно - завидяла е на нашата, че е по-красива, за това я е нападнала. Такива сте вие жените..."
#5670
Публикувано: 12 December 2007 - 12:51 AM
Ах, римела знаеш ли стила ти на изразяване много ми напомня на скъпата ми приятелка Петя, за която споменах по - горе.
Моя щом е с женска, не голяма по размер няма да има проблем в общуването, така смятам.
Тя, Линда може да си го облайва( такива сме си жените ;D ) но той ще й се радва.Така ми се чини.Само не бива да ги срещаме, когато тя е разгонена, че ще се видим в чудо - сите! ;D
Лека и спокойна вечер на милото семейство на очарователната палавница Линдорела. :wub:
#5672
Публикувано: 12 December 2007 - 04:01 PM
Арес и той ви изпраща снимки в знак на благодарност! :wub:
#5674
Публикувано: 12 December 2007 - 05:53 PM
#5675
Публикувано: 12 December 2007 - 06:03 PM
Роден е на 20 май 2006г.взех го лично от развъдник "Тита Зелин" Ботевград ( собственик Христо Кънчев).
Беше сам в кучилото.
Бяха се родили две, едното починало и така аз се сдобих с Волф.
Сега като пиша това се връщам назад в спомена, който не е така далечен и ми става драго..
Помня как не спах цяла нощ( буквално!) преди да тръгнем от София за Ботевград.
Как ми го извади от клетката жената на Христо и погрешно му викаха"БЕТО".
Бяхме се разбрали по телефона за името му, но те запомнили, че ще се казва Бетовен.
И оттам си му викали близо два месеца Бето.
Помня как като ми го подаде той се сгуши в мен, дъха ми спря, а сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение.
Помня колко мъгливо, студено и влажно бе времето тогава, а на мен ми се струваше, че съм на Острова на Съкровищата!
Помня колко си го хареса моето голямо куче, как го прие и станаха първи приятели от пръв поглед, от първото подушване.
Впрочем аз се сдобих с Волфата заради Алекс.
Исках да си има дружинка в игрите.
Да има с кого да си говори на неговия си, кучешки език и да палува щастлив..
Е..сбъдна се.
И макар, често да се карат, лаят и сборват заради въжетата за дърпане, или някоя играчка, или кого да изведа първи - те са и си остават истински приятели.
И наистина много се обичат..
:P
#5676
Публикувано: 12 December 2007 - 06:12 PM
Арес съм ви казвала,че ми е подарък-причината да го получа беше,4е имах известен период от време много силно развита страхова невроза с депресивен характер,вследствие от един много голям обир,който преживях....и наред с медикаментознто ми лечение,получих Арес,който ми помогна да се излекувам напълно :yahoo:
#5677
Публикувано: 12 December 2007 - 06:37 PM
Аз пък се бях зарекла някога да си взема голямо куче, да лае, да респектира като вследствие на едно нападание над мен преди няколко години.
Една зимна вечер се прибирам от работа, пътьом си взех някакви хот- доци и кафе с мляко от близкото магазинче.
Беше 20ч.вечерта, снега хруптеше под обувките ми.
Бързах да се прибера при булонката си.
16 години си гледах момче болонка Еди се казваше.
Бързах да го изведа навън.
Пред блока зад мен усетих човешко присъствие.
Извърнах се и в мрака видях смътно непознат мъж, млад, около 30 годишен, с нахлупена плетена скиорска шапка.
Веднага придобитото ми недоверие и параноя се разбудиха.
Ще вметна само, че не веднъж съм нападана..
Отключих вратата на входа, той застана зад мен в очакване да влезем заедно.
Веселото ми изражение веднага се смени с мрачно, даже ..заех вътрешно "бойна позиция".
Стрелнах го с няколко коси, отблъскващи погледа.
Интуицията ми отново не ме излъга..
Вмъкна се във входа след мен.
Спрях се до пощата симулирайки, че ще я проверявам макар да го бях сторила на излизане
(а и добре знаех, че вечер никой не разнася сметки!).
Оня застана край мен правейки се, че търси из джобовете си ключовете..
Погледнах в празната пощенска кутия, заключих я чинно и с мрачно изражение тръгнах да се изкачвам по стълбите на блока към квартирата си.
Точно като във филмите..
Сбъднат кошмар.
На площадката преди да си стигна до 2 - рия етаж осветлението угасна..
Той бе зад мен.
Нахвърли ми се, провря гадните си ръце между краката ми и ме притисна похотливо.
Залепи ме до стената.
Аз се извъртях, измъкнах се от извратените му лапи, изтичах напред, напипах трескаво ключа за стълбищното осветление и се развиках колкото ми глас държи..
Той скочи напред, към мен, нахвърли ми се и аз го заблъсках с торбичката с хот - дога.Така го заудрях, че си счупих жестоко един нокът, до средата на живеца..
В един миг той се спря, извърна се и хукна по стълбите надолу.
Спря се на площадката и ме загледа с ужасен, гаден поглед.
..
Никой не излезе да види какво става.
Никой не ми се притече на помощ.
Все едно се намирах в пустиня.
Бе 20ч. вечерта.
Благодаря ти Боже, че не носеше нож или друго оръжие!
Прибрах се треперяща, разплакана, влязох вътре и паднах на земята..
Едвам набрах номера на мой близък и заекваща му разказах през плач какво ми се е случило.
От тогава се зарекох, че някога ще си взема голямо куче.
Да ме пази.
И това се сбъдна.
#5678
Публикувано: 12 December 2007 - 07:07 PM
Сега вече има кой да те пази!!! :wub:
#5680
Публикувано: 12 December 2007 - 08:28 PM