Здравейте от нас с Линда!
Добре дошли на Даниела и малкия черномуцунест сладур! Ще се радвам, ако пишеш при нас и ни разказваш и показваш как израства това симпатично шпицле - и на мен ми е много интересно как ще се развива.
Да ти е жив и здрав и той, и малката му усмихната стопанка от снимките, както и цялото ви семейство!
Ани, и аз съм се чудила на такива внезапни дрис-истории - при положение, че не съм сменяла храна и не съм давала нищо "провокативно" за ядене. Съмненията ми са били, че моята хубостница е успяла да изяде някой боклук от земята, макар че едното ми око винаги следи муцуната й

, а и в интерес на справедливостта - и тя отдавна не яде боклуци от земята, порасна все пак... Като малка беше направо като прахосмукачка, вадех й от устата какво ли не!
Мислила съм си за настинки, за вируси някакви - знам ли?
Та и аз съм се питала от какво се получава това - хубавото е, че бързо нещата се нормализират. Достатъчно е да я заплаша моята, че ще ходим при вет-а да й боцне една инжекция - и Линда се "стяга" моментално, външно и вътрешно, че хич не обича да ходи при доктора. И побързва да ми покаже перфектна консистенция - то страхът от инжекции се оказва лековито нещо!
Това е на шега, разбира се...
Надявам се Рони вече да е добре и да нямате повече "дрис-разходки"!
Та като стана дума за ядене на боклуци по улиците ....
Линда вече ги подминава, общо взето без проблемно, ама ако не са ... КОКАЛИ.
Боже, заради тия проклети кокали що нерви съм изхабила - да не разправям! Умира за тях моята - душата си дава за един кокал!
Е, слава богу - преборих се! Вече ги плюе по команда - ама какво ми костваше това...
Та днес в парка - на полянката сме с един дакел, аз си бъбря със стопанката му - и се появява една нейна позната, добродушна възрастна дама, и носи найлонов плик с остатъците от обезкостеното си пиле - храна за бездомните кученца, според нея. Защо да стават "зян" тия вкусотии?
Какво да й обясняваш, че кокалите не са храна за кучета? Няма да разбере - знае си жената от време-оно! За хората - мръвките, за кучетата - кокалите!
Просто и ясно...
И улиците, и парковете в София са заринати с кокали, оставени там от такива сърцеболни кучелюбителки - мен питайте, покрай ламята Линда изучих всички места за хранене на бездомничетата - заобикалям ги отдалече заради проклетите кокали!
Ама тук - на крака й ги носят, в пликче събрани!
Дакелчето - явно по-чевръсто и лакомо от моята, хукна, скочи, захапа и разкъса найлоновия плик, кокалите се разсипаха по тревата - банкетът започва!
Естествено, Линда и тя хукна - "да се нареди на софрата".
Е, не й се "отвори парашута" - изревах "Тук!" и я вързах моментално да си я отведа по-далече от изкушенията. А докато се сбогувах учтиво - наложи се да слушам:
"Ама госпожа, нека хапне кученцето - пресни кокалчета са!"
Благодаря учтиво, отдалечавайки се, като влача облизващата се Линда.
"Ама пилешки кокали са, току-що сварени! Нека си хапне!"
Уф, едва се измъкнах...
Та така при нас- "кокалени" емоции!
Хубави, че и пилешки - разкош, точно за Линда. После не разстройство или инжекция - и по-лоши работи могат да станат.
Ама върви обяснявай...
Поздрави на всички!